Истината за храната в книга
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ИСТИНАТА ЗА ХРАНАТА
от Тим Спектър
Обем: 320 стр.
Цена: 22,95 лева
ISBN: 978-954-26-2379-3
Превод: Стоянка Карачанова
На 6 август излиза „ Истината за храната “ от Тим Спектър – професор по генетична епидемиология, един от най-цитираните учени в света и бестселъров създател.
За създателя и книгата
Защо съвсем всичко, което са ни казвали за храната, е неправилно
Професор по генетична епидемиология, един от най-цитираните учени в света и бестселъров създател, Тим Спектър управлява най-мащабния проучвателен план, включващ еднояйчни близнаци, който хвърля нова светлина върху генетичната причинност и по какъв начин заобикалящата среда и методът на живот въздействат на здравето.
Докато организира пионерските си изследвания, проф. Спектър се натъква на изумителна липса на научна аргументация на множеството диети, публични здравни рекомендации и хранителни добавки. В тази книга той оборва редица известни легенди, като да вземем за пример, че потреблението на кафе и глутен и умерената приложимост на алкохол са нездравословни, и потвърждава несъстоятелността на препоръките да консумираме повече риба и бутилирана вода. Освен това проф. Спектър дава голям брой практични препоръки по какъв начин да избираме храната си и да сформираме менюто си, като главното предписание е, че всичко зависи от самостоятелните потребности на индивида.
Интригуваща, увлекателна и подкрепена с обстоятелства, „ Истината за храната “ ни оказва помощ да вършим бърз и рационален избор, без да изпитваме напрежението и объркването да следим калории и описи с разрешени и неразрешени артикули и да се лишаваме от обичани храни.
Откъс
Повечето от нас научаваме първите си легенди за храната още като деца. Когато бях дребен, ми споделяха, че от някои специфични храни ще порасна по-бързо (прясно мляко и зърнени храни), ще ме създадат по-умен (риба), ще ми докарат акне (шоколад) или пък ще се сдобия с огромни мускули (месо и яйца). Насърчаваха ме да хапвам спанак поради Попай, само че в никакъв случай не загатваха нищо за изгодите от лещата, броколито или боба, а за ядките ми споделяха, че са нездравословни поради холестерола. Освен това разправяха, че човек се разболява без подобаваща закуска. Майка ми, отгледана в годините на войната, ми споделяше, че на процедура няма храна, която да е прекомерно мухлясала, с цел да бъде изядена, а да не си изядеш всичко в чинията, се приемаше за безусловно недопустимо. Не си припомням „ питателно “ ядене без месо или риба. Витамините се възприемаха като доста значими, изключително витамин С, който се приемаше като добавка или се пиеше под формата на портокалов сок. Други одобрявани за неоспорими препоръки включваха това в никакъв случай да не плавам в границите на един час след хранене, в никакъв случай да не хапвам преди лягане, както и какъв брой значими са физическите извършения за съкращаване на тежестта. Нито едно от тези неща не е научно подкрепено и доста от тях се оказват изрично неправилни, само че бяха повтаряни толкоз постоянно, че към момента ми е мъчно да ги подцени, даже и към този момент като възрастен. Всички получаваме в завещание сходни хрумвания и отзиви за храната – без значение дали са доброжелателни, или не, като те единствено се умножават с напредването на възрастта ни.
Яжте по-малко мазнини. Яжте по-малко захар. Консумирайте по пет порции плодове и зеленчуци дневно. Приемайте повече богати на скорбяла зеленчуци, в никакъв случай не пропускайте хранене, яжте по малко, само че нагъсто, изпивайте най-малко по осем чаши вода дневно, пийте по-малко съдържащи кофеин питиета и по-малко алкохол, консумирайте по-малко месо и млечни артикули, яжте повече риба, използвайте растителни мазнини, а не краве масло, бройте калориите и преминете на диетични питиета. Свикнали сме да ни споделят по какъв начин, по кое време и какво да ядем. Тези послания идват от доста страни – национални рекомендации, медии, реклами и даже етикетите върху храните, както и разнообразни плакати и брошури из лечебни заведения и лекарски кабинети. С всички тези препоръки сигурно би трябвало да сме по-здрави, по-слаби и без болести, свързани с метода на хранене. Вместо това от 1980 година насам равнищата на затлъстяване, хранителни алергии и диабет в множеството страни по света скочиха до небесата. Същото важи и за необяснимото повишение на случаите на деменция. Въпреки напредъка в лекуването, броят на диагностицираните със сърдечносъдови и онкологични болести пораства, а скорошното удължение на общата дълготрайност на живота доближи застой и даже има признаци за намаляването ѝ. Изправени пред безчет разнообразни избори на храни и дезинформация, мнозина от нас търсят елементарни и бързи решения. Дори най-циничните могат да открият, че попиват голословни препоръки и опростени послания. С прекомерно огромно лекомислие се хващаме за изказванията за разнообразни способи на живот, като чисто хранене, веган диетата, кетогенно хранене, високомазнинно-нисковъглехидратно хранене, палеодиета, безглутенова или безлектинова диета или на мита за добавкитe с витамини. Убежденията и увереността на бранителите на тези способи на хранене, както и техните почитатели могат да бъдат доста заразителни.
През последните години моите научни проучвания са ориентирани най-вече към въпросите, свързани с храненето и другите храни. С учудване открих каква огромна част от това, което са ни казвали за храната, е било подвеждащо в най-хубавия случай, а в най-лошия – изцяло неправилно и даже рисково за здравето ни. Както ще забележим, това важи както за препоръки на диетолози, лекари, държавни насоки, научни отчети, по този начин и от чутото от другари или членове на фамилията. Как сме се озовали в тази объркана обстановка, в която неквалифицирани хора дефинират най-хубавите способи, по които да се храним? Това състояние е неповторимо и в областта на медицината и науката. Причините за съществуването му са доста, само че аз бих показал три съществени спънки пред по-доброто схващане на храната и храненето: неприятната просвета, неправилното интерпретиране на резултатите и хранителната промишленост. Храната е най-важното лекарство, с което всички ние разполагаме и имаме незабавна потребност да се научим по какъв начин да я използваме.
п редставя
ИСТИНАТА ЗА ХРАНАТА
от Тим Спектър
Обем: 320 стр.
Цена: 22,95 лева
ISBN: 978-954-26-2379-3
Превод: Стоянка Карачанова
На 6 август излиза „ Истината за храната “ от Тим Спектър – професор по генетична епидемиология, един от най-цитираните учени в света и бестселъров създател.
За създателя и книгата
Защо съвсем всичко, което са ни казвали за храната, е неправилно
Професор по генетична епидемиология, един от най-цитираните учени в света и бестселъров създател, Тим Спектър управлява най-мащабния проучвателен план, включващ еднояйчни близнаци, който хвърля нова светлина върху генетичната причинност и по какъв начин заобикалящата среда и методът на живот въздействат на здравето.
Докато организира пионерските си изследвания, проф. Спектър се натъква на изумителна липса на научна аргументация на множеството диети, публични здравни рекомендации и хранителни добавки. В тази книга той оборва редица известни легенди, като да вземем за пример, че потреблението на кафе и глутен и умерената приложимост на алкохол са нездравословни, и потвърждава несъстоятелността на препоръките да консумираме повече риба и бутилирана вода. Освен това проф. Спектър дава голям брой практични препоръки по какъв начин да избираме храната си и да сформираме менюто си, като главното предписание е, че всичко зависи от самостоятелните потребности на индивида.
Интригуваща, увлекателна и подкрепена с обстоятелства, „ Истината за храната “ ни оказва помощ да вършим бърз и рационален избор, без да изпитваме напрежението и объркването да следим калории и описи с разрешени и неразрешени артикули и да се лишаваме от обичани храни.
Откъс
Повечето от нас научаваме първите си легенди за храната още като деца. Когато бях дребен, ми споделяха, че от някои специфични храни ще порасна по-бързо (прясно мляко и зърнени храни), ще ме създадат по-умен (риба), ще ми докарат акне (шоколад) или пък ще се сдобия с огромни мускули (месо и яйца). Насърчаваха ме да хапвам спанак поради Попай, само че в никакъв случай не загатваха нищо за изгодите от лещата, броколито или боба, а за ядките ми споделяха, че са нездравословни поради холестерола. Освен това разправяха, че човек се разболява без подобаваща закуска. Майка ми, отгледана в годините на войната, ми споделяше, че на процедура няма храна, която да е прекомерно мухлясала, с цел да бъде изядена, а да не си изядеш всичко в чинията, се приемаше за безусловно недопустимо. Не си припомням „ питателно “ ядене без месо или риба. Витамините се възприемаха като доста значими, изключително витамин С, който се приемаше като добавка или се пиеше под формата на портокалов сок. Други одобрявани за неоспорими препоръки включваха това в никакъв случай да не плавам в границите на един час след хранене, в никакъв случай да не хапвам преди лягане, както и какъв брой значими са физическите извършения за съкращаване на тежестта. Нито едно от тези неща не е научно подкрепено и доста от тях се оказват изрично неправилни, само че бяха повтаряни толкоз постоянно, че към момента ми е мъчно да ги подцени, даже и към този момент като възрастен. Всички получаваме в завещание сходни хрумвания и отзиви за храната – без значение дали са доброжелателни, или не, като те единствено се умножават с напредването на възрастта ни.
Яжте по-малко мазнини. Яжте по-малко захар. Консумирайте по пет порции плодове и зеленчуци дневно. Приемайте повече богати на скорбяла зеленчуци, в никакъв случай не пропускайте хранене, яжте по малко, само че нагъсто, изпивайте най-малко по осем чаши вода дневно, пийте по-малко съдържащи кофеин питиета и по-малко алкохол, консумирайте по-малко месо и млечни артикули, яжте повече риба, използвайте растителни мазнини, а не краве масло, бройте калориите и преминете на диетични питиета. Свикнали сме да ни споделят по какъв начин, по кое време и какво да ядем. Тези послания идват от доста страни – национални рекомендации, медии, реклами и даже етикетите върху храните, както и разнообразни плакати и брошури из лечебни заведения и лекарски кабинети. С всички тези препоръки сигурно би трябвало да сме по-здрави, по-слаби и без болести, свързани с метода на хранене. Вместо това от 1980 година насам равнищата на затлъстяване, хранителни алергии и диабет в множеството страни по света скочиха до небесата. Същото важи и за необяснимото повишение на случаите на деменция. Въпреки напредъка в лекуването, броят на диагностицираните със сърдечносъдови и онкологични болести пораства, а скорошното удължение на общата дълготрайност на живота доближи застой и даже има признаци за намаляването ѝ. Изправени пред безчет разнообразни избори на храни и дезинформация, мнозина от нас търсят елементарни и бързи решения. Дори най-циничните могат да открият, че попиват голословни препоръки и опростени послания. С прекомерно огромно лекомислие се хващаме за изказванията за разнообразни способи на живот, като чисто хранене, веган диетата, кетогенно хранене, високомазнинно-нисковъглехидратно хранене, палеодиета, безглутенова или безлектинова диета или на мита за добавкитe с витамини. Убежденията и увереността на бранителите на тези способи на хранене, както и техните почитатели могат да бъдат доста заразителни.
През последните години моите научни проучвания са ориентирани най-вече към въпросите, свързани с храненето и другите храни. С учудване открих каква огромна част от това, което са ни казвали за храната, е било подвеждащо в най-хубавия случай, а в най-лошия – изцяло неправилно и даже рисково за здравето ни. Както ще забележим, това важи както за препоръки на диетолози, лекари, държавни насоки, научни отчети, по този начин и от чутото от другари или членове на фамилията. Как сме се озовали в тази объркана обстановка, в която неквалифицирани хора дефинират най-хубавите способи, по които да се храним? Това състояние е неповторимо и в областта на медицината и науката. Причините за съществуването му са доста, само че аз бих показал три съществени спънки пред по-доброто схващане на храната и храненето: неприятната просвета, неправилното интерпретиране на резултатите и хранителната промишленост. Храната е най-важното лекарство, с което всички ние разполагаме и имаме незабавна потребност да се научим по какъв начин да я използваме.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ