След изборите: Три ножа и крокодил в езерото с жълтици
Изборите минаха. Чухме всевъзможни поздравления и пояснения. Не чухме извинения. А имаше защо. Но пък с цел да има извинения, трява да има самопризнания. Например, че най-голямата партия купува най-вече гласове, склонява и „ стимулира “ гласоподаватели или техни работодатели. Изсипаха са чували с пари – от кое място, единствено можем да гадаем, само че с висок % на меродавност.
Прокуратурата и Министерство на вътрешните работи не видяха подобен проблем. Значи проблем няма. Най-голямата партия се набива най-вече на очи, тъй като работи най-мащабно. А работи най-мащабно, тъй като има доста какво да губи. Победа непременно подвигна цената до нови висоти. И други партии правеха същото, само че съгласно растежа си. Това, несъмнено, е корупция. В нея вземат участие даже най-бедните и необразованите. Трябват им парите и няма по какъв начин да откажат 50-150-200 лв.. Това са няколко щафети колбас, 1-2 кила евтини кренвирши, ракия, сиренце, самун и цигари. удовлетворени са и даващи, и получаващи.
ГЕРБ са удовлетворени от резултата. Запазването на превъзходството може им е скъпо - разбирайте го всячески, - само че за тях успеха бе на живот и гибел. Въпреки шегата на Борисов, че към този момент им било скучно да бият навсякъде… Скучно, само че комфортно даже единствено поради безконтролността.
Опозицията – всички, които се припознават като такава, - хем имат мотив за наслада (десетте районни кметове в София, Русе, Плевен и другаде), хем би трябвало да седне да си напише домашното. Най-вече да си отговори, за какво все не съумява да прочете теорията на компромиса на Макс Вебер и да реализира углавен избор. Отсреща им подвигнаха задоволително високо топката с „ Апартаментгейт “, корупцията, мафиотизиране на браншове от стопанската система, развращаването на медийната среда и прочие
Ще чуете още доста словоизлияния от дежурните политически оплаквачи и трубадури от средите на социолозите, политолозите, обществените антрополози, публицисти и прочие Докато коментатори умуваха, дали в ГЕРБ ще има „ нощ на дългите ножове “ – вътрешна кавга с щурмоваците, по прилика с дейностите на Хитлер през 1934 година – се роди шегата, че няма по какъв начин това да стане, тъй като в ръководещата партия има единствено един нож… Нож с основно „ Н “.
ТРИТЕ НОЖА
Живели в един дом три ножа. Единият бил изострен и комфортен – с него режели месото, хляба и сиренето на господаря.
Вторият лежал ръждясал и пропуснат в килера. Той бил оня, който опирал в кокала, когато ситуацията ставало безнадеждно. Никой в къщата на господаря не говорел за него, тъй като знаели, че опре ли ножа в кокала, обстановката излиза от надзор.
Третият нож бил с фино, дълго острие и проблясвал в тъмното като гръмотевица. Всички се страхували от него, тъй като той бил предопределен да убива.
Веднъж този, който бил предназначен да реже деликатеси и бял бухнал самун се оплакал: „ Все съм в ръцете на господаря, не дава никой различен да ме допира. Напоследък виждам, че другите членове на фамилията, служащите и прислужниците стартират да ме гледат с ненавист. Само че не аз съм отговорен за техните беди и беднотия, нали? Аз съм единствено един инструмент… “
„ Значи скоро ще пристигна моето време. За да резервира властта и благосъстоянието си, господарят ще би трябвало да отстрани тези, които му пречат. Това е моят час “, - споделил тънкият, броблясващ като гръмотевица нож.
Ръждясалият им другар ги изслушал и на собствен ред проговорил: „ Рано или късно нещата постоянно опират до мен. И тогава става ужасно. Господарят по този начин и не разбра това… “
ЕЗЕРОТО
Мъдрец седял на камък до красиво езеро и съзерцавал водата. По едно време от близкия замък се чула музика, шум и смях. Мъдрецът видял да се доближават султана и неговата свита от министри, съветници, актьори и поети и музиканти. Когато стигнали до брега, управникът извадил от огромна кожена торбичка жълтици и почнал да ги хвърля във водата. Царедворците с радостни възгласи наскачали в езерото да събират златните монети.
Тогава султанът забелязал мъдреца и споделил:
- Учителю, знам, че имаш огромно семейство и ти е мъчно да го издържаш. Защо не влезеш във водата и да събереш няколко жълтици, с цел да си окажеш помощ.
- Владетелю, през вчерашния ден отново бях тук и видях по какъв начин ти пристигна с бойци и им сподели да пуснат в езерото голям крокодил… Та се чудех, дали е още тук?…
Който схванал – схванал. " Много хора се опасяват да кажат какво желаят. Ето за какво не получават това, което желаят " - споделя Мадона.
А вие какво казвате, тъй като гласът ви нещо не се чува?
Фрог нюз
Прокуратурата и Министерство на вътрешните работи не видяха подобен проблем. Значи проблем няма. Най-голямата партия се набива най-вече на очи, тъй като работи най-мащабно. А работи най-мащабно, тъй като има доста какво да губи. Победа непременно подвигна цената до нови висоти. И други партии правеха същото, само че съгласно растежа си. Това, несъмнено, е корупция. В нея вземат участие даже най-бедните и необразованите. Трябват им парите и няма по какъв начин да откажат 50-150-200 лв.. Това са няколко щафети колбас, 1-2 кила евтини кренвирши, ракия, сиренце, самун и цигари. удовлетворени са и даващи, и получаващи.
ГЕРБ са удовлетворени от резултата. Запазването на превъзходството може им е скъпо - разбирайте го всячески, - само че за тях успеха бе на живот и гибел. Въпреки шегата на Борисов, че към този момент им било скучно да бият навсякъде… Скучно, само че комфортно даже единствено поради безконтролността.
Опозицията – всички, които се припознават като такава, - хем имат мотив за наслада (десетте районни кметове в София, Русе, Плевен и другаде), хем би трябвало да седне да си напише домашното. Най-вече да си отговори, за какво все не съумява да прочете теорията на компромиса на Макс Вебер и да реализира углавен избор. Отсреща им подвигнаха задоволително високо топката с „ Апартаментгейт “, корупцията, мафиотизиране на браншове от стопанската система, развращаването на медийната среда и прочие
Ще чуете още доста словоизлияния от дежурните политически оплаквачи и трубадури от средите на социолозите, политолозите, обществените антрополози, публицисти и прочие Докато коментатори умуваха, дали в ГЕРБ ще има „ нощ на дългите ножове “ – вътрешна кавга с щурмоваците, по прилика с дейностите на Хитлер през 1934 година – се роди шегата, че няма по какъв начин това да стане, тъй като в ръководещата партия има единствено един нож… Нож с основно „ Н “.
ТРИТЕ НОЖА
Живели в един дом три ножа. Единият бил изострен и комфортен – с него режели месото, хляба и сиренето на господаря.
Вторият лежал ръждясал и пропуснат в килера. Той бил оня, който опирал в кокала, когато ситуацията ставало безнадеждно. Никой в къщата на господаря не говорел за него, тъй като знаели, че опре ли ножа в кокала, обстановката излиза от надзор.
Третият нож бил с фино, дълго острие и проблясвал в тъмното като гръмотевица. Всички се страхували от него, тъй като той бил предопределен да убива.
Веднъж този, който бил предназначен да реже деликатеси и бял бухнал самун се оплакал: „ Все съм в ръцете на господаря, не дава никой различен да ме допира. Напоследък виждам, че другите членове на фамилията, служащите и прислужниците стартират да ме гледат с ненавист. Само че не аз съм отговорен за техните беди и беднотия, нали? Аз съм единствено един инструмент… “
„ Значи скоро ще пристигна моето време. За да резервира властта и благосъстоянието си, господарят ще би трябвало да отстрани тези, които му пречат. Това е моят час “, - споделил тънкият, броблясващ като гръмотевица нож.
Ръждясалият им другар ги изслушал и на собствен ред проговорил: „ Рано или късно нещата постоянно опират до мен. И тогава става ужасно. Господарят по този начин и не разбра това… “
ЕЗЕРОТО
Мъдрец седял на камък до красиво езеро и съзерцавал водата. По едно време от близкия замък се чула музика, шум и смях. Мъдрецът видял да се доближават султана и неговата свита от министри, съветници, актьори и поети и музиканти. Когато стигнали до брега, управникът извадил от огромна кожена торбичка жълтици и почнал да ги хвърля във водата. Царедворците с радостни възгласи наскачали в езерото да събират златните монети.
Тогава султанът забелязал мъдреца и споделил:
- Учителю, знам, че имаш огромно семейство и ти е мъчно да го издържаш. Защо не влезеш във водата и да събереш няколко жълтици, с цел да си окажеш помощ.
- Владетелю, през вчерашния ден отново бях тук и видях по какъв начин ти пристигна с бойци и им сподели да пуснат в езерото голям крокодил… Та се чудех, дали е още тук?…
Който схванал – схванал. " Много хора се опасяват да кажат какво желаят. Ето за какво не получават това, което желаят " - споделя Мадона.
А вие какво казвате, тъй като гласът ви нещо не се чува?
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ