Arctic Monkeys превзеха Бургас на абордаж
Изключително рядко в България е дошла група от най-голям сан, която да е и в това време в разцвета на силите си. Макар че ще се намерят евентуално мнозина, които няма да са съгласни с сходно изказване, обстоятелствата приказват, че в концертния живот на страната надали е имало случай билетите за даден концерт навън да свършат в границите на час и половина. Arctic Monkeys обаче го реализираха от раз и шоуто им бе едно от най-очакваните за годината. Изборът на локация, съдбоносен от близките спирки от турнето на шефийлдската четворка, също предвещаваше приповдигната празненство атмосфера. От златните години на трансформиралия се в легенда локален „ Спирит “, Бургас не бе посрещал толкоз значимо интернационално събитие на актьори от различната сцена. Пристанището на морската ни музикална столица бе арената за изява на родните Jeremy?, ирландците Inhaler и към този момент конкретизираните звезди на вечерта. Трябва да признаем обаче че тъкмо мястото, където се организираше към този момент несъществуващият фест, а точно Централния плаж, щеше да е надалеч по-подходящо от определената асфалтова настилка, само че дано се съсредоточим върху представянето на героите на този текст.
Алекс Търнър и компания излязоха пред една от най-невръстните публики, събирали се на рок концерт у нас въобще, в 21:15ч. Началото бе обещано с “Do I Wanna Know” от най-успешния в историята на квартета албум дотук: “AM”. Рев, писъци и крепящи се една на друга девойки – панорама, която не бе мъчно да се планува, само че озадачаваща бе многочислеността на тийнейджърските кохорти. Без очевидно да се трогват изключително от тази екзалтираност, музикантите от града, в който Маргарет Тачър не е от най-обичаните британски политици, забиха паметни части като “Brianstrom”, “Crying Lightning”, “Teddy Picker”, “Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair”.
.jpg )
Звукът бе на нужното високо ниво, а два огромни странични екрана посочваха в близки проекти дамския любим зад микрофона, който след двата им предхождащи концерти в Истанбул очевидно бе решил да заложи на малко по-тънко сако за тукашното си показване. Което би трябвало да отбележим бе по английски професионално и изпипано, само че не изключително хващащо за хора с по-богат концертен живот. Въпреки това публиката се наслаждения на песни като “Why’d You Only Call Me When You’re High”, “Arabella”, “One For The Road”, “Do Me A Favour” и така нататък Краят на наложителната част от шоуто пристигна с една от най-значимите произведения в творчеството на момчетата от Шефийлд – “505 “.
След къса пауза те се завърнаха триумфално на бис, с цел да изпълнят още три композиции: “No.1 Party Anthem”, “I Bet You Look Good On The Dancefloor” и “R U Mine”. Час и половина може и да са се сторили малко на по-закоравелите почитатели, само че за преобладаващата част от публиката си бяха изцяло задоволителни. Хиляди щастливи юношески (и не само) физиономии напуснаха Пристанището станали част от едно в действителност значимо събитие в концертния живот на страната. Събитие, коeто сподели, че явно и у нас могат да се провеждат концерти на съвременни и високо конвертириуеми банди. Че има задоволително многочислена аудитория за такива мероприятия, която е в положение да извърши избраното място до краен лимит. И не на последно място, че Бургас не е изгубил ореола си на особено място в сърцето на всеки почитател на различната музика и просвета.
Автор: Иван Венчев
Алекс Търнър и компания излязоха пред една от най-невръстните публики, събирали се на рок концерт у нас въобще, в 21:15ч. Началото бе обещано с “Do I Wanna Know” от най-успешния в историята на квартета албум дотук: “AM”. Рев, писъци и крепящи се една на друга девойки – панорама, която не бе мъчно да се планува, само че озадачаваща бе многочислеността на тийнейджърските кохорти. Без очевидно да се трогват изключително от тази екзалтираност, музикантите от града, в който Маргарет Тачър не е от най-обичаните британски политици, забиха паметни части като “Brianstrom”, “Crying Lightning”, “Teddy Picker”, “Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair”.
Звукът бе на нужното високо ниво, а два огромни странични екрана посочваха в близки проекти дамския любим зад микрофона, който след двата им предхождащи концерти в Истанбул очевидно бе решил да заложи на малко по-тънко сако за тукашното си показване. Което би трябвало да отбележим бе по английски професионално и изпипано, само че не изключително хващащо за хора с по-богат концертен живот. Въпреки това публиката се наслаждения на песни като “Why’d You Only Call Me When You’re High”, “Arabella”, “One For The Road”, “Do Me A Favour” и така нататък Краят на наложителната част от шоуто пристигна с една от най-значимите произведения в творчеството на момчетата от Шефийлд – “505 “.
След къса пауза те се завърнаха триумфално на бис, с цел да изпълнят още три композиции: “No.1 Party Anthem”, “I Bet You Look Good On The Dancefloor” и “R U Mine”. Час и половина може и да са се сторили малко на по-закоравелите почитатели, само че за преобладаващата част от публиката си бяха изцяло задоволителни. Хиляди щастливи юношески (и не само) физиономии напуснаха Пристанището станали част от едно в действителност значимо събитие в концертния живот на страната. Събитие, коeто сподели, че явно и у нас могат да се провеждат концерти на съвременни и високо конвертириуеми банди. Че има задоволително многочислена аудитория за такива мероприятия, която е в положение да извърши избраното място до краен лимит. И не на последно място, че Бургас не е изгубил ореола си на особено място в сърцето на всеки почитател на различната музика и просвета.
Автор: Иван Венчев
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ