Книга за българската сватба
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
СВАТБАТА – ПРАЗНИК НА ПРАЗНИЦИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ СЕМЕЕН КАЛЕНДАР
от Лилия Старева
размер: 376 стр.
цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2329–8
Сватбените ритуали, разкриващи магията и хубостта на света на предците ни
Очаквайте на 2 април!
Българската женитба е низ от магии и всяко мънисто в нея е любопитно, забавно и значимо.
Лилия Старева е лекар по философия, етнограф и фолклорист. Изследва националните традиции и обичаи, създател е на редица книги по тематиката , измежду които „ Приказки и митове за българските имена “, „ Български празници и традиции “, „ Български ритуали за шанс “, „ Детето – по-голямо и от царя “ и други
Г-жо Старева, на 2 април излиза новата ви книга, отдадена на едно от най-радостните събития в живота – сватбата. Какво споделят предците ни за този празник на празниците? Каква мъдрост е събрана във фолклорните ни сватбени обичаи?
Българската женитба е комплекс от ритуали, в който се преплитат магически мит, национална религия и на практика опит. В своята единност те са умен съвет към младите по какъв начин най-безопасно и щастливо да преминат от един интервал на живота си в различен – този, който оттук насетне ще е животът за тях. Да сменят функциите, обществения си статус, отговорностите и отговорностите. Почти като ново раждане е. Особено това важи за невестата, която сменя дома си, приема нови родители, чака се да даде живот, да стане майка. В този граничен миг народът ни е извикал на помощ магии от цялата природа – зеленина, цвят, изобилие, любовта и благослова на всички родственици и близки на младоженците. Целият празничен обред показва ценностната система на старите българи. Разказва и демонстрира в дейности, песни, цветове и думи това, което са разбирали като положително живеене. И какво се прави, с цел да има обич и сговор, да се родят доста и хубави деца, да се почитат родителите, да се усети шепотът на дървото, цветята, вятъра. Как с разум, труд и добрина младите да съградят едно ново цяло. Жената да се трансформира в душата, мъжът – в темела на новия дом.
В обичайна българска женитба следим висока степен на ритуалност, като огромна част от нея е неприложима в актуалния свят. И въпреки всичко, кои традиции можем да спазим при организирането на празника през днешния ден?
Такъв синтез и разнообразие в действителност не е вероятен през днешния ден. Вълшебството на мита и приказката сме оставили като че ли единствено за децата ни. Природата все по-малко ни приказва. Интернет и Google от ден на ден изместват мъдрата книга на предците ни. И въпреки всичко, в случай че знаем знаците в ритуала, чувството за мига ще е друго даже в най-познатите и публикувани ритуали. Понякога е задоволително единствено да пренаредим сценографията. Да бъде днешният интериор, облекло, място на празнуване. Вместо в дома на момъка да вземем за пример все по-често в градски условия посрещането на новата двойка става в ресторант. Много по-важно е да разберем смисъла и посланията зад всяко деяние.
Венчавката е овенчаване. Затова и на главите на младоженците се слага венец. Но това не е елементарен венец, той е вълшебен знак, основава нов порядък, защищава от зло, придвижва слънцето в бита и живота, знак е за святост и съвършенство. Когато е от цветя, придвижва тяхната хубост и прохлада. Когато основата му е от лозова пръчка носи плодородието и живота, които симмволизира. Ако младите знаят и имат вяра в магическата му мощ, ще усещат по друг метод светостта на мига да бъдат овенчани.
Знаем, че да плиснеш вода пред едно ново начало, е добре. Водата освен значи „ да върви по вода “, тя ще отбрани, почисти от всяко зло. В сватбата е непрекъснат атрибут, лее се с ентусиазъм в магическите ритуали, обезпечава удача при годежа, при излизане на момичето от бащиния дом, при пристъпянето й в дома на младоженеца.
Защо невестата се носи на ръце? Защото е заричане, че по този начин ще бъде във всички идващи дни? Не единствено. В митологичен проект тя идва от небитието, пристъпва сред световете и към момента е в заплаха. Стъпването на прага е нейното второ раждане. Върви към дома по ново бяло платно, забрадка или конец, бяла вълна, рогозка с мартеница, шарено платно от торба за самун (наричат го „ резен “). Всяка крачка е като благослов и наричане. Такъв е смисълът и на пътеката, в която влизат младите в ресторанта. Пътят по такава пътека-граница е сакрален и предците ни са го усещали по този начин. Но може и да е единствено простряно бяло платно, по което се стъпва. По-вероятно е това да се случва през днешния ден.
Подобно на уважавания фолклорист акад. Петър Динеков разглеждате сватбата като „ национална драма “. Какъв смисъл влагате в този термин?
Аналогията е напълно директна. Сватбеният ритуален комплекс е общ брой от ритуали, проведени в сюжет, обхващаш всички детайли от структурата на драматургичния род.
Както във всеки сценичен сюжет, „ артистите “ имат свои функции, определени особено за тях. Колкото по-добре ги извършват, толкоз по-силно влияят.
За разлика от актуалния спектакъл, националната драма „ Сватба “ има сакрално звучене, героите в тях са митологични и имат значима задача – да съградят дом за двама и той да е ярък, здрав, цялостен с обич, деца и наслада! Ритуалите описват приказка за един добър нов живот. Всеки жест, деяние, дума е алегоричен знак, благославя за любов, плодовитост, здраве, защищава от неприятен взор, злоба, неволя.
В процеса на събиране на информация несъмнено сте попаднали на безчет прелюбопитни ритуали, вярвания, навици. Можете ли да споделите с читателите някой отличаващ се с колорита си бит?
Трудно ми е да извадя един от множеството вълшебни ритуали. Да погледнеш през пръстен обичания, с цел да затвориш любовта, да изядете взаимно алена ябълка, с цел да са здрави и красиви децата ви, да се оглеждате в мига на благополучие, с цел да се огледа и удвои щастливият момент, да омесиш самун с нашепвани над него съдбовни наричания за хубави дни и години, да поставиш в брашното зелена клонка и да предизвикаш здраве и дълъг живот, да отпратиш беди и неприятни очи посредством предпазен знак, извезан върху сватбената премяна… Наистина са доста.
Българската женитба е низ от магии и всяко мънисто в нея е любопитно, забавно и значимо.
За книгата
Традиционната българска женитба е празник на празниците, тъй като бележи нов миг от живота, посвещава в нова роля, ново порастване. Момент граница. Каквото е било преди – няма да бъде, каквото следва – зависи по какъв начин ще бъде прекрачена границата.
В обичта към децата си народът ни е основал същински сюжет от ритуали и дейности, в който всеки жест, движимост и дума имат вълшебната мощ да оказват помощ този съдбоносен преход да се случи по най-хубавия метод. Мит и действителност се сливат в едно, с цел да благословят и нарекат положително, да предпазят от беди.
В тази книга Лилия Старева е събрала обредни практики от цялата страна. Тя ни разкрива смисъла на обичаите (защо житото е неизменима част от празничния ден, каква е символиката на цветната декорация, по какъв начин се посрещат кумове и сватбари), концепцията на вплетените в шевицата пожелания и поуките за фамилния живот, които народът ни е вложил в своите приказки и песни. Съхранени и излъчени през поколенията, тези обичаи към момента са част от празника на младоженците, благославяйки ги за любов и благополучен живот.
п редставя
СВАТБАТА – ПРАЗНИК НА ПРАЗНИЦИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ СЕМЕЕН КАЛЕНДАР
от Лилия Старева
размер: 376 стр.
цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2329–8
Сватбените ритуали, разкриващи магията и хубостта на света на предците ни
Очаквайте на 2 април!
Българската женитба е низ от магии и всяко мънисто в нея е любопитно, забавно и значимо.
Лилия Старева е лекар по философия, етнограф и фолклорист. Изследва националните традиции и обичаи, създател е на редица книги по тематиката , измежду които „ Приказки и митове за българските имена “, „ Български празници и традиции “, „ Български ритуали за шанс “, „ Детето – по-голямо и от царя “ и други
Г-жо Старева, на 2 април излиза новата ви книга, отдадена на едно от най-радостните събития в живота – сватбата. Какво споделят предците ни за този празник на празниците? Каква мъдрост е събрана във фолклорните ни сватбени обичаи?
Българската женитба е комплекс от ритуали, в който се преплитат магически мит, национална религия и на практика опит. В своята единност те са умен съвет към младите по какъв начин най-безопасно и щастливо да преминат от един интервал на живота си в различен – този, който оттук насетне ще е животът за тях. Да сменят функциите, обществения си статус, отговорностите и отговорностите. Почти като ново раждане е. Особено това важи за невестата, която сменя дома си, приема нови родители, чака се да даде живот, да стане майка. В този граничен миг народът ни е извикал на помощ магии от цялата природа – зеленина, цвят, изобилие, любовта и благослова на всички родственици и близки на младоженците. Целият празничен обред показва ценностната система на старите българи. Разказва и демонстрира в дейности, песни, цветове и думи това, което са разбирали като положително живеене. И какво се прави, с цел да има обич и сговор, да се родят доста и хубави деца, да се почитат родителите, да се усети шепотът на дървото, цветята, вятъра. Как с разум, труд и добрина младите да съградят едно ново цяло. Жената да се трансформира в душата, мъжът – в темела на новия дом.
В обичайна българска женитба следим висока степен на ритуалност, като огромна част от нея е неприложима в актуалния свят. И въпреки всичко, кои традиции можем да спазим при организирането на празника през днешния ден?
Такъв синтез и разнообразие в действителност не е вероятен през днешния ден. Вълшебството на мита и приказката сме оставили като че ли единствено за децата ни. Природата все по-малко ни приказва. Интернет и Google от ден на ден изместват мъдрата книга на предците ни. И въпреки всичко, в случай че знаем знаците в ритуала, чувството за мига ще е друго даже в най-познатите и публикувани ритуали. Понякога е задоволително единствено да пренаредим сценографията. Да бъде днешният интериор, облекло, място на празнуване. Вместо в дома на момъка да вземем за пример все по-често в градски условия посрещането на новата двойка става в ресторант. Много по-важно е да разберем смисъла и посланията зад всяко деяние.
Венчавката е овенчаване. Затова и на главите на младоженците се слага венец. Но това не е елементарен венец, той е вълшебен знак, основава нов порядък, защищава от зло, придвижва слънцето в бита и живота, знак е за святост и съвършенство. Когато е от цветя, придвижва тяхната хубост и прохлада. Когато основата му е от лозова пръчка носи плодородието и живота, които симмволизира. Ако младите знаят и имат вяра в магическата му мощ, ще усещат по друг метод светостта на мига да бъдат овенчани.
Знаем, че да плиснеш вода пред едно ново начало, е добре. Водата освен значи „ да върви по вода “, тя ще отбрани, почисти от всяко зло. В сватбата е непрекъснат атрибут, лее се с ентусиазъм в магическите ритуали, обезпечава удача при годежа, при излизане на момичето от бащиния дом, при пристъпянето й в дома на младоженеца.
Защо невестата се носи на ръце? Защото е заричане, че по този начин ще бъде във всички идващи дни? Не единствено. В митологичен проект тя идва от небитието, пристъпва сред световете и към момента е в заплаха. Стъпването на прага е нейното второ раждане. Върви към дома по ново бяло платно, забрадка или конец, бяла вълна, рогозка с мартеница, шарено платно от торба за самун (наричат го „ резен “). Всяка крачка е като благослов и наричане. Такъв е смисълът и на пътеката, в която влизат младите в ресторанта. Пътят по такава пътека-граница е сакрален и предците ни са го усещали по този начин. Но може и да е единствено простряно бяло платно, по което се стъпва. По-вероятно е това да се случва през днешния ден.
Подобно на уважавания фолклорист акад. Петър Динеков разглеждате сватбата като „ национална драма “. Какъв смисъл влагате в този термин?
Аналогията е напълно директна. Сватбеният ритуален комплекс е общ брой от ритуали, проведени в сюжет, обхващаш всички детайли от структурата на драматургичния род.
Както във всеки сценичен сюжет, „ артистите “ имат свои функции, определени особено за тях. Колкото по-добре ги извършват, толкоз по-силно влияят.
За разлика от актуалния спектакъл, националната драма „ Сватба “ има сакрално звучене, героите в тях са митологични и имат значима задача – да съградят дом за двама и той да е ярък, здрав, цялостен с обич, деца и наслада! Ритуалите описват приказка за един добър нов живот. Всеки жест, деяние, дума е алегоричен знак, благославя за любов, плодовитост, здраве, защищава от неприятен взор, злоба, неволя.
В процеса на събиране на информация несъмнено сте попаднали на безчет прелюбопитни ритуали, вярвания, навици. Можете ли да споделите с читателите някой отличаващ се с колорита си бит?
Трудно ми е да извадя един от множеството вълшебни ритуали. Да погледнеш през пръстен обичания, с цел да затвориш любовта, да изядете взаимно алена ябълка, с цел да са здрави и красиви децата ви, да се оглеждате в мига на благополучие, с цел да се огледа и удвои щастливият момент, да омесиш самун с нашепвани над него съдбовни наричания за хубави дни и години, да поставиш в брашното зелена клонка и да предизвикаш здраве и дълъг живот, да отпратиш беди и неприятни очи посредством предпазен знак, извезан върху сватбената премяна… Наистина са доста.
Българската женитба е низ от магии и всяко мънисто в нея е любопитно, забавно и значимо.
За книгата
Традиционната българска женитба е празник на празниците, тъй като бележи нов миг от живота, посвещава в нова роля, ново порастване. Момент граница. Каквото е било преди – няма да бъде, каквото следва – зависи по какъв начин ще бъде прекрачена границата.
В обичта към децата си народът ни е основал същински сюжет от ритуали и дейности, в който всеки жест, движимост и дума имат вълшебната мощ да оказват помощ този съдбоносен преход да се случи по най-хубавия метод. Мит и действителност се сливат в едно, с цел да благословят и нарекат положително, да предпазят от беди.
В тази книга Лилия Старева е събрала обредни практики от цялата страна. Тя ни разкрива смисъла на обичаите (защо житото е неизменима част от празничния ден, каква е символиката на цветната декорация, по какъв начин се посрещат кумове и сватбари), концепцията на вплетените в шевицата пожелания и поуките за фамилния живот, които народът ни е вложил в своите приказки и песни. Съхранени и излъчени през поколенията, тези обичаи към момента са част от празника на младоженците, благославяйки ги за любов и благополучен живот.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ