„Книга за Нери“ от Евгени Тодоров
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КНИГА ЗА НЕРИ
от Евгений Тодоров
Обем: 256 и 16 стр.
цветно приложение
Цена 24,95 лева
ISBN 978-954-26-2241-3
Твърда подвързия
Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, откакто доста другари ми споделиха, че би трябвало да го сторя. Знам, че в случай че Нери гледа от горната страна, ще ме упрекне. Меко казано.
Евгений Тодоров
Очаквайте „ Книга за Нери “ на 14 март!
За книгата
Нери си отиде на 2 юни 2022 година Веднага я оповестиха за легенда, връх на българската публицистика, прима на интелигенцията, не публицист, а институция, и така нататък
Депутатите станаха на крайници да я почетат.
Не знам дали някой се сети, че след 1989-а Нери има единствено няколко журналистически години. И все пак беше запомнена. Защо?
Дали нейното появяване в „ По света и у нас “ през 1990-а, като част от именития „ Екип 2 “, за доста хора не беше същинската смяна? Някои са ми споделяли, че разрушаването на нашата Берлинска стена се случи на екрана, а не на площадите. И едно от доказателствата, че България към този момент не е същата, беше усмивката на Нери.
А дали непредвидената страст след гибелта ѝ не идваше и от носталгията по времето, когато Петър Стоянов и Нери до него ни даваха самочувствието, че най-сетне ставаме жители на една естествена европейска страна?
И дали не си отиде, когато разбра, че доста от фантазиите ѝ няма да се случат в този живот?
Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, откакто доста другари ми споделиха, че би трябвало да го сторя. Знам, че в случай че Нери гледа от горната страна, ще ме упрекне. Меко казано.
Реших се да го направя, тъй като нещичко от тази книга може да накара някои младежи да изберат нелесния път в живота си…
Евгений Тодоров
Вътрешното ми опрощение да поема риска и да напиша тази книга е тъкмо вярата, че ще доближи до тези, от които зависи утрешният ден на българската публицистика
Интервю с Евгений Тодоров
Евгений Тодоров е прочут ефирен публицист, драматург и режисьор. И един от най-четените блогъри у нас. Автор е на доста книги, измежду които трансформиралата се в бестселър „ Особености на филибелийския темперамент “, „ Наръчник на носталгика “, „ Тайните писма до Бойко Борисов “ и романите „ Рекет “ и „ Рекет 2. Бардакът против страната “. Тодоров е създател и на неповторимата серия от пет документални книги „ Запомнете Пловдив “ – остарели истории, разказани от очевидци.
На 14 март излиза и „ Книга за Нери “, отдадена на неговата брачна половинка Нери Терзиева.
Г-н Тодоров, на 14 март излиза „ Книга за Нери “. Това ли е най-трудно написаната Ви книга?
Не знам дали „ мъчно “ е най-точната дума. Но не ми беше елементарно. Мисля, че тази книга трябваше да се напише. Опитах се тя да не бъде строго биографична, а в някаква степен да изяснява и някои публични събития от последните десетилетия. Тези, в които Нери е участвала. Мисля, че тези, които се интересуват от историята на прехода, ще намерят някои нови елементи в общата картина.
Как успяхте да „ подредите “ толкоз доста мемоари за толкоз малко време?
Книгата напълно не е подредена. Някои ще кажат, че е безредна. Но нямах време да я класифицирам. Много хора ми внушаваха, че би трябвало да има такава книга и да бъде написана допустимо най-бързо. След като я предадох, не преставам да се сещам за неща, които си заслужава да бъдат припомнени. Откривам и фотоси, които са скъпи. Мисля, че някои хора ще ме обвинят, че съм пропуснал доста значими неща. Надявам се, че тази първа книга ще предизвика и други близки на Нери хора да споделят свои мемоари от своя позиция.
Животът на Нери Терзиева е изпълнен с доста премеждия, само че триумфите, които реализира като публицист, пиар и учител, са забележителни. Докосна ли се тя съгласно Вас до „ американската фантазия “?
Мисля, че на няколко пъти тя би трябвало да е удовлетворена от това, което реализира. Не знам дали тъкмо това са били фантазиите ѝ. Знам, че от ученичка е мечтала и дори е била уверена, че ще стане ефирен публицист. И стана. Нарекоха я дори приживе „ легенда “. Беше в Белия дом, Елисейския замък, оттатък Полярния кръг, в Холивуд – като номинирана за „ Оскар “, и къде ли още не. Но по-важното е какво тя не реализира. Това е една от тематиките в книгата. Сериозен мотив за размисъл. Какво би се трансформирало в България, в случай че Нери бе траяла работата си в Българска национална телевизия? Ако ѝ бяха разрешили да осъществя забравения през днешния ден план „ Темпо “ – за първа частна телевизия? 5 години преди Би Ти Ви. Остава открит въпросът кой подреди да се отделят едни милиони, с цел да се ликвидира Би Ай Ти – малкия екран, която няколко години беше уединен остров на свободното слово? Става дума за години денонощен труд, изгубен в последна сметка – тъй като някъде някакви хора вземат решение: „ Абе, тази Нери не желае ли прекомерно доста? Я да ѝ подрежем крилцата “.
Та не знам дали в България може да има „ американска фантазия “!
В книгата не спестявате съвсем нищо – нито на Нери, нито на себе си, нито на обществото, нито на времето, в което живеем. Как съгласно Вас би реагирала Нери, в случай че можеше да прочете написаното?
Тя не обичаше да се написа за нея. Отказваше интервюта… Хайде, оставете на мен да диря отговор на въпроса. И да преценям дали не сгреших.
Описвате по извънредно забавен метод срещите на Нери Терзиева с персони като Бил Клинтън, принц Чарлз, Жак Ширак, Борис Елцин, Вацлав Хавел, Сюлейман Демирел, Лех Валенса и доста други. Коя от историите персонално на Вас Ви беше най-интересна?
Помня по кое време за пръв път ѝ завидях. Когато ми описа за Вацлав Хавел – по какъв начин се разкъсвал сред авансово написания текст, който трябвало да прочете, и думите, които били вътре в него… Беше се докоснала до една невероятна персона. За тези срещи знам единствено някои любопитни истории. А зад тях стоят папки с документи, организационни проекти, грижливо събирана информация, труд на доста хора. И доста незнайни детайлности. Тези неща може би някой различен би трябвало да опише и остави за историята…
В книгата пишете: „ …до края работеше непрекъснато. Но не публицистика. А може би работеше за публицистиката на утрешния ден, обучавайки и възпитавайки една нова промяна “. Вярваше ли Нери Терзиева в своите възпитаници, виждаше ли в тях бъдещето на българската публицистика?
Вътрешното ми опрощение да поема риска и да напиша тази книга е тъкмо вярата, че ще доближи до тези, от които зависи утрешният ден на българската публицистика. Може би ще придобият кураж да тръгнат по нелесния път. Ще преценяват, че не е толкоз ужасно да останеш цялостен живот правилен на своите правила и морал…
Ако би трябвало да извадите едно изречение от казаното или написаното от Нери, над което си заслужава да помислим, кое ще бъде то?
„ Надявах се да преживея… “
ОТКЪС – ЕКИП 2
Не помня по кое време тъкмо Кеворк Кеворкян стана програмен шеф. И вместо да идва като другите в Пловдив на оглед, просто подвигна телефона и се обади на Нери. И я предложения да стане водеща в „ По света и у нас “.
Тя не можеше да си го показа. Имахме щерка – ученичка.
Аз обаче бързо реших, че предлагането е един огромен късмет да се направи нещо ново и друго в специалността и дадох обещание да стана и татко, и майка. Казах, че в този момент е моментът. След няколко месеца ще бъде късно.
Ами в случай че бях споделил като същински мъж: „ Я си спри у дома! “?
Решихме, че опитът ще трае няколко месеца и Нери ще се върне.
Може би това е най-големият ми принос към българската публицистика.
Един месец Нери беше двойка с Васко Василев, който се върна от Париж, където беше сътрудник. В това време Асен Агов беше в Съединени американски щати.
Двамата с Асен вкараха незабравимото „ Добър вечер, дами и господа “. Асен написа тези дни, че той го е предложил. На Нери бил финалът: „ Бъдете здрави “.
След първите избори, на които не се случи това, на което се надявахме, Асен почнал с „ Добър вечер, приятели и другарки “, а Нери траяла: „ И дами и господа от Пловдив “. Не си го припомням, може да е анекдот.
След тези избори Пловдив беше останал „ синя столица “.
Днес седесарите под тепетата са една шепа.
В архивите си Нери е запазила една емисия от това време. Върху смачканите листове няма параф на генералния шеф – както това ставаше в Българска национална телевизия дълги години. Беше драскано и преподреждано до последния миг. Имаше и вест „ Номер 1 “. Това беше нещо ново. И тази вест рядко беше в услуга на мощните на деня.
В едно изявление от това време Нери ясно дефинира своите възгледи за публицистиката, които изповядваше до последния си ден: „ Журналистиката не се учи. Тя е метод на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в положение да се освободи от личните си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е подготвен за публицист. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие против властта, която и да е тя. Не безусловно да я смени, а да я усъвършенства “.
Тогавашният новинарски началник Иван Константинов поемаше ударите като гръмоотвод, само че в един миг се наложи да се намеси. Изглежда, не откри сили да приказва непосредствено с екипа, а написа писмо до подчинените си. В него той подсещаше, че в България се случват всекидневно и положителни неща – влюбват се хора, раждат се деца… Тоест, искаше да подскаже, че се прекалява с рецензиите.
Дали и през днешния ден някой не написа сходни писма на новинарите? И им припомня, че има в случай че не положителни неща, то доста произшествия. Примерно.
Нери известно време пътуваше всеки ден. Вечер се прибираше в Пловдив на стоп. Служебна кола я возеше до караулката и там я оставяше. Само че проститутките от региона, като забелязали новата „ колежка “, тръгнали да се разправят с нея.
После станали приятелки.
Нощните и утринните пътувания не я уморяваха – зареждаха я. Срещаше се с разнообразни хора. Сверяваше си часовника – както се споделяше едно време.
Един път я качва рецидивист, излязъл от пандиза преди два часа. Изглежда, там не е гледал телевизия и не я разпознава. На Нери се постанова да слезе още на Калугерово.
Друг път я качва рейс с служащи от КЦМ. Познават я и стартират да си приказват. Изваждат ракия. По едно време Нери вижда, че рейсът обикаля към Пловдив по някакъв чудноват маршрут. Нери пита какво става, а водачът дава отговор, че през днешния ден няма да работят. Ще си приказват с Нери.
Кой сегашен публицист пътува с работен рейс?
Нери имаше невероятния гений да се схваща с всевъзможни хора.
В оня интервал всяка вечер пред Българска национална телевизия имаше митинги. Основно против Нери и Асен.
Чакаха ги извън и ги замеряха с турски лири.
Самите протестиращи ли бяха измислили тази форма на митинг, или някой им беше подшушнал?
Една вечер ѝ крещяха в лицето, че като туркиня би трябвало да дава отговор и за баташкото кръвопролитие. Такива думи тя не беше чувала дори по време на Възродителния развой.
Защо демокрацията отпуши омразата? Този въпрос и аз си го задавам до през днешния ден.
На ежевечерните митинги против Нери и Асен пред Българска национална телевизия изключително гласовита беше една руса висока жена. Нери обаче беше съумяла да се срещне с нея. Седнали, поприказвали и станали приятелки.
Една вечер се внедрих скрито в митинга. Една жена крещеше: „ На Нери ще ѝ избода очите! “. Русата нова другарка обаче запя друга ария: „ Нерито е доста добра, да знаете “.
Останалите се нахвърлиха против предателката.
Вече написах първоначално, че „ Екип 2 “ извърши нещо като екранна гражданска война.
Някой беше написал в тези години, че Съюз на демократичните сили са спечелили борбата за бъдещето, само че Българска социалистическа партия – борбата за историята.
Не по-важна в българските условия е борбата за Българска национална телевизия. Тя продължава и до през днешния ден.
п редставя
КНИГА ЗА НЕРИ
от Евгений Тодоров
Обем: 256 и 16 стр.
цветно приложение
Цена 24,95 лева
ISBN 978-954-26-2241-3
Твърда подвързия
Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, откакто доста другари ми споделиха, че би трябвало да го сторя. Знам, че в случай че Нери гледа от горната страна, ще ме упрекне. Меко казано.
Евгений Тодоров
Очаквайте „ Книга за Нери “ на 14 март!
За книгата
Нери си отиде на 2 юни 2022 година Веднага я оповестиха за легенда, връх на българската публицистика, прима на интелигенцията, не публицист, а институция, и така нататък
Депутатите станаха на крайници да я почетат.
Не знам дали някой се сети, че след 1989-а Нери има единствено няколко журналистически години. И все пак беше запомнена. Защо?
Дали нейното появяване в „ По света и у нас “ през 1990-а, като част от именития „ Екип 2 “, за доста хора не беше същинската смяна? Някои са ми споделяли, че разрушаването на нашата Берлинска стена се случи на екрана, а не на площадите. И едно от доказателствата, че България към този момент не е същата, беше усмивката на Нери.
А дали непредвидената страст след гибелта ѝ не идваше и от носталгията по времето, когато Петър Стоянов и Нери до него ни даваха самочувствието, че най-сетне ставаме жители на една естествена европейска страна?
И дали не си отиде, когато разбра, че доста от фантазиите ѝ няма да се случат в този живот?
Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, откакто доста другари ми споделиха, че би трябвало да го сторя. Знам, че в случай че Нери гледа от горната страна, ще ме упрекне. Меко казано.
Реших се да го направя, тъй като нещичко от тази книга може да накара някои младежи да изберат нелесния път в живота си…
Евгений Тодоров
Вътрешното ми опрощение да поема риска и да напиша тази книга е тъкмо вярата, че ще доближи до тези, от които зависи утрешният ден на българската публицистика
Интервю с Евгений Тодоров
Евгений Тодоров е прочут ефирен публицист, драматург и режисьор. И един от най-четените блогъри у нас. Автор е на доста книги, измежду които трансформиралата се в бестселър „ Особености на филибелийския темперамент “, „ Наръчник на носталгика “, „ Тайните писма до Бойко Борисов “ и романите „ Рекет “ и „ Рекет 2. Бардакът против страната “. Тодоров е създател и на неповторимата серия от пет документални книги „ Запомнете Пловдив “ – остарели истории, разказани от очевидци.
На 14 март излиза и „ Книга за Нери “, отдадена на неговата брачна половинка Нери Терзиева.
Г-н Тодоров, на 14 март излиза „ Книга за Нери “. Това ли е най-трудно написаната Ви книга?
Не знам дали „ мъчно “ е най-точната дума. Но не ми беше елементарно. Мисля, че тази книга трябваше да се напише. Опитах се тя да не бъде строго биографична, а в някаква степен да изяснява и някои публични събития от последните десетилетия. Тези, в които Нери е участвала. Мисля, че тези, които се интересуват от историята на прехода, ще намерят някои нови елементи в общата картина.
Как успяхте да „ подредите “ толкоз доста мемоари за толкоз малко време?
Книгата напълно не е подредена. Някои ще кажат, че е безредна. Но нямах време да я класифицирам. Много хора ми внушаваха, че би трябвало да има такава книга и да бъде написана допустимо най-бързо. След като я предадох, не преставам да се сещам за неща, които си заслужава да бъдат припомнени. Откривам и фотоси, които са скъпи. Мисля, че някои хора ще ме обвинят, че съм пропуснал доста значими неща. Надявам се, че тази първа книга ще предизвика и други близки на Нери хора да споделят свои мемоари от своя позиция.
Животът на Нери Терзиева е изпълнен с доста премеждия, само че триумфите, които реализира като публицист, пиар и учител, са забележителни. Докосна ли се тя съгласно Вас до „ американската фантазия “?
Мисля, че на няколко пъти тя би трябвало да е удовлетворена от това, което реализира. Не знам дали тъкмо това са били фантазиите ѝ. Знам, че от ученичка е мечтала и дори е била уверена, че ще стане ефирен публицист. И стана. Нарекоха я дори приживе „ легенда “. Беше в Белия дом, Елисейския замък, оттатък Полярния кръг, в Холивуд – като номинирана за „ Оскар “, и къде ли още не. Но по-важното е какво тя не реализира. Това е една от тематиките в книгата. Сериозен мотив за размисъл. Какво би се трансформирало в България, в случай че Нери бе траяла работата си в Българска национална телевизия? Ако ѝ бяха разрешили да осъществя забравения през днешния ден план „ Темпо “ – за първа частна телевизия? 5 години преди Би Ти Ви. Остава открит въпросът кой подреди да се отделят едни милиони, с цел да се ликвидира Би Ай Ти – малкия екран, която няколко години беше уединен остров на свободното слово? Става дума за години денонощен труд, изгубен в последна сметка – тъй като някъде някакви хора вземат решение: „ Абе, тази Нери не желае ли прекомерно доста? Я да ѝ подрежем крилцата “.
Та не знам дали в България може да има „ американска фантазия “!
В книгата не спестявате съвсем нищо – нито на Нери, нито на себе си, нито на обществото, нито на времето, в което живеем. Как съгласно Вас би реагирала Нери, в случай че можеше да прочете написаното?
Тя не обичаше да се написа за нея. Отказваше интервюта… Хайде, оставете на мен да диря отговор на въпроса. И да преценям дали не сгреших.
Описвате по извънредно забавен метод срещите на Нери Терзиева с персони като Бил Клинтън, принц Чарлз, Жак Ширак, Борис Елцин, Вацлав Хавел, Сюлейман Демирел, Лех Валенса и доста други. Коя от историите персонално на Вас Ви беше най-интересна?
Помня по кое време за пръв път ѝ завидях. Когато ми описа за Вацлав Хавел – по какъв начин се разкъсвал сред авансово написания текст, който трябвало да прочете, и думите, които били вътре в него… Беше се докоснала до една невероятна персона. За тези срещи знам единствено някои любопитни истории. А зад тях стоят папки с документи, организационни проекти, грижливо събирана информация, труд на доста хора. И доста незнайни детайлности. Тези неща може би някой различен би трябвало да опише и остави за историята…
В книгата пишете: „ …до края работеше непрекъснато. Но не публицистика. А може би работеше за публицистиката на утрешния ден, обучавайки и възпитавайки една нова промяна “. Вярваше ли Нери Терзиева в своите възпитаници, виждаше ли в тях бъдещето на българската публицистика?
Вътрешното ми опрощение да поема риска и да напиша тази книга е тъкмо вярата, че ще доближи до тези, от които зависи утрешният ден на българската публицистика. Може би ще придобият кураж да тръгнат по нелесния път. Ще преценяват, че не е толкоз ужасно да останеш цялостен живот правилен на своите правила и морал…
Ако би трябвало да извадите едно изречение от казаното или написаното от Нери, над което си заслужава да помислим, кое ще бъде то?
„ Надявах се да преживея… “
ОТКЪС – ЕКИП 2
Не помня по кое време тъкмо Кеворк Кеворкян стана програмен шеф. И вместо да идва като другите в Пловдив на оглед, просто подвигна телефона и се обади на Нери. И я предложения да стане водеща в „ По света и у нас “.
Тя не можеше да си го показа. Имахме щерка – ученичка.
Аз обаче бързо реших, че предлагането е един огромен късмет да се направи нещо ново и друго в специалността и дадох обещание да стана и татко, и майка. Казах, че в този момент е моментът. След няколко месеца ще бъде късно.
Ами в случай че бях споделил като същински мъж: „ Я си спри у дома! “?
Решихме, че опитът ще трае няколко месеца и Нери ще се върне.
Може би това е най-големият ми принос към българската публицистика.
Един месец Нери беше двойка с Васко Василев, който се върна от Париж, където беше сътрудник. В това време Асен Агов беше в Съединени американски щати.
Двамата с Асен вкараха незабравимото „ Добър вечер, дами и господа “. Асен написа тези дни, че той го е предложил. На Нери бил финалът: „ Бъдете здрави “.
След първите избори, на които не се случи това, на което се надявахме, Асен почнал с „ Добър вечер, приятели и другарки “, а Нери траяла: „ И дами и господа от Пловдив “. Не си го припомням, може да е анекдот.
След тези избори Пловдив беше останал „ синя столица “.
Днес седесарите под тепетата са една шепа.
В архивите си Нери е запазила една емисия от това време. Върху смачканите листове няма параф на генералния шеф – както това ставаше в Българска национална телевизия дълги години. Беше драскано и преподреждано до последния миг. Имаше и вест „ Номер 1 “. Това беше нещо ново. И тази вест рядко беше в услуга на мощните на деня.
В едно изявление от това време Нери ясно дефинира своите възгледи за публицистиката, които изповядваше до последния си ден: „ Журналистиката не се учи. Тя е метод на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в положение да се освободи от личните си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е подготвен за публицист. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие против властта, която и да е тя. Не безусловно да я смени, а да я усъвършенства “.
Тогавашният новинарски началник Иван Константинов поемаше ударите като гръмоотвод, само че в един миг се наложи да се намеси. Изглежда, не откри сили да приказва непосредствено с екипа, а написа писмо до подчинените си. В него той подсещаше, че в България се случват всекидневно и положителни неща – влюбват се хора, раждат се деца… Тоест, искаше да подскаже, че се прекалява с рецензиите.
Дали и през днешния ден някой не написа сходни писма на новинарите? И им припомня, че има в случай че не положителни неща, то доста произшествия. Примерно.
Нери известно време пътуваше всеки ден. Вечер се прибираше в Пловдив на стоп. Служебна кола я возеше до караулката и там я оставяше. Само че проститутките от региона, като забелязали новата „ колежка “, тръгнали да се разправят с нея.
После станали приятелки.
Нощните и утринните пътувания не я уморяваха – зареждаха я. Срещаше се с разнообразни хора. Сверяваше си часовника – както се споделяше едно време.
Един път я качва рецидивист, излязъл от пандиза преди два часа. Изглежда, там не е гледал телевизия и не я разпознава. На Нери се постанова да слезе още на Калугерово.
Друг път я качва рейс с служащи от КЦМ. Познават я и стартират да си приказват. Изваждат ракия. По едно време Нери вижда, че рейсът обикаля към Пловдив по някакъв чудноват маршрут. Нери пита какво става, а водачът дава отговор, че през днешния ден няма да работят. Ще си приказват с Нери.
Кой сегашен публицист пътува с работен рейс?
Нери имаше невероятния гений да се схваща с всевъзможни хора.
В оня интервал всяка вечер пред Българска национална телевизия имаше митинги. Основно против Нери и Асен.
Чакаха ги извън и ги замеряха с турски лири.
Самите протестиращи ли бяха измислили тази форма на митинг, или някой им беше подшушнал?
Една вечер ѝ крещяха в лицето, че като туркиня би трябвало да дава отговор и за баташкото кръвопролитие. Такива думи тя не беше чувала дори по време на Възродителния развой.
Защо демокрацията отпуши омразата? Този въпрос и аз си го задавам до през днешния ден.
На ежевечерните митинги против Нери и Асен пред Българска национална телевизия изключително гласовита беше една руса висока жена. Нери обаче беше съумяла да се срещне с нея. Седнали, поприказвали и станали приятелки.
Една вечер се внедрих скрито в митинга. Една жена крещеше: „ На Нери ще ѝ избода очите! “. Русата нова другарка обаче запя друга ария: „ Нерито е доста добра, да знаете “.
Останалите се нахвърлиха против предателката.
Вече написах първоначално, че „ Екип 2 “ извърши нещо като екранна гражданска война.
Някой беше написал в тези години, че Съюз на демократичните сили са спечелили борбата за бъдещето, само че Българска социалистическа партия – борбата за историята.
Не по-важна в българските условия е борбата за Българска национална телевизия. Тя продължава и до през днешния ден.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ