ИК Хермес с нов хит от Сандра Браун
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ЛУННА СВЕТЛИНА
от
Сандра Браун
размер: 496 стр.
Цена: 17.95 лева
ISBN 978-954-26-2236-9
Превод Илвана Гарабедян
Най-новият исторически разказ от любимката на няколко поколения
Очаквайте „ Лунна светлина “ на 7 февруари!
За книгата
След присъединяване си във войната Тачър Хътън се завръща вкъщи с вярата още веднъж да си изкарва прехраната като миролюбив каубой. Той скача от товарен трен в придвижване, с цел да избегне разпра с ядосаните мъже, чиито пари е спечелил на покер предходната нощ. Но се натъква на още по-голямо предизвикателство. Озовава се в градчето Фоли в Тексас, само че дамата, която среща по пътя си, изчезва безследно и той се трансформира в главния обвинен. Намесата на корумпирания кмет, локалната мадам и красивата вдовица Лоръл в допълнение утежняват ситуацията му.
Лоръл Плъмър се надява да стартира нов живот надалеч от властните си родители, само че проектите ѝ рухват, когато брачният партньор ѝ се самоубива пред очите ѝ. Останала без приходи, тя се включва в бизнеса с „ лунна светлина “ – алкохолни питиета, които се създават и продават нелегално по време на сухия режим в Съединени американски щати. Бързият ѝ триумф обаче я трансформира в цел за безмилостната конкуренция, която е подготвена на всичко, с цел да я обезврежда.
Двамата с Тачър ще се окажат от двете страни на оспорваната война сред контрабандисти, в която кръвта се лее като уиски и залогът е прекомерно висок.
За създателя
Сандра Браун е създател на над седемдесет бестселъра, влезнали в класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и продадени в над 8 0 милиона екземпляра по целия свят. Тя е единственият публицист, който е имал 3 заглавия в класацията едновременно. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.
Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с премиите Уелдънбукс и Далтън, с премията на Романс Райтърс ъв Америка за достижения в жанра, с отличителния знак на триумфа на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с премията за изключителни литературни достижения и премията Ей Си Грийн.
Откъс
При звука на гласа му тя се извърна и го изгледа с необятно отворени очи, притиснала ръка към гърдите си, в които дъхът като че ли бе спрял.
– Съжалявам. Не желаех да те изплаша.
Тачър смъкна шапката си. Тя се съвзе едвам затвори уста. Докато бързаше да прибере разветия чаршаф, единият му край се провлачи по земята, което я накара да се намръщи. Напъха чаршафа във ведрото с вода, което очевидно ѝ служеше като корито за пране. Избърса мокрите си длани в полата и погледна зад него към пътя. После се обърна към него:
– Кой си ти?
– Казвам се Тачър Хътън.
– Как стигна дотук?
– С влака.
– На километри отсам няма гара. Защо е спрял влакът?
– Не е спирал. Скочих.
Понеже ѝ беше ясно какво значи това, тя подвигна ръка, засенчи очи и го изгледа още по-подозрително.
– В тази пустота?
– Беше по-малкото зло.
– Какво беше другото?
– Мъжете, с които бях в товарния вагон, не ми мислеха положителното.
Признанието не завоюва благосклонностите ѝ.
– Ясно. – Изгледа втренчено цицината на слепоочието му и превързаната ръка. Изправи плещи и му махна да продължава нататък. – Е, оживял си. Върви си по пътя.
– Вървя няколко километра към този момент, а твоята къща е единственият симптом на цивилизация към този момент. Кой е най-близкият град?
– Фоли.
Беше чувал за него, само че в никакъв случай не бе ходил там. Но и не беше пътувал доста преди войната.
– Колко е надалеч?
– Осем километра.
Той потупа с шапка по крайници си и погледна през рамо към пътя.
– Осем, значи?
– Поне.
– Сигурно няма скоро да вървиш до такава степен. – Погледна към колите.
– Не. Може би е трябвало да си останеш във влака.
– Налагаше се да скоча.
– Колко мъже бяха?
– Във вагона ли? Трима.
– За какво ти имаха зъб?
– Подразниха се, че им взех парите.
– Откраднал си им парите?
Тачър поклати глава.
– Спечелих ги на карти.
– Измамил си ги?
– Не.
Тя издаде саркастичен тон, изразявайки подозрение.
– Истина е. Добър съм в това.
Все по този начин скептично смръщена, тя подвигна ръка и му уточни пътя.
– Върви на север към пет километра. На кръстопътя тръгни на изток. Това е междущатският път, който води право в града, и е основната му улица.
– Благодаря.
– Няма защо. Тръгвай си.
– Може ли да пийна глътка вода преди този момент?
Тя погледна за момент към бараката, очевидно се поколеба, само че след това наклони глава.
– Отзад е.
Тачър остави платнената си торба на земята и постави сакото и шапката си върху нея. Тя го поведе около курника, който изглеждаше относително нов. Вътре имаше две кокошки, сгушени в гнездата. Петелът, който крачеше наперено извън, се наежи и ги провокира, като войнствено запляска с крила. Тя му извика да се маха, в случай че не желае да се озове в тенджерата.
От задната страна на бараката имаше дървена скамейка по цялата дължина на стената. Върху нея имаше ведро с вода, а на гвоздей над него висеше очукан железен черпак.
– Налей си.
– Благодаря.
Той взе черпака от пирона, потопи го във ведрото и го сервира към устата си. Водата беше топла, само че му се услади. Искаше му се да я изгълта едновременно, само че се насили да пие постепенно, с цел да я огледа.
Роклята ѝ беше прекомерно необятна, което показваше, че я е наследила от жена с по-едро телосложение или тя самата е била по-едра преди. Но фигурата ѝ нямаше никакви дефекти. Беше го забелязал, когато вятърът прилепяше прекомерно необятната рокля към стройното ѝ тяло.
Косата ѝ беше с цвета на пчелен мед, по-светла начело край лицето и пристегната в кок ниско на тила. Вятърът бе измъкнал кичурчета от него, което, наподобява, я дразнеше, тъй като непрекъснато се опитваше да ги прибере.
Всъщност тя цялата излъчваше безпокойствие. Беше напрегната повече и от опнатото въже за простиране на облеклата. Преди да си доизпие водата, тя изгуби самообладание:
– Трябва да си довърша прането.
Той пресуши черпака и го окачи назад на пирона.
– Много благодаря.
– Моля.
Тя му обърна тил и потегли назад. Тачър я последва. Приближаваха ъгъла на бараката, когато се появи петелът и с ядосан кряк се опита да клъвне ръката ѝ.
Тя се отдръпна внезапно и се блъсна в Тачър. Той инстинктивно я хвана над лакътя.
– Успя ли да те клъвне?
– Този път не.
– Но го е правил.
– Неведнъж.
Петелът нападна още веднъж. Тя потръпна.
– Махай се! – извика Тачър.
Доказал превъзходството си, петелът наперено се отдалечи.
Тя се освободи от ръцете на Тачър, само че извърна глава и заприказва през рамо:
– Проклета птица. Трябва да му извия… – Намръщи се и се обърна към него. Отначало Тачър си намерения, че петелът е съумял да я клъвне, само че тя не се мръщеше поради личната си ръка, а поради неговата. Когато я беше хванал за ръката, кърпата се бе развила и бе разкрила раната му.
Тя пое ръката му в своята, до момента в който оглеждаше раната, като нежно притискаше плътта от двете ѝ страни.
– Трябва да се погрижиш за това. Може да стане…
Вдигна очи към лицето му и млъкна, осъзнавайки какъв брой близо стоят един до различен, какъв брой имобилен е той и какъв брой деликатно гледа лицето ѝ. Дръпна внезапно ръката си, след това се завъртя и с развети поли свърна зад ъгъла на бараката, скривайки се от погледа му.
п редставя
ЛУННА СВЕТЛИНА
от
Сандра Браун
размер: 496 стр.
Цена: 17.95 лева
ISBN 978-954-26-2236-9
Превод Илвана Гарабедян
Най-новият исторически разказ от любимката на няколко поколения
Очаквайте „ Лунна светлина “ на 7 февруари!
За книгата
След присъединяване си във войната Тачър Хътън се завръща вкъщи с вярата още веднъж да си изкарва прехраната като миролюбив каубой. Той скача от товарен трен в придвижване, с цел да избегне разпра с ядосаните мъже, чиито пари е спечелил на покер предходната нощ. Но се натъква на още по-голямо предизвикателство. Озовава се в градчето Фоли в Тексас, само че дамата, която среща по пътя си, изчезва безследно и той се трансформира в главния обвинен. Намесата на корумпирания кмет, локалната мадам и красивата вдовица Лоръл в допълнение утежняват ситуацията му.
Лоръл Плъмър се надява да стартира нов живот надалеч от властните си родители, само че проектите ѝ рухват, когато брачният партньор ѝ се самоубива пред очите ѝ. Останала без приходи, тя се включва в бизнеса с „ лунна светлина “ – алкохолни питиета, които се създават и продават нелегално по време на сухия режим в Съединени американски щати. Бързият ѝ триумф обаче я трансформира в цел за безмилостната конкуренция, която е подготвена на всичко, с цел да я обезврежда.
Двамата с Тачър ще се окажат от двете страни на оспорваната война сред контрабандисти, в която кръвта се лее като уиски и залогът е прекомерно висок.
За създателя
Сандра Браун е създател на над седемдесет бестселъра, влезнали в класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и продадени в над 8 0 милиона екземпляра по целия свят. Тя е единственият публицист, който е имал 3 заглавия в класацията едновременно. Пише професионално от 1981 година. Произведенията й са преведени на 34 езика.
Писателката печели признанието на критиците, удостоили я с премиите Уелдънбукс и Далтън, с премията на Романс Райтърс ъв Америка за достижения в жанра, с отличителния знак на триумфа на Американ Бизнес Уименс Асосиейшън, с премията за изключителни литературни достижения и премията Ей Си Грийн.
Откъс
При звука на гласа му тя се извърна и го изгледа с необятно отворени очи, притиснала ръка към гърдите си, в които дъхът като че ли бе спрял.
– Съжалявам. Не желаех да те изплаша.
Тачър смъкна шапката си. Тя се съвзе едвам затвори уста. Докато бързаше да прибере разветия чаршаф, единият му край се провлачи по земята, което я накара да се намръщи. Напъха чаршафа във ведрото с вода, което очевидно ѝ служеше като корито за пране. Избърса мокрите си длани в полата и погледна зад него към пътя. После се обърна към него:
– Кой си ти?
– Казвам се Тачър Хътън.
– Как стигна дотук?
– С влака.
– На километри отсам няма гара. Защо е спрял влакът?
– Не е спирал. Скочих.
Понеже ѝ беше ясно какво значи това, тя подвигна ръка, засенчи очи и го изгледа още по-подозрително.
– В тази пустота?
– Беше по-малкото зло.
– Какво беше другото?
– Мъжете, с които бях в товарния вагон, не ми мислеха положителното.
Признанието не завоюва благосклонностите ѝ.
– Ясно. – Изгледа втренчено цицината на слепоочието му и превързаната ръка. Изправи плещи и му махна да продължава нататък. – Е, оживял си. Върви си по пътя.
– Вървя няколко километра към този момент, а твоята къща е единственият симптом на цивилизация към този момент. Кой е най-близкият град?
– Фоли.
Беше чувал за него, само че в никакъв случай не бе ходил там. Но и не беше пътувал доста преди войната.
– Колко е надалеч?
– Осем километра.
Той потупа с шапка по крайници си и погледна през рамо към пътя.
– Осем, значи?
– Поне.
– Сигурно няма скоро да вървиш до такава степен. – Погледна към колите.
– Не. Може би е трябвало да си останеш във влака.
– Налагаше се да скоча.
– Колко мъже бяха?
– Във вагона ли? Трима.
– За какво ти имаха зъб?
– Подразниха се, че им взех парите.
– Откраднал си им парите?
Тачър поклати глава.
– Спечелих ги на карти.
– Измамил си ги?
– Не.
Тя издаде саркастичен тон, изразявайки подозрение.
– Истина е. Добър съм в това.
Все по този начин скептично смръщена, тя подвигна ръка и му уточни пътя.
– Върви на север към пет километра. На кръстопътя тръгни на изток. Това е междущатският път, който води право в града, и е основната му улица.
– Благодаря.
– Няма защо. Тръгвай си.
– Може ли да пийна глътка вода преди този момент?
Тя погледна за момент към бараката, очевидно се поколеба, само че след това наклони глава.
– Отзад е.
Тачър остави платнената си торба на земята и постави сакото и шапката си върху нея. Тя го поведе около курника, който изглеждаше относително нов. Вътре имаше две кокошки, сгушени в гнездата. Петелът, който крачеше наперено извън, се наежи и ги провокира, като войнствено запляска с крила. Тя му извика да се маха, в случай че не желае да се озове в тенджерата.
От задната страна на бараката имаше дървена скамейка по цялата дължина на стената. Върху нея имаше ведро с вода, а на гвоздей над него висеше очукан железен черпак.
– Налей си.
– Благодаря.
Той взе черпака от пирона, потопи го във ведрото и го сервира към устата си. Водата беше топла, само че му се услади. Искаше му се да я изгълта едновременно, само че се насили да пие постепенно, с цел да я огледа.
Роклята ѝ беше прекомерно необятна, което показваше, че я е наследила от жена с по-едро телосложение или тя самата е била по-едра преди. Но фигурата ѝ нямаше никакви дефекти. Беше го забелязал, когато вятърът прилепяше прекомерно необятната рокля към стройното ѝ тяло.
Косата ѝ беше с цвета на пчелен мед, по-светла начело край лицето и пристегната в кок ниско на тила. Вятърът бе измъкнал кичурчета от него, което, наподобява, я дразнеше, тъй като непрекъснато се опитваше да ги прибере.
Всъщност тя цялата излъчваше безпокойствие. Беше напрегната повече и от опнатото въже за простиране на облеклата. Преди да си доизпие водата, тя изгуби самообладание:
– Трябва да си довърша прането.
Той пресуши черпака и го окачи назад на пирона.
– Много благодаря.
– Моля.
Тя му обърна тил и потегли назад. Тачър я последва. Приближаваха ъгъла на бараката, когато се появи петелът и с ядосан кряк се опита да клъвне ръката ѝ.
Тя се отдръпна внезапно и се блъсна в Тачър. Той инстинктивно я хвана над лакътя.
– Успя ли да те клъвне?
– Този път не.
– Но го е правил.
– Неведнъж.
Петелът нападна още веднъж. Тя потръпна.
– Махай се! – извика Тачър.
Доказал превъзходството си, петелът наперено се отдалечи.
Тя се освободи от ръцете на Тачър, само че извърна глава и заприказва през рамо:
– Проклета птица. Трябва да му извия… – Намръщи се и се обърна към него. Отначало Тачър си намерения, че петелът е съумял да я клъвне, само че тя не се мръщеше поради личната си ръка, а поради неговата. Когато я беше хванал за ръката, кърпата се бе развила и бе разкрила раната му.
Тя пое ръката му в своята, до момента в който оглеждаше раната, като нежно притискаше плътта от двете ѝ страни.
– Трябва да се погрижиш за това. Може да стане…
Вдигна очи към лицето му и млъкна, осъзнавайки какъв брой близо стоят един до различен, какъв брой имобилен е той и какъв брой деликатно гледа лицето ѝ. Дръпна внезапно ръката си, след това се завъртя и с развети поли свърна зад ъгъла на бараката, скривайки се от погледа му.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ