Избити са 14 500 българи по заповед на Сюлейман паша

Избити са 14 500 българи по заповед на Сюлейман паша през лятото на 1877 година
Тази година се навършват 148 години от едно от най-кървавите събития в българската история – Старозагорското кръвопролитие. От 19 до 21 юли 1877 година са избити 14 500 българичин по заповед на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война.

След оповестяването на война от страна на Руската империя против Османската империя, съветската войска доближава град Стара Загора и го освобождава краткотрайно. Там влизат генералите Гурко и Столетов, само че по решение на генералния щаб българското опълчение и съветската войска отстъпват при позициите на връх Свети Никола при прохода Шипка.
Масово кръвопролитие и опустошение
Няколко дни по-късно османските войски на Сюлейман паша навлизат в Стара Загора и стартират гневно кръвопролитие и изтезания над локалните българи. Убити са 14 500 души, а целият град е запален до основи.

Според историческите документи, голям брой дами и деца са били изнасилвани по заповед на османския пълководец. Много от тях са били продавани на рабски пазари в Истанбул. Не всички оживели от клането са имали шанса да доближат северна България, тъй като част от османските войски стартира да преследва и търси бягащите.
Свидетелство на свидетел
Ето по какъв начин Константин Иречек разказва града откакто го посещава няколко пъти след Освобождението: " Стара Загора напълно изгоряла с изключение на една махала на запад и няколко улици по краищата. Нейните поданици избягали единствено с това, което имали на себе си. Който останал да събира своите неща или с вяра, че турците ще бъдат отблъснати, бил загубен и никой към този момент за него не е чувал. "

Историкът продължава: " Турците, черкезите, арнаутските и малоазийските башибозуци над никого не се смилявали и наред убивали всичко. Няма семейство в Стара Загора, което да не е изгубило множеството от своите членове, дори доста родове от този ден напълно изчезнали. "
Международен отзив
Ужасът от случилото се се разнася бързо из Европа и света с помощта на публицисти и дипломати, което способства за растящата интернационална поддръжка за българската идея.

Старозагорското кръвопролитие остава дълготраен белег в националната памет. То демонстрира високата цена, която българският народ заплаща за своята независимост. Трагедията се помни освен като акт на свирепост, само че и като удостоверение за несломимия дух на едно поробено, само че борбено население.

" Поклон пред жертвите на старозагорското кръвопролитие! " – приключва материалът с думите на страхопочитание към починалите.