Беше първият комплекс в НРБ с подземен гараж за всеки в блока, днес цените са космически
Изграждането на „ Зона Б-5 " стартира през 1973 година с сложено от страната задание на тогавашния „ Софпроект ", който е работил по урбанизирането на столицата. Проектирането поема колектив отпред с арх. Васил Петров и членове Сърнела Попова, Татяна Добрева, Искра Щетинска, Димитър Жеков, Светла Тихолова, Тодор Илиев. По това време има остра жилищна рецесия и пред архитектите стои задача, която арх. Петров дефинира като „ изключително привлекателна с мащабността и изключителното си обществено пред-назначение ". Екипът би трябвало да трансформира територия от 41 ха сред индустриалната зона край някогашната към този момент гара Средец и същинския център в комплекс за 17 452 жители, разказва и vestnikstroitel.bg
Заключват бъдещия жк „ Априлски " (име, което по този начин и не се налага) сред булевардите „ Александър Стамболийски ", „ Ген. Михаил Д. Скобелев ", парк „ Възражда-не " и ул. „ Одрин ". Сложното обмисляне и строителството са завършени в съществени линии през 1985 година Тогава в списание „ Архитектура " арх. Васил Петров изяснява, че стремежът да се реализира оптимален обществен резултат лежи в основата на всички приложени особености на комплекса - огромна компактност, изцяло публично обслужване, обогатено наличие, напредничав архитектурен облик. С концепция да отделят жителите от шумния град и вътре хората да се усещат умерено и безвредно най-високите и дълги блокове са подредени като ограждащи откъм двата булеварда и ул. „ Одрин " и е реалност, че влизайки във вътрешното пространство, оставаме изумени от разликата в равнищата на звука. Поставеното условие за огромен размер жилища е можело да бъде реализирано само с надскачане на нормалния най-много по 12 -14 етажа до 16 - 17.
16-те блока са преобладаващо насочени на юг, с аспект към Витоша и най-високите жилища оферират неповторима панорама. Определените тогава от някои критици като „ безчовечен " мащаби на постройките са обезщетени с разчупена архитектура на фасадите - издавания във високите елементи, инспириращи чувство за уют и топлота фасадни тухли и други Оформянето на междублоковите пространства е извънредно съвременно за времето си. Елементите на градската среда са превърнати в някакъв тип забележителности. Те са правени на разнообразни равнища в цялостен синхрон с правилата на модернизма в европейската архитектура, като мисълта тук е била освен за разчупване на визията, само че и за въздействието на средата върху хората и в частност за децата, които преодолявайки трудностите, в действителност изследват сами света. Проходите от блок към блок, стълбите нагоре и надолу основават чувството, че вътре всичко е общо.
Подземните гаражи също са оригиналност, с която кварталът се „ очиства " от коли. Те не са единствено под постройките, само че и под градинките.
При 4283 жилища са обезпечени 3430 места за коли, или 70% от стопаните могат да паркират колите си, което за времето си е удивително. Партерните равнища на постройките са замислени с оглед обществените функционалности - с клубове за деца, възрастни хора и магазинчета. Прави усещане, че посред високите блокове има един разпрострян нашироко и единствено на два етажа. Днес там е дом за възрастни хора, каквато е била първичната концепция - баби и дядовци да са покрай децата си и да могат да се радват на внуците.
Пълният комплект от градските използва включва две детски градини и учебно заведение, което е една от най-модерните здания на квартала и незабравим пример на модерната архитектура на 70-те и 80-те години на предишния век, който умерено може да се конкурира с най-хубавите западните образци от това време. Към образователното заведение са направени състезателен комплекс и басейн. То е било оповестено като учебно заведение за надарени деца под егидата на Людмила Живкова и инициираната от нея асамблея „ Знаме на мира ".Сред немного красивите гледки е неосъществена градинка, в която ръждясват непоместени във времето цистерни за гориво и други уреди, стоваре-ни в миналото с концепция да се прави местна топлоцентрала.
Динамиката на времето в края на 80-те оставя недовършен парка.
В първичния си вид той е трябвало да поеме голям брой спортни уреди, аква център и даже спортно учебно заведение с пансион. Незапочната остава постройката за комунални потребности, на мястото на която е вдигнат мол „ София ". От днешна позиция постройката леко загърбва квартала, тъй като входът й е откъм булеварда, само че съгласно експертите по градоустройство това се отразява добре на жителите.Друга от неудачите е на междублоковите пространства - там липсва богатото озеленяване в мрежата от вътрешни дворове, само че това е нямало по какъв начин да се избегне поради подземията, които не разрешават израстването на огромни дървесни типове. Основните рецензии въпреки всичко си остават към височината на постройките, само че пък несъмнено едно от „ чудесата " на квартала е блок 14, който е наименуван „ Китайската стена ".
Гигантският блок, който съставлява три залепени една за друга здания с по два входа, се появява в средата на 70-те години, като осъществяването е с новия за времето си едропанелен кофраж, който обезпечава по-голяма издръжливост за високите сгради. После са издигнати доста сходни в „ Младост 1 ", „ Дианабад " и други В планирането на пространството си проличава, че нещата са гледани от горната страна. Той оглавява ранглиста -на най-гъсто обитаема жилищна територия в страната, като оспорва купата само с бургаския „ Краставицата ".
Гигантът, който затваря квартала откъм ул. „ Одрин ", има 462 жилището. Ако приемем, че в тях живеят 1500 души, това значи, че гъстотата на популацията там надвишава 22 пъти междинната за страната, в която има и най-малко 10 града с по-малко, като Ахтопол, Шипка, Бобошево, Болярово, Клисура, Китен, Плиска, Мелник и др.Блок 14 в „ Зона Б-5 " в началото е бил планиран като 12-етажен. В процеса на строителство обаче е издадено позволение за надстройка на още 4 етажа. Състои се от три обособени секции, съединени в едно цяло. За всяка от тях има по два прохода. През 70-те години, когато е приключен, на партера е имало обущарско ателие, книжарница, занималня, магазини за цветя, цигари и сувенири, тото пункт, пространства за телефонни кабини. Сутеренът му е планиран да служи като леговище при бомбена офанзива по въздуха, както при доста други огромни здания в София. Някога „ Китайската стена " е бил гордостта на Зоната. Днес фасадата е олющена, множеството от терасите - остъклени, всяка съгласно опциите на стопаните.
Независимо какви са били рецензиите при строителството на комплекса или тези през днешния ден, факт е, че проектантският екип се е старал и е съумял да се отърве от някои негативи на панелните комплекси на 60-те години с еднообразните фасади и неналичието на обществено обслужване. Коментаторите го назовават опит, само че и като подобен той се прави оценка като сполучлив.
Заключват бъдещия жк „ Априлски " (име, което по този начин и не се налага) сред булевардите „ Александър Стамболийски ", „ Ген. Михаил Д. Скобелев ", парк „ Възражда-не " и ул. „ Одрин ". Сложното обмисляне и строителството са завършени в съществени линии през 1985 година Тогава в списание „ Архитектура " арх. Васил Петров изяснява, че стремежът да се реализира оптимален обществен резултат лежи в основата на всички приложени особености на комплекса - огромна компактност, изцяло публично обслужване, обогатено наличие, напредничав архитектурен облик. С концепция да отделят жителите от шумния град и вътре хората да се усещат умерено и безвредно най-високите и дълги блокове са подредени като ограждащи откъм двата булеварда и ул. „ Одрин " и е реалност, че влизайки във вътрешното пространство, оставаме изумени от разликата в равнищата на звука. Поставеното условие за огромен размер жилища е можело да бъде реализирано само с надскачане на нормалния най-много по 12 -14 етажа до 16 - 17.
16-те блока са преобладаващо насочени на юг, с аспект към Витоша и най-високите жилища оферират неповторима панорама. Определените тогава от някои критици като „ безчовечен " мащаби на постройките са обезщетени с разчупена архитектура на фасадите - издавания във високите елементи, инспириращи чувство за уют и топлота фасадни тухли и други Оформянето на междублоковите пространства е извънредно съвременно за времето си. Елементите на градската среда са превърнати в някакъв тип забележителности. Те са правени на разнообразни равнища в цялостен синхрон с правилата на модернизма в европейската архитектура, като мисълта тук е била освен за разчупване на визията, само че и за въздействието на средата върху хората и в частност за децата, които преодолявайки трудностите, в действителност изследват сами света. Проходите от блок към блок, стълбите нагоре и надолу основават чувството, че вътре всичко е общо.
Подземните гаражи също са оригиналност, с която кварталът се „ очиства " от коли. Те не са единствено под постройките, само че и под градинките.
При 4283 жилища са обезпечени 3430 места за коли, или 70% от стопаните могат да паркират колите си, което за времето си е удивително. Партерните равнища на постройките са замислени с оглед обществените функционалности - с клубове за деца, възрастни хора и магазинчета. Прави усещане, че посред високите блокове има един разпрострян нашироко и единствено на два етажа. Днес там е дом за възрастни хора, каквато е била първичната концепция - баби и дядовци да са покрай децата си и да могат да се радват на внуците.
Пълният комплект от градските използва включва две детски градини и учебно заведение, което е една от най-модерните здания на квартала и незабравим пример на модерната архитектура на 70-те и 80-те години на предишния век, който умерено може да се конкурира с най-хубавите западните образци от това време. Към образователното заведение са направени състезателен комплекс и басейн. То е било оповестено като учебно заведение за надарени деца под егидата на Людмила Живкова и инициираната от нея асамблея „ Знаме на мира ".Сред немного красивите гледки е неосъществена градинка, в която ръждясват непоместени във времето цистерни за гориво и други уреди, стоваре-ни в миналото с концепция да се прави местна топлоцентрала.
Динамиката на времето в края на 80-те оставя недовършен парка.
В първичния си вид той е трябвало да поеме голям брой спортни уреди, аква център и даже спортно учебно заведение с пансион. Незапочната остава постройката за комунални потребности, на мястото на която е вдигнат мол „ София ". От днешна позиция постройката леко загърбва квартала, тъй като входът й е откъм булеварда, само че съгласно експертите по градоустройство това се отразява добре на жителите.Друга от неудачите е на междублоковите пространства - там липсва богатото озеленяване в мрежата от вътрешни дворове, само че това е нямало по какъв начин да се избегне поради подземията, които не разрешават израстването на огромни дървесни типове. Основните рецензии въпреки всичко си остават към височината на постройките, само че пък несъмнено едно от „ чудесата " на квартала е блок 14, който е наименуван „ Китайската стена ".
Гигантският блок, който съставлява три залепени една за друга здания с по два входа, се появява в средата на 70-те години, като осъществяването е с новия за времето си едропанелен кофраж, който обезпечава по-голяма издръжливост за високите сгради. После са издигнати доста сходни в „ Младост 1 ", „ Дианабад " и други В планирането на пространството си проличава, че нещата са гледани от горната страна. Той оглавява ранглиста -на най-гъсто обитаема жилищна територия в страната, като оспорва купата само с бургаския „ Краставицата ".
Гигантът, който затваря квартала откъм ул. „ Одрин ", има 462 жилището. Ако приемем, че в тях живеят 1500 души, това значи, че гъстотата на популацията там надвишава 22 пъти междинната за страната, в която има и най-малко 10 града с по-малко, като Ахтопол, Шипка, Бобошево, Болярово, Клисура, Китен, Плиска, Мелник и др.Блок 14 в „ Зона Б-5 " в началото е бил планиран като 12-етажен. В процеса на строителство обаче е издадено позволение за надстройка на още 4 етажа. Състои се от три обособени секции, съединени в едно цяло. За всяка от тях има по два прохода. През 70-те години, когато е приключен, на партера е имало обущарско ателие, книжарница, занималня, магазини за цветя, цигари и сувенири, тото пункт, пространства за телефонни кабини. Сутеренът му е планиран да служи като леговище при бомбена офанзива по въздуха, както при доста други огромни здания в София. Някога „ Китайската стена " е бил гордостта на Зоната. Днес фасадата е олющена, множеството от терасите - остъклени, всяка съгласно опциите на стопаните.
Независимо какви са били рецензиите при строителството на комплекса или тези през днешния ден, факт е, че проектантският екип се е старал и е съумял да се отърве от някои негативи на панелните комплекси на 60-те години с еднообразните фасади и неналичието на обществено обслужване. Коментаторите го назовават опит, само че и като подобен той се прави оценка като сполучлив.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ