Нова вълшебна Коледа с Джени Хейл
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КОЛЕДА КРАЙ ФАРА
от Джени Хейл
размер: 272 стр.
цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2306-9
превод: Мариана Христова
Снежна приказка за една вълшебна Коледа, по време на която се случват чудеса
Очаквайте на 10 октомври!
За създателя
Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “ и пет летни романа „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Лято край Брега на светулките “, „ Къща край брега на светулките “, „ Лято край морето “ и „ Лято на острова “.
Следващата книга на Джени Хейл, която ще излезе със знака на „ Хермес “, е „ Коледа край фара “.
За книгата
Мия се завръща в крайбрежното градче Уинстед Кейп, с цел да прекара коледните празници с майка си и сестра си. Но този път е с натежало сърце, тъй като обичната ѝ баба към този момент не е измежду живите. Тя им е оставила историческия фар на нос Уинстед, принадлежал на фамилията им от генерации, само че и голяма ипотека, която не могат да изплащат. Пристъпвайки в него, Мия като че ли се връща обратно във времето, към най-свидните мемоари от детството си. Тя е разграничена със брачна половинка си Майло, само че вземат решение да го запазят в загадка, с цел да не помрачат празничното въодушевление на околните си. Двамата се заемат с организирането на обичайното фирмено коледно празненство, което всички чакат с неспокойствие. Мия взема решение то да се състои във фара на баба ѝ, с цел да притегли евентуални купувачи.
За продажбата тя се среща с брокера Уил. Привлекателният мъж умее да цени дребните неща и да се радва на живота, нo зад красивите му сини очи като че ли се крие дълбока горест. И тъкмо когато двамата се сближават, се появява Майло, който е осъзнал грешката си и я моли за втори шанс…
Откъс
Мия съблече тежкото си палто и го остави дружно с рулото домакинска хартия и сапуна, които беше донесла за през днешния ден, на остарелия кухненски плот в главната постройка. Къщата беше обвързвана с фара на нос Уинстед, на половин час път с кола от вкъщи на майка ѝ. Мия разтри студените си ръце. Снегът, който валеше на открито, превръщаше всичко в близост във магически зимен пейзаж.
Тя разбута термостата, настройки го на по-висока температура и се огледа в близост за първи път от година. Почистващата компания беше свършила добра работа. Колекцията от чаени чаши на баба Рут към момента беше подредена на стената в дъното на кухнята; точилките ѝ към момента се намираха в голямата керамична купа на плота, в която ги държеше тя; светлоотразителят във форма на колибри блещукаше до прозореца над мивката. Сякаш баба Рут всеки миг щеше да се зададе иззад ъгъла, с цел да направи коледни сладки. За момент Мия затвори очи и се опита да си спомни аромата на черешовия къс на баба си, само че не съумя и нова вълна на тъга я заля.
От кухнята Мия влезе в дневната – пространно помещение със корубест таван и открити греди. Каменна камина се простираше по цялата дължина на стената в дъното, където в миналото си пекоха маршмелоу. Всичко беше подредено, чак до декоративните възглавнички на дивана. Мия потегли по късия кулоар към спалните. Бяха три: по една за баба Рут и за двете ѝ внучки, по този начин споделяше тя.
Мия влезе на първо време в своята, прокара пръсти по тънката жълта кувертюра, която покриваше това легло, откогато тя беше малко момиченце. Имаше дървена тоалетка до прозореца, през който се откриваше панорама към пасището на конете. На скромния скрин под прозореца към момента имаше фотоси на Мия и Райли като деца. Мия взе една от тях, в сребърна рамка, на която двете със сестра ѝ седяха пред елхата в своите пижами на райета като захарни бастунчета.
И стаята на Райли изглеждаше тъкмо по този начин, както си я спомняше Мия – с тъмносиня кувертюра и спомагателни възглавници, тъй като Райли от много време обичаше да спи, заобиколена от тях. В банята имаше забрадка за ръце с дантела, преметната през ръба на мивката, а на моноблока зад тоалетната паница – ваза с копринени цветя. Всичко беше подредено по този начин, както го беше оставила баба Рут.
Най-накрая надникна в спалнята на баба си. Тук ароматът на люляк и рози, който свързваше с баба си, беше по-силен. Това, дружно с чехлите, които към момента стояха до леглото ѝ, накара косъмчетата по ръцете на Мия да настръхнат. Тя влезе вътре и си пое надълбоко въздух, с цел да се успокои. В мозъка ѝ нахлу споменът за тихата мелодия на песничката, която постоянно си тананикаше баба Рут. Мия отиде до дъбовия скрин с обилни месингови дръжки и докосна чифт перлени обеци, които към момента лежаха в порцеланова чинийка, като че ли чакаха някой отново да ги постави. Под чинията беше натикан прегънат лист хартия. Мия го разпростра и откри телефонен номер и името Милдред. Телефонният код не ѝ беше прочут. Дали тази жена към момента чакаше баба Рут да ѝ се обади? Мия сгъна листа и го върна на мястото му.
Отиде назад в кухнята и надникна на открито към необузданите талази на Атлантика, които се разбиваха в границата на парцела. През прозореца се процеждаше мътна слънчева светлина, приглушена от снеговалежа. Мия погледна часовника си. Над одеялото от сняг на открито стърчеше табелата на брокера. Яркочервените думи ПРОДАВА съдебна експертиза като че ли ѝ крещяха. Следите от нейната кола чартърен към този момент бяха заличени от натрупалия нов сняг. Тя се извърна настрани. Беше минало девет часът; брокерът трябваше да пристигна всеки миг.
Къщата беше злокобно тиха, на открито снегът се простираше, докъдето взор стига, и това придаваше на атмосферата спомагателна застиналост. Това бяха последните им мигове в къщата, която беше целият живот на баба Рут, мястото, което беше пособие на фамилията им във напредък и проваляне генерации наред. Лъчът на фара нямаше да светне, до момента в който нов притежател не реши да го включи.
От болничното си легло Рут настоя фарът непременно да остане благосъстоятелност на фамилията ѝ. Те не знаеха по какъв начин да го реализиран, само че ѝ дадоха обещание да създадат всичко по силите си. В последна сметка обаче се оказа просто невероятно. Баба Рут би схванала, нали? И въпреки всичко тази мисъл не можеше да прогони страха на Мия, че продадат ли къщата, фамилията ѝ ще остане без леговище – че просто ще изчезне също като баба Рут, че времето ще продължи да тече без нея.
Вратата на кухнята се отвори със размах и Мия се стресна. Сняг навя по изтривалката, която лежеше под два огромни ботуша. Мия подвигна взор от ботушите към чифт дънки, след това към палто, към ръка, която държеше преносим компютър и дребна картонена кутия с червен надпис, и най-сетне очите ѝ се стопираха върху лицето на мъж, който изглеждаше на нейната възраст. Светлокестенявата му коса беше осеяна със снежинки, а електриковосините му чувствени очи изглеждаха обезпокоени – в контрастност с властното му наличие. Той затвори вратата след себе си.
– Извинявам се, че закъснях – сподели той с спокоен звук и леко задъхано. За един къс момент я огледа с интерес, опитваше се да свърже лицето ѝ с гласа, който беше чувал по телефона по време на диалозите им. Това сякаш му беше задоволително да се събере и да протегне ръка за привет. – Уил Такър – сподели, като се усмихна сърдечно.
В погледа му имаше откровеност, която я направи безразлична към закъснението му.
– Мия Картър. – Тя се ръкува с него. – Този сняг забавя всичко, нали? – продължи тя, предразполагайки го.
Той още веднъж се усмихна и подвигна вежди, че е склонен, само че зад този жест имаше освен това и Мия се зачуди дали снегът въобще има нещо общо със закъснението му.
За момент двамата останаха един против различен. Двата им обособени свята имаха потребност от малко време да се стопят и да оставят единствено тях двамата.
– Много се веселя най-сетне да се срещнем персонално. Нося спокойно предложение. Реших, че може да ни донесе ентусиазъм. – Той ѝ подаде кутията и Мия видя, че е от пекарна „ Кътчето “.
Усмивка блестна на лицето ѝ. Добре познаваше тази пекарна. Основана от двама братя, Томас и Едуин Плат, тя съществуваше от първите години на двайсети век; беше перлата в короната на града, само че Мия не беше ходила там, откогато беше момиче. Купуваше тарталети с шоколад всяко лято, когато посещаваше баба Рут в Уинстед Кейп.
Имаше благи мемоари за редове със сладкиши, оформящи голяма дъга върху ослепително белите стени, и за червено-белите ръкописни букви, с които беше изписано името на магазина. Майка ѝ постоянно им позволяваше да си изберат по едно нещо и тя към момента усещаше тогавашната колебливост, с която се облягаше на огромната стъклена витрина до касата и оглеждаше голямото многообразие от сладки.
– Не мога да реша сред шоколадовите бисквити с късчета бял шоколад и трюфелите с портокалов крем и поръска от мента – сподели един път тя на баба Рут.
– Е, добре, нали знаеш какво се прави в такава обстановка?
Десетгодишната Мия поклати глава.
– Не, какво?
– Купуваш и двете!
Мия и Райли се разсмяха, а баба Рут помоли пекаря да им изпълни цяла кутия със сладки.
Любопитна какво има вътре и обзета от лека носталгия, Мия взе кутията от Уил и я отвори. В бялата хартия се бяха сгушили най-различни сладки: дребни понички с форма на камбанки, поръсени с пудра захар, сладкиши, завършени като шапката на Дядо Коледа и с червено-бяла гарнитура, маслени бисквити и кроасани. Всичко това ѝ сътвори по-празнично въодушевление.
– Изглеждат ужасно – сподели тя и вдиша сладкия мирис. – Ще наподобяват идеално по време на огледите, на поднос тук, на острова. Може да запалителен свещи с ванилия и карамфилово масло, може би да прибавим и коледен тишлайфер на масата…
– А, значи подействаха – отговори Уил, преглътна усмивката си и отвори преносимия компютър си на масата. Екранът светна. – Вече имате цялостен куп хрумвания.
Мия занесе кутията до него и посегна към една поничка.
– При това още преди да ги опитам – пошегува се тя.
п редставя
КОЛЕДА КРАЙ ФАРА
от Джени Хейл
размер: 272 стр.
цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2306-9
превод: Мариана Христова
Снежна приказка за една вълшебна Коледа, по време на която се случват чудеса
Очаквайте на 10 октомври!
За създателя
Джени Хейл е създател на летни и коледни романи. През 2017 година Hallmark Channel приспособява книгата й „ У дома за Коледа “ в пълнометражен филм.
През 2019 година е екранизирана и книгата „ Коледни пожелания и бисквитени целувки “, пожънала голям триумф измежду българските почитателки на сантиментални четива. На топъл банкет у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „ Винаги ще има Коледа “, „ Всичко стартира на Коледа “, „ Коледа в Силвър Фолс “, „ У дома за Коледа “ и пет летни романа „ Обичай ме поради мен ” „ Лятната къща “, „ Лято край Брега на светулките “, „ Къща край брега на светулките “, „ Лято край морето “ и „ Лято на острова “.
Следващата книга на Джени Хейл, която ще излезе със знака на „ Хермес “, е „ Коледа край фара “.
За книгата
Мия се завръща в крайбрежното градче Уинстед Кейп, с цел да прекара коледните празници с майка си и сестра си. Но този път е с натежало сърце, тъй като обичната ѝ баба към този момент не е измежду живите. Тя им е оставила историческия фар на нос Уинстед, принадлежал на фамилията им от генерации, само че и голяма ипотека, която не могат да изплащат. Пристъпвайки в него, Мия като че ли се връща обратно във времето, към най-свидните мемоари от детството си. Тя е разграничена със брачна половинка си Майло, само че вземат решение да го запазят в загадка, с цел да не помрачат празничното въодушевление на околните си. Двамата се заемат с организирането на обичайното фирмено коледно празненство, което всички чакат с неспокойствие. Мия взема решение то да се състои във фара на баба ѝ, с цел да притегли евентуални купувачи.
За продажбата тя се среща с брокера Уил. Привлекателният мъж умее да цени дребните неща и да се радва на живота, нo зад красивите му сини очи като че ли се крие дълбока горест. И тъкмо когато двамата се сближават, се появява Майло, който е осъзнал грешката си и я моли за втори шанс…
Откъс
Мия съблече тежкото си палто и го остави дружно с рулото домакинска хартия и сапуна, които беше донесла за през днешния ден, на остарелия кухненски плот в главната постройка. Къщата беше обвързвана с фара на нос Уинстед, на половин час път с кола от вкъщи на майка ѝ. Мия разтри студените си ръце. Снегът, който валеше на открито, превръщаше всичко в близост във магически зимен пейзаж.
Тя разбута термостата, настройки го на по-висока температура и се огледа в близост за първи път от година. Почистващата компания беше свършила добра работа. Колекцията от чаени чаши на баба Рут към момента беше подредена на стената в дъното на кухнята; точилките ѝ към момента се намираха в голямата керамична купа на плота, в която ги държеше тя; светлоотразителят във форма на колибри блещукаше до прозореца над мивката. Сякаш баба Рут всеки миг щеше да се зададе иззад ъгъла, с цел да направи коледни сладки. За момент Мия затвори очи и се опита да си спомни аромата на черешовия къс на баба си, само че не съумя и нова вълна на тъга я заля.
От кухнята Мия влезе в дневната – пространно помещение със корубест таван и открити греди. Каменна камина се простираше по цялата дължина на стената в дъното, където в миналото си пекоха маршмелоу. Всичко беше подредено, чак до декоративните възглавнички на дивана. Мия потегли по късия кулоар към спалните. Бяха три: по една за баба Рут и за двете ѝ внучки, по този начин споделяше тя.
Мия влезе на първо време в своята, прокара пръсти по тънката жълта кувертюра, която покриваше това легло, откогато тя беше малко момиченце. Имаше дървена тоалетка до прозореца, през който се откриваше панорама към пасището на конете. На скромния скрин под прозореца към момента имаше фотоси на Мия и Райли като деца. Мия взе една от тях, в сребърна рамка, на която двете със сестра ѝ седяха пред елхата в своите пижами на райета като захарни бастунчета.
И стаята на Райли изглеждаше тъкмо по този начин, както си я спомняше Мия – с тъмносиня кувертюра и спомагателни възглавници, тъй като Райли от много време обичаше да спи, заобиколена от тях. В банята имаше забрадка за ръце с дантела, преметната през ръба на мивката, а на моноблока зад тоалетната паница – ваза с копринени цветя. Всичко беше подредено по този начин, както го беше оставила баба Рут.
Най-накрая надникна в спалнята на баба си. Тук ароматът на люляк и рози, който свързваше с баба си, беше по-силен. Това, дружно с чехлите, които към момента стояха до леглото ѝ, накара косъмчетата по ръцете на Мия да настръхнат. Тя влезе вътре и си пое надълбоко въздух, с цел да се успокои. В мозъка ѝ нахлу споменът за тихата мелодия на песничката, която постоянно си тананикаше баба Рут. Мия отиде до дъбовия скрин с обилни месингови дръжки и докосна чифт перлени обеци, които към момента лежаха в порцеланова чинийка, като че ли чакаха някой отново да ги постави. Под чинията беше натикан прегънат лист хартия. Мия го разпростра и откри телефонен номер и името Милдред. Телефонният код не ѝ беше прочут. Дали тази жена към момента чакаше баба Рут да ѝ се обади? Мия сгъна листа и го върна на мястото му.
Отиде назад в кухнята и надникна на открито към необузданите талази на Атлантика, които се разбиваха в границата на парцела. През прозореца се процеждаше мътна слънчева светлина, приглушена от снеговалежа. Мия погледна часовника си. Над одеялото от сняг на открито стърчеше табелата на брокера. Яркочервените думи ПРОДАВА съдебна експертиза като че ли ѝ крещяха. Следите от нейната кола чартърен към този момент бяха заличени от натрупалия нов сняг. Тя се извърна настрани. Беше минало девет часът; брокерът трябваше да пристигна всеки миг.
Къщата беше злокобно тиха, на открито снегът се простираше, докъдето взор стига, и това придаваше на атмосферата спомагателна застиналост. Това бяха последните им мигове в къщата, която беше целият живот на баба Рут, мястото, което беше пособие на фамилията им във напредък и проваляне генерации наред. Лъчът на фара нямаше да светне, до момента в който нов притежател не реши да го включи.
От болничното си легло Рут настоя фарът непременно да остане благосъстоятелност на фамилията ѝ. Те не знаеха по какъв начин да го реализиран, само че ѝ дадоха обещание да създадат всичко по силите си. В последна сметка обаче се оказа просто невероятно. Баба Рут би схванала, нали? И въпреки всичко тази мисъл не можеше да прогони страха на Мия, че продадат ли къщата, фамилията ѝ ще остане без леговище – че просто ще изчезне също като баба Рут, че времето ще продължи да тече без нея.
Вратата на кухнята се отвори със размах и Мия се стресна. Сняг навя по изтривалката, която лежеше под два огромни ботуша. Мия подвигна взор от ботушите към чифт дънки, след това към палто, към ръка, която държеше преносим компютър и дребна картонена кутия с червен надпис, и най-сетне очите ѝ се стопираха върху лицето на мъж, който изглеждаше на нейната възраст. Светлокестенявата му коса беше осеяна със снежинки, а електриковосините му чувствени очи изглеждаха обезпокоени – в контрастност с властното му наличие. Той затвори вратата след себе си.
– Извинявам се, че закъснях – сподели той с спокоен звук и леко задъхано. За един къс момент я огледа с интерес, опитваше се да свърже лицето ѝ с гласа, който беше чувал по телефона по време на диалозите им. Това сякаш му беше задоволително да се събере и да протегне ръка за привет. – Уил Такър – сподели, като се усмихна сърдечно.
В погледа му имаше откровеност, която я направи безразлична към закъснението му.
– Мия Картър. – Тя се ръкува с него. – Този сняг забавя всичко, нали? – продължи тя, предразполагайки го.
Той още веднъж се усмихна и подвигна вежди, че е склонен, само че зад този жест имаше освен това и Мия се зачуди дали снегът въобще има нещо общо със закъснението му.
За момент двамата останаха един против различен. Двата им обособени свята имаха потребност от малко време да се стопят и да оставят единствено тях двамата.
– Много се веселя най-сетне да се срещнем персонално. Нося спокойно предложение. Реших, че може да ни донесе ентусиазъм. – Той ѝ подаде кутията и Мия видя, че е от пекарна „ Кътчето “.
Усмивка блестна на лицето ѝ. Добре познаваше тази пекарна. Основана от двама братя, Томас и Едуин Плат, тя съществуваше от първите години на двайсети век; беше перлата в короната на града, само че Мия не беше ходила там, откогато беше момиче. Купуваше тарталети с шоколад всяко лято, когато посещаваше баба Рут в Уинстед Кейп.
Имаше благи мемоари за редове със сладкиши, оформящи голяма дъга върху ослепително белите стени, и за червено-белите ръкописни букви, с които беше изписано името на магазина. Майка ѝ постоянно им позволяваше да си изберат по едно нещо и тя към момента усещаше тогавашната колебливост, с която се облягаше на огромната стъклена витрина до касата и оглеждаше голямото многообразие от сладки.
– Не мога да реша сред шоколадовите бисквити с късчета бял шоколад и трюфелите с портокалов крем и поръска от мента – сподели един път тя на баба Рут.
– Е, добре, нали знаеш какво се прави в такава обстановка?
Десетгодишната Мия поклати глава.
– Не, какво?
– Купуваш и двете!
Мия и Райли се разсмяха, а баба Рут помоли пекаря да им изпълни цяла кутия със сладки.
Любопитна какво има вътре и обзета от лека носталгия, Мия взе кутията от Уил и я отвори. В бялата хартия се бяха сгушили най-различни сладки: дребни понички с форма на камбанки, поръсени с пудра захар, сладкиши, завършени като шапката на Дядо Коледа и с червено-бяла гарнитура, маслени бисквити и кроасани. Всичко това ѝ сътвори по-празнично въодушевление.
– Изглеждат ужасно – сподели тя и вдиша сладкия мирис. – Ще наподобяват идеално по време на огледите, на поднос тук, на острова. Може да запалителен свещи с ванилия и карамфилово масло, може би да прибавим и коледен тишлайфер на масата…
– А, значи подействаха – отговори Уил, преглътна усмивката си и отвори преносимия компютър си на масата. Екранът светна. – Вече имате цялостен куп хрумвания.
Мия занесе кутията до него и посегна към една поничка.
– При това още преди да ги опитам – пошегува се тя.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ