Изборът на домашно животно е избор на нов член от

Изборът на домашно животно е избор на нов член от фамилията. Той би трябвало да бъде добре премислен и преценен. Към към този момент взетото решение да се подходи с нужната отговорност и съвестност, тъй като всяко живо създание има душа и право на благополучие и обич.

Ако сте решили да се сдобиете с коте, умерено може да се спрете на дългокосместа (персийска) или полудългокосместа (ангорска) порода. Плюсовете и на двете породи са доста.

“Характерът им е благ, мил, доблестен, лишен от експанзия. Чудесно се спогаждат с деца и други животни. Тези животинчета са като преносими плюшени играчки. Игриви и закачливи, само че в умерена степен, обикват своя дом и стопаните си, а гласът им съвсем не се чува. ”

Персийска котка

Произход и съществени характерности

Родината на персийката е Древна Персия, оттова идва и наименованието й. Това е територията на сегашен Иран. През 16 век породата стартира да се отглежда в Европа – първо в Италия, а след това и в другите страни. Особен интерес към нея има в Англия и Съединени американски щати, където през 19 век стартират най-сериозните селекции по тип и външни характерности. Това грациозно и благо животно към днешна дата се радва на изключителна известност по целия свят и печели както класациите за най-желан домакински любим, по този начин и фелиноложките изложения.

Персийката има спокоен и спокоен темперамент, любвеобилна и покорна, обича да си поспива. Идеална компаньонка, търсеща вниманието на своя собственик, основана да радва с мъркащото си и ненатрапчиво наличие. Внася забавление и наслада и е съвършен избор за развъждане в домашни условия. Изключително възпитана и с отлични хигиенични привички. При положителни грижи към нея, доближава дълбока напреднала възраст и може да й се наслаждавате до 15-20 години.

Външен тип и разновидности

Персийките са с солидна и ниско ситуирана костна конструкция, относително по–тежки от останалите типове котки. Крайниците им са постоянни и стъпват леко тромаво. Козината им е луксозна – с гъст и дълъг косъм и подкосъм. Главно в нея се крие хубостта им. Изисква постоянно сресване и в прорез с общоприетите клюки, че е кошмарно почистването на целия дом, бихме споделили, че това е по този начин единствено един път, до два пъти в годината. Когато настава промяната на козината й от зимна на лятна и назад. И несъмнено се претърпява.

Съществува извънредно многообразие в цветово отношение – сред 150 и 300 вариации. Те дефинират типа – чинчила, екзотична, хималайска (колър пойнт), мраморна, тигрова, едноцветна, опушена, костенуркова и така нататък Цветът на козината подхожда на прецизен цвят на очите. Персийката има по детски любопитно лъчение, характерът й е доброжелателен, отворен и отзивчив. За мекотата в излъчването главен „ провинен ” е дребният и сплеснат нос, който е и една от присъщите черти, както и огромните, изразителни очи.

Интересни обстоятелства за персийските котки:

Обикновено раждат малцина котета – 2-3, рядко 4-5 и нагоре.

Мъжките са по-гальовни и нежни от женските представители.

Американските селекционери са ги кръстили „ baby face ” ( от англ. детско лице ), поради миловидното им и заоблено изражение и пухкавото, закръглено тяло.

Предпочитани са от кралските дворове – Франция, Италия, Англия. Любима порода са на британската кралица Виктория.

Не се оправят добре на улицата, а очите са им проблематичен орган.

Повечето от белите котки със сини очи са глухи.

Съжителстват добре с кучета и могат да се гледат дружно с огромен триумф.

Ако не се сресват постоянно, козината им може да се спласти и да провокира здравословни проблеми.Продължава: Дългокосместите котки - идеалната компания - II