Ритуали, приказки и игри за деца
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ДЕТЕТО – ПО-ГОЛЯМО И ОТ ЦАРЯ
от
Лилия Старева
размер: 272 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2172–0
Български ритуали, вярвания, приказки и игри за децата ни
Очаквайте на 22 ноември!
За „ Детето – по-голямо и от царя “
Българските фолклорни обичаи в развъждането на децата ни учат по какъв начин да възпитаме добър човек, по какъв начин да му дадем най-важните понятия и морални полезности, да му вдъхнем обич и деликатност посредством ария, да играем и да бъдем до него в най-важните години от израстването му. Книгата съдържа част от това първо, най-важно учебно заведение за децата на българина. Дава опция да им покажем един богат, баснословен и хубав свят. Броенки, залъгалки, наричания, игри. Прекрасни мостри, посредством които децата се учат най-добре, развиват се като персони и създатели.
В книгата си Лилия Старева събира и изяснява смисъла и ролята на стотици позабравени практики, ритуали, забрани, гадания и предсказания в живота на старите българи. Чрез тях те вярвали, че ще обезпечат най-хубавото за децата си, ще ги вкарат по най-правилния и предпазен метод в живота и обществото.
Освен като любопитен разбор на част от българския фолклор, този алманах може да се възприема и като справочник за актуалните фамилии. Показва по какъв начин традицията може да ни помогне през днешния ден. Как да отглеждаме, възпитаваме и играем с децата посредством вълшебния и многовековен опит на предците ни.
Оставеното ни в традицията е познание за положително живеене, тествано с годините. Вярвам, че то е потребно и през днешния ден
Интервю с Лилия Старева
Лилия Старева е лекар по философия, етнограф и фолклорист. Изследва националните традиции и обичаи, създател е на редица книги по тематиката, измежду които „ Български празници и традиции “, „ Български ритуали за шанс “ и други Тя е ръководител на фондация „ Детето и фолклорът “.
Г-жо Старева, на 22 ноември излиза новата Ви книга „ Детето – по-голямо и от царя “. В нея още веднъж обръщате взор към фолклора и националните вярвания. Защо съгласно Вас е значимо да помним традициите?
Защото няма никаква опция да си представим какви сме през днешния ден, в случай че не знаем какви сме били. Защото в традицията са събрани многолетен опит и мъдрост на предците ни. В тях се съдържа визията им за света и хората, за мястото на човек измежду големия космос, за това по какъв начин да оцелява и да се усеща добре в него. Някогашният човек е умеел да приказва с божествата, знаел е какво да прави, с цел да получи тяхното снизхождение, по какъв начин да се защищава от злото, да го умилостивява и отпраща далеко. Ритуалите в календарните празници, а и в най-важните моменти от живота, като раждането на дете да вземем за пример, са част от този диалог. Всеки жест, ритуален сюжет, слово или движимост имат за цел да провокират положително и да предпазят от беди. Вярата, че могат да го създадат, е забележителна. На процедура оставеното ни в традицията е познание за положително живеене, тествано с годините. Вярвам, че то е потребно и през днешния ден.
В книгата сте присъединили безчет национални вярвания, ритуали, занимателни игри и залъгалки, даже приказки. Разкажете ни повече за това по какъв начин сте събрали цялата тази информация.
Тази книга не е допустима без скъпата отдаденост и събирателска активност на десетки български краеведи, етнографи, фолклористи. Те са ни оставили голям достоверен материал. Голяма част от него е затворена в архиви, в многотомни проучвателен писания и научни издания. Съвсем непретенциозно мога да кажа, че моята задача беше да обикалям архиви и библиотеки, от време на време да приказвам с възрастни хора, които към момента помнят детството и младите си години. Да подбера, подредя и обобщя цялото това голямо благосъстояние и да се опитам да го предам по метод, наличен за актуален прочит.
Какви препоръки за развъждането и възпитанието на актуалните деца можем да почерпим от опита на предците ни?
От цялата обредност, обвързвана с раждането, развъждането и възпитанието на децата, в миналото лъха една непрекъсната мисъл – да се прави положително.
Да се прави положително до момента в който се чака детенцето. Докато са първите и най-опасни дни за детето и майката, и след това във всички стадии от неговото порастване.
Другото, което няма по какъв начин да не се усети, е концепцията за заедност, единност на фамилията и рода в най-важните моменти. И в първите дни и месеци, и във всяка стъпка на дребния човек, с цел да порасне той здрав и благополучен. Заедност, когато задава първите си въпроси, заедност, когато открива света посредством приказка, гатанка, игра. Да играем повече с децата си, мисля, че това бихме могли да научим от старите българи. В играта те научават най-важното, развиват се най-бързо. Чудесно е това да стане дружно с най-близките и най-обичащите го хора – родителите, баба, дядо.
Мисля си, че би било добре, в случай че им вдъхнем и самочувствието на тогавашния човек, който изравен в средата на света, земята, има самочувствието да кани божества на вечеря и да приказва с тях, да бъде заплашителен и по-силен даже за невидимите сили на мрака.
Имате ли наблюдения по какъв начин реагират децата през днешния ден, когато им представим някоя игра от предишното или обред, в който и те могат да вземат участие?
Мисля, че играят на драго сърце игрите на родителите си, когато ги познават. За страдание, все по-малко знаят за тях. Днешните деца играят на телефон и компютър. Там няма действителна криеница, гоненица, стартиране на кърпичка, игра на заледяване. Не се надвишават, надскачат, надбягват отвън екрана пред себе си.
Това го споделям с болежка. Децата имат потребност от действително допиране, присъединяване, живеене. Темата е известна. Не е мястото тук да се задълбочава. Но, уверена съм, в случай че някой им покаже и ги включи в игрите на тогавашните деца, ще бъдат щастливи.
Какви послания желаете да отправите към читателите?
Те в някаква степен се съдържат в заглавието на книгата. Не е мое, народът ни го е записал в своята мъдра книга за живота. Децата са най-важното. Те са нашата любов, смисъл и вяра. Да сме дружно в тяхното порастване, да играем с тях, да им разкажем и разбираем вълшебната приказка, наречена българска традиция, познание и опит. С нея ще се усещат по-силни и по-добри. Ще са част от по-широк, необхватен, любопитен свят.
п редставя
ДЕТЕТО – ПО-ГОЛЯМО И ОТ ЦАРЯ
от
Лилия Старева
размер: 272 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2172–0
Български ритуали, вярвания, приказки и игри за децата ни
Очаквайте на 22 ноември!
За „ Детето – по-голямо и от царя “
Българските фолклорни обичаи в развъждането на децата ни учат по какъв начин да възпитаме добър човек, по какъв начин да му дадем най-важните понятия и морални полезности, да му вдъхнем обич и деликатност посредством ария, да играем и да бъдем до него в най-важните години от израстването му. Книгата съдържа част от това първо, най-важно учебно заведение за децата на българина. Дава опция да им покажем един богат, баснословен и хубав свят. Броенки, залъгалки, наричания, игри. Прекрасни мостри, посредством които децата се учат най-добре, развиват се като персони и създатели.
В книгата си Лилия Старева събира и изяснява смисъла и ролята на стотици позабравени практики, ритуали, забрани, гадания и предсказания в живота на старите българи. Чрез тях те вярвали, че ще обезпечат най-хубавото за децата си, ще ги вкарат по най-правилния и предпазен метод в живота и обществото.
Освен като любопитен разбор на част от българския фолклор, този алманах може да се възприема и като справочник за актуалните фамилии. Показва по какъв начин традицията може да ни помогне през днешния ден. Как да отглеждаме, възпитаваме и играем с децата посредством вълшебния и многовековен опит на предците ни.
Оставеното ни в традицията е познание за положително живеене, тествано с годините. Вярвам, че то е потребно и през днешния ден
Интервю с Лилия Старева
Лилия Старева е лекар по философия, етнограф и фолклорист. Изследва националните традиции и обичаи, създател е на редица книги по тематиката, измежду които „ Български празници и традиции “, „ Български ритуали за шанс “ и други Тя е ръководител на фондация „ Детето и фолклорът “.
Г-жо Старева, на 22 ноември излиза новата Ви книга „ Детето – по-голямо и от царя “. В нея още веднъж обръщате взор към фолклора и националните вярвания. Защо съгласно Вас е значимо да помним традициите?
Защото няма никаква опция да си представим какви сме през днешния ден, в случай че не знаем какви сме били. Защото в традицията са събрани многолетен опит и мъдрост на предците ни. В тях се съдържа визията им за света и хората, за мястото на човек измежду големия космос, за това по какъв начин да оцелява и да се усеща добре в него. Някогашният човек е умеел да приказва с божествата, знаел е какво да прави, с цел да получи тяхното снизхождение, по какъв начин да се защищава от злото, да го умилостивява и отпраща далеко. Ритуалите в календарните празници, а и в най-важните моменти от живота, като раждането на дете да вземем за пример, са част от този диалог. Всеки жест, ритуален сюжет, слово или движимост имат за цел да провокират положително и да предпазят от беди. Вярата, че могат да го създадат, е забележителна. На процедура оставеното ни в традицията е познание за положително живеене, тествано с годините. Вярвам, че то е потребно и през днешния ден.
В книгата сте присъединили безчет национални вярвания, ритуали, занимателни игри и залъгалки, даже приказки. Разкажете ни повече за това по какъв начин сте събрали цялата тази информация.
Тази книга не е допустима без скъпата отдаденост и събирателска активност на десетки български краеведи, етнографи, фолклористи. Те са ни оставили голям достоверен материал. Голяма част от него е затворена в архиви, в многотомни проучвателен писания и научни издания. Съвсем непретенциозно мога да кажа, че моята задача беше да обикалям архиви и библиотеки, от време на време да приказвам с възрастни хора, които към момента помнят детството и младите си години. Да подбера, подредя и обобщя цялото това голямо благосъстояние и да се опитам да го предам по метод, наличен за актуален прочит.
Какви препоръки за развъждането и възпитанието на актуалните деца можем да почерпим от опита на предците ни?
От цялата обредност, обвързвана с раждането, развъждането и възпитанието на децата, в миналото лъха една непрекъсната мисъл – да се прави положително.
Да се прави положително до момента в който се чака детенцето. Докато са първите и най-опасни дни за детето и майката, и след това във всички стадии от неговото порастване.
Другото, което няма по какъв начин да не се усети, е концепцията за заедност, единност на фамилията и рода в най-важните моменти. И в първите дни и месеци, и във всяка стъпка на дребния човек, с цел да порасне той здрав и благополучен. Заедност, когато задава първите си въпроси, заедност, когато открива света посредством приказка, гатанка, игра. Да играем повече с децата си, мисля, че това бихме могли да научим от старите българи. В играта те научават най-важното, развиват се най-бързо. Чудесно е това да стане дружно с най-близките и най-обичащите го хора – родителите, баба, дядо.
Мисля си, че би било добре, в случай че им вдъхнем и самочувствието на тогавашния човек, който изравен в средата на света, земята, има самочувствието да кани божества на вечеря и да приказва с тях, да бъде заплашителен и по-силен даже за невидимите сили на мрака.
Имате ли наблюдения по какъв начин реагират децата през днешния ден, когато им представим някоя игра от предишното или обред, в който и те могат да вземат участие?
Мисля, че играят на драго сърце игрите на родителите си, когато ги познават. За страдание, все по-малко знаят за тях. Днешните деца играят на телефон и компютър. Там няма действителна криеница, гоненица, стартиране на кърпичка, игра на заледяване. Не се надвишават, надскачат, надбягват отвън екрана пред себе си.
Това го споделям с болежка. Децата имат потребност от действително допиране, присъединяване, живеене. Темата е известна. Не е мястото тук да се задълбочава. Но, уверена съм, в случай че някой им покаже и ги включи в игрите на тогавашните деца, ще бъдат щастливи.
Какви послания желаете да отправите към читателите?
Те в някаква степен се съдържат в заглавието на книгата. Не е мое, народът ни го е записал в своята мъдра книга за живота. Децата са най-важното. Те са нашата любов, смисъл и вяра. Да сме дружно в тяхното порастване, да играем с тях, да им разкажем и разбираем вълшебната приказка, наречена българска традиция, познание и опит. С нея ще се усещат по-силни и по-добри. Ще са част от по-широк, необхватен, любопитен свят.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ