Проф. Янаки Стоилов: Изборът на нов ВСС да се извършва по нови правила
Изборът на нов Висш съдебен съвет да се прави по нови правила. Токова предложение аргументира в Българска национална телевизия " Денят стартира " конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов. Той сложи и въпроса и дали имаме потребност от непрекъснат Висш правосъден съвет.
Правилно се приказва, че би трябвало да се пристъпи бързо към избор на тези органи в правосъдната власт, чийто мандат е изминал. Но за мен поражда въпросът дали не би трябвало да се създадат малцина, само че доста значими промени в организацията на правосъдната власт в закона, преди да започва тази процедура. Въпросът е имаме ли потребност от непрекъснат Висш правосъден съвет. Защото, в случай че погледнем какво става през редица години, вместо това да обезпечи по-голямо самоуправление и самостоятелност на правосъдната власт, докара до отделяне на тези, които ръководят правосъдната власт от хората, които са получатели на ръководството. Дори в допълнение овластяване, тъй като Висш съдебен съвет е умислен на първо място като кадрови орган, а не просто като една система за ръководство на всевъзможни въпроси във връзка с правосъдната власт.
При подобен модел Висш съдебен съвет ще заседава от време на време.
Защото има доста настоящи въпроси. Това не значи да намалее тяхната роля в кадровата активност, само че няма потребност да се самоовластяват с неща, които са неприсъщи. Мандатите са избрани по Конституция. Другият въпрос е дали в парламентарната квота би трябвало да бъдат избирани настоящи съдии, прокурори и следователи. Това сякаш трябваше да подсигурява, че правосъдната власт няма да бъде податлива на странични въздействия. В настоящия състав има не повече от един, двама души, които не са магистрати, само че виждаме, че резултатът не е подобен. Вместо да се ускори публичния надзор, това докара до изолираност на тази система от другите държавни действия. Третият въпрос визира самото образуване на Висш съдебен съвет, би трябвало да се основат гаранции в процедурата, по която съдиите, прокурорите и следователите ще изберат своите представители. Първо те да имат свободата на вота и второ - да бъде обезпечена достоверността на този избор.
Проф. Стоилов акцентира, че в случай че се запазят напълно старите правила, има риск да се възпроизведат и част от старите проблеми, без значение от новите хора.
И тук нормално вниманието разбираемо се концентрира върху избора на нов основен прокурор, само че не по-малко значимо е какъв ще бъде избора за ръководител на Върховен административен съд, защото този съд управлява актовете на изпълнителната власт. А сега ние сме в една най-меко казано не конституционна обстановка, казано по този начин по-откровенно, редица от висшите органи за ръководство на правосъдната власт са в нарушаване на глава 6-та на Конституцията, т.е. тя е отчасти суспендирана и това би трябвало в действителност да бъде един път вечно прекратено.
Правилно се приказва, че би трябвало да се пристъпи бързо към избор на тези органи в правосъдната власт, чийто мандат е изминал. Но за мен поражда въпросът дали не би трябвало да се създадат малцина, само че доста значими промени в организацията на правосъдната власт в закона, преди да започва тази процедура. Въпросът е имаме ли потребност от непрекъснат Висш правосъден съвет. Защото, в случай че погледнем какво става през редица години, вместо това да обезпечи по-голямо самоуправление и самостоятелност на правосъдната власт, докара до отделяне на тези, които ръководят правосъдната власт от хората, които са получатели на ръководството. Дори в допълнение овластяване, тъй като Висш съдебен съвет е умислен на първо място като кадрови орган, а не просто като една система за ръководство на всевъзможни въпроси във връзка с правосъдната власт.
При подобен модел Висш съдебен съвет ще заседава от време на време.
Защото има доста настоящи въпроси. Това не значи да намалее тяхната роля в кадровата активност, само че няма потребност да се самоовластяват с неща, които са неприсъщи. Мандатите са избрани по Конституция. Другият въпрос е дали в парламентарната квота би трябвало да бъдат избирани настоящи съдии, прокурори и следователи. Това сякаш трябваше да подсигурява, че правосъдната власт няма да бъде податлива на странични въздействия. В настоящия състав има не повече от един, двама души, които не са магистрати, само че виждаме, че резултатът не е подобен. Вместо да се ускори публичния надзор, това докара до изолираност на тази система от другите държавни действия. Третият въпрос визира самото образуване на Висш съдебен съвет, би трябвало да се основат гаранции в процедурата, по която съдиите, прокурорите и следователите ще изберат своите представители. Първо те да имат свободата на вота и второ - да бъде обезпечена достоверността на този избор.
Проф. Стоилов акцентира, че в случай че се запазят напълно старите правила, има риск да се възпроизведат и част от старите проблеми, без значение от новите хора.
И тук нормално вниманието разбираемо се концентрира върху избора на нов основен прокурор, само че не по-малко значимо е какъв ще бъде избора за ръководител на Върховен административен съд, защото този съд управлява актовете на изпълнителната власт. А сега ние сме в една най-меко казано не конституционна обстановка, казано по този начин по-откровенно, редица от висшите органи за ръководство на правосъдната власт са в нарушаване на глава 6-та на Конституцията, т.е. тя е отчасти суспендирана и това би трябвало в действителност да бъде един път вечно прекратено.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ