По-добре да си обичал и загубил, отколкото да не си обичал никога ~ Алфред ТEНИСЪН
„ Изчезват границите, щом ходя.
Да спреш е неуместно, да сложиш край
и да ръждясваш, вместо да блестиш.
Дишам и съм жив. Дори да струпам
куп живот върху живот, не стига.
След мен остава малко, само че избавен
от безконечна тишина е всеки час,
донесъл нещо ново… ”
От „ Одисей ”
(Теменуга Маринова, превод от английски)
Поетът лауреат на Обединено Кралство, Алфред Тенисън, е роден в Съмърсби, Линкълншър на 6 август 1809 година Той е четвърто от дванадесетте деца в фамилията на пастора Джордж Тенисън и Елизабет Фич. По майчина линия е потомък на крал Едуард III. След гибелта на татко си е заставен да прекъсне образованието си в Кеймбридж и да се грижи за фамилията си. От 1842 година живее в Лондон, където издава два тома " Стихотворения ", които се радват на извънреден триумф. По-късно, през 1850 година, след серия отлични изявления, е назначен за Поет лауреат на мястото на Уилям Уърдсуърт. Кралица Виктория, като пламенна негова почитателка, през 1884 година го прави барон на Алдуърт в графство Съсекс и Фрешуотър на остров Уайт. Той е първият английски публицист, който е повдигнат до място в Камарата на лордовете и деветият най-цитиран съгласно Оксфорския речник на цитатите.
Alfred Tennyson, 1st Baron Tennyson, by George Frederic Watts (died 1904), given to the National Portrait Gallery, London in 1895
Любовта е единственият Бог.
По-добре да си обичал и изгубил, в сравнение с да не си обичал в никакъв случай.
Не може да има другари този, който в никакъв случай не си е основал зложелател.
Аз съм част от всички, които съм срещнал.
Има повече религия в честното подозрение, вярвайте ми, в сравнение с в половината религии.
Ще пия живота докрай!
Никой не е стигнал високо като е дърпал други хора в ниското. Не пречи на приятелите си, не пречи на враговете си, не пречи на себе си.
Животът е къс, любовта е безконечна!
Какво е всичко, в случай че не проблеми на мравки в блясъка на хиляди слънца?
Силата ми е колкото на десетима, тъй като сърцето ми е чисто.
Ако получавах цвете всякога, когато си помисля за теб, щях да ходя в градината си постоянно.
Лъжа, която е полуистина, е най-лошата от всички неистини.
Знанието идва и си отива, само че мъдростта остава.
Понякога сърцето вижда това, което е невидимо за очите.
Ако не се концентрираш върху това, което правиш, това, което правиш, не е това, за което си мислиш.
Думите, както и природата, половината разкриват, а другата половина от душата прикриват.
Сънищата са същински до момента в който не престават, само че не живеем ли всички ние в сънища?
Завинаги оставам с гладно сърце.
