Летен хит от Барбара Ханей
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ЛЯТОТО НА ТАЙНИТЕ
от
Барбара Ханей
размер: 360 стр.
Цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2194-2
Превод: Пепа Стоилова
Някои секрети е по-добре да бъдат разкрити.
За да донесат излекуване, вяра и обич.
Очаквайте на 19 юли!
За създателя
Барбара Ханей е неведнъж награждавана австралийска писателка. Автор на повече от 40 сантиментални заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по целия свят. Романите й са както модерни, по този начин и исторически, а действието постоянно се развива в разнообразни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в сантименталната поредност на „ Арлекин “. Барбара Ханей е носителка на влиятелните награди за сантиментални четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и наградата Романтичен разказ на годината за Австралия.
През 2020 година на български език излиза романът й „ Да се срещнем във Венеция “, а през 2021 година – „ Тайни от острова “.
Сега „ Хермес “ показва новия й разказ – „ Лятото на тайните “.
За книгата
Журналистката Клоуи с паника осъзнава, че биологичният ѝ часовник стартира да тиктака все по-бързо. Тя слага въпроса пред дългогодишния си другар, само че той изрично отхвърля да има деца. Тогава тя напуща Сидни, с цел да стартира нова работа в недодялан вестник в градчето Буралея.
Тихото и умерено градче е съвършеното място, където Клоуи да се съвземе и да предприеме крачката да стане самотна майка посредством инвитро процедура. Там обаче я чакат забавни запознанства и непредвидени събития, които ще я убедят, че човек не може да избяга от болката и нещастието даже да отиде накрай света. Главният редактор на вестника, сдържаният и затворен Фин Латимър, е някогашен интернационален сътрудник, който изоставя блестящата си кариера след трагичната гибел на брачната половинка и сина си. Собственичката на вестника Емили пък се пробва да преодолее загубата на единствения си наследник и измяната на брачна половинка си.
Когато локалният пекар изчезва безследно, общността се сплотява в издирването му, а Клоуи и Фин се заемат с журналистическото следствие. Те най-сетне разполагат с история, която ще надвиши границите на Буралея. А разплитането ѝ ще им върне усета към живота и вярата в любовта.
Откъс
Двайсета глава
Градската художествена изложба беше последното място, където Фин искаше да прекара съботната вечер, заобиколен от фенове на изкуството, очакващи кметът да приключи речта си. Не че не оценяваше локалните гении, само че от дълго време беше преизпълнил проекта за наличие на сходни събития.
Още преди кметът да се приближи до микрофона, той отгатна какво тъкмо щеше да каже и се оказа прав. Знаеше също, че виното в пластмасовите бутилки за еднократна приложимост не става за пиянство, а хапките със сирене бяха безвкусни. Не че беше парвеню във връзка с храната и напитките, само че искаше да си седи вкъщи с халба бира и пица с чили сос пред тв приемника, гледайки футболен мач.
Застанал в задната част на тълпата с фотоапарат, преметнат през едното му рамо, Фин постави ръка на устата си, с цел да прикрие следващата прозявка, и обмисли тактиката си за изплъзване. Веднага щом направеше няколко фотоси на кмета и на нужния брой фенове на изкуството, скупчени пред обичаните си картини и скулптори, щеше да запише имената, да си вземе сбогом с художниците и меценатите и да си тръгне. Не за първи път щеше да употребява лъжливото опрощение, че би трябвало да покрие друго събитие.
Бурни овации подсказаха, че речта на кмета е завършила. Сега Адел Пенингтън се приближи до микрофона, с цел да направи резюме на достиженията на арт общността за последните шест месеца. Фин извади телефона си. Предпочиташе да запише думите ѝ, вместо да си води бележки.
Докато търсеше приложението за запис, просрочен клиент, който преди малко дойде, притегли вниманието му. На прага се появи млада жена в черен тоалет, разкриващ необикновено дълги крайници. Носеше транспарантни черни чорапи, високи токчета и рокля с деколте, което наблягаше гладката ѝ бяла кожа и загатваше за идеално завършен бюст.
Изглеждаше зашеметяващо, само че по чудноват метод му подсещаше за…
Фин примигна и я погледна още веднъж.
Клоуи? Възможно ли беше?
Зазяпал се като слабоумен младеж и без подозрение с увиснала до коленете челюст, Фин осъзна, че дамата се беше обърнала и гледаше към него. Да, в действителност беше Клоуи. Тя го видя, усмихна се и му махна.
Пред него се намираше Клоуи Браун в непозната светлина. По време на работа тези дълги, съвършени крайници оставаха скрити от панталони и комфортни обувки, а ризите ѝ наложително бяха с ръкави и яка. Тази вечер и косата ѝ изглеждаше друго. Беше прибрана обратно, разкривайки бледата ѝ кожа, а ефектни обеци проблясваха на светлината. Без подозрение гримът също играеше роля за това видоизменение. Очите, скулите и устните ѝ привлякоха вниманието на Фин.
Нови бурни овации белязаха края на речта на Адел Пенингтън. Слава богу, че бе съумял да натисне бутона за запис. Докато прибираше телефона в джоба си, Клоуи прекоси галерията, проправяйки си път сред хората.
– Добър вечер, шефе – усмихна му се тя, когато приближи.
Фин си прочисти гърлото.
– Здрасти. Не чаках да те видя тук довечера.
– И аз не знаех, че ще дойдеш – отвърна тя. – Можех да покрия това събитие вместо теб.
Той повдигна плещи.
– Дадох ти отмора през уикенда.
– Много великодушно от твоя страна. – Клоуи се усмихна още веднъж и се огледа в близост. – Беше ми забавно да надникна в локалната артистична среда.
– Да. Разбира се. – Отблизо тя бе още по-привлекателна. Фин ясно виждаше примамливата извивка на голата ѝ шия, гладката кожа, тъмните сенки на клепачите, които правеха очите ѝ още по-красиви от нормално. Когато се обърна, видя дребна синя пеперуда, татуирана на тила ѝ, и незабавно реши, че беше най-очарователното произведение на изкуството в галерията.
– Добре ли си, Фин? – попита Клоуи и смръщи озадачено лице.
– Абсолютно. – С голямо изпитание съумя да събере разпръснатите си мисли и се засрами от себе си. Той беше безутешен вдовец, а не млад, разгонен жребец. Отново се прокашля. – Позволи ми да те срещна с някои от посетителите.
– Благодаря. Би било отлично. – Клоуи се засмя. – Предполагам, че това е елитът на Буралея?
– Само част от него. – Канеше се да я хване за лакътя, с цел да я насочи напред, само че размишления. – Хайде – сподели той. – Имаш потребност от вино и сирене.
В последна сметка Фин не се измъкна, с цел да гледа мача, както планираше. Оказа се, че Клоуи не познава съвсем никого на това събитие, а за него не представляваше никакъв проблем да я показа. Междувременно разбра, че беше учила в художествена гимназия и демонстрираше жив интерес към изобразителното изкуство, което означаваше, че може да даде способена оценка на изложените произведения. Освен това задаваше уместни въпроси на художниците и Фин, който стоеше наоколо, съумя да събере потребна информация, която другояче би пропуснал.
– Ако знаех, че си такава почитателка на изкуството, щях да ти възложа тази задача – призна той.
Клоуи не загатна, че би могъл да я попита. Вместо това се усмихна.
Тълпата оредяваше, хората се разотиваха и Фин си сподели, че би трябвало да последва образеца им. Но нейната чаша беше празна и отиде да ѝ я изпълни. Когато се върна, тя разговаряше с мъж с брадата на Нед Кели и с необятните плещи на футболист. Той очевидно ѝ сподели някаква смешка, тъй като Клоуи се разсмя.
*
– Ето виното – сподели ѝ Фин.
Когато се обърна, тя към момента се смееше.
– О, благодаря. Впрочем познаваш ли Ангъс? Ангъс Ричардс?
– Не. Как е?
– Ангъс, това е моят началник, Фин Латимър, редакторът на „ Бъгъл “.
Ръката му се оказа в битката на грубо здрависване, след което беше в детайли осведомен с дългогодишната история за фамилната плантация за боровинки на Ангъс Ричардс западно от Толга и неведнъж награждаваната керамика на сестра му. Той допусна, че беше редно да се извини и да остави двамата да се опознаят по-добре, само че в случай че Клоуи в действителност търсеше мъжка компания, можеше да откри нещо по-подходящо от този космат досадник. Краката му като че ли бяха приковани към пода. В последна сметка косматият Ангъс беше извикан от сестра си. Той сподели на Клоуи, че било ужасно, че са се срещнали, и се надявал да се срещнат още веднъж. Тя се сбогува с него с извънредно топла усмивка и бляскав взор.
В галерията останаха единствено няколко индивида.
– Да те закарам ли до вас? – попита Фин.
Тя още веднъж се усмихна. Всъщност не беше преставала, откогато се появи в залата.
– Много общително от твоя страна, само че вечерта е прелестна и избирам да се разходя. Живея напълно наоколо.
– С тези токчета? – Не можа да повярва, че зададе този въпрос. Защо просто не ѝ сподели „ лека нощ “?
– Ами… – В кафявите ѝ очи проблесна удивление, тя се загледа в него неловко дълго, като че ли се опитваше да разгадае изражението му. Фин не можеше да я упрекна за объркването ѝ. Поведението му бе необяснимо и за самия него.
п редставя
ЛЯТОТО НА ТАЙНИТЕ
от
Барбара Ханей
размер: 360 стр.
Цена 17,95 лева
ISBN 978-954-26-2194-2
Превод: Пепа Стоилова
Някои секрети е по-добре да бъдат разкрити.
За да донесат излекуване, вяра и обич.
Очаквайте на 19 юли!
За създателя
Барбара Ханей е неведнъж награждавана австралийска писателка. Автор на повече от 40 сантиментални заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по целия свят. Романите й са както модерни, по този начин и исторически, а действието постоянно се развива в разнообразни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в сантименталната поредност на „ Арлекин “. Барбара Ханей е носителка на влиятелните награди за сантиментални четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и наградата Романтичен разказ на годината за Австралия.
През 2020 година на български език излиза романът й „ Да се срещнем във Венеция “, а през 2021 година – „ Тайни от острова “.
Сега „ Хермес “ показва новия й разказ – „ Лятото на тайните “.
За книгата
Журналистката Клоуи с паника осъзнава, че биологичният ѝ часовник стартира да тиктака все по-бързо. Тя слага въпроса пред дългогодишния си другар, само че той изрично отхвърля да има деца. Тогава тя напуща Сидни, с цел да стартира нова работа в недодялан вестник в градчето Буралея.
Тихото и умерено градче е съвършеното място, където Клоуи да се съвземе и да предприеме крачката да стане самотна майка посредством инвитро процедура. Там обаче я чакат забавни запознанства и непредвидени събития, които ще я убедят, че човек не може да избяга от болката и нещастието даже да отиде накрай света. Главният редактор на вестника, сдържаният и затворен Фин Латимър, е някогашен интернационален сътрудник, който изоставя блестящата си кариера след трагичната гибел на брачната половинка и сина си. Собственичката на вестника Емили пък се пробва да преодолее загубата на единствения си наследник и измяната на брачна половинка си.
Когато локалният пекар изчезва безследно, общността се сплотява в издирването му, а Клоуи и Фин се заемат с журналистическото следствие. Те най-сетне разполагат с история, която ще надвиши границите на Буралея. А разплитането ѝ ще им върне усета към живота и вярата в любовта.
Откъс
Двайсета глава
Градската художествена изложба беше последното място, където Фин искаше да прекара съботната вечер, заобиколен от фенове на изкуството, очакващи кметът да приключи речта си. Не че не оценяваше локалните гении, само че от дълго време беше преизпълнил проекта за наличие на сходни събития.
Още преди кметът да се приближи до микрофона, той отгатна какво тъкмо щеше да каже и се оказа прав. Знаеше също, че виното в пластмасовите бутилки за еднократна приложимост не става за пиянство, а хапките със сирене бяха безвкусни. Не че беше парвеню във връзка с храната и напитките, само че искаше да си седи вкъщи с халба бира и пица с чили сос пред тв приемника, гледайки футболен мач.
Застанал в задната част на тълпата с фотоапарат, преметнат през едното му рамо, Фин постави ръка на устата си, с цел да прикрие следващата прозявка, и обмисли тактиката си за изплъзване. Веднага щом направеше няколко фотоси на кмета и на нужния брой фенове на изкуството, скупчени пред обичаните си картини и скулптори, щеше да запише имената, да си вземе сбогом с художниците и меценатите и да си тръгне. Не за първи път щеше да употребява лъжливото опрощение, че би трябвало да покрие друго събитие.
Бурни овации подсказаха, че речта на кмета е завършила. Сега Адел Пенингтън се приближи до микрофона, с цел да направи резюме на достиженията на арт общността за последните шест месеца. Фин извади телефона си. Предпочиташе да запише думите ѝ, вместо да си води бележки.
Докато търсеше приложението за запис, просрочен клиент, който преди малко дойде, притегли вниманието му. На прага се появи млада жена в черен тоалет, разкриващ необикновено дълги крайници. Носеше транспарантни черни чорапи, високи токчета и рокля с деколте, което наблягаше гладката ѝ бяла кожа и загатваше за идеално завършен бюст.
Изглеждаше зашеметяващо, само че по чудноват метод му подсещаше за…
Фин примигна и я погледна още веднъж.
Клоуи? Възможно ли беше?
Зазяпал се като слабоумен младеж и без подозрение с увиснала до коленете челюст, Фин осъзна, че дамата се беше обърнала и гледаше към него. Да, в действителност беше Клоуи. Тя го видя, усмихна се и му махна.
Пред него се намираше Клоуи Браун в непозната светлина. По време на работа тези дълги, съвършени крайници оставаха скрити от панталони и комфортни обувки, а ризите ѝ наложително бяха с ръкави и яка. Тази вечер и косата ѝ изглеждаше друго. Беше прибрана обратно, разкривайки бледата ѝ кожа, а ефектни обеци проблясваха на светлината. Без подозрение гримът също играеше роля за това видоизменение. Очите, скулите и устните ѝ привлякоха вниманието на Фин.
Нови бурни овации белязаха края на речта на Адел Пенингтън. Слава богу, че бе съумял да натисне бутона за запис. Докато прибираше телефона в джоба си, Клоуи прекоси галерията, проправяйки си път сред хората.
– Добър вечер, шефе – усмихна му се тя, когато приближи.
Фин си прочисти гърлото.
– Здрасти. Не чаках да те видя тук довечера.
– И аз не знаех, че ще дойдеш – отвърна тя. – Можех да покрия това събитие вместо теб.
Той повдигна плещи.
– Дадох ти отмора през уикенда.
– Много великодушно от твоя страна. – Клоуи се усмихна още веднъж и се огледа в близост. – Беше ми забавно да надникна в локалната артистична среда.
– Да. Разбира се. – Отблизо тя бе още по-привлекателна. Фин ясно виждаше примамливата извивка на голата ѝ шия, гладката кожа, тъмните сенки на клепачите, които правеха очите ѝ още по-красиви от нормално. Когато се обърна, видя дребна синя пеперуда, татуирана на тила ѝ, и незабавно реши, че беше най-очарователното произведение на изкуството в галерията.
– Добре ли си, Фин? – попита Клоуи и смръщи озадачено лице.
– Абсолютно. – С голямо изпитание съумя да събере разпръснатите си мисли и се засрами от себе си. Той беше безутешен вдовец, а не млад, разгонен жребец. Отново се прокашля. – Позволи ми да те срещна с някои от посетителите.
– Благодаря. Би било отлично. – Клоуи се засмя. – Предполагам, че това е елитът на Буралея?
– Само част от него. – Канеше се да я хване за лакътя, с цел да я насочи напред, само че размишления. – Хайде – сподели той. – Имаш потребност от вино и сирене.
В последна сметка Фин не се измъкна, с цел да гледа мача, както планираше. Оказа се, че Клоуи не познава съвсем никого на това събитие, а за него не представляваше никакъв проблем да я показа. Междувременно разбра, че беше учила в художествена гимназия и демонстрираше жив интерес към изобразителното изкуство, което означаваше, че може да даде способена оценка на изложените произведения. Освен това задаваше уместни въпроси на художниците и Фин, който стоеше наоколо, съумя да събере потребна информация, която другояче би пропуснал.
– Ако знаех, че си такава почитателка на изкуството, щях да ти възложа тази задача – призна той.
Клоуи не загатна, че би могъл да я попита. Вместо това се усмихна.
Тълпата оредяваше, хората се разотиваха и Фин си сподели, че би трябвало да последва образеца им. Но нейната чаша беше празна и отиде да ѝ я изпълни. Когато се върна, тя разговаряше с мъж с брадата на Нед Кели и с необятните плещи на футболист. Той очевидно ѝ сподели някаква смешка, тъй като Клоуи се разсмя.
*
– Ето виното – сподели ѝ Фин.
Когато се обърна, тя към момента се смееше.
– О, благодаря. Впрочем познаваш ли Ангъс? Ангъс Ричардс?
– Не. Как е?
– Ангъс, това е моят началник, Фин Латимър, редакторът на „ Бъгъл “.
Ръката му се оказа в битката на грубо здрависване, след което беше в детайли осведомен с дългогодишната история за фамилната плантация за боровинки на Ангъс Ричардс западно от Толга и неведнъж награждаваната керамика на сестра му. Той допусна, че беше редно да се извини и да остави двамата да се опознаят по-добре, само че в случай че Клоуи в действителност търсеше мъжка компания, можеше да откри нещо по-подходящо от този космат досадник. Краката му като че ли бяха приковани към пода. В последна сметка косматият Ангъс беше извикан от сестра си. Той сподели на Клоуи, че било ужасно, че са се срещнали, и се надявал да се срещнат още веднъж. Тя се сбогува с него с извънредно топла усмивка и бляскав взор.
В галерията останаха единствено няколко индивида.
– Да те закарам ли до вас? – попита Фин.
Тя още веднъж се усмихна. Всъщност не беше преставала, откогато се появи в залата.
– Много общително от твоя страна, само че вечерта е прелестна и избирам да се разходя. Живея напълно наоколо.
– С тези токчета? – Не можа да повярва, че зададе този въпрос. Защо просто не ѝ сподели „ лека нощ “?
– Ами… – В кафявите ѝ очи проблесна удивление, тя се загледа в него неловко дълго, като че ли се опитваше да разгадае изражението му. Фин не можеше да я упрекна за объркването ѝ. Поведението му бе необяснимо и за самия него.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ