„Лято на острова“ от Джени Хейл
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ЛЯТО НА ОСТРОВА
от Джени Хейл
размер: 256 стр.
цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2262-8
превод: Пепа Стоилова
Меган се завръща на приказния остров Хатерас, с цел да открие отговорите на въпросите, които са я преследвали през целия й живот…
Очаквайте на 11 юли!
За създателя
Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “ и пет летни романа „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Лято край Брега на светулките “, „ Къща край брега на светулките “ и
„ Лято край морето “.
В извънредно изявление за БНР, „ Нощен Хоризонт “ Джени Хейл споделя:
Като дете живеех с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител. Вече като стара открих, че ми харесва да преподавам и че го върша добре. Бях начална учителка в продължение на 18 години. И внезапно в главата ми се появи концепцията да напиша книга. Реших да го направя. Нямах доста опит в това. Ето за какво започнах да се интересувам от процеса на писане на една книга. Така стартира моята нова кариера, която се разви дотолкоз, че стопирах да преподавам.
Понякога хората си споделят – О, би трябвало да напиша книга, да направя това, или това, без да мислят, че в действителност могат да реализират това, което желаят. Според мен, тази е повода хората да не следват фантазиите си – тъй като не считат, че е допустимо. Аз обаче съм уверена, че всичко е допустимо. За тези, които са подготвени да положат задоволително старания.
Тази убеденост, че всичко е допустимо Джени Хейл вплита и в своите романи. А с наближаването на летните отпуски, ИК „ Хермес “ ще зарадва почитателите с новата й книга – „ Лято на острова “.
За книгата
Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край крайбрежията на Северна Каролина. Тя дълго отсрочва завръщането си там, тъй като към момента скърби за загубата на най-близкия си човек, само че най-после взема решение да се изправи против сенките от предишното. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, с цел да повярва в себе си и да се осмели да трансформира пристрастеността си към кулинарията в специалност.
Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се среща с предприемача Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и взема решение, че Меган е неговата обичана, холивудската звезда от близкото минало Хестър Куин. Но дали е допустимо актрисата и Меган в действителност да имат нещо общо или образната аналогия е чиста случайност? Разравяйки предишното, младата жена разкрива неподозирани секрети за фамилията си, които ще преобърнат живота ѝ.
Тя от ден на ден се сближава с Тоби, само че дали може да му има доверие? Или възмутителните клюки, които се носят за него из острова, ще се окажат истина?
Откъс
Меган извади старите колела от бараката зад къщата и отстъпи обратно, с цел да ги огледа. За нейна изненада не бяха доста ръждясали за десетте години безучастие. Прокара пръсти по кошниците начело, които с Папи пълнеха с самун, зеленчуци и морски блага от локалния пазар.
– Гумите наподобяват добре – съобщи Тес, като се наведе и притисна палец към една от тях. – Струва ми се, че към момента имат задоволително въздух.
– Стига да не са изгнили – поправи я Меган и ги огледа за цепнатини. – Ако възникне някакъв проблем, островът е дребен, можем да повървим пешком, а след това да се върнем да ги приберем. – Качи се на тъмнозеленото колело на дядо си и се заклати леко, пробвайки се да резервира равновесие.
Велосипедът на Тес се наклони несигурно към нейния, до момента в който приятелката ѝ успее да го овладее.
– Накъде? – извика тя.
– Беше толкоз от дълго време, нямам визия къде отиваме. Просто ще се оглеждаме за отворено кафене.
Караха една зад друга в единия коловоз, комбинация от жилава трева и пясък, обкръжен от двете страни с вретеновидни палми и борови дървета, сред които се мяркаха къщички в разнообразни цветове, до момента в който стигнаха до кръстовище със знак „ Стоп “. Основата му беше обрасла с твърда морска трева, която се полюшваше от лекия бриз.
Тук постоянно е прохладно, бе споделил Папи. Не можеш да живееш в Аутър Банкс, в случай че не обичаш безмилостния вятър.
Докато се оглеждаше в двете направления, съвсем можеше да се закълне, че го чу да прибавя: „ Какво искаш, Меган? “ Затаи мирис и се заслуша в свистенето на бриза с вярата да чуе още нещо.
– Сега накъде? – още веднъж попита Тес.
– Надясно – отвърна тя, до момента в който шумоленето напразно отстъпи място на крясъка на чайките над главите им и бръмченето на мотор на приближаваща кола. Въртяха педалите, до момента в който не видя познатото кафяво бунгало с неонова табела, на която пишеше „ Изгубена обич “. Размаха ръка, с цел да притегли вниманието на Тес. – Пристигнахме.
Спряха, подпряха велосипедите на дървената обшивка на постройката и влязоха вътре. Еклектичният интериор се състоеше от остарели фотоси в рамки, дълги стъклени витрини със сувенири и бар в дъното на помещението.
– О, това е кафене и дребен музей – възкликна Тес, пленена от остаряла пощенска картичка в транспарантна кутия. – Тук написа, че е първата, стигнала до острова от пасажер на Титаник. Изпратил я, преди да се качи на борда – прочете тя.
Меган се приближи и се загледа в наклонения почерк. Ще се върна, както всички ние, в морето. Вероятно изпратилият я е имал поради завръщане на острова, само че злокобната подигравка не ѝ убегна.
– За кого е? – попита тя.
Тес поклати глава.
– Не мога да плана. А ти?
– Не се чете – обади се дамата зад бара и пъхна писалка в късо подстриганите си леко посребрени къдрици. – Но погледнете втория ред преди подписа.
Меган присви очи, пробвайки се да разграничи думите. Ще се срещнем на нашето място. Ще дойда рано.
– Уау – прошепна тя, като се обърна към барманката и се запита кого ли този човек беше оставил да чака.
– Имаме доста реликви… всички свързани с изгубена през годините обич. – Жената уточни към стената с черно-бели фотоси на двойки. – Никой не знае кои са тези хора – разясни тя, – само че ги открихме тук, на острова.
– Откъде ги вземате? – попита заинтригувана Меган, изцяло не запомнила за кафето. Избеляла страница от списание притегли вниманието ѝ и тя се приближи към нея.
– Намираме ги в остарели, изоставени къщи или в магазините за втора ръка в града. Това да вземем за пример дойде напълно скоро. – Тя размаха пръст към страница от дневник, затисната под стъкло.
– Годината е 1942-а. – Меган надникна над рамото на Тес, пробвайки се да разчете завъртения женски почерк върху листа, който изглеждаше като откъснат от тетрадка.
Ню Йорк е ужасяващо голям за момиче, само че се оправям. Градът е това, което съм аз. Наслаждавам се на светлините, шума и оживлението. Но понякога, като че ли от нищото, ме връхлита неналичието му. И ме удря право в корема. Обичам го. Винаги ще го обичам. И проклевам силите, които ме накараха да предпочитам сред своя живот и неговия.
– Това е необикновено – промълви Тес. – Сякаш мога да я усетя…
– Аз също – прекъсна я Меган. – Животът в действителност може да обърка нещата, нали?
– Мммхх – съгласи се другата.
– Хайде да си вземем кафе – предложи тя, преди да стартира да разсъждава над метода, по който животът се беше отнесъл към нея. – Две латета, в случай че обичате.
– Разбира се. – Барманката натисна няколко бутона на касата.
– Допада ми концепцията за остарели писма и други реликви – означи Тес. – Ами в случай че престанеш да се съобразяваш с усета на дядо ти и преобразиш къщата в ретро жанр?
– Нека към този момент се съсредоточим върху чистенето – засмя се Меган. – Все още ни чака доста работа…
– Ей, ти инцидентно да не си внучката на Джон? – попита барманката, привличайки вниманието ѝ.
– Да – кимна тя и повдигна учудено вежди.
– Разбрах незабавно, щом загатна хижата му. На нашия дребен остров мълвите се разнасят бързо. Хората видяха, че лампите в къщата светят и всички тръпнехме в очакване да забележим кой се е нанесъл.
Меган си намерения, че надали някой беше забелязал тъмния ѝ, празен апартамент в Ню Йорк.
– Дядо ти ми показваше твои фотоси, когато се отбиваше. Идваше тук постоянно още откогато отворихме кафенето – сподели дамата, като още веднъж пъхна химикалката зад ухото си и прибра непокорна къдрица дружно с него. – Това беше първата ми работа и той постоянно търпеливо ме изчакваше да извърша поръчката му. Всеки път пиеше черно кафе с няколко капки мляко. Но в никакъв случай не се застояваше. Винаги бързаше за лов на риба. Имаше позволение, нали?
– Да – удостовери Меган. – През лятото водеше туристи на еднодневни екскурзии.
– А, да! Сега си припомням. Беше доста известен измежду фамилиите и всички говореха какъв брой добре се отнася с децата.
Споменът по какъв начин Папи я преследваше, размахвайки пръсти като Франкенщайн из целия двор, а тя пищеше и се криеше, мина през съзнанието ѝ като на кино лента и я извърши с благополучие.
– Да, в действителност беше страховит.
Барманката кимна с схващане.
– Между другото, споделям се Клоуи.
– Приятно ми е да се срещнем. Аз съм Меган, а това е Тес.
– И аз се веселя. – Тя извади две картонени чаши от пакета до нея и драсна нещо върху едната от тях. – Някакви подправки към латетата?
Меган прегледа небрежно менюто, към момента мислейки за дядо си.
– О, имате британски тофи*? Ще взема от тях. За мен без кофеин.
__________________________________
*Традиционни карамелени сладкиши. – Б. пр.
– А за мен с карамел – сподели Тес и застана до приятелката си.
Жената записа желанията им върху чашите, зареди машината за еспресо и натисна бутона за пяна.
– Обзалагам се, че доста ви липсва – подмятна тя.
– Така е – отвърна Меган. Нещо ѝ подсказваше, че тази липса в никакъв случай няма да бъде запълнена.
п редставя
ЛЯТО НА ОСТРОВА
от Джени Хейл
размер: 256 стр.
цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2262-8
превод: Пепа Стоилова
Меган се завръща на приказния остров Хатерас, с цел да открие отговорите на въпросите, които са я преследвали през целия й живот…
Очаквайте на 11 юли!
За създателя
Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “ и пет летни романа „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Лято край Брега на светулките “, „ Къща край брега на светулките “ и
„ Лято край морето “.
В извънредно изявление за БНР, „ Нощен Хоризонт “ Джени Хейл споделя:
Като дете живеех с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител. Вече като стара открих, че ми харесва да преподавам и че го върша добре. Бях начална учителка в продължение на 18 години. И внезапно в главата ми се появи концепцията да напиша книга. Реших да го направя. Нямах доста опит в това. Ето за какво започнах да се интересувам от процеса на писане на една книга. Така стартира моята нова кариера, която се разви дотолкоз, че стопирах да преподавам.
Понякога хората си споделят – О, би трябвало да напиша книга, да направя това, или това, без да мислят, че в действителност могат да реализират това, което желаят. Според мен, тази е повода хората да не следват фантазиите си – тъй като не считат, че е допустимо. Аз обаче съм уверена, че всичко е допустимо. За тези, които са подготвени да положат задоволително старания.
Тази убеденост, че всичко е допустимо Джени Хейл вплита и в своите романи. А с наближаването на летните отпуски, ИК „ Хермес “ ще зарадва почитателите с новата й книга – „ Лято на острова “.
За книгата
Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край крайбрежията на Северна Каролина. Тя дълго отсрочва завръщането си там, тъй като към момента скърби за загубата на най-близкия си човек, само че най-после взема решение да се изправи против сенките от предишното. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, с цел да повярва в себе си и да се осмели да трансформира пристрастеността си към кулинарията в специалност.
Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се среща с предприемача Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и взема решение, че Меган е неговата обичана, холивудската звезда от близкото минало Хестър Куин. Но дали е допустимо актрисата и Меган в действителност да имат нещо общо или образната аналогия е чиста случайност? Разравяйки предишното, младата жена разкрива неподозирани секрети за фамилията си, които ще преобърнат живота ѝ.
Тя от ден на ден се сближава с Тоби, само че дали може да му има доверие? Или възмутителните клюки, които се носят за него из острова, ще се окажат истина?
Откъс
Меган извади старите колела от бараката зад къщата и отстъпи обратно, с цел да ги огледа. За нейна изненада не бяха доста ръждясали за десетте години безучастие. Прокара пръсти по кошниците начело, които с Папи пълнеха с самун, зеленчуци и морски блага от локалния пазар.
– Гумите наподобяват добре – съобщи Тес, като се наведе и притисна палец към една от тях. – Струва ми се, че към момента имат задоволително въздух.
– Стига да не са изгнили – поправи я Меган и ги огледа за цепнатини. – Ако възникне някакъв проблем, островът е дребен, можем да повървим пешком, а след това да се върнем да ги приберем. – Качи се на тъмнозеленото колело на дядо си и се заклати леко, пробвайки се да резервира равновесие.
Велосипедът на Тес се наклони несигурно към нейния, до момента в който приятелката ѝ успее да го овладее.
– Накъде? – извика тя.
– Беше толкоз от дълго време, нямам визия къде отиваме. Просто ще се оглеждаме за отворено кафене.
Караха една зад друга в единия коловоз, комбинация от жилава трева и пясък, обкръжен от двете страни с вретеновидни палми и борови дървета, сред които се мяркаха къщички в разнообразни цветове, до момента в който стигнаха до кръстовище със знак „ Стоп “. Основата му беше обрасла с твърда морска трева, която се полюшваше от лекия бриз.
Тук постоянно е прохладно, бе споделил Папи. Не можеш да живееш в Аутър Банкс, в случай че не обичаш безмилостния вятър.
Докато се оглеждаше в двете направления, съвсем можеше да се закълне, че го чу да прибавя: „ Какво искаш, Меган? “ Затаи мирис и се заслуша в свистенето на бриза с вярата да чуе още нещо.
– Сега накъде? – още веднъж попита Тес.
– Надясно – отвърна тя, до момента в който шумоленето напразно отстъпи място на крясъка на чайките над главите им и бръмченето на мотор на приближаваща кола. Въртяха педалите, до момента в който не видя познатото кафяво бунгало с неонова табела, на която пишеше „ Изгубена обич “. Размаха ръка, с цел да притегли вниманието на Тес. – Пристигнахме.
Спряха, подпряха велосипедите на дървената обшивка на постройката и влязоха вътре. Еклектичният интериор се състоеше от остарели фотоси в рамки, дълги стъклени витрини със сувенири и бар в дъното на помещението.
– О, това е кафене и дребен музей – възкликна Тес, пленена от остаряла пощенска картичка в транспарантна кутия. – Тук написа, че е първата, стигнала до острова от пасажер на Титаник. Изпратил я, преди да се качи на борда – прочете тя.
Меган се приближи и се загледа в наклонения почерк. Ще се върна, както всички ние, в морето. Вероятно изпратилият я е имал поради завръщане на острова, само че злокобната подигравка не ѝ убегна.
– За кого е? – попита тя.
Тес поклати глава.
– Не мога да плана. А ти?
– Не се чете – обади се дамата зад бара и пъхна писалка в късо подстриганите си леко посребрени къдрици. – Но погледнете втория ред преди подписа.
Меган присви очи, пробвайки се да разграничи думите. Ще се срещнем на нашето място. Ще дойда рано.
– Уау – прошепна тя, като се обърна към барманката и се запита кого ли този човек беше оставил да чака.
– Имаме доста реликви… всички свързани с изгубена през годините обич. – Жената уточни към стената с черно-бели фотоси на двойки. – Никой не знае кои са тези хора – разясни тя, – само че ги открихме тук, на острова.
– Откъде ги вземате? – попита заинтригувана Меган, изцяло не запомнила за кафето. Избеляла страница от списание притегли вниманието ѝ и тя се приближи към нея.
– Намираме ги в остарели, изоставени къщи или в магазините за втора ръка в града. Това да вземем за пример дойде напълно скоро. – Тя размаха пръст към страница от дневник, затисната под стъкло.
– Годината е 1942-а. – Меган надникна над рамото на Тес, пробвайки се да разчете завъртения женски почерк върху листа, който изглеждаше като откъснат от тетрадка.
Ню Йорк е ужасяващо голям за момиче, само че се оправям. Градът е това, което съм аз. Наслаждавам се на светлините, шума и оживлението. Но понякога, като че ли от нищото, ме връхлита неналичието му. И ме удря право в корема. Обичам го. Винаги ще го обичам. И проклевам силите, които ме накараха да предпочитам сред своя живот и неговия.
– Това е необикновено – промълви Тес. – Сякаш мога да я усетя…
– Аз също – прекъсна я Меган. – Животът в действителност може да обърка нещата, нали?
– Мммхх – съгласи се другата.
– Хайде да си вземем кафе – предложи тя, преди да стартира да разсъждава над метода, по който животът се беше отнесъл към нея. – Две латета, в случай че обичате.
– Разбира се. – Барманката натисна няколко бутона на касата.
– Допада ми концепцията за остарели писма и други реликви – означи Тес. – Ами в случай че престанеш да се съобразяваш с усета на дядо ти и преобразиш къщата в ретро жанр?
– Нека към този момент се съсредоточим върху чистенето – засмя се Меган. – Все още ни чака доста работа…
– Ей, ти инцидентно да не си внучката на Джон? – попита барманката, привличайки вниманието ѝ.
– Да – кимна тя и повдигна учудено вежди.
– Разбрах незабавно, щом загатна хижата му. На нашия дребен остров мълвите се разнасят бързо. Хората видяха, че лампите в къщата светят и всички тръпнехме в очакване да забележим кой се е нанесъл.
Меган си намерения, че надали някой беше забелязал тъмния ѝ, празен апартамент в Ню Йорк.
– Дядо ти ми показваше твои фотоси, когато се отбиваше. Идваше тук постоянно още откогато отворихме кафенето – сподели дамата, като още веднъж пъхна химикалката зад ухото си и прибра непокорна къдрица дружно с него. – Това беше първата ми работа и той постоянно търпеливо ме изчакваше да извърша поръчката му. Всеки път пиеше черно кафе с няколко капки мляко. Но в никакъв случай не се застояваше. Винаги бързаше за лов на риба. Имаше позволение, нали?
– Да – удостовери Меган. – През лятото водеше туристи на еднодневни екскурзии.
– А, да! Сега си припомням. Беше доста известен измежду фамилиите и всички говореха какъв брой добре се отнася с децата.
Споменът по какъв начин Папи я преследваше, размахвайки пръсти като Франкенщайн из целия двор, а тя пищеше и се криеше, мина през съзнанието ѝ като на кино лента и я извърши с благополучие.
– Да, в действителност беше страховит.
Барманката кимна с схващане.
– Между другото, споделям се Клоуи.
– Приятно ми е да се срещнем. Аз съм Меган, а това е Тес.
– И аз се веселя. – Тя извади две картонени чаши от пакета до нея и драсна нещо върху едната от тях. – Някакви подправки към латетата?
Меган прегледа небрежно менюто, към момента мислейки за дядо си.
– О, имате британски тофи*? Ще взема от тях. За мен без кофеин.
__________________________________
*Традиционни карамелени сладкиши. – Б. пр.
– А за мен с карамел – сподели Тес и застана до приятелката си.
Жената записа желанията им върху чашите, зареди машината за еспресо и натисна бутона за пяна.
– Обзалагам се, че доста ви липсва – подмятна тя.
– Така е – отвърна Меган. Нещо ѝ подсказваше, че тази липса в никакъв случай няма да бъде запълнена.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ