„България с потури, но с цилиндър“ с ново издание
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
БЪЛГАРИЯ В ПОТУРИ, НО С ЦИЛИНДЪР
от
Петя Александрова
размер: 392 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2168-3
Нашенски истории от едно време
Очаквайте второто модифицирано издание на
„ България в потури, само че с цилиндър “ на 14 февруари!
За създателя
Петя Александрова е позната на българския четец със своите стихосбирки и книги с любопитни истории от нашето минало, както и с множеството сборници с детски приказки и стихове. Носител е на Наградата на Министерството на образованието и науката „ Петко Р. Славейков “ за изцяло детско творчество, Националната премия „ Константин Константинов “ за принос в детското книгоиздаване и на доста други. Нейни творби са включени в учебните читанки, а стиховете ѝ са преведени на британски, полски, румънски, съветски, словашки и турски език.
За книгата
Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX в. Това са разкази за малко известни случки и прекарвания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица… Включени са и пиперливи любовни истории, скандални детайлности и опити за самоубийство, предизвикани от мъчителна ревност…
Текстовете освен засягат интимния живот на видни персони, само че и наблюдават забавни обстоятелства от родния обичай, просвета, традиции, навлизащите в страната ни новости, като появяването на литературните салони, на плажа като „ мода “, на велосипеда като транспортно средство и други, както и казуса с възприемането им от страна на българите.
Историите са поднесени с доста обич, малко горест и несъмнено, с извънредно тънко и ненатрапчиво възприятие за комизъм.
Откъс
НА ПЪРВИЯ БАЛ НЯКОИ ДАМИ ВАЛСУВАЛИ Пожарна охрана ВЪЛНЕНИ ЧОРАПИ
Някога, в миналото, чак в далечната 1880 година, по-точно – на 8 януари, княз Александър Батенберг провел в двореца си в София новогодишен бал. Князът за първи път бил надалеч от фамилията си и желал да придвижи на българска земя малко от блясъка, сърдечността и веселието на дома си. Можем единствено да се досещаме каква суматоха, възбуденост и блъсканица е провокирала концепцията, изключително у дамите, дами на министри, на висши служители, на банкери, на дипломати, на офицери. Повечето от тях нямали подобаващи тоалети, а нали към тях трябват и аксесоари – обувки, чанти, шапки, бижута… Мъжете, както е било постоянно, се контели по-лесно: фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели, цилиндър или бомбе… Е, може и бастун с инкрустирана ръкохватка, само че не е наложително.
Един бдителен участник в събитието не без подбив твърди, че на този първи бал дамите пристигнали облечени в кафяви, черни и морави рокли от плюш и тежко кадифе – свалено като че ли от прозорците на някой букурещки локал, т.е. на ниска цена, грозно и даже вулгарно. Друг декларира, че роклите ги бивало, само че с обувките работата била смехотворна. Някои даже били без бални обувки, а под първокласните скъпи рокли, изписани от чужбина или направени от локална шивачка, се виждали домашно изплетени вълнени чорапи! Като се знае какъв брой кални и неравни са били в миналото даже основните улици на столицата (всички ходели с галоши!), по никакъв начин не е чудно, че дамите са предпочели да бъдат по чорапи на лъскавия паркет. Ден преди бала князът помолил брачната половинка на британския консул – госпожа Ласелс, да даде уроци по „ лансие “ (бален танц) на поканените посетители, т.е. имало е нещо като подготовка. Можем единствено да се чудим дали другите бални танци – валс, полка, кадрил, съветска мазурка… са били познати и от кое място?
Балната зала била осветявана от лоени свещи, поставени в бронзовите полилеи и в изящни свещници, само че съгласно присъстващите отново било полутъмно. Голяма оригиналност – украсена елха, за която някои са се произнесли с неразбиране: „ да се вкара у дома цялостен чам… “, т.е. що за нелепост и прищявка? Присъствали 116 души, от които единствено 23 дами. Оркестърът – от чешки музиканти. Естествено, балът бил открит от княза, който танцувал с госпожа Марионка Бурмова, брачна половинка на Тодор Бурмов, първия министър-председател на България. Константин Иречек отбелязва в спомените си, че лакомствата в бюфета били унищожени с баснословна експедитивност и с „ припадък “. Имало студени ястия и плодове, сладкиши, шампанско и бургундско вино. Виенчанинът Иречек, човек на етикета и тънкото образование, подигравателно споделя, че Х. излапал цяла щука, а У. ядял с ръце… И че използвал част от времето си на бала, с цел да учи други двама по какъв начин се яде на такива места. Между другото, обобщава: „ На някои им проличава, че до неотдавна са носили фес “. На този първи бал било шумно като на ориенталски пазар – дрънкане на офицерски шпори, женски смях, политически диалози на всеослушание, дори музиката се чувала лошо… Когато князът се отдръпнал в три часа, всички се хванали на хоро и… счупили на едно място паркета.
Новогодишните балове станали традиция за софийския хайлайф и доста скоро се трансферирали от двореца във Военния клуб – изначало в остарелия, на „ Московска “, а след това в новия, който познаваме и ние. Казват, че цар Фердинанд толкоз го харесвал, че прекарвал повече време в клуба, в сравнение с в двореца. Там разполагал освен със лична ложа, само че и със тая за отдих и тоалетна към нея. Злоезичници настояват, че през загадка врата на втория етаж посрещал в стаичката си и посетители, основно дами. Според единомислещото мнение на хроникьорите, с времето баловете станали по-бляскави и напълно по модела на съветските, виенските и парижките – като се почне от първокласните предложения, от лакеите с лъскави ливреи и шамбеланите с позлатени облекла, които посрещали дамите на входа и им поднасяли свежи цветя… И се стигне до топовните гърмежи в 12 часа, до гвардейския полк, който свири „ Шуми Марица “, до приветственото слово на царя. Даже и бюфетът, настояват очевидци, станал по-богат сякаш, та българинът не се нахвърлял по този начин лакомо да яде и да пие. Любопитна детайлност – след котильона (френски танц по двойки, където един е лидер и може да отстранява другите, които бъркат такта) дамите получавали за спомен дребни подаръчета – гривна, ветрило, кутия за бижута, закупени от странство, които са били мотив за оживени мнения и задушевни женски приказки месеци наред след бала. Повече от ясно е, че елементарните люде не са имали опцията да участват на дворцовите балове, а и от кое място толкоз скъпи тоалети… Затова пък вестниците в детайли уведомили за всичко забавно – кой по какъв начин е бил облечен, с кого е танцувал, с какъв файтон или ландо е пристигнал… Нищо не било изпускано от внимание, даже дребничкия факт, че еди-коя си госпожа помолила княза да ù помогне да махне заплетените в буклите ù панделки, очевидно надявайки се на нещо повече…
В скоро време новогодишни балове – с елха и без елха, с маски и без маски, почнали да се вършат и на други места в столицата. Инициатори били да вземем за пример офицерите или някаква професионална организация, задруга, корпорации и сдружения. Според Георги Каназирски-Верин в някои подобаващи „ салони “ почнали да се провеждат литературно-музикално-танцувални вечеринки с заплатен вход, които продължавали цяла зима. Верин ни е оставил един изящен роман за такава вечеринка, при която в залата можели да се видят дами с преправени за задачата венчални рокли, дами с „ вакарелски сукмани “, бабички с шамии (дошли да наглеждат щерката да не кривне от правия път), и „ шансонетки “ с предизвикателни блузки и подкъсени поли… В паузите прислужници размахвали метли и прахът правел дишането невероятно. А на бюфета се поднасяли гевреци, семки и фъстъци, бяло сладко и локум, алена и жълта „ лимоната “… Както и наливна бира в чаши, изплаквани небрежно в една кофа наоколо.
Хумористичен роман за новогодишен бал в „ Славянска сказка “ ни е оставил и писателят Алеко Константинов. От него ни излиза наяве, че нерядко сходни празници почвали с леене на шампанско и свършвали с „ вадене на шашки “ и трошене на посуда и столове в нечии пияни мъжки глави. Научаваме и нещо друго – на баловете се организирали лотарии с дребни битови движимости или подарени от някого предмети на изкуството. Събраните суми се употребявали за сиропиталища или родолюбиви начинания, свързани с благоустройството на града.
п редставя
БЪЛГАРИЯ В ПОТУРИ, НО С ЦИЛИНДЪР
от
Петя Александрова
размер: 392 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2168-3
Нашенски истории от едно време
Очаквайте второто модифицирано издание на
„ България в потури, само че с цилиндър “ на 14 февруари!
За създателя
Петя Александрова е позната на българския четец със своите стихосбирки и книги с любопитни истории от нашето минало, както и с множеството сборници с детски приказки и стихове. Носител е на Наградата на Министерството на образованието и науката „ Петко Р. Славейков “ за изцяло детско творчество, Националната премия „ Константин Константинов “ за принос в детското книгоиздаване и на доста други. Нейни творби са включени в учебните читанки, а стиховете ѝ са преведени на британски, полски, румънски, съветски, словашки и турски език.
За книгата
Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX в. Това са разкази за малко известни случки и прекарвания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица… Включени са и пиперливи любовни истории, скандални детайлности и опити за самоубийство, предизвикани от мъчителна ревност…
Текстовете освен засягат интимния живот на видни персони, само че и наблюдават забавни обстоятелства от родния обичай, просвета, традиции, навлизащите в страната ни новости, като появяването на литературните салони, на плажа като „ мода “, на велосипеда като транспортно средство и други, както и казуса с възприемането им от страна на българите.
Историите са поднесени с доста обич, малко горест и несъмнено, с извънредно тънко и ненатрапчиво възприятие за комизъм.
Откъс
НА ПЪРВИЯ БАЛ НЯКОИ ДАМИ ВАЛСУВАЛИ Пожарна охрана ВЪЛНЕНИ ЧОРАПИ
Някога, в миналото, чак в далечната 1880 година, по-точно – на 8 януари, княз Александър Батенберг провел в двореца си в София новогодишен бал. Князът за първи път бил надалеч от фамилията си и желал да придвижи на българска земя малко от блясъка, сърдечността и веселието на дома си. Можем единствено да се досещаме каква суматоха, възбуденост и блъсканица е провокирала концепцията, изключително у дамите, дами на министри, на висши служители, на банкери, на дипломати, на офицери. Повечето от тях нямали подобаващи тоалети, а нали към тях трябват и аксесоари – обувки, чанти, шапки, бижута… Мъжете, както е било постоянно, се контели по-лесно: фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели, цилиндър или бомбе… Е, може и бастун с инкрустирана ръкохватка, само че не е наложително.
Един бдителен участник в събитието не без подбив твърди, че на този първи бал дамите пристигнали облечени в кафяви, черни и морави рокли от плюш и тежко кадифе – свалено като че ли от прозорците на някой букурещки локал, т.е. на ниска цена, грозно и даже вулгарно. Друг декларира, че роклите ги бивало, само че с обувките работата била смехотворна. Някои даже били без бални обувки, а под първокласните скъпи рокли, изписани от чужбина или направени от локална шивачка, се виждали домашно изплетени вълнени чорапи! Като се знае какъв брой кални и неравни са били в миналото даже основните улици на столицата (всички ходели с галоши!), по никакъв начин не е чудно, че дамите са предпочели да бъдат по чорапи на лъскавия паркет. Ден преди бала князът помолил брачната половинка на британския консул – госпожа Ласелс, да даде уроци по „ лансие “ (бален танц) на поканените посетители, т.е. имало е нещо като подготовка. Можем единствено да се чудим дали другите бални танци – валс, полка, кадрил, съветска мазурка… са били познати и от кое място?
Балната зала била осветявана от лоени свещи, поставени в бронзовите полилеи и в изящни свещници, само че съгласно присъстващите отново било полутъмно. Голяма оригиналност – украсена елха, за която някои са се произнесли с неразбиране: „ да се вкара у дома цялостен чам… “, т.е. що за нелепост и прищявка? Присъствали 116 души, от които единствено 23 дами. Оркестърът – от чешки музиканти. Естествено, балът бил открит от княза, който танцувал с госпожа Марионка Бурмова, брачна половинка на Тодор Бурмов, първия министър-председател на България. Константин Иречек отбелязва в спомените си, че лакомствата в бюфета били унищожени с баснословна експедитивност и с „ припадък “. Имало студени ястия и плодове, сладкиши, шампанско и бургундско вино. Виенчанинът Иречек, човек на етикета и тънкото образование, подигравателно споделя, че Х. излапал цяла щука, а У. ядял с ръце… И че използвал част от времето си на бала, с цел да учи други двама по какъв начин се яде на такива места. Между другото, обобщава: „ На някои им проличава, че до неотдавна са носили фес “. На този първи бал било шумно като на ориенталски пазар – дрънкане на офицерски шпори, женски смях, политически диалози на всеослушание, дори музиката се чувала лошо… Когато князът се отдръпнал в три часа, всички се хванали на хоро и… счупили на едно място паркета.
Новогодишните балове станали традиция за софийския хайлайф и доста скоро се трансферирали от двореца във Военния клуб – изначало в остарелия, на „ Московска “, а след това в новия, който познаваме и ние. Казват, че цар Фердинанд толкоз го харесвал, че прекарвал повече време в клуба, в сравнение с в двореца. Там разполагал освен със лична ложа, само че и със тая за отдих и тоалетна към нея. Злоезичници настояват, че през загадка врата на втория етаж посрещал в стаичката си и посетители, основно дами. Според единомислещото мнение на хроникьорите, с времето баловете станали по-бляскави и напълно по модела на съветските, виенските и парижките – като се почне от първокласните предложения, от лакеите с лъскави ливреи и шамбеланите с позлатени облекла, които посрещали дамите на входа и им поднасяли свежи цветя… И се стигне до топовните гърмежи в 12 часа, до гвардейския полк, който свири „ Шуми Марица “, до приветственото слово на царя. Даже и бюфетът, настояват очевидци, станал по-богат сякаш, та българинът не се нахвърлял по този начин лакомо да яде и да пие. Любопитна детайлност – след котильона (френски танц по двойки, където един е лидер и може да отстранява другите, които бъркат такта) дамите получавали за спомен дребни подаръчета – гривна, ветрило, кутия за бижута, закупени от странство, които са били мотив за оживени мнения и задушевни женски приказки месеци наред след бала. Повече от ясно е, че елементарните люде не са имали опцията да участват на дворцовите балове, а и от кое място толкоз скъпи тоалети… Затова пък вестниците в детайли уведомили за всичко забавно – кой по какъв начин е бил облечен, с кого е танцувал, с какъв файтон или ландо е пристигнал… Нищо не било изпускано от внимание, даже дребничкия факт, че еди-коя си госпожа помолила княза да ù помогне да махне заплетените в буклите ù панделки, очевидно надявайки се на нещо повече…
В скоро време новогодишни балове – с елха и без елха, с маски и без маски, почнали да се вършат и на други места в столицата. Инициатори били да вземем за пример офицерите или някаква професионална организация, задруга, корпорации и сдружения. Според Георги Каназирски-Верин в някои подобаващи „ салони “ почнали да се провеждат литературно-музикално-танцувални вечеринки с заплатен вход, които продължавали цяла зима. Верин ни е оставил един изящен роман за такава вечеринка, при която в залата можели да се видят дами с преправени за задачата венчални рокли, дами с „ вакарелски сукмани “, бабички с шамии (дошли да наглеждат щерката да не кривне от правия път), и „ шансонетки “ с предизвикателни блузки и подкъсени поли… В паузите прислужници размахвали метли и прахът правел дишането невероятно. А на бюфета се поднасяли гевреци, семки и фъстъци, бяло сладко и локум, алена и жълта „ лимоната “… Както и наливна бира в чаши, изплаквани небрежно в една кофа наоколо.
Хумористичен роман за новогодишен бал в „ Славянска сказка “ ни е оставил и писателят Алеко Константинов. От него ни излиза наяве, че нерядко сходни празници почвали с леене на шампанско и свършвали с „ вадене на шашки “ и трошене на посуда и столове в нечии пияни мъжки глави. Научаваме и нещо друго – на баловете се организирали лотарии с дребни битови движимости или подарени от някого предмети на изкуството. Събраните суми се употребявали за сиропиталища или родолюбиви начинания, свързани с благоустройството на града.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ