Депутатите като прахосници и проводник на интересите на най-непроизводителните
Изборите са значими по милион аргументи, една от които е какви хора изпращаме в Народното събрание, тъй като те са взели страната на ръчно ръководство. Ако до преди 6-7 години Народното събрание се разглеждаше като гумен щемпел на администрацията, т.е. служителите изготвят плановете за политики, а депутатите нямат опция да въздействат качествено, то това от дълго време не е по този начин.
Точно противоположното - депутатите интензивно товарят бюджета с нови разноски, със мощно лобистки решения за съответни групи/бизнеси, без въобще да се интересуват по какъв начин това се отразява на държавния бюджет, a и на цялостната макроикономическа картина в страната.
Ето някои образци за решения от последните парламенти:
Ново предписание за заплатите в Министерство на вътрешните работи (ЗИД ЗМВР от февруари 2024 г.) Към общите разноските за заплати в Министерство на вътрешните работи, които надминават 2,5 милиарда лева през 2024 година се чака растеж от 40-50% на възнагражденията, което е в допълнение 1,2 милиарда лева за 2025 г.
Ново предписание за заплатите в МО (ЗИД ЗОВС от април 2024 година Към общите разноските за заплати в МО от над 1,7 милиарда лева през 2024 година се чака растеж от 30-50%, което е в допълнение 500-600 млн. лева за 2025 г.
Ново предписание за разноските за висше обучение (ЗИД ЗВО от март 2024 година Средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето обучение се възнамеряват годишно в размер не по-малък от 0,9 на 100 от брутния вътрешен артикул (чл. 90а), което е близо 2 милиарда лева за 2025 г.
Какво прави министерство на финансите?
Гледа в профил и подвига плещи, само че освен.
При гласувани милиарди левове спомагателни разноски финансовият министър предлага повдигане на осигуровки и прошка за неплатени налози, да вземем за пример.
И до момента в който финансовото министерство не може да ограничи законодателната самодейност на народните представители, то може в сегашната обстановка да предложи понижение на разноски, а даже и анулация на гласуваните нараствания. Ще се запитаме - за какво някой гласоподава, а след това различен предлага анулация? Лесният отговор - тъй като няма пари. По-задълбоченият отговор би бил - тъй като горните образци за нараствания са признати при брутално лобиране на най-непроизводителните и/или отказващи промени.
Корпоративни ползи и гилдийна феодализация - проблемите пред бюджета се роят
Корпоративни ползи и гилдийна феодализация - проблемите пред бюджета се роят
Така че както е допустимо да се одобряват милиарди разноски в последния миг, по този начин е и допустимо да се предложи анулацията им в последния миг.
Законодателният развой се случва в Народното събрание, който има суверенното право да взема решение за налози, разноски и задължения. Но това не анулира икономическата логичност и аритметика - по тази причина концепциите и предложенията би трябвало да идват от изпълнителната власт, или най-малко да бъдат оценени и вкарани в общата рамка на ръководството и обществените финанси, като извървят целия цикъл - от идентифициране на проблем, през формулиране на различни решения, през публични съвещания и съответни сметки за разноските и изгодите. Така е в страни, в които няма законодателна инфлация и има по-голяма непоклатимост, предвидимост и експертност в правенето на политики.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Точно противоположното - депутатите интензивно товарят бюджета с нови разноски, със мощно лобистки решения за съответни групи/бизнеси, без въобще да се интересуват по какъв начин това се отразява на държавния бюджет, a и на цялостната макроикономическа картина в страната.
Ето някои образци за решения от последните парламенти:
Ново предписание за заплатите в Министерство на вътрешните работи (ЗИД ЗМВР от февруари 2024 г.) Към общите разноските за заплати в Министерство на вътрешните работи, които надминават 2,5 милиарда лева през 2024 година се чака растеж от 40-50% на възнагражденията, което е в допълнение 1,2 милиарда лева за 2025 г.
Ново предписание за заплатите в МО (ЗИД ЗОВС от април 2024 година Към общите разноските за заплати в МО от над 1,7 милиарда лева през 2024 година се чака растеж от 30-50%, което е в допълнение 500-600 млн. лева за 2025 г.
Ново предписание за разноските за висше обучение (ЗИД ЗВО от март 2024 година Средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето обучение се възнамеряват годишно в размер не по-малък от 0,9 на 100 от брутния вътрешен артикул (чл. 90а), което е близо 2 милиарда лева за 2025 г.
Какво прави министерство на финансите?
Гледа в профил и подвига плещи, само че освен.
При гласувани милиарди левове спомагателни разноски финансовият министър предлага повдигане на осигуровки и прошка за неплатени налози, да вземем за пример.
И до момента в който финансовото министерство не може да ограничи законодателната самодейност на народните представители, то може в сегашната обстановка да предложи понижение на разноски, а даже и анулация на гласуваните нараствания. Ще се запитаме - за какво някой гласоподава, а след това различен предлага анулация? Лесният отговор - тъй като няма пари. По-задълбоченият отговор би бил - тъй като горните образци за нараствания са признати при брутално лобиране на най-непроизводителните и/или отказващи промени.
Корпоративни ползи и гилдийна феодализация - проблемите пред бюджета се роят
Корпоративни ползи и гилдийна феодализация - проблемите пред бюджета се роят
Така че както е допустимо да се одобряват милиарди разноски в последния миг, по този начин е и допустимо да се предложи анулацията им в последния миг.
Законодателният развой се случва в Народното събрание, който има суверенното право да взема решение за налози, разноски и задължения. Но това не анулира икономическата логичност и аритметика - по тази причина концепциите и предложенията би трябвало да идват от изпълнителната власт, или най-малко да бъдат оценени и вкарани в общата рамка на ръководството и обществените финанси, като извървят целия цикъл - от идентифициране на проблем, през формулиране на различни решения, през публични съвещания и съответни сметки за разноските и изгодите. Така е в страни, в които няма законодателна инфлация и има по-голяма непоклатимост, предвидимост и експертност в правенето на политики.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ




