Между света погубен и света възкръснал ♥ Изгубеният рай на Джон МИЛТЪН
„ Изгубеният парадайс “ (Paradise Lost) е бисерът в короната от лирични творби на поета Джон Милтън и една от най-великите британски поеми, писани в миналото. Творбата показва земята сред Рая и Ада, трагичната борба на Сатаната против Бог и прогонването на Адам и Ева от Едем. Ослепелият британски стихотворец, диктува родените в сърцето му стихове на особено назначен текстописец, а през октомври 1667 година неговият „ Изгубен парадайс “ се ражда на белия свят. Поемата на Милтън жъне нечуван триумф и до през днешния ден, когато всеки от нас може да открие в нея зрънце горчива истина – за парадайса, който губим всеки ден и хаоса, в който потапяме земята.
(William Blake, The Temptation and Fall of Eve, 1808 (illustration of Milton's Paradise Lost)
♥
Архангел Михаил продължава своя роман за това какво ще последва след потопа; след това, като загатва Авраам, стартира последователно да изяснява кое ще бъде това поколение на дамата, обетовано на Адам и Ева при грехопадението им; неговото олицетворение, гибел, възкресение и възнесение; положението на Църквата до второто му пришествие. Адам, надълбоко задоволен и утешен от тези откровения и клетви, се спуща от хълма с Михаил; разбужда Ева, която през цялото това време е спала, само че посредством благи сънища е добила нравствен покой и примирение. Михаил ги извежда за ръце от Рая; зад тях се люшка пламенният меч и херувимите заемат стражевите си постове.
Тъй както пасажерът по пладне сяда да почине,
даже когато бърза, така архангелът в този момент
поспря сред света убит и света възкръснал,
та и Адам да се намеси, в случай че пожелае,
а след това безпрепятствено продължи прекъснатата тирада:
„ Дотук видя ти по какъв начин един свят почва и приключва
и по какъв начин индивидът никне отново като от присад нов.
Остава ти да видиш още доста, само че чувствам,
че тленният ти поглед мъжди – божествените гледки
изтезават твоите човешки сетива без друго.
Затуй това, което следва, аз ще ти опиша,
а ти ме слушай с нужното внимание до дъно.
Това наново людско племе, до момента в който е още
многочислено и пази загатна ужасяващ
за предходната към този момент казън, в боязън пред божеството
донейде ще живее предвид на това, кое е
положително и право, в малко време ще се развъди
и трудейки се над земята, ще добие зърно
и вино, и елей в излишък; и като принася
от стадото си ту телец, ту агнец или яре
със обилно възлияние от вино в гуляй заветен,
ще изживее дните си в почтена наслада, в мир
ще населява на фамилии и на родове
под бащината власт; доде един не се възземе,
високомерен и самолюбив по дух, и неудовлетворен
от справедливото човешко тъждество и приятелство,
владичество несправедливо над братята си самичък
не присвои и не прокуди насила от земята
единодушието и даже естествения закон,
поел на лов (и то за хора, не за зверове)
с война и козни пакостни против ония, дето
отхвърлят на тиранството му да се подчинят –
затуй ще го възвеличат като всесилен ловджия
пред Господа, сякаш той макар небето
и от небето ще добие втора самовласт;
от протеста ще се е родило неговото име,
въпреки в бунтарство другите да упреква самичък,
Той дружно със шайката, съединена с него
или под него от сходен деспотичен бяс,
поел на поход от Едем на запад, ще попадне
в нивото, където черна кипнала смола
изригва из недрата земни – злата паст на ада;
от тухли и от тази луга те ще се заемат
да изградят и град, и кула до небето чак
и така да си завоюват име, та като се разпилян
в земи далечни, споменът за тях да не погине,
без оглед на това, дали е злобен или добър.
Но Господ, който навестява людете незримо
и постоянно през поселищата техни минава,
с цел да следи делата им, съглежда ги и скоро
се спуща над града, преди онази земна кула
да затъмни небесните, и с цел да ги осмее,
заселва по езиците им духове разнообразни,
та да изтрият родната им тирада и вместо нея
да посадят раздорна шум от непознати думи;
незабавно измежду строителите се надига гръмка
противна врява; всеки почва неразбираем да вика
на другия, доде накрай, прегракнали и гневни,
се сбиват като подиграни; то бе смях популярен
по небесата при типа на тази блъсканица
и шумотевица; по този начин градежът се трансформира
в посмешище, „ смесване “* наименуван беше той. “
* Смешение (староевр. „ Вавилон “) - вж. „ Битие “ 11, 9: „ Затова му е обещано име Вавилон, тъй като там Господ смеси езика на цялата земя, и оттова ги пръсна Господ по цялата земя. “
От: „ Изгубеният парадайс “, Джон Милтън, ДИ „ Народна просвета “, 1981
*William Blake, The Temptation and Fall of Eve, 1808 (illustration of Milton's Paradise Lost), en.wikipedia.org
*Paradise Lost, Poem by John Milton, Published c. 1667, London, bl.uk
