Вече не живеем спокойно и за мига, а прекарваме времето си в подготовка за бъдещето ♥ Умберто ЕКО
Изчезването на сегашното не се дължи само на обстоятелството, че модите, които в миналото са траели тридесет години, в този момент изтрайват тридесетина дни. Това се дължи и на предметите, които бързо излизат от приложимост. Човек се учи няколко месеца да кара велосипед, само че добитото умеене му служи цялостен живот. Сега посвещаваш две седмици да научиш нещо — да вземем за пример някаква нова осведомителна стратегия, и таман си се поошлайфал, ти оферират или постановат нова. Проблемът не е в това, че ще се изгуби груповата памет. Според мен просто сегашното е лабилно и неустойчиво. Вече не живеем умерено и за мига, а прекарваме времето си в подготовка за бъдещето.
Някога ни беше належащо дълго време да се подготвим за финалния изпит на междинното обучение — матурата в Италия, абитурата в Германия, зрелостния във Франция. След това от никого не се искаше повече да учи, с изключение на от елита, който отиваше в университетите. Светът не се променяше. Можеше да използваш до гибелта си това, което знаеш, и даже до гибелта на децата си. На 18–20 години хората излизаха в „ просветителна пенсия “. А през днешния ден всеки чиновник във компания би трябвало непрекъснато да актуализира знанията си под непрекъснатата опасност, че ще загуби работата си. Да издържиш сериозните изпити в края на образованието си, преди време беше „ ритуал на прехода “, само че през днешния ден към този момент няма никаква стойност.
Избрано от: „ Това не е краят на книгите ”, Разговор с Жан-Филип дьо Тонак, изд. Ентусиаст
Снимка: imdb.com
