Изборът на България за домакин на 47-ата сесия на Комитета

Изборът на България за хазаин на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО е несъмнено огромно самопризнание за България, защото това е един от най-престижните международни конгреси за културно завещание. Поздравления за министъра на културата проф. Найден Тодоров, който стремително съумя да убеди управлението на ЮНЕСКО идната годишна среща на Комитета да се случи точно у нас.  Това сподели пред " Гласове " Ирена Тодорова- изпълнителен шеф на Регионален център София – ЮНЕСКО и член на управителния съвет на Национален фонд „ Култура ”.

Според нея различен е въпросът по какъв начин ще се представим следващата година като домакини на това събитие. Тук съществува действителен риск, изключително в случай че решим да продължим познатите практики по включване в процеса на хора, които в годините „ паразитират “ върху българската просвета, комфортно са се самонастанили в разнообразни сфери и ловко прикриват цялостната си некадърност да я ръководят и разпространяват. 

Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм 

- България става хазаин на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО през 2025 година, какво значи това за нас?

- Изборът на България за хазаин на 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО е несъмнено огромно самопризнание за България, защото това е един от най-престижните международни конгреси за културно завещание. Поздравления за министъра на културата проф. Найден Тодоров, който стремително съумя да убеди управлението на ЮНЕСКО идната годишна среща на Комитета да се случи точно у нас. През лятото на 2025 година културата ще бъде на фокус в България. Силно се надявам на резистентност в политическия кабинет на Министерството на културата, с цел да се представим добре и да не допуснем гафове, които да лишават позитивите на такова значимо интернационално събитие. В рамките на събитието ще участват стотици министри, политици, специалисти – директно ангажирани с опазването и популяризирането на културното завещание, които ще разискват новите посоки на развиване и политики в тази област, ще разпределят финансови и други средства, ще вземат решение кои обекти да влязат в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО, както ще дефинират и тези, които са в риск или могат да отпаднат. С други думи това е политическа среща от най-високо равнище, за която ние сме почтени домакини, само че би трябвало и да останем мощен привлекателен център по проблемите на международното културно завещание и в вероятност. Само един образец ще дам, обвързван с Несебър, за който се знае, че има заплаха да загуби статута си на обект от международно значение. Този конгрес, наред с подхванатите към този момент ограничения, ни дава опция да използван всичките средства на дипломацията и да не допуснем това да се случи. 

- За първи всички парламентарно показани партии се сплотиха към кандидатурата ни да бъдем хазаин на този конгрес, значи ли това, че културата се трансформира в приоритет за българските политици. 

- Много бих желала културата да бъде един от целите на българските политици, само че в известна степен демонстрирам и песимизъм. В България ние към момента привиждаме интернационалните организации от ранга на ЮНЕСКО, Европейския съюз, Съвета на Европа като интернационалните структури, чиито политики обличат в смисъл, придават фокус на българската национална политика и по тази причина те имат своя натурален авторитет в очите на нашите политици. Причините биха могли да бъдат разнообразни, свързани с внезапно изменящия се подтекст в последните години и резултат от дълго траялия преход, само че по този начин или другояче е явно, че към момента изпитваме недостатъци в построяването и използването на културна политика. Затова е мъчно да си представим, че някой би могъл да се опълчи на сходна поръчка, въпреки да слушам, че част от заинтригуваните министерства не са били безапелационни в поддръжката си. 

Друг е въпросът по какъв начин ще се представим следващата година като домакини на това събитие. За ръководител на организационния комитет е определен един от най-ярките учени и експерти с приет интернационален опит като проф. доктор Николай Ненов, само че той не би могъл да направи доста без мощната поддръжка на Министерството на културата и като цяло на изпълнителната власт. Затова е доста значимо, макар политическите турбуленции, да се мисли в вероятност и да се даде опция на тези, които са почнали процедурата, да а завършат сполучливо, защото виждаме предпочитание и идея България да се показа уместно. 47-ата сесия на Комитета за международно завещание на ЮНЕСКО дава опция да се даде нов подтик на развиване културния туризъм, да се показа и популяризира българското културно завещание по нов и уповавам се, осъвременен метод, да се разгърне визията за България, като страна с неповторими благосъстояния, които съчетават локалното и районното, препращат по едно и също време към колорита на Балканите, само че и към европейските наследства. Затова е доста значимо – с изключение на синергията сред институциите, да се сътвори мрежа от експерти, които сполучливо да извършват заложените цели в другите стадии от подготовката и провеждането на интернационалната среща. Тук съществува действителен риск, изключително в случай че решим да продължим познатите практики по включване в процеса на хора, които в годините „ паразитират “ върху българската просвета, комфортно са се самонастанили в разнообразни сфери и ловко прикриват цялостната си некадърност да я ръководят и разпространяват. 

- Къде смятате, че би трябвало да се организира 47-ата сесия на Комитета за международно завещание?

- Разбирам, че към този момент София е избрана като съществена насочна точка. Това е обяснимо, защото в столицата има най-вече места за настаняване, градът е най-достъпен от позиция на логистика и ръководство, изобщо има потенциала да посрещне хора от целия свят. Важно е обаче локалната власт също да е дейна, изключително в подтекста на политическата рецесия, в която се намираме. Министър Тодоров уточни, че държи гостите да видят Несебър, Созопол, Копривщица, Пловдив, наред с тях Боянската черква и Рилския манастир. Всички тези места по един или различен метод са свързани с ЮНЕСКО. Знаете ли, че с изключение на Регионалния център София – ЮНЕСКО, който аз съставлявам, сме на път да се преборим за още един център на ЮНЕСКО в Созопол по запазване на подводното културно завещание. Разбирате ли какво значи това за България? Два центъра на ЮНЕСКО, единият за запазване на нематериалното културно завещание, който преди малко подписа новото си съглашение за още осем години, и един за подводното културно завещание. С повече воля от страна на политическия ни хайлайф умерено можем да се превърнем в европейски, а за какво не и в международен водач в тези посоки. 

- Предстоящият културен конгрес не е първият по рода си за нас, предходната година вашият Център провежда интернационална среща в Пловдив във връзка 20-та годишнина от подписването на Конвенцията за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, какъв беше отзвукът от нея? 

- Миналата година в Пловдив успяхме да съберем представители от целия свят и да бъдем хазаин на 11-ата интернационална среща на Категория 2 центровете на ЮНЕСКО, работещи за опазването на живото завещание на човечеството.  Избрахме стратегически това да е Пловдив, като град с устойчива културна политика, европейска столица на културата, в който културните наследства са част от живота на жителите. Когато е налице  неустойчива държавна власт, както е през последните години, устойчиви партньорства се търсят с локалната, макар че е значимо да се работи на всяко равнище, с цел да се реализират ефикасни във времето политики. Разбира се, тогавашният екип на Министерство на културата способства доста за сполучливата организация. Бих желала да обърна внимание, че сега виждаме последователност и поредност в залаганите цели, в осъществените действия за тяхното реализиране в избрани посоки в културата, по тази причина имаме и забележими резултати. Особено скъпо е, че в последно време се влагат старания в съдействието на България с ЮНЕСКО и това е положителна активност, чиито резултати стават все по-ясни и обществено налични. По този метод проблематиката по проучване, запазване, предпазване и разпространение на културното завещание добива компактност и става забележима и значима за обществото.