Литовски министър, издирван от Кремъл: Трябва да отхвърлим идеята, че Путин ще се промени
Издирвани от Кремъл – през последния месец, редица политици от балтийските страни се снабдиха с този статут. Москва ги търси поради събарянето на монументи от руската епоха, което те подеха интензивно след началото на войната в Украйна. Според Кремъл, дейностите им оскверняват историческата памет и са засегнатост за армията, освободила Европа от нацизма. Балтийските политици могат да бъдат задържани, единствено в случай че преминат съветската граница. В противоположен случай оповестяването им за търсене няма никакви действителни последствия.
В листата са естонският министър председател, половината депутати от предходния латвийски парламент, а също и литовският министър на културата - Симонас Кайрис, който даде изявление за Нова ТВ.
- Министър Кайрис, благодаря Ви, че се включвате при нас от Вилнюс. Вие сте роден в Литва, когато страната Ви към момента е част от Съветския съюз. А в този момент сте в листата с търсени лица на Кремъл. Как се случи това?
- Роден съм през 1984-та, в последните години на Съветския съюз или по-точно – на руската окупация в Литва. Израснах в мощно патриотично семейство. Родителите ми се опитваха да заобикалят всевъзможен вид официозни обичаи, които бяха натрапвани от руския режим на литовското общество. Почитта пред тези паметници е била значима за комунистическия режим, само че не и за литовците. Това е много ясно обръщение.
Тези мемориали, статуи, други знаци - те нямат нищо общо с нас, когато става въпрос за културно завещание, за изкуство, за просвета. Те са просто знаците, пътната карта на империализма и на нашата окупация, която и до през днешния ден Русия се пробва да оправдае.
- Затова ли решихте да премахнете и последните от тях?
- Започнахме така наречен развой на десъветизация. Първата стъпка беше да отменим статута на предпазено културно завещание за руските знаци, паметници и статуи. Те са доста надалеч от това да бъдат наречени изкуство. Това са знаците, които оказват помощ на режима да откри окупацията. Неговите знаци, неговата идеология. Затова е безумно те да се употребяват със статута на предпазено културно завещание. Когато става въпрос за знаци, които са напълно ясно отражение на експанзията – при нас на процедура към този момент няма нито един подобен. Разбира се, има и обстановки,в които нещата не са черно-бели, където към момента текат полемики. Но създадохме модел. И го въведохме със закона за десъветизация, който приехме в края на 2022-ра. Ако вземем за образец имената на улици, които също са свързани по някакъв метод със руския режим, само че не промотират експанзия, тогава решението е в ръцете на локалните управляващи.
- Българското общество е много разграничено по този въпрос. В Литва също ли е по този начин? Знаем, че имате много многочислено рускоговорящо малцинство…
- Мисля, че по-скоро не. Ние сме в такава обстановка, където да схванеш какво е цялостното мнение на обществото е много сложна задача. Лесно е да попиташ няколко рускоговорящи или няколко души, които към момента си спомнят интервала на руска окупация като нещо позитивно. Или такива, които споделят, че културата и политиката нямат нищо общо. За медиите е елементарно да намерят няколко такива души и да основат атмосфера като че ли тук се вихри някакъв огромен спор, че обществото е разделено… Но ние имаме много положителни образци в тази посока – до момента в който течеше подготвителният развой, да, имахме такива полемики. Но откакто започнахме да отстраняваме тези паметници и знаци, на процедура не породиха никакви кавги. Малцина пристигнаха да стачкуват, само че ние живеем в либерален свят. Ние би трябвало да почитаме страната си, би трябвало да почитаме свободата. Когато един път постигнеш свободата – работата надалеч не е завършила. Трябва да полагаш от ден на ден и повече старания, както виждаме и в този момент. Много елементарно е да спориш от дивана вкъщи. Но напълно наоколо се води същинска война. Балтийските страни, ние тук, в Литва, имаме специфична задача да кажем на съдружниците от Европа и от останалия свят, да назоваваме нещата такива, каквито са. А тази война е доста близо. Каква е продължителността на полета от София до Вилнюс, да вземем за пример? Същата е дистанцията сред Вашата страна и войната.
Понякога е доста хубаво да има полемики, да чуваме разнообразни отзиви, да обсъждаме историята, руския интервал. Но единствено погледнете какво прави Русия в Украйна, каква е заплахата за целия район. Ние сме в зоната на интерес на Русия. И ще разберете за какво нашата реакция би трябвало да е доста ясна, доста смела. Това е политика на съветския режим – първо да токсини мозъците ни с подправяне на историческите обстоятелства. А по-късно да дойдат с мръсните си обувки към нашата територия с оръжие в ръка. Така че би трябвало да сме наясно с действителността и с заплахата на обстановката.
- Какво е чувството да бъдеш в листата с търсени лица на Кремъл?
- Хубаво е да знам това. Мисля, че напълно не съм прибавен в този лист през последните дни или седмици. По-скоро този развой е почнал преди година и половина-две. Разбира се, добре е да се премислят моделите, по които страните дефинират какво е да си нарушител. Най-голямата разлика е, че аз и останалите 99 сътрудници в този лист – ние не сме нарушители. Искам доста ясно да подчертая, че съветският углавен кодекс и всичките му текстове, които пазят така наречен „ културно завещание ” на руската окупация в непознатите страни – тези текстове не съществуват в нашите страни. Защото ние сме самостоятелни, суверенни страни. Руският закон е противозаконен в нашите страни. Така че всички тези описи са просто средство да ни накарат да преосмислим метода си на държание или да ни лишат от силата да вършим нещата, които сме правили преди. Но това е неточност. Виждаме, че сходни дейности от страна на Русия имат значение не за другите страни, а са ориентирани към вътрешните проблеми на режима на Путин, тъй като изборите в Русия наближават.
- Какво значи за Вас това на процедура – да бъдете част от този лист? Можете ли да отидете в пандиза?
- Това значи, че би трябвало да обръщам по-сериозно внимание, когато възнамерявам своите персонални пътувания в други страни – преди всичко, в тези страни, които не са част от Европейския съюз или НАТО. Това може да съставлява заплаха. Но в случай че това е цената, която би трябвало да платя – прочут дискомфорт в подбора на дестинации за ваканциите ми – за мен не е никакъв проблем да платя тази цена.
Това е една нова действителност, само че и положително увещание, че войната продължава, че нищо не е завършило. Да си дадем сметка, в това число и в моя случай, че културата, историческата памет, културното завещание и политиката за опазването му също е военна зона. И в случай че някой каже, че не можеш да смесваш културата и политиката – това е ослепителен образец по какъв начин Русия прави тъкмо това. И го употребява за реализиране на личните си империалистически цели.
- Плашещо ли е за Вас всичко това или го приемате като комплимент – че сте си свършили добре работата?
Има сходни настроения тук, в Литва, че е нещо като привилегия, някакъв вид достижение, знак, че правиш нещата по верния метод. Но несъмнено, би трябвало да одобряваме нещата съществено. Трябва да отхвърлим визията, че едни ден Путин и неговият режим ще се трансформират. Не. Стъпка по стъпка, те заплашват, ползват напън, пробват се да те накарат да се чувстваш като плебей, да те накарат да се чувстваш като че ли не живееш в самостоятелна страна, а в голямата съветска територия. Бившият Съветски съюз окупираше територии в своите зони на ползи. Но както загатнах по-рано – свободата не е нещо, което получаваш един път и след това цялостен живот ползваш на готово. Трябва да се бориш всеки ден за свободата си. От моя позиция – това е единствено началото. В бъдеще ще забележим не просто тези 100 души в този лист, а доста повече. И би трябвало да разберем. От една страна сме късметлии, че този лист е обществен, само че според мен може да има доста повече хора – държавни лица, политици, които не са били оповестени обществено. Половината депутати от предходния латвийски парламент бяха включени в този лист. Представете си единствено мащаба на това нещо.
Мислите ли, че е допустимо и български държавни водачи и политици да се озоват в този лист или към този момент да са там поради решението да бутнат руските монументи у нас?
- Теоретично, тази опция съществува.
- Какво е посланието, което литовците насочиха към Русия и към останалия свят с премахването на последните знаци от руската епоха?
- Ясно и отчетливо назовахме нещата такива, каквито са. Ние нямаме интервал на руска власт. Имахме интервал на руска окупация. Загубихме огромна част от интелигенцията си, загубихме доста... Но познаваме историята си доста добре. Наша задача е да продължаваме да описваме тази история.
В листата са естонският министър председател, половината депутати от предходния латвийски парламент, а също и литовският министър на културата - Симонас Кайрис, който даде изявление за Нова ТВ.
- Министър Кайрис, благодаря Ви, че се включвате при нас от Вилнюс. Вие сте роден в Литва, когато страната Ви към момента е част от Съветския съюз. А в този момент сте в листата с търсени лица на Кремъл. Как се случи това?
- Роден съм през 1984-та, в последните години на Съветския съюз или по-точно – на руската окупация в Литва. Израснах в мощно патриотично семейство. Родителите ми се опитваха да заобикалят всевъзможен вид официозни обичаи, които бяха натрапвани от руския режим на литовското общество. Почитта пред тези паметници е била значима за комунистическия режим, само че не и за литовците. Това е много ясно обръщение.
Тези мемориали, статуи, други знаци - те нямат нищо общо с нас, когато става въпрос за културно завещание, за изкуство, за просвета. Те са просто знаците, пътната карта на империализма и на нашата окупация, която и до през днешния ден Русия се пробва да оправдае.
- Затова ли решихте да премахнете и последните от тях?
- Започнахме така наречен развой на десъветизация. Първата стъпка беше да отменим статута на предпазено културно завещание за руските знаци, паметници и статуи. Те са доста надалеч от това да бъдат наречени изкуство. Това са знаците, които оказват помощ на режима да откри окупацията. Неговите знаци, неговата идеология. Затова е безумно те да се употребяват със статута на предпазено културно завещание. Когато става въпрос за знаци, които са напълно ясно отражение на експанзията – при нас на процедура към този момент няма нито един подобен. Разбира се, има и обстановки,в които нещата не са черно-бели, където към момента текат полемики. Но създадохме модел. И го въведохме със закона за десъветизация, който приехме в края на 2022-ра. Ако вземем за образец имената на улици, които също са свързани по някакъв метод със руския режим, само че не промотират експанзия, тогава решението е в ръцете на локалните управляващи.
- Българското общество е много разграничено по този въпрос. В Литва също ли е по този начин? Знаем, че имате много многочислено рускоговорящо малцинство…
- Мисля, че по-скоро не. Ние сме в такава обстановка, където да схванеш какво е цялостното мнение на обществото е много сложна задача. Лесно е да попиташ няколко рускоговорящи или няколко души, които към момента си спомнят интервала на руска окупация като нещо позитивно. Или такива, които споделят, че културата и политиката нямат нищо общо. За медиите е елементарно да намерят няколко такива души и да основат атмосфера като че ли тук се вихри някакъв огромен спор, че обществото е разделено… Но ние имаме много положителни образци в тази посока – до момента в който течеше подготвителният развой, да, имахме такива полемики. Но откакто започнахме да отстраняваме тези паметници и знаци, на процедура не породиха никакви кавги. Малцина пристигнаха да стачкуват, само че ние живеем в либерален свят. Ние би трябвало да почитаме страната си, би трябвало да почитаме свободата. Когато един път постигнеш свободата – работата надалеч не е завършила. Трябва да полагаш от ден на ден и повече старания, както виждаме и в този момент. Много елементарно е да спориш от дивана вкъщи. Но напълно наоколо се води същинска война. Балтийските страни, ние тук, в Литва, имаме специфична задача да кажем на съдружниците от Европа и от останалия свят, да назоваваме нещата такива, каквито са. А тази война е доста близо. Каква е продължителността на полета от София до Вилнюс, да вземем за пример? Същата е дистанцията сред Вашата страна и войната.
Понякога е доста хубаво да има полемики, да чуваме разнообразни отзиви, да обсъждаме историята, руския интервал. Но единствено погледнете какво прави Русия в Украйна, каква е заплахата за целия район. Ние сме в зоната на интерес на Русия. И ще разберете за какво нашата реакция би трябвало да е доста ясна, доста смела. Това е политика на съветския режим – първо да токсини мозъците ни с подправяне на историческите обстоятелства. А по-късно да дойдат с мръсните си обувки към нашата територия с оръжие в ръка. Така че би трябвало да сме наясно с действителността и с заплахата на обстановката.
- Какво е чувството да бъдеш в листата с търсени лица на Кремъл?
- Хубаво е да знам това. Мисля, че напълно не съм прибавен в този лист през последните дни или седмици. По-скоро този развой е почнал преди година и половина-две. Разбира се, добре е да се премислят моделите, по които страните дефинират какво е да си нарушител. Най-голямата разлика е, че аз и останалите 99 сътрудници в този лист – ние не сме нарушители. Искам доста ясно да подчертая, че съветският углавен кодекс и всичките му текстове, които пазят така наречен „ културно завещание ” на руската окупация в непознатите страни – тези текстове не съществуват в нашите страни. Защото ние сме самостоятелни, суверенни страни. Руският закон е противозаконен в нашите страни. Така че всички тези описи са просто средство да ни накарат да преосмислим метода си на държание или да ни лишат от силата да вършим нещата, които сме правили преди. Но това е неточност. Виждаме, че сходни дейности от страна на Русия имат значение не за другите страни, а са ориентирани към вътрешните проблеми на режима на Путин, тъй като изборите в Русия наближават.
- Какво значи за Вас това на процедура – да бъдете част от този лист? Можете ли да отидете в пандиза?
- Това значи, че би трябвало да обръщам по-сериозно внимание, когато възнамерявам своите персонални пътувания в други страни – преди всичко, в тези страни, които не са част от Европейския съюз или НАТО. Това може да съставлява заплаха. Но в случай че това е цената, която би трябвало да платя – прочут дискомфорт в подбора на дестинации за ваканциите ми – за мен не е никакъв проблем да платя тази цена.
Това е една нова действителност, само че и положително увещание, че войната продължава, че нищо не е завършило. Да си дадем сметка, в това число и в моя случай, че културата, историческата памет, културното завещание и политиката за опазването му също е военна зона. И в случай че някой каже, че не можеш да смесваш културата и политиката – това е ослепителен образец по какъв начин Русия прави тъкмо това. И го употребява за реализиране на личните си империалистически цели.
- Плашещо ли е за Вас всичко това или го приемате като комплимент – че сте си свършили добре работата?
Има сходни настроения тук, в Литва, че е нещо като привилегия, някакъв вид достижение, знак, че правиш нещата по верния метод. Но несъмнено, би трябвало да одобряваме нещата съществено. Трябва да отхвърлим визията, че едни ден Путин и неговият режим ще се трансформират. Не. Стъпка по стъпка, те заплашват, ползват напън, пробват се да те накарат да се чувстваш като плебей, да те накарат да се чувстваш като че ли не живееш в самостоятелна страна, а в голямата съветска територия. Бившият Съветски съюз окупираше територии в своите зони на ползи. Но както загатнах по-рано – свободата не е нещо, което получаваш един път и след това цялостен живот ползваш на готово. Трябва да се бориш всеки ден за свободата си. От моя позиция – това е единствено началото. В бъдеще ще забележим не просто тези 100 души в този лист, а доста повече. И би трябвало да разберем. От една страна сме късметлии, че този лист е обществен, само че според мен може да има доста повече хора – държавни лица, политици, които не са били оповестени обществено. Половината депутати от предходния латвийски парламент бяха включени в този лист. Представете си единствено мащаба на това нещо.
Мислите ли, че е допустимо и български държавни водачи и политици да се озоват в този лист или към този момент да са там поради решението да бутнат руските монументи у нас?
- Теоретично, тази опция съществува.
- Какво е посланието, което литовците насочиха към Русия и към останалия свят с премахването на последните знаци от руската епоха?
- Ясно и отчетливо назовахме нещата такива, каквито са. Ние нямаме интервал на руска власт. Имахме интервал на руска окупация. Загубихме огромна част от интелигенцията си, загубихме доста... Но познаваме историята си доста добре. Наша задача е да продължаваме да описваме тази история.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ