Георги Чолаков изпраща в КС мерките за изпирането на пари
Изискванията юристите да ревизират и рапортуват дали клиентите им перат мръсни пари отиват в Конституционния съд.
Със свое определение петчленен състав на Върховния административен съд, управителен от ръководителя Георги Чолаков, стопира производството по административно дело, което беше формирано по тъжби на двама юристи против „ Единните вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма “ на Висшия адвокатски съвет по Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП). Със същото определение съставът сезира Конституционния съд, оповестиха от Върховен административен съд.
С вътрешните правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании. В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Петимата висши съдии одобряват, че Конституционният съд би трябвало да реши дали е възможно, от позиция на главния закон, със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на Висшия адвокатски съвет да одобри нормативен административен акт, който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет, каквито са атакуваните пред Върховен административен съд вътрешни правила, кардинално не нарушава конституционното предписание на разделяне на управляващите. Точно противоположното – основава гаранции за свободна, самостоятелна и самоуправляваща се адвокатура.
Това обаче се отнася единствено до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е предоставено категорично осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата, в качеството му на върховен орган на адвокатурата.
В случая с вътрешните правила обаче висшите магистрати откриват, че има противоречие сред текстове от Закона за ограниченията против изпирането на пари и Конституцията. Поради това внасят въпроса за разглеждане в Конституционен съд.
Със свое определение петчленен състав на Върховния административен съд, управителен от ръководителя Георги Чолаков, стопира производството по административно дело, което беше формирано по тъжби на двама юристи против „ Единните вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма “ на Висшия адвокатски съвет по Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП). Със същото определение съставът сезира Конституционния съд, оповестиха от Върховен административен съд.
С вътрешните правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании. В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Петимата висши съдии одобряват, че Конституционният съд би трябвало да реши дали е възможно, от позиция на главния закон, със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на Висшия адвокатски съвет да одобри нормативен административен акт, който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет, каквито са атакуваните пред Върховен административен съд вътрешни правила, кардинално не нарушава конституционното предписание на разделяне на управляващите. Точно противоположното – основава гаранции за свободна, самостоятелна и самоуправляваща се адвокатура.
Това обаче се отнася единствено до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е предоставено категорично осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата, в качеството му на върховен орган на адвокатурата.
В случая с вътрешните правила обаче висшите магистрати откриват, че има противоречие сред текстове от Закона за ограниченията против изпирането на пари и Конституцията. Поради това внасят въпроса за разглеждане в Конституционен съд.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ