Изчислиха по колко минути ходене удължава с 11 г. живота
Изчислиха по какъв брой минути вървене удължава с 11 година живота
Генетичната рулетка не е всичко в напъните за по-дълъг живот. Спортуване под
формата на нещо толкоз естествено и елементарно за осъществяване като ходенето пеш
обезпечава за здравето и дълголетието доста по-големи изгоди, в сравнение с се
смяташе до момента.
Австралийски учени го потвърждават с потреблението на по-прецизни средства за премерване
на резултатите от работата на мускулите и връзката ѝ с дълголетието без значение от
генетичните предразположения. Екип на Медицинския факултет на университета
“Грифит ” в Куинсланд пресмята, че в случай че минимум физически дейните хора съблюдават
режима на най-активните си връстници, биха могли да живеят съвсем 11 година по-дълго.
Методиката, по която учените са създали изчислението, е оповестена в British Journal
of Sports Medicine. Подобрената акуратност на преценката е била реализирана с набирането на
справедливи данни за времето в придвижване посредством акселерометри – устройства, които мерят ускоряване.
Предишни сходни изследвания за връзката сред упражняването и късия живот разчитат
на данни, докладвани от самите доброволци в проучванията. Освен това за разлика от
субективното докладване единствено на времето за спорт, което съставлява дребна част от живота
на хората, нашата мярка обгръща сбора от всички дейни придвижвания, които участниците в
изследването вършат, изясняват откривателите. Те цитират разбор на тежестта на рисковите
фактори за ранна гибел с ясно обръщение:
За продължителността на живота обездвижването е сравнимо с ролята на пушенето и е
евентуално по-лошо от хипертонията. За сравнимост на данните изследването приравнява
другите физически старания към вървене, като употребява общоприета методика. Уредите са
отчитали всички дейни придвижвания и са ги “превръщали ” в енергийни еквиваленти на вървене.
В проучването минимум дейните хора ходели към 50 минути на ден, идната група
се движела към 80 минути на ден, третата към 110 минути, а най-активните – към 160 минути дневно.
От четирите групи минимум дейните хора биха имали най-голяма облага за предстоящите
години живот.
Всеки спомагателен час пеш ще добави съвсем 6 часа живот, дори за хора с висок генетичен риск
от къс живот, се споделя в новото изследване. Ползата може да наподобява пресилена, в случай че човек
не знае, че тялото употребява към 200 мускула, с цел да направи крачка напред, и в действителност ходенето,
което одобряваме като толкоз естествено, колкото е дишането, има резултат на спортуване. Правенето
на крачки е чудесно упражнение за натоварване на по-голямата част от мускулните групи. Ходенето
не натоварва единствено краката – то ангажира и мускулите на таза, коремните мускули, мускулите сгъвачи
и разгъвачи на раменете и мускулите на гърба. Разходка може да се брои даже за
кардиоупражнение, в случай че предизвикате себе си да вървите със скорост над нормалните за множеството
хора 5 километра в час.
Темпо към 6 км в час се приема за бързо и попада в границите на умерената интензивност, която като
цяло е подарък за здравето.
Една от огромните придобивки от придвижването е за сърцето, а сърдечносъдовото здраве е и главен
фактор за дългоденствие. Ходенето съответно понижава риска от формиране на тромби – мускулите в
прасеца работят като помпа. При вървене те изтласкват кръвта от стъпалата и краката назад към
сърцето и по този метод понижават натоварването на сърцето. Енергичната крачка по натурален път
усилва вдишванията, кислородът се движи по-бързо през кръвния поток. Чрез този натурален
механизъм ходенето форсира елиминирането на отпадъчните клетъчни отрови и понижава риска
от заболявания.
Придвижването пеш може да спре загубата на костна маса при хора с остеопороза. С най-малко 30 минути
вървене всеки ден дами в менопауза понижават с 40% риска от счупвания в сериозната зона покрай тазобедрената става.
За добиване на още добавена стойност от пешеходството пробвайте да не се прегърбвате, тъй като с
отпуснати плещи ще измествате центъра на тежест на тялото върху най-уязвимата част от гръбнака
в региона на кръста.
Гледайте напред, вместо надолу, с цел да намалите напрежението във врата си.
Ръцете ви би трябвало да се люлеят от раменете като махало напред – обратно. Не единствено за изгаряне
на повече калории, а и за усъвършенстван баланс и по-висока скорост на вървене при равни други
условия. Една бърза 30-минутна разходка всекидневно изгаря към 200 калории. Ден за ден
не е впечатляващо, само че повторено доста дни може да докара до събаряне на килограми. Отделно
размахването на ръцете измества натиска и тежестта от ставите към мускулите и работи против
амортизацията на “сглобките ” на костите. Важно е и вярното стъпване – тежестта при
приземяване да се придвижва търкалящо от петата към пръстите. Голяма част от спазването на
препоръките зависи от комфортната обувка, само че това като че е единственото изискване за този “спорт ”,
което е обвързвано с пари.
По-стари изследвания са открили, че хората, които са дейни физически постоянно през
петдесетте и шейсетте си години, понижават с 35% вероятността да умрат през идващите
8 г. в съпоставяне с техните обездвижени връстници. Факт, който е малко прочут, само че житейски
открит от хората с болки в кръста и гърба, е, че ходенето освобождава естествени
болкоуспокояващи ендорфини в тялото.
Генетичната рулетка не е всичко в напъните за по-дълъг живот. Спортуване под
формата на нещо толкоз естествено и елементарно за осъществяване като ходенето пеш
обезпечава за здравето и дълголетието доста по-големи изгоди, в сравнение с се
смяташе до момента.
Австралийски учени го потвърждават с потреблението на по-прецизни средства за премерване
на резултатите от работата на мускулите и връзката ѝ с дълголетието без значение от
генетичните предразположения. Екип на Медицинския факултет на университета
“Грифит ” в Куинсланд пресмята, че в случай че минимум физически дейните хора съблюдават
режима на най-активните си връстници, биха могли да живеят съвсем 11 година по-дълго.
Методиката, по която учените са създали изчислението, е оповестена в British Journal
of Sports Medicine. Подобрената акуратност на преценката е била реализирана с набирането на
справедливи данни за времето в придвижване посредством акселерометри – устройства, които мерят ускоряване.
Предишни сходни изследвания за връзката сред упражняването и късия живот разчитат
на данни, докладвани от самите доброволци в проучванията. Освен това за разлика от
субективното докладване единствено на времето за спорт, което съставлява дребна част от живота
на хората, нашата мярка обгръща сбора от всички дейни придвижвания, които участниците в
изследването вършат, изясняват откривателите. Те цитират разбор на тежестта на рисковите
фактори за ранна гибел с ясно обръщение:
За продължителността на живота обездвижването е сравнимо с ролята на пушенето и е
евентуално по-лошо от хипертонията. За сравнимост на данните изследването приравнява
другите физически старания към вървене, като употребява общоприета методика. Уредите са
отчитали всички дейни придвижвания и са ги “превръщали ” в енергийни еквиваленти на вървене.
В проучването минимум дейните хора ходели към 50 минути на ден, идната група
се движела към 80 минути на ден, третата към 110 минути, а най-активните – към 160 минути дневно.
От четирите групи минимум дейните хора биха имали най-голяма облага за предстоящите
години живот.
Всеки спомагателен час пеш ще добави съвсем 6 часа живот, дори за хора с висок генетичен риск
от къс живот, се споделя в новото изследване. Ползата може да наподобява пресилена, в случай че човек
не знае, че тялото употребява към 200 мускула, с цел да направи крачка напред, и в действителност ходенето,
което одобряваме като толкоз естествено, колкото е дишането, има резултат на спортуване. Правенето
на крачки е чудесно упражнение за натоварване на по-голямата част от мускулните групи. Ходенето
не натоварва единствено краката – то ангажира и мускулите на таза, коремните мускули, мускулите сгъвачи
и разгъвачи на раменете и мускулите на гърба. Разходка може да се брои даже за
кардиоупражнение, в случай че предизвикате себе си да вървите със скорост над нормалните за множеството
хора 5 километра в час.
Темпо към 6 км в час се приема за бързо и попада в границите на умерената интензивност, която като
цяло е подарък за здравето.
Една от огромните придобивки от придвижването е за сърцето, а сърдечносъдовото здраве е и главен
фактор за дългоденствие. Ходенето съответно понижава риска от формиране на тромби – мускулите в
прасеца работят като помпа. При вървене те изтласкват кръвта от стъпалата и краката назад към
сърцето и по този метод понижават натоварването на сърцето. Енергичната крачка по натурален път
усилва вдишванията, кислородът се движи по-бързо през кръвния поток. Чрез този натурален
механизъм ходенето форсира елиминирането на отпадъчните клетъчни отрови и понижава риска
от заболявания.
Придвижването пеш може да спре загубата на костна маса при хора с остеопороза. С най-малко 30 минути
вървене всеки ден дами в менопауза понижават с 40% риска от счупвания в сериозната зона покрай тазобедрената става.
За добиване на още добавена стойност от пешеходството пробвайте да не се прегърбвате, тъй като с
отпуснати плещи ще измествате центъра на тежест на тялото върху най-уязвимата част от гръбнака
в региона на кръста.
Гледайте напред, вместо надолу, с цел да намалите напрежението във врата си.
Ръцете ви би трябвало да се люлеят от раменете като махало напред – обратно. Не единствено за изгаряне
на повече калории, а и за усъвършенстван баланс и по-висока скорост на вървене при равни други
условия. Една бърза 30-минутна разходка всекидневно изгаря към 200 калории. Ден за ден
не е впечатляващо, само че повторено доста дни може да докара до събаряне на килограми. Отделно
размахването на ръцете измества натиска и тежестта от ставите към мускулите и работи против
амортизацията на “сглобките ” на костите. Важно е и вярното стъпване – тежестта при
приземяване да се придвижва търкалящо от петата към пръстите. Голяма част от спазването на
препоръките зависи от комфортната обувка, само че това като че е единственото изискване за този “спорт ”,
което е обвързвано с пари.
По-стари изследвания са открили, че хората, които са дейни физически постоянно през
петдесетте и шейсетте си години, понижават с 35% вероятността да умрат през идващите
8 г. в съпоставяне с техните обездвижени връстници. Факт, който е малко прочут, само че житейски
открит от хората с болки в кръста и гърба, е, че ходенето освобождава естествени
болкоуспокояващи ендорфини в тялото.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




