Из прочутата духовна творба Лествица на Св. преподобни Йоан Лествичник

Из фамозната духовна творба „ Лествица ” на Св. преподобни Йоан Лествичник (579-649 г.), в която той разказва тридесет стадии на духовно развиване, оприличени като тридесет стъпки нагоре по стълбата.

(Йоан Лествичник, Новгородска икона от XIII век)

╫ От „ Лествица ”, ходило 24

Кротостта е непроменяемо устройство на мозъка, което си остава еднообразно както при почести, по този начин и при непочтеност.

Кротостта се състои в това, при оскърбяване от близък, да се молим за него откровено и без разстройване.

Кротостта е канара, издигаща се над морето на раздразнителността, в която се разрушават всички талази, които се удрят в нея, а самата тя остава непоклатна.

Кротостта е одобряване на търпението, врата или по-добре казано майка на любовта, начало на духовната разсъдителност; тъй като Писанието споделя: Господ учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:8, 9). Тя е ходатайка за опрощаване на греховете, безстрашие в молитвата, хранилище на Светия Дух. На кого ще погледна, споделя Господ, с изключение на на смирения и съкрушения духом, и безмълвния (Ис. 66:2).

Кротостта е помощница на послушанието, пътеводителка на братството, юзда на буйството, секване на гнева, подателка на насладата, подражателство на Христа, ангелско свойство, здрави окови за бесовете и щит срещу огорчението.

В кротките сърца почива Господ, а размирната душа е седалище на дявола.

Кротките ще наследят земята, или по-точно ще завладеят земята, а буйните в гнева ще бъдат изтребени от земята им.

Кротката душа е трон на простотата, а гневливият разум е деятел на лукавството.

Тихата душа приема думите на премъдростта; тъй като е казано: Господ насочва кротките към истина (Пс. 24:8, 9), а най-много към разсъдливост.

Правата душа е съжителка на смирението, а лукавата – робиня на гордостта.

Душите на кротките ще се изпълнят с разсъдък, а гневливият разум е съжител на тъмнината и неразумието.

Гневливият човек и лицемерът се срещнали; и не е било допустимо да се откри правдива дума в техния диалог. Ако разкрием сърцето на първия, ще намерим буйство; а разглеждайки душата на втория, ще забележим коварство.

Простотата е утвърдил се табиет на душата, която е станала непозната на всяко разграничение и неспособна на коварство (неподатлива на злоумие).

Лукавството е изкуство, или по-добре казано бесовско дебелоочие, което е изгубило истината и мисли, че може да скрие това от мнозина.

Лицемерието е противоположно устройство на тялото с душата, преплетено с всякакви измислици.

Незлобието е безшумно устройство на душата, свободна от всякакво увъртане.

Правдивостта е невидима мисъл, откровен яд, искрено и непреднамерено слово.

Простодушен е оня, чиято душа се намира в своята естествена непорочност, както е била основана, и който откровено се отнася към всички.

Лукавството е изкривяване на правотата, прелъстен разсъдък, подправено самооправдание с благонамереност, проклятия подлежащи на страдания, двусмислени думи, потайност на сърцето, пропаст на хвалебствие, табиет да лъжем, самомнение станало втора природа, съперник на смирението, маска на смирение, прогонване на рева, омраза срещу изповедта, непримиримост в своето мнение, причина за падения, спънка за ставането от проваляне, подла усмивка при изобличенията, неразумно оплакване, лицемерно страхопочитание, с една дума – то е бесовски живот.

Лествицата на монашеските добродетели (икона от Синайския манастир, XII век)

Лукавият е адаш и съизвършител на дявола; по тази причина и Господ ни е научил да назоваваме дявола подъл, когато споделяме: избави ни от лукавия.

Нека бягаме от стръмнините на лицемерието и от рова на скритото коварство, слушайки казаното, тъй като тези, които правят зло, ще бъдат изтребени, като трева ще бъдат покосени, тъй като такива са пасище на бесовете.

Бог се назовава Любов, а също и Справедливост; по тази причина Премъдрият в Песен на Песните приказва към чистото сърце: справедливостта те възлюби. А неговият татко е споделил: мил и правоверен е Господ; и за ония, които са Негови адаши приказва, че те се избавят: Господ избавя вършиме по сърце; и още в различен псалом: Господ… обича правда;  лицето Му гледа праведника.

Първото свойство на детската възраст е безразличната елементарност, и до момента в който Адам я е имал, той не е видял голотата на своята душа и нищо срамно в голотата на своята плът. Похвална и блажена е и оная елементарност, която у някои е по природа, само че не е такава, както пресъздадената от лукавството посредством доста пот и труд; тъй като първата ни резервира от лицемерието и пристрастеностите, а втората бива причина за най-високо примирение и кротост; по тази причина и премията за първата не е огромна, а за последната е преславна.

Лукавият човек е лъжовен предвидливец, който мисли, че от думите може да разбере мислите на другите, и по външните действия – тяхното сърдечно разположение.

Истинското отдалечаване от света, послушанието и опазването на устата, постоянно са имали огромна мощ и ненадейно са лекували неизцерими пристрастености.

Невъзможно е богатите да влязат в царството небесно; невероятно е и безумните мъдреци на този свят да влязат в простосърдечието.

Често падението изправя лукавите, дарявайки им несъзнателно избавление и незлобие.

Изображения: bg.wikipedia.org
Йоан Лествичник, Новгородска икона от XIII век
Лествицата на монашеските добродетели (икона от Синайския манастир, XII век)