Избрани мисли на Учителя за любовта.Учителят Петър Дънов е сред

Избрани мисли на Учителя за любовта.

Учителят Петър Дънов е измежду най-ярките персони в българската история и духовна просвета. Основните тематики на неговите лекции са мястото и ролята на индивида във Вселената, природата и обществото, както и духовното схващане за просвета, нравственос, логика на психиката, медицина, музика и други

На 11 юли 1864 година в с. Хатърджа, през днешния ден с. Николаевка, Варненско, се ражда третото дете на духовник Константин Дъновски и Добра Георгиева, което те кръщават Петър Константинов Дънов. Началното си обучение Петър получава поредно в с. Хатърджа, гр. Нови Пазар, където татко му е на свещеническа работа, а по-късно и във Варна. Наред със заниманията си в учебно заведение той стартира да учи и цигулка. Вибрацията на тоновете го свързва с магичния свят на музиката и през целия си живот изследва нейните благоприятни условия, като композира над 160 истински произведения, които оказват надълбоко мистично влияние върху слушателя.

През 1883 година Петър Дънов продължава образованието си в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко учебно заведение, което приключва през 1887-ма. година Там има опция да се запознае с трудовете на мислители и философи от древността като Аристотел, Платон, Питагор, Парацелзиус.

За да събере средства да продължи образованието си, работи една година като преподавател в русенското село Хотанца. През лятото на 1888-ма отпътува за Америка, където се записва като студент в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси, а по-късно и в Теологическия факултет на Бостънския университет. През свободното си време посещава лекции на професори от други факултети, където учи новостите в региона на науката. Задълбочава се в проучването на характера и качествата на индивида на основата на външните белези на тялото и лицето.

На 7 юни 1893 година получава диплом за приключено постоянно образование в Бостънския университет и незабавно се записва в тамошния Медицинския факултет. Интересува се от откритията на учени, проникнали в тайните на забележимия свят и на човешката душeвност. Откритията в тези области образуват у него нов, автентичен взор върху явленията в обкръжаващия свят, в който просвета и вяра се сплотяват в едно.

През 1895 година се завръща в България, макар че по това време Америка е доста по-благоприятно поле за изява. През 1896-а издава първата си книга “Наука и образование ”, в която излага главните метафизичен хрумвания, развити по-късно в учението му: “Науката е резултат от мисленето и наблюдението на мозъка върху явленията в природата, а възпитанието е резултат от знанието и използването на естествените закони в духовния живот ”.

Петър Дънов демонстрира изключителна отдаденост и неизменност в следването на задачата си на нравствен просветник, подготвен е да помогне по всевъзможен метод, с цел да изведе хората от заблудите, наслоени от предишното. Примерът, даден от Христос, е светлината, която го управлява в живота.

Една невероятна преживелица, станала на 7 март 1897 година в с. Тетово, Русенско, дава израз на същинската му задача, която следва да се разгърне през идващите 47 години. В дребна страноприемница, където е отседнал с татко си, Петър Дънов е огрян ненадейно от мека бяла светлина. В този миг духовник Константин Дъновски вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас в себе си: “Ще го направя скала моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си ”. Човешките показа за духовните светове са много лимитирани, с цел да могат да опишат величието на този акт, прочут под името Посвещение. От този миг нататък Учителя Беинса Дуно духом е в непрекъсната връзка с Божествената действителност, а телом живее в изискванията на материалния свят.

Чрез Учението на Беинса Дуно всеки човек може да възвърне връзката си с Първата Причина. Помощни средства за това са молитвите и формулите, които той дава за духовна работа и израстване на учениците си. Формулите са къси и изпълнени с надълбоко духовно наличие изречения, които се произнасят с централизация. Чрез тях човек се свързва с позитивните сили в Природата. Със силата, вложена във формулите, човек може да преодолее тестванията, които животът му предлага. Формула: “Без боязън и мрачевина, напред в Любовта безгранична. ”

В началото на XX век подхваща няколко обиколки из България. Изнася беседи и сказки, среща се с жадни за познания души, освобождава съзнанието на българите от заблужденията, стреми се да ги пробуди за нравствен живот.

Един от методите, които Учителя основава за хармонизиране и трансформиране на силите в човешкият организъм, е танцът Паневритмия – повсеместен космически темп. В него по неповторим метод са съчетани словото, музиката и придвижванията на упражненията. Изпълнителите на танца се движат по двойки в кръг, в центъра на който музиканти извършват мелодиите към всяко упражнение. Паневритмия се играе в интервала 22 март – 22 септември, измежду природата, в ранна заран, когато чистият въздух и светлината влизат свободно в човешкия организъм и го обновяват. Като способ за връзка с силите на Природата Паневритмията е изключително потребна, когато се играе по високите места на планините. Нейното осъществяване по време на летните лагери на Рила, които се провеждат от 1929 година до момента, зарежда с позитивна сила всички участващи и носи благословение за цялата страна.

Петър Дънов умира на 27 декември 1944 година. Тялото му е заровено в ж.к. „ Изгрев “ в София.

Представяме ви определени мисли на Учителя за любовта сред хората:

„ Този, който обичаш, би трябвало да бъде така заветен, както твоят облик и да не внасяш безусловно никакво леке върху него. “

„ Съвременните хора не могат да схванат любовта, тъй като не могат да се разделят от старите схващания. Те мислят, че като обичаш един човек, би трябвало да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и прочие Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш потребностите на оня, който обичаш: в случай че е жаден, ще му дадеш вода; в случай че е безпаричен, ще му дадеш условия; в случай че е профан, ще му дадеш знание; в случай че е печален, ще го утешиш. Но в случай че той има всичко това, в случай че няма потребност от това? “

„ Това е единствено външната страна на любовта. Любовта дава освен това от това, което можеш да дадеш или направиш външно на индивида. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна сред душите, преливане на душите. “

„ Любовта е най-нежното цвете, което би трябвало да се развие надалеч от погледите на хората. За любовта ти никой не би трябвало да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не приказва, само че ти чувстваш, че в тази душа има обич. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва. “

„ Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на различен. Когато сред двама души съществува известно сходство, те взаимно предават своите мисли и усеща.Каквото мисли и усеща единият, ще го мисли и ще усеща и другият. Ако единият е добре или зле ситуиран, и другият ще има същото разположение. “

„ Когато обичаш едно създание, въпреки то да е надалеч, твоята обич ще го закриля, поддържа и огражда. “

„ Прояви своята обич, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава необятна обич, че като обича, да не чака да му дадат нещо в подмяна. “

„ Като търсиш любовта на някого, ти всеки път ще имаш мъчение. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: “Ти вършиш волята Божия ”. Не питай другите: “Ти обичаш ли ме? ” Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой по какъв начин ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние по какъв начин обичаме, това е наша работа. “

„ Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, с изключение на него. “

„ Любовта носи изобилието. “

„ При любовта сред двама души единият е деен, а другият – въздържан. Двамата не могат да бъдат по едно и също време дейни, Това положение не остава постоянно в същото състояние. Като люби известно време, човек става въздържан. У него има към този момент предпочитание да го обичат. Ето за какво, който люби, след време става въздържан, а който любят, от въздържан става деен и почва да люби. Когато любовта сред двама души е дейна и в двамата, те стават позитивни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, следователно остават бездетни. “

„ Ако желаете някой да ви обича, сред него и вас би трябвало да има разлика, която да е хармонична, както сред тоновете в музиката. В това вярно комбиниране, в това разграничение точно седи хармонията, от която ние се възхищаваме. “

„ Никой няма право да запита приятеля си или който и да е, обича ли го. Зададе ли подобен въпрос на приятеля си, любовта сред тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма за какво да го питате. Щом питаш, ти не вярваш към този момент. “

„ Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: “Както аз те обичам, и ти би трябвало да ме обичаш ”. “

„ Отрицателните сили в света не могат да допрян индивида на любовта. Те не намират храна в него, тъй като не са в естетика с неговото естество. “

„ Когато имаме любовта, целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим и по тази причина работите ни не вървят. “

„ Човешката обич, в случай че не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на оня, който обича. “

„ За всеки човек е несъмнено кой да го обича. И всеки човек би трябвало да откри оня, който го обича. “

„ Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек в никакъв случай не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате. “

„ Не може да мислиш за някого, в случай че той не мисли за теб. “

„ Няма по-голямо злощастие от това да видиш любовта и да я нямаш. “

Борис Белев, AFISH.BG