Как работи фойерверкът?
Изглежда толкоз елементарно: пръчка, две хартиени тръбички, барут и фитил – и ракетата, която гърми и украсява небето милиони пъти на Нова година, е подготвена! Но за какво въобще лети, за какво свисти, за какво свети ту алено, ту зелено? И по какъв начин се получават сърцата и другите фигури на празничното небе?
Базисният модел на ракетата е много елементарен. Състои се от пръчка, мотор и заряд, който основава резултатите. Важен е обаче всеки мъничък подробност.
Запалителният връв да вземем за пример гори сред 3 и 8 секунди. След това възпламенява реактивния заряд от барут в долната част на тръбата на ракетата. Въпреки че взривното вещество е същото, което се употребява при оръдия, ракетата не експлодира още на земята. По време на производството барутът се пресова с няколкотонна тежест, по тази причина не може да се възпламени целият внезапно, а гори последователно.
Така се образува огнената “опашка ” на ракетата, която излиза през дребна дюза. С нейна помощ ракетата се отблъсква от земята и полита. В този развой пръчката играе ролята на стабилизатор. Съпротивлението на въздуха е минимум, когато пръчката сочи обратно. Така ракетата следва курса си.
Някои от фойерверките свистят, напряко свирят, до момента в който се издигат нагоре.
Тайната обаче не е в дребна свирка, сложена вътре, както би било разумно да си намерения човек, а в хитрата конструкция на заряда. В него един над различен са напластени напълно тънки пластове, които горят с друга скорост. Заради това изстрелването на ракетата не е гладко, а пулсиращо, по този начин се получават трептения, които се чуват като свистене. Колкото по-тънки са пластовете, толкоз по-висока е честотата и надлежно тонът на звука.
