Издателство Слънце“ представя - новия роман на Никола Чалъков, част

Издателство „ Слънце “ показва - новия разказ на Никола Чалъков, част от поредицата „ Кръгът на лунната светлина “, а художник на впечатляващата корица е Фиделия Косева.

В новия си разказ Никола Чалъков наблюдава пътуването на младата вълшебница Розара през Трите морета в Южните земи – слънчеви, топли, цветни, само че изпълнени с интриги и битка за власт. Розара и приятелите й се забъркват в локалната политика. Страната е на ръба на революция. Ще успее ли Розара да поддържа бунтовниците. От Тирилия идват неприятни новини – северните кланове са се обединили и са почнали война. Как Розара ще се върне бързо, с цел да помогне?

В същото време Кръгът на лунната светлина е изпратил огнената вълшебница Игнис на север с задача да откри момиче с магическа заложба. Тя става свидетелка на обединяването на северните кланове – войствени, храбри и мъжествени, те постоянно заплашват земите на Тирилия с набезите си, само че в този момент обединяването им ще докара до огромна война. Ще може ли Игнис да им попречи и коя ще е спасителката на Кръга?

На фона на тези завършения и трагични събития се ражда любовта сред Розара и Стейнар, който е продаден като плебей в Южните земи, само че е северняк и ще се върне, с цел да стане водач на клана си. Ще издържи ли тяхната обич?

В „ Спасителката на Кръга “ Никола Чалъков продължава с присъщия си непоказен жанр да води читателите през морални алтернативи, вълнуващи вълшебства, завършения и трагични събития. Разказани увлекателно и с хубав български език, сцените се редуват като на филм. Човешки и въздействащи, ловко основаните герои живеят със своите копнежи, желания, любови, триумфи, провали и вълнуващи ориси в омагьосващ фентъзи свят по едно и също време утопичен и действителен.

С културен и изтънчен жанр създателят употребява и развива благосъстоянието и хубостта на българския език. Романите му са същинска съкровищница от хрумвания, непредвидени обрати на въображението, напрежение и обрати в сюжета. Талантът му на повествовател личи и в разговорите сред героите – културни, интелигентни, тук-там изпълнени с лек прелестен комизъм. Всичко това прави четенето на книгата изтънчено наслаждение.

Никола Чалъков е роден в София през 1981 година Завършил е висше обучение в Нов български университет – британска и френска филология; магистър по американистика и британистика. Магистър по национална сигурност от Академията на Министерство на вътрешните работи. Превежда професионално от британски и френски език.

Като публицист неговите креативен ползи са фокусирани върху фентъзи прозата. Чалъков е създател на романите  „ Железният жезъл “ (2000,) (изд. „ Парадокс “, 2019; изд. „ Слънце “, 2024) и „ Спасителката на Кръга “ (изд. „ Слънце “, 2025), и на алманах с разкази „ Кръгът на лунната светлина “ (изд. „ Парадокс “, 2021). През 2021 година създателят е номиниран за премията на Националния книжовен конкурс „ Албена 2021 “ за описа „ Магическа заложба “.

През 2022 година разказът „ Изгнаникът “ на Никола Чалъков излиза на британски език във фентъзи антологията „ Fable of Redemption Reclaimed “ на американското издателство Of Metal and Magic Publishing.

Издържан в най-хубавите обичаи на жанра, още с излизането си на българския пазар романът „ Изпитанието на Розара “ завоюва читателите и се утвърди като един от най-успешните български фентъзи романи.

През 2024 година той излиза от щемпел в Съединени американски щати, под заглавие „ Rozara`s Trial “, оповестен от американското издателство Of Metal and Magic Publishing. Авторът е и преводач на британския текст. Издаването на романа на Никола Чалъков на британски език в Съединени американски щати е самопризнание както за създателя, по този начин и за актуалната българска литература. Американските издателства харесват и означават присъщия му непоказен жанр и майсторството му на повествовател на вълнуващи истории. Романите на Никола Чалъков се радват на огромен читателски интерес и получават голям брой позитивни мнения у нас и зад граница.

* * *

Из „ Спасителката на Кръга “ от Никола Чалъков
Снимка " Слънце "

Една вълшебница би трябвало постоянно да знае какво да каже. Е, с изключение на когато е по-добре да не споделя нищо. Проблемът бе, че в този момент Розара не искаше да мълчи, само че не намираше точните думи. Дори най-начинаещите послушнички в Кръга не стояха толкоз смутени пред наставничките си. Те не се притесняваха, че могат да зададат малоумен въпрос, само че през днешния ден Розара не се усещаше по този начин свободна и необременена като тях. Не искаше да сбърка и да каже нещо, което да отблъсне Стейнар или пък да го изплаши. Макар и да изглеждаше самоуверен, мнозина се бояха от мощта на магията и не би могла да ги вини, в случай че предпочетат да са по-далече от нея. Затова откогато бе влезнала в тясната стая с кръговиден замърсен прозорец, Розара не бързаше да заприказва.

Бяха сами със Стейнар, който беше сменил туниката с герба на Баларабе с износена синя риза, дадена му от Алваро. Беше му малко тясна и мускулите на ръцете му ясно се обрисуваха под избелелия плат. Когато Розара се появи безмълвно в стаята, той я посрещна с признателност в сините си очи, само че в този момент я гледаше с възходящо удивление.

– Нали не ми носиш неприятни вести? – попита Стейнар, когато видя, че тя няма да заприказва първа.

– Не – Розара леко трепна. – Защо намерения по този начин?

– Обикновено когато някой мълчи и те гледа съществено, се кани да ти показа нещо неприятно.

– Нямам нищо неприятно за казване, уповавам се. Вече не си плебей, какво по-хубаво от това?

Стейнар въздъхна и поклати глава с лека усмивка. Магьосницата се зарадва да я види и пристъпи от крайник на крайник.

– Тук си напълно неотдавна, нали, Розара?

Тя си даде сметка, че харесва да чува името си от устата му. Кимна в отговор и оправи един кичур от дългата си черна коса.

– Така и допуснах – продължи той. – За всички тук още съм плебей, даже и за твоите другари Алваро и Хира.

– Те не са ми тъкмо другари. Но ти към този момент си свободен. Без стопанин.

– Има единствено два метода да съм същински свободен. Единият е някой да ме откупи от господаря ми, само че той не е задължен да одобри.

– А другият?

– Да напусна Кемилдир и да се върна оттатък Трите морета.

– Предполагам предпочиташ този вид. Аз също ще прекося Трите морета на север, когато приключа тук.

– Това покана ли е?

Той остана сериозен и бе ред на Розара да се усмихне. Сигурна бе, че се е изчервила. Пристъпи във вътрешността в стаята и седна на жестоко вцепенен стол до прозореца.

– Да, в случай че бъдеш по този начин добър да изчакаш с Беа и Шоранди да свършим това, за което сме пристигнали.

– Мога освен да изчакам, само че и да ви оказа помощ.

– Не се чувствай задължен да го правиш. Ти към този момент стори задоволително.

– Ако имаш поради това през вчерашния ден на улицата, не беше кой знае какво.

– Напротив, беше – Розара го изгледа укорително. – Защо го направи?

– Видях непозната и красива жена в неволя. Можех да оказа помощ и го направих.

Розара сведе сепнато очи. Така разказано изглеждаше толкоз просто.

– За всяка красива жена ли би го направил?

– Всъщност не – Стейнар стана сериозен. – Не желая да съм тук. С годините, вместо да привикна, ми става все по-трудно. Но аз не желая да привиквам! Хората тук са ми омръзнали и ги ненавиждам, изключително богаташите в носилки. Обаче кожата ти е така бяла, че незабавно си проличава, че идваш оттатък Трите морета.

– Личеше и че съм вълшебница, нали?

– Това също. Тоест, не си една от тях.

Стейнар седна на другия стол в стаята на крачка от нея. Усещаше погледа му по себе си и се улови, че това й доставя наслаждение. Увери се, че стойката й е вярна и още веднъж без потребност намести кичур от косата си.

– От какъв брой време си тук, Стейнар?

– Скоро ще станат шест години. Сега съм на двадесет и шест. Да позная ли ти на какъв брой си?

– Няма да успееш. Може да съм на 100, нали знаеш?

– Не си на толкоз – засмя се той. – Щеше да бъдеш по-препатила и сдържана, а ти си още много безразсъдна. Бих споделил, че не си по-стара от мен. Двадесет?

– Почти уцели, само че съм впечатлена – Розара размаха пръст. – На осемнадесет съм.

– Сигурно е огромна необичайност да срещнеш толкоз млада вълшебница.

– Да, огромен си късметлия. Беа също е на осемнадесет, в действителност.

– Приятелката ти е положително момиче, само че знаеш, че се интересувам от теб.

– Нима? – прямотата му прелестно я изненада. – Защо?

– Вярваш ли в ориста? – Стейнар се приведе напред към нея.

– В Кръга ни учат, че сами градим ориста си благодарение на детайлите.

Гласът й не прозвуча толкоз решително, колкото й се искаше. Чиста случайност или орис, в никакъв случай не би могла да планува, че тъкмо по подобен метод ще срещне човек, който да я избави от самотата, която в последно време я изпълваше. Тепърва трябваше да се убеди, че точно той е нейното избавление. Искаше да го прегърне, само че вместо това се изправи и се загледа през прозореца.

Гледката не бе изключително вдъхновяваща. Малък вътрешен двор, обсипан с елементи от разрушени каруци, и криволичеща улица, водеща към други сиромашки къщи по-надолу. Както я бе уверил Алваро, отсам рядко минаваха стражи. Всъщност до момента Розара бе видяла единствено кучета и дрипави хора с тип на просяци.

Стейнар също постепенно стана и отиде до нея. Постояха безмълвно един до друг и не след дълго той я погали по лицето. Розара не се отдръпна, като че ли го бе очаквала. Или се бе надявала севернякът да го направи. Извърна се към него, а пръстите му продължиха да я милват. От бузата се насочиха към брадичката й и нежно наблюдаваха очертанията й. Розара притаи мирис и затвори очи, когато Стейнар се приближи, с цел да я целуне. Щом устните им се срещнаха, усети по какъв начин топлота изпълва цялото й тяло. Изпитваше самодоволство освен от усета му, само че и тъй като усещаше, че е намерила нещо от дълго време изгубено. Или което в никакъв случай не бе имала.

– Толкова си нежна, Розара.

– Не приказва, а ме целуни отново.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.