За гражданското образование
Изборите минаха. За следващ път политиците се надпреварваха да ни оферират панацея за проблемите на обществото. Но панацея няма. Има чудеса, само че те пък рядко се случват, изключително когато става дума за публични процеси. Вероятно тъй като вярата ни е дребна. Във всеки случай в случай че желаеме позитивна смяна за обществото ни, остава ни пътят на образованието и труда.
Тук ще поговорим за образованието. То е значимо – факт, който за благополучие все по-малко хора в България отхвърлят, въпреки че помним и подобен интервал в в никакъв случай несвършващия български преход. Същият този интервал роди убийствения публичен нихилизъм, който директно засегна и образованието, неговата организация, конструкция и най-важното – настройката ни към него. Тогава като реакция на целия обществен безпорядък се появи известното разбиране, което мнозина повтаряха като мантра, а имено, че децата ни би трябвало да учат с преимущество математика, " компютри " и британски. И въпреки обществото ни през днешния ден да е излязло от опиянението на крайния си нихилизъм, упоменатото нагоре верую – математика, " компютри " и британски – с известни модификации продължава да господства като метод на мислене за целите на междинното ни обучение.
Няма да спорим, засиленото проучване на математика, технологии и езици е значимо. Пазарът на труда потвърждава това. Само че около преследването на претенциите на пазара на труда, забравихме друго, не по-маловажно предопределение на образованието, а имено да основава почтени и свободни хора, жители, които да знаят по какъв начин да заловен ориста в ръцете си. Без залагането на тази простичка, на пръв взор, цел в образованието ни, то ще продължи да създава емигранти, без значение какъв брой пазарно насочено е. Или по-скоро таман поради това.
Нищо от казаното до тук не е ново, само че за жалост към момента не сме осъзнали изцяло смисъла на вярното дефиниране на целите в образованието. Може би за това, едвам неотдавна се сетихме, че след няколко години няма да имаме учители, въпреки десетилетия наред те да бяха методично избутвани надолу по обществената стълбица, посредством инцидентно или преднамерено сбъркани политики или поради никакви такива. Пак относително скоро разбрахме, че някои от лекарите ни, не всички за благополучие, са се трансформирали повече в търговци и по-малко в лекуващи експерти. А какво да кажем за тези, които ползват законите – какъв брой от тях, водени от користни цели са трансформирали насилването на процедурите в своя ежедневна рутина?
За страдание няма по какъв начин да е другояче, откакто всяка една от огромните обществени системи, като опазване на здравето, защита, вътрешен ред, а и самото обучение, действат добре, единствено в случай че обществото споделя общи полезности. А те се възпитават. Корупцията, която през днешния ден всички политици дават обещание да борят, също е резултат от сбърканите цели на образованието ни през годините, поради които най-обикновените, само че за сметка на това, безконечни полезности, постоянно биват омаловажавани в общественото пространство.
Ако следваме тази логичност мъчно можем да обвиним персонално някого за положението на обществото ни. Политиците, естествено, съгласно професионалната си характерност, следва да са най-виновни. Академичната общественост, която постоянно се явява нужен съдружник на политиците за легитимирането на потребността от едни или други политики – също. А какво да кажем за неправителствените организации, професионалните лобита, държавните чиновници? Без да оневиняваме никой, обаче, би трябвало да признаем, че всеки от нас носи своята виновност. Дори и единствено за това, че не знае по какъв начин да поеме своята част от отговорността, и за ежедневните си избори, и за политическите си такива.
Отговорността, също се възпитава. И когато това не го прави фамилията, би трябвало да го направи учебното заведение. Според едно известно разбиране в случай че желаеме да надникем в бъдещето, което ни чака след 20-30 години, задоволително е да погледнем в класните си стаи през днешния ден. Много признаци в актуалното българско учебно заведение крещят, че бъдещето може да се окаже друго от това, което всички бихме желали да забележим. На първо място, тъй като отговорността наподобява ще бъде по-дефицитна и от през днешния ден. Отделно бъдещето, което предвещават днешните класни стаи в България е бъдеще на големи неравенства – обществени, стопански, етнически и даже езикови.
Чуваме по какъв начин тази година в учебните заведения са върнати десетки хиляди възпитаници. И това е добре. Едновременно с това, тези, които ни го оповестяват се вършат, че не виждат по какъв начин хиляди от тези деца, въпреки и правно, на книга, да участват в учебните заведения, на процедура и дело към момента не са там. И обвързването на детските отсъствия със обществената система не оказва помощ, с изключение на още веднъж на книга. С особена мощ последното важи за най-бедните региони на страната, без значение селски или градски, както и за тези с етнически смесено население. И по какъв начин би било другояче, когато родители са принудени по доста месеци в годината да работят в Германия, Гърция, Швеция или Бог знае още къде, а доста постоянно дружно с тях пътуват и децата. Правим се, че системата работи, до момента в който преднамерено основани общински комисии от педагози, полицейски и общински чиновници, обикалят по домовете да молят родители да записват своите деца в едно или друго учебно заведение, с цел да може то да просъществува във, към този момент потвърдено, порочната система " парите следват ученика ". Глухи сме за проучванията, които демонстрират равнището на функционална неначетеност измежду учениците. Отделно, не желаеме да знаем за хилядите деца, с майчин език, друг от българския, които достигнали до V, VI или VII-ми клас, имат нефункционални или никакви знания по български. Нима можем след това да пожелаваме от тях да бъдат почтени и равнопоставени жители на България? Имаме ли право на това, в случай, че просветителната система вместо да предложи няколкостепенно диференцирано проучване на български език, съгласно равнището на което го владеят другите възпитаници, се прави, че проблем с " децата билингви " не съществува.
За да не бъдем крайни песимисти, би трябвало да кажем, че все нещо се случва в образованието ни. И едно от хубавите е идното през 2020-2021 година въвеждане на предмета " Гражданско обучение " в междинните учебни заведения в България. Необяснимо остава, обаче, за какво то толкоз се забави, в случай, че главните цели на предмета, а точно обяснението на това що е народна власт и разделяне на управляващите, са били в основата и на дисциплината " Гражданско обучение ", съществувал в България и през интервала 1892-1944 година Може би тъй като всяка неособено демократична власт избира да ръководи не изключително образовани и самостоятелно мислещи и настоящи жители? Ако това е по този начин, елементарно можем да разбираем и безкрайните смени и промени в образователни стратегии и тактики през последните десетилетия, които рядко наподобяват разумни, както за преподавателите, по този начин и за родителите и техните деца.
Дискусионна остава целесъобразността гражданското обучение, като обособен предмет да се учи само в границите на XI и XII клас на междинното обучение. В този интервал от образованието си една част от учениците към този момент са осведомени с тематиките, които визира гражданското обучение, и фокусът им е ориентиран към бъдещата професионална ориентировка. Тези пък, които в действителност имат нужда от обучение, което да им даде обикновена гражданска просветеност, посредством която да се измъкнат от зависимостите на бедността или гетото, по един или различен метод постоянно към този момент не са действителна част от просветителната система на тази възраст.
И въпреки всичко каквото и да е начало, то е по-добро от никакво начало.
Българският институт за правни начинания изследва опциите детайли от предмета " Гражданско обучение " да бъдат приспособени за деца в началния и главния стадий на учебното обучение. Чрез поредност фокус групи бяха проучени когнитивните благоприятни условия на възпитаници във възрастовата група IV – VII клас от разнообразни социално-икономически групи и етноси, по въпроси що е това страна, институции, права, отговорности. Въз основа на резултатите от фокус групите мултидисциплинарен екип създаде три късометражни анимационни кино лентата, приспособени за въпросната възрастова група (тук). Те дават съществена информация за това какво е страната, кои са институциите в нея, по какъв начин действа обществото и какви са правата и отговорностите на жителите. Към филмите бе направено и малко пособие за учителя, което съдържа въпроси и отговори по засегнатите във видеата въпроси, както и къса интерактивна игра. Така беше основан консистентен модул за образование по гражданско обучение, който да може да бъде употребен от всеки преподавател в страната. Допълнителен плюс на основания модул е, че той е съгласуван със характерните просветителни потребности на децата от етнически смесените региони на страната, където дефицитът от знания за това какво е страна и ролята ѝ в живота на жителите е най-остър.
Цветомир Тодоров, Български институт за правни инициативи
Тук ще поговорим за образованието. То е значимо – факт, който за благополучие все по-малко хора в България отхвърлят, въпреки че помним и подобен интервал в в никакъв случай несвършващия български преход. Същият този интервал роди убийствения публичен нихилизъм, който директно засегна и образованието, неговата организация, конструкция и най-важното – настройката ни към него. Тогава като реакция на целия обществен безпорядък се появи известното разбиране, което мнозина повтаряха като мантра, а имено, че децата ни би трябвало да учат с преимущество математика, " компютри " и британски. И въпреки обществото ни през днешния ден да е излязло от опиянението на крайния си нихилизъм, упоменатото нагоре верую – математика, " компютри " и британски – с известни модификации продължава да господства като метод на мислене за целите на междинното ни обучение.
Няма да спорим, засиленото проучване на математика, технологии и езици е значимо. Пазарът на труда потвърждава това. Само че около преследването на претенциите на пазара на труда, забравихме друго, не по-маловажно предопределение на образованието, а имено да основава почтени и свободни хора, жители, които да знаят по какъв начин да заловен ориста в ръцете си. Без залагането на тази простичка, на пръв взор, цел в образованието ни, то ще продължи да създава емигранти, без значение какъв брой пазарно насочено е. Или по-скоро таман поради това.
Нищо от казаното до тук не е ново, само че за жалост към момента не сме осъзнали изцяло смисъла на вярното дефиниране на целите в образованието. Може би за това, едвам неотдавна се сетихме, че след няколко години няма да имаме учители, въпреки десетилетия наред те да бяха методично избутвани надолу по обществената стълбица, посредством инцидентно или преднамерено сбъркани политики или поради никакви такива. Пак относително скоро разбрахме, че някои от лекарите ни, не всички за благополучие, са се трансформирали повече в търговци и по-малко в лекуващи експерти. А какво да кажем за тези, които ползват законите – какъв брой от тях, водени от користни цели са трансформирали насилването на процедурите в своя ежедневна рутина?
За страдание няма по какъв начин да е другояче, откакто всяка една от огромните обществени системи, като опазване на здравето, защита, вътрешен ред, а и самото обучение, действат добре, единствено в случай че обществото споделя общи полезности. А те се възпитават. Корупцията, която през днешния ден всички политици дават обещание да борят, също е резултат от сбърканите цели на образованието ни през годините, поради които най-обикновените, само че за сметка на това, безконечни полезности, постоянно биват омаловажавани в общественото пространство.
Ако следваме тази логичност мъчно можем да обвиним персонално някого за положението на обществото ни. Политиците, естествено, съгласно професионалната си характерност, следва да са най-виновни. Академичната общественост, която постоянно се явява нужен съдружник на политиците за легитимирането на потребността от едни или други политики – също. А какво да кажем за неправителствените организации, професионалните лобита, държавните чиновници? Без да оневиняваме никой, обаче, би трябвало да признаем, че всеки от нас носи своята виновност. Дори и единствено за това, че не знае по какъв начин да поеме своята част от отговорността, и за ежедневните си избори, и за политическите си такива.
Отговорността, също се възпитава. И когато това не го прави фамилията, би трябвало да го направи учебното заведение. Според едно известно разбиране в случай че желаеме да надникем в бъдещето, което ни чака след 20-30 години, задоволително е да погледнем в класните си стаи през днешния ден. Много признаци в актуалното българско учебно заведение крещят, че бъдещето може да се окаже друго от това, което всички бихме желали да забележим. На първо място, тъй като отговорността наподобява ще бъде по-дефицитна и от през днешния ден. Отделно бъдещето, което предвещават днешните класни стаи в България е бъдеще на големи неравенства – обществени, стопански, етнически и даже езикови.
Чуваме по какъв начин тази година в учебните заведения са върнати десетки хиляди възпитаници. И това е добре. Едновременно с това, тези, които ни го оповестяват се вършат, че не виждат по какъв начин хиляди от тези деца, въпреки и правно, на книга, да участват в учебните заведения, на процедура и дело към момента не са там. И обвързването на детските отсъствия със обществената система не оказва помощ, с изключение на още веднъж на книга. С особена мощ последното важи за най-бедните региони на страната, без значение селски или градски, както и за тези с етнически смесено население. И по какъв начин би било другояче, когато родители са принудени по доста месеци в годината да работят в Германия, Гърция, Швеция или Бог знае още къде, а доста постоянно дружно с тях пътуват и децата. Правим се, че системата работи, до момента в който преднамерено основани общински комисии от педагози, полицейски и общински чиновници, обикалят по домовете да молят родители да записват своите деца в едно или друго учебно заведение, с цел да може то да просъществува във, към този момент потвърдено, порочната система " парите следват ученика ". Глухи сме за проучванията, които демонстрират равнището на функционална неначетеност измежду учениците. Отделно, не желаеме да знаем за хилядите деца, с майчин език, друг от българския, които достигнали до V, VI или VII-ми клас, имат нефункционални или никакви знания по български. Нима можем след това да пожелаваме от тях да бъдат почтени и равнопоставени жители на България? Имаме ли право на това, в случай, че просветителната система вместо да предложи няколкостепенно диференцирано проучване на български език, съгласно равнището на което го владеят другите възпитаници, се прави, че проблем с " децата билингви " не съществува.
За да не бъдем крайни песимисти, би трябвало да кажем, че все нещо се случва в образованието ни. И едно от хубавите е идното през 2020-2021 година въвеждане на предмета " Гражданско обучение " в междинните учебни заведения в България. Необяснимо остава, обаче, за какво то толкоз се забави, в случай, че главните цели на предмета, а точно обяснението на това що е народна власт и разделяне на управляващите, са били в основата и на дисциплината " Гражданско обучение ", съществувал в България и през интервала 1892-1944 година Може би тъй като всяка неособено демократична власт избира да ръководи не изключително образовани и самостоятелно мислещи и настоящи жители? Ако това е по този начин, елементарно можем да разбираем и безкрайните смени и промени в образователни стратегии и тактики през последните десетилетия, които рядко наподобяват разумни, както за преподавателите, по този начин и за родителите и техните деца.
Дискусионна остава целесъобразността гражданското обучение, като обособен предмет да се учи само в границите на XI и XII клас на междинното обучение. В този интервал от образованието си една част от учениците към този момент са осведомени с тематиките, които визира гражданското обучение, и фокусът им е ориентиран към бъдещата професионална ориентировка. Тези пък, които в действителност имат нужда от обучение, което да им даде обикновена гражданска просветеност, посредством която да се измъкнат от зависимостите на бедността или гетото, по един или различен метод постоянно към този момент не са действителна част от просветителната система на тази възраст.
И въпреки всичко каквото и да е начало, то е по-добро от никакво начало.
Българският институт за правни начинания изследва опциите детайли от предмета " Гражданско обучение " да бъдат приспособени за деца в началния и главния стадий на учебното обучение. Чрез поредност фокус групи бяха проучени когнитивните благоприятни условия на възпитаници във възрастовата група IV – VII клас от разнообразни социално-икономически групи и етноси, по въпроси що е това страна, институции, права, отговорности. Въз основа на резултатите от фокус групите мултидисциплинарен екип създаде три късометражни анимационни кино лентата, приспособени за въпросната възрастова група (тук). Те дават съществена информация за това какво е страната, кои са институциите в нея, по какъв начин действа обществото и какви са правата и отговорностите на жителите. Към филмите бе направено и малко пособие за учителя, което съдържа въпроси и отговори по засегнатите във видеата въпроси, както и къса интерактивна игра. Така беше основан консистентен модул за образование по гражданско обучение, който да може да бъде употребен от всеки преподавател в страната. Допълнителен плюс на основания модул е, че той е съгласуван със характерните просветителни потребности на децата от етнически смесените региони на страната, където дефицитът от знания за това какво е страна и ролята ѝ в живота на жителите е най-остър.
Цветомир Тодоров, Български институт за правни инициативи
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ