Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Големият български скандал за правителство предстои
Изглежда, че са налице много необятно споделяни предстоящи, (поне този път!) да има болшинство, което да поеме отговорност за ръководството на България. Предстои да разберем до каква степен те са реалистични, само че най-малко до изборния ден сигналите, които идват от политическите централи, не са окуражаващи. Празните приказки от вида на това, че „ всички гледали в една посока “ и били подготвени да „ продължат смяната “, не трансформират съществуващото позиционно опълчване, което блокира в зародиш всеки опит за правене на политика.
Гражданите чакат какво да е болшинство, което да поеме отговорност. Но това също не е задоволително, тъй като и в 45-ото, и в 46-ото заседание имаше болшинства, само че те избраха да се отклонят от тази отговорност. А през изгубените месеци от април до момента проблемите, които ще би трябвало да взема решение последващо постоянно държавно управление, станаха още по-трудни и неотложни. В изискванията на изострен недостиг на време едно допустимо болшинство и излъчено от него държавно управление ще би трябвало да одобри реален държавен бюджет за 2022 г.; да поеме дейното ръководство на пандемията; да успокои пазарите и инвеститорите; да насърчи икономическото развитие; да обезпечи ефикасна обществена политика, както и да предприеме серия от ограничения за превъзмогване на вредите от рецесията.
свързани новини71798на 10.11.2021125996на 08.11.2021
Проблемът е в това, че може и да се образува болшинство от четири политически фракции, само че това не е задоволително, с цел да бъде обезпечено дейно ръководство. Затова българските гласоподаватели би трябвало да дефинират кои политически обединения могат да следват релативно сходни политически цели, към които да се образува болшинство. Целта за болшинство „ непременно “, може да ни излезе прекомерно скъпо. Едно болшинство от към 130 или повече народни представители може да се окаже безусловно некомпетентно да ръководи поради дълбоките вътрешни разлики сред обособените политически партии в него.
Става въпрос за политика, само че на първо място – за ръководство, а това не е едно и също нещо. Пред българското общество стои един спешен дневен ред, който изисква подготвеност и ефикасна съгласуваност в напъните на обществените институции и гражданското общество. Само по този начин може да бъде върната най-малко част от изгубеното публично доверие към държавното ръководство. Но това не може да стане с гръмки обещания и нормално политическо безсрамие.
свързани новини131291на 01.11.2021
За следващ път българските жители ще би трябвало да изберат сред това да поддържат политическите обединения, които показват в най-голяма степен техните упования и ползи (дори и в случай че те нямат късмет да вземат участие в управлението), или да гласоподават в унисон с главните послания на политическата агитация, която съвсем съумя да подмени българския дневен ред. Дилемата е дали да се гласоподава за тези, които съставляват „ тези, които са като нас “, или да се гласоподава „ стратегически “ за тези, които биха могли да вземат участие в последващо ръководещо болшинство и държавно управление.
Историята на българските избори демонстрира, че към 15% от българските гласоподаватели се интересуват от това „ кой води “, кой ще „ пристигна на власт “, с цел да го поддържат и по този начин да станат част от „ спечелилите “. Тези групи от гласоподаватели са най-податливи на прокламираните от предизборните сондажи трендове. Макар и с някои изключения, те не вземат участие интензивно в изборите, в случай че няма „ явен победител “. В изискванията на изкривената българска политическа действителност през днешния ден наподобява, че е значимо кой ще бъде втори на изборите, само че залогът все по този начин е дали ще „ пристигна на власт “. Именно по тази причина пропагандата продължава да бъде най-активна точно по отношение на този конформистки избор. Но не той ще дефинира по какъв начин ще наподобява съставът на 47-ото Обикновено Народно заседание.
свързани новини42658на 06.10.2021
Плоската скица „ статукво – смяна “ към този момент не прави работа. Най-малкото, тъй като през миналите месеци се откри ново статукво, от което занапред ще търсим опция да се отърсим. Необходимо е завръщане към нормалността, към ново равновесие, което най-малко частично да компенсира вредите, които бяха нанесени на държавността и демокрацията. А това значи завръщане към политиката. Българските жители ще би трябвало да изберат не сред гръмки изречения, а измежду разнообразни политически вероятности, които могат да се трансфорат в стратегия за ръководство.
Най-важният въпрос в политиката е „ по какъв начин “ ще бъдат реализирани някакви цели, а не какви са те сами по себе си. Истинските политически разлики се виждат точно при отговора на този въпрос, а не в лозунгите, пререканията и персоналните нападки сред претендентите за доверието на жителите. Колкото по-рядко чуваме тези отговори, толкоз по-малко гласоподаватели ще положат изпитание да поддържат една или друга политическа групировка.
Въпреки откровената първичност на предизборните стратегии по-голямата част от тях имат някаква демократична ориентировка. Освен популистки обещания обществените трендове наподобяват по-слаби. Консерватизъм съвсем изцяло липсва, а това не е добра вест, още повече в изискванията на рецесия. Отвъд подправеното опълчване „ статукво – смяна “ политическата нормалност допуска ясни отговори на тежките въпроси, по които не намерихме време и воля да дебатираме. Натрупаното напрежение в обществото и експанзията на „ служебното “ статукво ще избие в нещо, само че то няма да е в по-висока изборна интензивност. По всичко наподобява, че огромният български скандал към момента следва.
Изправени сме пред риска на следващото отчаяние, даже и да не сме сигурни какво тъкмо ни е „ очаровало “ преди. Съставянето на болшинство в идващия парламент е единствено причина, а не политическа цел. Това допуска водене на договаряния по стратегия за ръководство (най-вероятно – на програмно правителство) ден по ден, седмица по седмица, бранш по бранш, а тъкмо това не се случва. Превърналите се в дежурни „ претенденти “ за присъединяване в болшинство и държавно управление все по този начин повтарят, че без тях то не би могло да се случи. Именно това късогледо, само че самоуверено държание може да се окаже още веднъж непреодолима спънка пред образуването на болшинство и държавно управление. След като към този момент два пъти „ стомната се счупи “, третият път може и да не ни донесе поука.
Все още имаме късмет да избегнем още по-лошия сюжет. Той към този момент придобива ясни контури и наподобява все по-реалистичен. След като не можем да разчитаме на водачество и политическа мъдрост, ни остава сами да изберем сред друго сложни решения и да потвърдим избора си. Някои от тях биха могли да ни изведат от „ промененото статукво “, в което обитаваме. Други биха могли да го създадат непрекъснато и още по-непоносимо. Няма и няма да има елементарно и неотложно решение. Очакват ни още тествания. От нас зависи какъв брой дълго ще продължат те.
Гражданите чакат какво да е болшинство, което да поеме отговорност. Но това също не е задоволително, тъй като и в 45-ото, и в 46-ото заседание имаше болшинства, само че те избраха да се отклонят от тази отговорност. А през изгубените месеци от април до момента проблемите, които ще би трябвало да взема решение последващо постоянно държавно управление, станаха още по-трудни и неотложни. В изискванията на изострен недостиг на време едно допустимо болшинство и излъчено от него държавно управление ще би трябвало да одобри реален държавен бюджет за 2022 г.; да поеме дейното ръководство на пандемията; да успокои пазарите и инвеститорите; да насърчи икономическото развитие; да обезпечи ефикасна обществена политика, както и да предприеме серия от ограничения за превъзмогване на вредите от рецесията.
свързани новини71798на 10.11.2021125996на 08.11.2021
Проблемът е в това, че може и да се образува болшинство от четири политически фракции, само че това не е задоволително, с цел да бъде обезпечено дейно ръководство. Затова българските гласоподаватели би трябвало да дефинират кои политически обединения могат да следват релативно сходни политически цели, към които да се образува болшинство. Целта за болшинство „ непременно “, може да ни излезе прекомерно скъпо. Едно болшинство от към 130 или повече народни представители може да се окаже безусловно некомпетентно да ръководи поради дълбоките вътрешни разлики сред обособените политически партии в него.
Става въпрос за политика, само че на първо място – за ръководство, а това не е едно и също нещо. Пред българското общество стои един спешен дневен ред, който изисква подготвеност и ефикасна съгласуваност в напъните на обществените институции и гражданското общество. Само по този начин може да бъде върната най-малко част от изгубеното публично доверие към държавното ръководство. Но това не може да стане с гръмки обещания и нормално политическо безсрамие.
свързани новини131291на 01.11.2021
За следващ път българските жители ще би трябвало да изберат сред това да поддържат политическите обединения, които показват в най-голяма степен техните упования и ползи (дори и в случай че те нямат късмет да вземат участие в управлението), или да гласоподават в унисон с главните послания на политическата агитация, която съвсем съумя да подмени българския дневен ред. Дилемата е дали да се гласоподава за тези, които съставляват „ тези, които са като нас “, или да се гласоподава „ стратегически “ за тези, които биха могли да вземат участие в последващо ръководещо болшинство и държавно управление.
Историята на българските избори демонстрира, че към 15% от българските гласоподаватели се интересуват от това „ кой води “, кой ще „ пристигна на власт “, с цел да го поддържат и по този начин да станат част от „ спечелилите “. Тези групи от гласоподаватели са най-податливи на прокламираните от предизборните сондажи трендове. Макар и с някои изключения, те не вземат участие интензивно в изборите, в случай че няма „ явен победител “. В изискванията на изкривената българска политическа действителност през днешния ден наподобява, че е значимо кой ще бъде втори на изборите, само че залогът все по този начин е дали ще „ пристигна на власт “. Именно по тази причина пропагандата продължава да бъде най-активна точно по отношение на този конформистки избор. Но не той ще дефинира по какъв начин ще наподобява съставът на 47-ото Обикновено Народно заседание.
свързани новини42658на 06.10.2021
Плоската скица „ статукво – смяна “ към този момент не прави работа. Най-малкото, тъй като през миналите месеци се откри ново статукво, от което занапред ще търсим опция да се отърсим. Необходимо е завръщане към нормалността, към ново равновесие, което най-малко частично да компенсира вредите, които бяха нанесени на държавността и демокрацията. А това значи завръщане към политиката. Българските жители ще би трябвало да изберат не сред гръмки изречения, а измежду разнообразни политически вероятности, които могат да се трансфорат в стратегия за ръководство.
Най-важният въпрос в политиката е „ по какъв начин “ ще бъдат реализирани някакви цели, а не какви са те сами по себе си. Истинските политически разлики се виждат точно при отговора на този въпрос, а не в лозунгите, пререканията и персоналните нападки сред претендентите за доверието на жителите. Колкото по-рядко чуваме тези отговори, толкоз по-малко гласоподаватели ще положат изпитание да поддържат една или друга политическа групировка.
Въпреки откровената първичност на предизборните стратегии по-голямата част от тях имат някаква демократична ориентировка. Освен популистки обещания обществените трендове наподобяват по-слаби. Консерватизъм съвсем изцяло липсва, а това не е добра вест, още повече в изискванията на рецесия. Отвъд подправеното опълчване „ статукво – смяна “ политическата нормалност допуска ясни отговори на тежките въпроси, по които не намерихме време и воля да дебатираме. Натрупаното напрежение в обществото и експанзията на „ служебното “ статукво ще избие в нещо, само че то няма да е в по-висока изборна интензивност. По всичко наподобява, че огромният български скандал към момента следва.
Изправени сме пред риска на следващото отчаяние, даже и да не сме сигурни какво тъкмо ни е „ очаровало “ преди. Съставянето на болшинство в идващия парламент е единствено причина, а не политическа цел. Това допуска водене на договаряния по стратегия за ръководство (най-вероятно – на програмно правителство) ден по ден, седмица по седмица, бранш по бранш, а тъкмо това не се случва. Превърналите се в дежурни „ претенденти “ за присъединяване в болшинство и държавно управление все по този начин повтарят, че без тях то не би могло да се случи. Именно това късогледо, само че самоуверено държание може да се окаже още веднъж непреодолима спънка пред образуването на болшинство и държавно управление. След като към този момент два пъти „ стомната се счупи “, третият път може и да не ни донесе поука.
Все още имаме късмет да избегнем още по-лошия сюжет. Той към този момент придобива ясни контури и наподобява все по-реалистичен. След като не можем да разчитаме на водачество и политическа мъдрост, ни остава сами да изберем сред друго сложни решения и да потвърдим избора си. Някои от тях биха могли да ни изведат от „ промененото статукво “, в което обитаваме. Други биха могли да го създадат непрекъснато и още по-непоносимо. Няма и няма да има елементарно и неотложно решение. Очакват ни още тествания. От нас зависи какъв брой дълго ще продължат те.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ