Издателство „Хермес“ представя Хавиер Сиера с книгата „Посланието на Пандора“.

Издателство „ Хермес “ показва Хавиер Сиера с книгата „ Посланието на Пандора “. В деня, когато Арис навършва осемнайсет, получава доста необичайно писмо. То идва при нея от Атина с указания да бъде прочетено неотложно. Написано при изключителни условия, в него обичната й вуйна я връща към спомените от последното пътешестване, което са подхванали дружно през Южна Европа. С писмото тя поверява на Арис хилядолетна загадка. И момичето открива, че митологията и актуалната просвета имат повече общи неща от предстоящото. И двете съдържат ключовете за схващане на произхода на живота и заболяванията. И за бъдещето на човечеството. Въз основа на проучвания на водещи учени Хавиер Сиера споделя история, която ще разшири мирогледа ни по въпроси, призвани да трансформират салдото на нашата цивилизация. В ръцете си държим книга, която е по едно и също време вълнуваща, омиротворяваща и нужна. Тя ни превежда през най-критичните интервали на човечеството, с цел да ни напомни решенията, които то постоянно е намирало, с цел да ги преодолее. Това е история за бедствията и новите действителности, пред които сме изправени, само че и за очакванията да променим себе си и живота, който ни чака. Авторът Хавиер Сиера е единственият актуален испански публицист, чиито книги влизат в Топ 10 на класациите за бестселъри в Съединени американски щати. Творбите му са преведени на повече от 40 езика и въодушевяват голям брой читатели, които в книгите търсят освен това от развлечение или конспирация. Натрупал богат опит от света на публицистиката, през днешния ден той посвещава времето си в проучване на исторически загадки и да написа за тях. Изпод перото му излизат голям брой известни книги, измежду които се отличават „ Тайната вечеря “ (издадена в 42 държави), „ Синята дама “ (публикувана в 20 държави), „ Тамплиерските врати “. През 2017 година получава влиятелната премия „ Планета “ за романа си „ Невидимият огън “, в който се изправя против енигмата на искрите на вдъхновението посредством едно неизмеримо търсене на свещения Граал. По време на карантината в Испания се ражда концепцията за „ Посланието на Пандора “. Авторът споделя, че е имал желание да довърши други, към този момент стартирани планове, само че информацията за ситуацията, в което се намира светът, за жертвите на вируса, за противоепидемичните ограничения и не на последно място – тайните теории, го подтикват да напише книга – обръщение към света. Ето какво още споделя създателят за работата си по „ Посланието на Пандора “: Писмата участват от много време в моя живот. Баща ми беше куриер. Разнасяше преписка и пощенски записи в центъра на Теруел и влизаше в домовете на остарели хора, за които той постоянно беше единственият човек, който виждаха. Болни или осакатели, целият им свят се свеждаше до един прозорец, през който да гледат, и една пощенска кутия, която съвсем не отваряха. Понякога, попадайки в сходна къща, на баща му се налагало да оставя кожената си чанта на пода, да сяда на масичката дружно с получателя и да му прочита на глас преди малко донесеното писмо. Много от тези хора не са имали опция да вървят на учебно заведение и не са можели да разгадават мастилената главоблъсканица, изпратена им от някоя щерка или наследник, принудени да изоставят родителите си, с цел да си изкарват хляба другаде.

Татко ни разказваше техните истории, когато се прибереше у дома. Правеше го, без да придава на това огромно значение, като че ли то беше естествена част от занаята му. Аз, несъмнено, го слушах с отворена уста. А когато дойдеше Коледа и ни пуснеха във почивка, бързах да потегли с него на обиколката му из тези къщи. Тогава ставаше друго малко знамение: госпожа Емеренсиана, господин Матиас или семейство Перес ме канеха да седна край техните масички с мангала изпод и за няколко минути разтваряха пред мен душата си, до момента в който ми разказваха по какъв начин са изглеждали коледните ясли и какви песни са се пеели за Рождество в тяхното детство. Спомняха си толкоз известните в Арагон истории за таласъми и вещици и даже за деня, в който свети Георги пробол с копието си змея, който бълвал огън наоколо. От тези далечни мемоари се роди актуалната история. Знам какво изпитва човек, когато получи писмо с прекрасен роман, и най-много знам какво е да седнеш и да се заслушаш в думите на стара жена като Асумпта Рокамора от актуалната книга. Смесицата от двете чувства – и моето съвсем натрапчиво въодушевление по епистоларния жанр – се трупаше с десетилетия у мен, до момента в който не излезе нескрито в тази творба. Може би поради това написах „ Посланието на Пандора “ толкоз трескаво, когато SARS-CoV-2, причинителят на COVID-19, принуди огромна част от популацията по целия свят да остане затворено у дома. Пандемията ме свари в средата на хиляда и един плана, които изискваха пътувания и инспекции, само че ме накара да спра и да следя от балкона си ужаса, който се разиграваше към мен. Изведнъж изпитах остра потребност да получа някое дълго писание – като тези, които помнех, че татко ми разнасяше. Представях си по какъв начин един ден изваждам от пощенската кутия писмо, което ми изяснява какво се случва. Което ми разказва за какво и съвсем без предизвестие милиони хора от целия свят бяха диагностицирани с това зло; за какво повече от 85 страни затвориха границите си; какво накара индустриалната и комерсиалната активност да забавят темп както в никакъв случай до момента в познатата ни история, а цели народи да задължат своите жители да останат в домовете си седмици наред, до момента в който новините за смъртните случаи и икономическите последствия от „ планетарния застой “ ни заливаха с неприятни предзнаменования. Така и не получих такова писмо, несъмнено. Затова взех решение самичък да го напиша. Потърсих леговище в детството си – парадайса, който постоянно те приютява в най-лошите моменти – и от него се роди тази книга...През идващите години ще би трябвало да осмислим деликатно всичко претърпяно. Ще се нуждаем от произведения, които да ни проправят пътя към едно галактическо, необятно скроено и изследователско мислене. Към такова съгласие посред ни, което да ни приобщи към природата и да ни накара да разберем, че в реалност разделяне сред земно и извънземно няма. Поставянето на граници и разграничителни линии е прекомерно човешки табиет, старомодна парадигма, която може би е извънредно време да превъзмогнем. Светлината, вятърът, вирусите, любовта, музиката, изкуството, гибелта или литературата не зачитат мислени трудности. Може би тази книга ще спомогне по някакъв метод за проправянето на път, който да ни води от настоящия ни антропоцентризъм към неограничен космоцентризъм. Това ще е в наша изгода, ще загърбим прекомерния земен провинциализъм, с който сме обременени, и всеки ден ще се удивляваме на нещо ново.
...