Археолози откриха хидросъоръжение в Плиска
Изграден от камъни канал – бездънен над 4 м и дълъг към 100 м, е основният резултат от аварийно-спасителните изследвания край Голямата базилика в Плиска, чиято реституция се прави сега, оповестиха от Националния исторически музей.
Археологическите разкопки, които не престават към този момент втори месец, се правят под управлението на Павел Георгиев от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките и археолози от Шуменския исторически музей и са финансирани от Националния исторически музей.
В резултат на досегашната работа са разкрити незнайни до момента вкопани уреди, свързани с действието на Голямата базилика и предшестващия я мартириум на Енравота, който е бил погубен по време на антихристиянския бунт през 865 година
Чрез канала, който беше открит, е била източвана вода от проучения предходната година Свещен бунар (аязмо). Той е издигнат директно пред полагане на основите на първата ни катедрала в интервала 867-868 година С помощта на това хидросъоръжение наследеното от базиликата аязмо се трансформира в каптаж за изворна вода, отвеждана отвън манастира. В непосредственост до неговата ограда се чака да бъде оголен наземен водоизточник от втората половина на IX век.
Живоносната мощ на водата, текла по построения с камъни канал, е подчертана от строителите посредством неговото заустване директно под западния завършек на символичния гроб на страдалец, завършен под куполното покритие на кладенеца, тъй че да бъде непокътната необятната каменна стълба, водеща поклонниците към отвора в купола на самото аязмо.
Откритието демонстрира цялостна последователност сред двете начални етапи в построяването на раннохристиянския български комплекс, заложен в навечерието на формалното приемане на християнството (856-864 г.) и неговото налагане и одобряване в публична вяра на средновековна България през IX и X век, написа в известието.
Разкриването на хидросъоръжение предлага действителни благоприятни условия за възобновяване и превръщането му в още един пункт за исторически и набожен туризъм при Голямата базилика – майка на всички български храмове от зората на християнизацията на българите и средоточие на първия български манастир след покръстването, означават от НИМ. (БТА)
