Инж. Стоян Кожухаров, председател на националната спа-асоциация, пред „Труд“: Няма система за контрол на басейните в България
Изграждането и пречистването на басейните в България става със начини от предишния век. Това оповестява пред “Труд ” инж. Стоян Кожухаров, ръководител на Асоциацията за басейни и спа. Заради остарялата нормативна уредба, която е още от 1984 година, в публичните басейни не могат да бъдат внедрени съвременни технологии, сигнализира инженерът.
– Инж. Кожухаров, вие оглавихте неотдавна новосъздадената професионална асоциация за басейни и спа. Защо ви е тя на вас и на сътрудниците ви от сектора?
– Асоциацията ни е нужна, с цел да обобщим и да огласим наболелите проблеми в обрастта на роектирането, построяването и поддръжката на спа-центрове, водни уреди и фонтани. В Асоциацията се включиха към 80 % от компаниите, които вършат басейни и спа-центрове в страната. Сред членуващите са най-големите и одобрени компании в тази област. Всички са на мнение, че проблемите, с които се сблъскваме в работата си, стават все по-сериозни. Липсва нормативна уредба за проектирането, построяването и употребата на водните уреди. Няма правилник за това какъв вид компании и експерти могат да построяват тези уреди. Няма правила, по които да бъдат проектирани и по-късно следени. Абсурдно е, че в 21-ви век работим по Нормативна уредба от 1984 г, която е за питейни води. По това време басейните в България бяха проточни, т.е. с вода, която непрекъснато влиза, непрекъснато излиза. От 25 година басейните не работят по този метод, а с непрекъсната вода, която се обменя към 7-8 % дневно. Това постанова тази вода да бъде третирана с препарати против микроорганизми.
– В последните години имаше не един и два нещастни случаи с хора, потърпевши при къпане в басейни. Вие по какъв начин си ги обяснявате?
– Съществуващата сега нормативната уредба, която е извънредно остаряла, разрешава уреди за частно прилагане да бъдат и с публично предопределение. Това е по този начин, тъй като те са много по-евтини като артикул, който би трябвало да бъде построен. И откакто няма съответна нормативна уредба, клиентите избират по-евтиния вид. Това нещо не се прави в другите страни. Там не се употребяват басейни със скимери, с цел да няма открити засмукващи елементи, които да провокират контузии. Използват се решетки с външен приливник, засмукването става единствено и само от резервоара. И няма по какъв начин нечия ръка или крайник да попадне на рискова засмукваща част. Голяма част от туроператорите имат условия към хотелиерите, които са с подобен вид басейни да поставят сензори и аларми, които да алармират и даже да стопират оборудванията от работа, с цел да се понижат злополуките.
– Би трябвало тези уреди да се управляват прецизно. Прави ли се това?
– През септември тази година трябваше да бъде призната нова нормативна уредба и да се вкарат наложителни механически прегледи на басейните, както при колите – два пъти в годината. Никой обаче не се обърна към компаниите в сектора за мнение и подпомагане. Оказва се, че ни ревизират хора, които са виждали басейн на картинка или единствено са се къпали в него.
Контролът сега върху оборудванията се реализира само от инспектори от РЗИ, които ревизират параметрите на водата, като микробиология. Нищо повече!
На една постройка като й се напука стената, тя се замазва и казусът е решен. Докато басейнът, като се спука, стартира да тече. Много пъти басейните са в основите на постройките, постоянно има течове, които мъчно се локализират, а това подкопава основите на постройките. Няма правила, по които да бъдат проектирани и след това изпълнени, тъй като всеки един конструктор може да сътвори басейн. Детайлите, които са значими срещу течове, никой не ги управлява и не следи дали и по какъв начин са изпълнени, заради липса на държавна политика. А контролът на басейните би трябвало да е подобен, какъвто е на пътища, здания, мостове.
– Колко са басейните в България?
– У нас има към 40 000 частни и публични басейна. Всяка година се построяват стотици нови. Старите се ремонтират едвам могат да изкарат сезона. Не се управлява химическото филтриране на водата. 90% от всички операции са ръчни, мери се с проби.
– Какъв е методът да се вкара ред в това безвластие?
– Най-лесно е да се вземе нормативната уредба на някоя европейска страна, където се съблюдават прецизни правила – като Франция, Испания, Германия – и положителният опит да се приложи у нас. Изключително значимо е положението на филтрационните системи. В момента у нас ги вършат кой, както откри.
Площта на басейна се дефинира от броя гости в един хотел. Ако хотелът е с 600 места, при междинна претовареност от 60 %, това значи, че в басейна може да се струпат 360 индивида. В западните страни нормативната уредба планува на един клиент да се поставят сред 4 и 8 кв. м. повърхност. При 360 души посещаемост, басейнът би трябвало да е от 1200-1300 кв. м., Нашите хотели нямат такива обширни имоти. Но пък би трябвало да имат басейн, тъй като съществуването му подвига звездите на туристическия обект.
– Какви са новостите в оборудването на басейни в интернационален проект?
– Производителите на съоръжение по света залагат най-вече на сигурността на ползвателите на водните обекти, а също и на автоматизацията и на контрола и качеството на водата. При нас се ползват ограничения от предишния век. Капем капки в едни колби и в случай че индивидът е далтонист, който ревизира, разликата може да е и два пъти централизация. Има модерни автоматизирани системи, които в действително време мерят и дозират препаратите. Това би трябвало да бъде въведено във всеки един публичен басейн. При частните обекти, притежателят самичък взема решение по какъв начин да третира водата. Kогато се къпят 500-1000 души, ограниченията би трябвало да са доста прецизни и пречистващите системи да са автоматизирани. Но заради това, че инвестицията е от порядъка на 8000-10 000 лв., множеството хотелиери предпочитаj да спестят тези пари. Все отново има притежатели, които започнаха да конфигурират такива системи, тъй като виждат, че крайният артикул е по-добър, клиентите са по-доволни, опастността от болести е по-малка. Заради всички тези проблеми това лято едно детенце беше засмукано от джакузи в Златни пясъци. Идва оживя, само че остана неработоспособен за цялостен живот. Иманно поради това учредихме Асоциацията – с цел да предизвикваме законодателни промени в тази сфера. Тръгнахме по най-трудния път. Ние нямаме лобита в Народното събрание, нито татковци депутати и кръстници олигарси.
– На какво разчитате тогава? Как действате?
– Изпратили сме уведомителни писма до всички държавни институции. Засега нямаме отговор. Създадохме уебсайт, където ще публикуваме всичко обвързвано с проблематиката, новостите в тази сфера, ограниченията, които се ползват. Ще предоставим доста потребна информация, посредством която желаеме да образоваме ползвателите на басейни. Искаме да сигнализираме за сериозните проблеми в този отрасъл. Надяваме се и ползвателите на басейни да ни поддържат и да упорстват за строги правила – с цел да са спокойни, че те и техните деца се къпят в чисти и безвредни басейни. За страдание за в този момент страната нехае.
– С какво си обяснявате безхаберието на страната?
– С това, че нашият отрасъл не е задоволително атрактивен. И в него не се въртят големи парични потоци. Но България е туристическа дестинация и главният растеж на Брутния вътрешен артикул е от туристически услуги. А с цел да сме добра туристическа дестинация, и водните ни уреди би трябвало да са на равнище, а не да работим на парче. В Турция да вземем за пример басейните се простира на цели декари повърхност, там е доста високо качеството на услугата. При нас липсва стандартизация за басейните и спа-центровете. Оказва се също, че на тези обекти работят хора, които нямат документи и подготовка за подобен тип активност. Кадри има, само че трудът им коства доста пари. Нашата активност в множеството случаи е сезонна. Ние обаче не лягаме да спим зимен сън, плащаме заплати на чиновниците целогодишно. За да можем да ги задържим на работа. Като притежател на профилирана в този отрасъл компания, аз владея всички вероятни документи, като всеки от тях годишно ми коства 2000-3000 лв.. Те се издават не тъй като съм платил тези суми, а тъй като са минали одити, инспекции, показал съм цялостна документи, складови наличия, бази, личен състав. И в последна сметка тези документи се обезсмислят. Има обаче доста случаи, в които човекът-фирма не заплаща документи и без да е електричар прави елинсталации, без да е експерт по ВиК, прави водопроводни системи… Много притежатели на басейни, с цел да спестят пари от профилирана поддръжка, разпореждат на спасителите да наблюдават и за качеството на водата. Това е неуместно, тъй като спасителите не схващат от това и даже могат да станат жертви на токов удар.
– Какво да се прави?
– За следващ път споделям, че следва да бъдат въведени критерии в нашия отрасъл.
Добър образец е камарата на строителите, която си направи съдружие. Фирмите, които членуват в него, имат избран клас и построяват разнообразни типове уреди, съгласно критериите, на които дават отговор. Така и в нашия отрасъл би трябвало да се основат правила. Искаме да седнем на една маса с представители на държавните институции за договаряния. Ние ще ги снабдим с преводи на нормативните уредби на водещите в тази сфера европейски страни. За да може да се порзва опита им. Ще изберем най-хубавото за родните условия. Преди години у нас отново е имало основана Асоциация на басейните. Но тя е била опорочена, а членовете й са били съдени за картелно съглашение. Платили са големи санкции. Сега ние сплотяваме силите на дребните компании в България, а към нас се причисляват и огромни компании, тъй като гоним една и съща цел, макар че сме съперници на крайния пазар. Преди 2 години дадох оферта за създаване на басейн в Германия, само че ми я върнаха и споделиха: „ Това съоръжение, което сте планували, си го сложете на частния басейн “. Едва 3 % от басейните в България са направени със оборудванията, с които се работи в Германия – страната с най-хубавите публични басейни. Ние се целим точно към немско качество, тъй като не можем да предлагаме туристически артикул на европейски цени със уреди, на които мястото им е в задния двор. Проблемите са наболели. Молим се да не избухне някоя зараза, тъй като като влязат 2000 души във водата на един обект, рискът да се разнесе болест е огромен.
– Как става пречистването на водата в басейните?
-В света през последните 5 година се създават системи с UV лъчения, с хидролиза, с йонизация, със солна електролиза. Консумативът, който се поставя във водата, е сол и посредством електролиза се получава хлор газ, който е по-безвреден от гранулата. По този метод сега в нашата страна с хлор газ се дезинфекцират и питейните води. Изброените системи понижават потреблението на биоцид във водата, който е хлор и е бойно отровно вещество, и трови организма. У нас няма по какъв начин да не го използваме в публичните басейни, все поради нормативната уредба не е променяна от близо 35 години. Когато дойдат инспекторите от РЗИ на инспекция, те търсят биоцид с колбичките. Получава се обсурд. Не изключваме изцяло потреблението на хлор, само че с такива системи съществуването на тази отрова се понижава с 90 %. Това у нас го имат само хора, които се къпят в лични басейни и тях няма да ги посетят здравни инспектори.
Има и йонизираща система за филтриране на водата, при която се употребява сребро и мед, които се вкарват посредством токови импулси. Използват се разнообразни фракции, измежду които и деен въглен. Но контролните органи не го регистрират като предимство. И макар, че качеството на водата е високо, те си държат на съществуването на биоцид. Знаят, че това е по този начин, само че са длъжни да съблюдават остарелите разпореждания.
Куриозно е, че според с тях, такива съвременни системи не могат да се внедряват в публичните басейни. Пак затова вложителят избира да внедри система, която коства 500 лева, вместо такава от 9000 лв.. А към този момент актуалните технологии към този момент разрешават контролните органи да следят онлайн какво се случва във всяко едно оборудване.
– Виждала съм нееднократно по какъв начин водата в басейна, който навестявам, помътнява и позеленява.
– Защо е по този начин?
– Защото химическите субстанции за филтриране не се поставят дозирано и автоматизирано. И тъй като филтрационното оборудване е с ниска мощ и не може да насмогне на броя на ползвателите. Има и друго. Аз мога да позная, като виждам къпещите се в един басейн, кой е немец. Германците имат просвета на използването му. Преди да влезе в байсейна, немецът наложително си взема душ и след излизане от водата още веднъж се къпе. Защото знае, че потта прави канцерогенни съединения с хлора.
Нашият посетител
Стоян Кожухаров е роден в Елена, приключил е колеж в Горна Оряховица и МЕИ във Варна, по компетентност е електроинженер. Работи над 20 години в региона на проектирането, построяването и поддръжката на спа-центрове, водни уреди и фонтани. Председател е на новоучредената Българска професионална асоциация за басейни и спа.
– Инж. Кожухаров, вие оглавихте неотдавна новосъздадената професионална асоциация за басейни и спа. Защо ви е тя на вас и на сътрудниците ви от сектора?
– Асоциацията ни е нужна, с цел да обобщим и да огласим наболелите проблеми в обрастта на роектирането, построяването и поддръжката на спа-центрове, водни уреди и фонтани. В Асоциацията се включиха към 80 % от компаниите, които вършат басейни и спа-центрове в страната. Сред членуващите са най-големите и одобрени компании в тази област. Всички са на мнение, че проблемите, с които се сблъскваме в работата си, стават все по-сериозни. Липсва нормативна уредба за проектирането, построяването и употребата на водните уреди. Няма правилник за това какъв вид компании и експерти могат да построяват тези уреди. Няма правила, по които да бъдат проектирани и по-късно следени. Абсурдно е, че в 21-ви век работим по Нормативна уредба от 1984 г, която е за питейни води. По това време басейните в България бяха проточни, т.е. с вода, която непрекъснато влиза, непрекъснато излиза. От 25 година басейните не работят по този метод, а с непрекъсната вода, която се обменя към 7-8 % дневно. Това постанова тази вода да бъде третирана с препарати против микроорганизми.
– В последните години имаше не един и два нещастни случаи с хора, потърпевши при къпане в басейни. Вие по какъв начин си ги обяснявате?
– Съществуващата сега нормативната уредба, която е извънредно остаряла, разрешава уреди за частно прилагане да бъдат и с публично предопределение. Това е по този начин, тъй като те са много по-евтини като артикул, който би трябвало да бъде построен. И откакто няма съответна нормативна уредба, клиентите избират по-евтиния вид. Това нещо не се прави в другите страни. Там не се употребяват басейни със скимери, с цел да няма открити засмукващи елементи, които да провокират контузии. Използват се решетки с външен приливник, засмукването става единствено и само от резервоара. И няма по какъв начин нечия ръка или крайник да попадне на рискова засмукваща част. Голяма част от туроператорите имат условия към хотелиерите, които са с подобен вид басейни да поставят сензори и аларми, които да алармират и даже да стопират оборудванията от работа, с цел да се понижат злополуките.
– Би трябвало тези уреди да се управляват прецизно. Прави ли се това?
– През септември тази година трябваше да бъде призната нова нормативна уредба и да се вкарат наложителни механически прегледи на басейните, както при колите – два пъти в годината. Никой обаче не се обърна към компаниите в сектора за мнение и подпомагане. Оказва се, че ни ревизират хора, които са виждали басейн на картинка или единствено са се къпали в него.
Контролът сега върху оборудванията се реализира само от инспектори от РЗИ, които ревизират параметрите на водата, като микробиология. Нищо повече!
На една постройка като й се напука стената, тя се замазва и казусът е решен. Докато басейнът, като се спука, стартира да тече. Много пъти басейните са в основите на постройките, постоянно има течове, които мъчно се локализират, а това подкопава основите на постройките. Няма правила, по които да бъдат проектирани и след това изпълнени, тъй като всеки един конструктор може да сътвори басейн. Детайлите, които са значими срещу течове, никой не ги управлява и не следи дали и по какъв начин са изпълнени, заради липса на държавна политика. А контролът на басейните би трябвало да е подобен, какъвто е на пътища, здания, мостове.
– Колко са басейните в България?
– У нас има към 40 000 частни и публични басейна. Всяка година се построяват стотици нови. Старите се ремонтират едвам могат да изкарат сезона. Не се управлява химическото филтриране на водата. 90% от всички операции са ръчни, мери се с проби.
– Какъв е методът да се вкара ред в това безвластие?
– Най-лесно е да се вземе нормативната уредба на някоя европейска страна, където се съблюдават прецизни правила – като Франция, Испания, Германия – и положителният опит да се приложи у нас. Изключително значимо е положението на филтрационните системи. В момента у нас ги вършат кой, както откри.
Площта на басейна се дефинира от броя гости в един хотел. Ако хотелът е с 600 места, при междинна претовареност от 60 %, това значи, че в басейна може да се струпат 360 индивида. В западните страни нормативната уредба планува на един клиент да се поставят сред 4 и 8 кв. м. повърхност. При 360 души посещаемост, басейнът би трябвало да е от 1200-1300 кв. м., Нашите хотели нямат такива обширни имоти. Но пък би трябвало да имат басейн, тъй като съществуването му подвига звездите на туристическия обект.
– Какви са новостите в оборудването на басейни в интернационален проект?
– Производителите на съоръжение по света залагат най-вече на сигурността на ползвателите на водните обекти, а също и на автоматизацията и на контрола и качеството на водата. При нас се ползват ограничения от предишния век. Капем капки в едни колби и в случай че индивидът е далтонист, който ревизира, разликата може да е и два пъти централизация. Има модерни автоматизирани системи, които в действително време мерят и дозират препаратите. Това би трябвало да бъде въведено във всеки един публичен басейн. При частните обекти, притежателят самичък взема решение по какъв начин да третира водата. Kогато се къпят 500-1000 души, ограниченията би трябвало да са доста прецизни и пречистващите системи да са автоматизирани. Но заради това, че инвестицията е от порядъка на 8000-10 000 лв., множеството хотелиери предпочитаj да спестят тези пари. Все отново има притежатели, които започнаха да конфигурират такива системи, тъй като виждат, че крайният артикул е по-добър, клиентите са по-доволни, опастността от болести е по-малка. Заради всички тези проблеми това лято едно детенце беше засмукано от джакузи в Златни пясъци. Идва оживя, само че остана неработоспособен за цялостен живот. Иманно поради това учредихме Асоциацията – с цел да предизвикваме законодателни промени в тази сфера. Тръгнахме по най-трудния път. Ние нямаме лобита в Народното събрание, нито татковци депутати и кръстници олигарси.
– На какво разчитате тогава? Как действате?
– Изпратили сме уведомителни писма до всички държавни институции. Засега нямаме отговор. Създадохме уебсайт, където ще публикуваме всичко обвързвано с проблематиката, новостите в тази сфера, ограниченията, които се ползват. Ще предоставим доста потребна информация, посредством която желаеме да образоваме ползвателите на басейни. Искаме да сигнализираме за сериозните проблеми в този отрасъл. Надяваме се и ползвателите на басейни да ни поддържат и да упорстват за строги правила – с цел да са спокойни, че те и техните деца се къпят в чисти и безвредни басейни. За страдание за в този момент страната нехае.
– С какво си обяснявате безхаберието на страната?
– С това, че нашият отрасъл не е задоволително атрактивен. И в него не се въртят големи парични потоци. Но България е туристическа дестинация и главният растеж на Брутния вътрешен артикул е от туристически услуги. А с цел да сме добра туристическа дестинация, и водните ни уреди би трябвало да са на равнище, а не да работим на парче. В Турция да вземем за пример басейните се простира на цели декари повърхност, там е доста високо качеството на услугата. При нас липсва стандартизация за басейните и спа-центровете. Оказва се също, че на тези обекти работят хора, които нямат документи и подготовка за подобен тип активност. Кадри има, само че трудът им коства доста пари. Нашата активност в множеството случаи е сезонна. Ние обаче не лягаме да спим зимен сън, плащаме заплати на чиновниците целогодишно. За да можем да ги задържим на работа. Като притежател на профилирана в този отрасъл компания, аз владея всички вероятни документи, като всеки от тях годишно ми коства 2000-3000 лв.. Те се издават не тъй като съм платил тези суми, а тъй като са минали одити, инспекции, показал съм цялостна документи, складови наличия, бази, личен състав. И в последна сметка тези документи се обезсмислят. Има обаче доста случаи, в които човекът-фирма не заплаща документи и без да е електричар прави елинсталации, без да е експерт по ВиК, прави водопроводни системи… Много притежатели на басейни, с цел да спестят пари от профилирана поддръжка, разпореждат на спасителите да наблюдават и за качеството на водата. Това е неуместно, тъй като спасителите не схващат от това и даже могат да станат жертви на токов удар.
– Какво да се прави?
– За следващ път споделям, че следва да бъдат въведени критерии в нашия отрасъл.
Добър образец е камарата на строителите, която си направи съдружие. Фирмите, които членуват в него, имат избран клас и построяват разнообразни типове уреди, съгласно критериите, на които дават отговор. Така и в нашия отрасъл би трябвало да се основат правила. Искаме да седнем на една маса с представители на държавните институции за договаряния. Ние ще ги снабдим с преводи на нормативните уредби на водещите в тази сфера европейски страни. За да може да се порзва опита им. Ще изберем най-хубавото за родните условия. Преди години у нас отново е имало основана Асоциация на басейните. Но тя е била опорочена, а членовете й са били съдени за картелно съглашение. Платили са големи санкции. Сега ние сплотяваме силите на дребните компании в България, а към нас се причисляват и огромни компании, тъй като гоним една и съща цел, макар че сме съперници на крайния пазар. Преди 2 години дадох оферта за създаване на басейн в Германия, само че ми я върнаха и споделиха: „ Това съоръжение, което сте планували, си го сложете на частния басейн “. Едва 3 % от басейните в България са направени със оборудванията, с които се работи в Германия – страната с най-хубавите публични басейни. Ние се целим точно към немско качество, тъй като не можем да предлагаме туристически артикул на европейски цени със уреди, на които мястото им е в задния двор. Проблемите са наболели. Молим се да не избухне някоя зараза, тъй като като влязат 2000 души във водата на един обект, рискът да се разнесе болест е огромен.
– Как става пречистването на водата в басейните?
-В света през последните 5 година се създават системи с UV лъчения, с хидролиза, с йонизация, със солна електролиза. Консумативът, който се поставя във водата, е сол и посредством електролиза се получава хлор газ, който е по-безвреден от гранулата. По този метод сега в нашата страна с хлор газ се дезинфекцират и питейните води. Изброените системи понижават потреблението на биоцид във водата, който е хлор и е бойно отровно вещество, и трови организма. У нас няма по какъв начин да не го използваме в публичните басейни, все поради нормативната уредба не е променяна от близо 35 години. Когато дойдат инспекторите от РЗИ на инспекция, те търсят биоцид с колбичките. Получава се обсурд. Не изключваме изцяло потреблението на хлор, само че с такива системи съществуването на тази отрова се понижава с 90 %. Това у нас го имат само хора, които се къпят в лични басейни и тях няма да ги посетят здравни инспектори.
Има и йонизираща система за филтриране на водата, при която се употребява сребро и мед, които се вкарват посредством токови импулси. Използват се разнообразни фракции, измежду които и деен въглен. Но контролните органи не го регистрират като предимство. И макар, че качеството на водата е високо, те си държат на съществуването на биоцид. Знаят, че това е по този начин, само че са длъжни да съблюдават остарелите разпореждания.
Куриозно е, че според с тях, такива съвременни системи не могат да се внедряват в публичните басейни. Пак затова вложителят избира да внедри система, която коства 500 лева, вместо такава от 9000 лв.. А към този момент актуалните технологии към този момент разрешават контролните органи да следят онлайн какво се случва във всяко едно оборудване.
– Виждала съм нееднократно по какъв начин водата в басейна, който навестявам, помътнява и позеленява.
– Защо е по този начин?
– Защото химическите субстанции за филтриране не се поставят дозирано и автоматизирано. И тъй като филтрационното оборудване е с ниска мощ и не може да насмогне на броя на ползвателите. Има и друго. Аз мога да позная, като виждам къпещите се в един басейн, кой е немец. Германците имат просвета на използването му. Преди да влезе в байсейна, немецът наложително си взема душ и след излизане от водата още веднъж се къпе. Защото знае, че потта прави канцерогенни съединения с хлора.
Нашият посетител
Стоян Кожухаров е роден в Елена, приключил е колеж в Горна Оряховица и МЕИ във Варна, по компетентност е електроинженер. Работи над 20 години в региона на проектирането, построяването и поддръжката на спа-центрове, водни уреди и фонтани. Председател е на новоучредената Българска професионална асоциация за басейни и спа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ