Из наследство на един от великите старци на XX век

Из завещание на един от великите старци на XX век – сръбският свещеник Тадей Витовнишки (1914-2003) и сборника „ Мир и наслада в Светия Дух “, събрал негови проповеди, поуки и беседи.

Старецът Тадей Витовнишки (1914 ~ 2003)

╫ Витовнишки стослов

Господ гледа в дълбината на сърцето какво желае то, и защо копнее. И в случай че душата не може незабавно да пристигна на себе си, Господ в свое време ще я очисти и още веднъж ще я притегли към центъра, с цел да се отрезви, и да се смири. Ако обаче в дълбината на душата има нещо, което не е очистено, нещо, което я притиска и привързва към този свят, тогава нашето блуждаене ще бъде продължително и ще имаме страдания и несгоди. Повече беди ще имаме ние, които сме вярващи, от тези, които не са, тъй като те нямат тази вътрешна болежка, не размишляват за вечността, за тях всичко е от този свят, да се претърпява, да се яде, да се пие... Това е тяхната грижа, а ние сме раздвоени – искаме да сме с Господа, а не сме разчистили своите земни сметки, с които нашето сърце има още доста връзки, към момента е в плен. Затова и доста страдаме.

Трябва да изтръгнем от сърцето проектите и жела­нията. Само тогава ще можем, с Божията помощ да възлю­бим откровено и своя близък. Иначе нашата земна обич се прилепва за един час към едно, за втори към друго, всичко това е непостоянно и нищо не остава от него. Тази наша непостоянност ни разрушава, непрекъснато ни унищожава. Не при­емаме живота с размишление, а незадълбочено.

Всичко, което планираме да създадем, би трябвало да бъде с единствената мисъл и предпочитание, че Господ желае това. Тога­ва ще бъдем в единодушие. Молим се на Господ за това, да бъдем едно. А ние непрекъснато се раздвояваме, дори и в се­мейния си кръг се разединяваме. Не е добре, човек да желае да се прави неговата воля. Когато се случи по този начин, че в дома на безбожник Господ призове към вярата някой член от семейст­вото, тази душа, която Бог е призовал, би трябвало да работи мъдро; никога да не води война въображаемо с главата на фамилията, другояче няма да има прогрес. Защото тогава и той става бандит, убиващ своите най-близки с мислите и желанията си.

Господ ще ни смири благодарение на заобикалящите ни хора. Някои провокират нашето неспокойствие, яд – и по този начин ще продължава до момента в който, не станем спокойни, до момента в който не научим този урок.

В семейство, което има доста членове, е достатъч­но единствено един да не е удовлетворен, дори да не го показва по никакъв метод, задоволително е да стартира да си мисли, по какъв начин с него постъпват незаслужено – мирът в фамилията се на­рушава; той го унищожава със своите мисли. И всички са недоволни, а не знаят от кое място е това.

Строгостта в отношението към околните е рискова. В държането си към хората би трябвало да бъдем благи, кротки, снизходителни.

Към нашите близки би трябвало да се отнасяме еднообразно. Не би трябвало да разделяме хората: този ми е приветлив, оня ми е неприятен. Защото по този начин вие обявявате война на другия човек. И тя ще бъде за вас непоносима. И въпреки че външно вие не сте дали мотив нито с дума, нито с деяние, вътре в себе си, със своите мисли, вие сте го провокирали.

Престанете да мислите зло за своите началници или сътрудниците ви по работа, променете неприятните мисли на положителни, и ще видите, по какъв начин се трансформира държанието на вашите предходни „ неприятели “.

Хората са променливи като вятъра. Днес са с теб – на следващия ден срещу теб. Кой може да спре вятъра? Кой може да угоди на целия свят? Ако се стремиш да угодиш на всеки, безусловно ще се натъкнеш на неволя. В Евангелието се споделя една елементарна премъдрост – да бъдем ничии за целия свят, с цел да станем пред Бога нечии.

Когато откриете някоя сродна душа, останете с нея, тъй като това е огромна наслада да водиш другарство със съидейник.

Характерът е основна линия – основа за прехода към вечността. Ако ние сме мирни и тихи – ще отидем в редиците на светиите и ангелите.

Светът от ден на ден се увлича по прегрешението и злото и смесва любовта със пристрастеността, а любовта и пристрастеността нямат нищо общо. Любовта това е Бог, а пристрастеността е това, което произлиза от злите духове.

Из: „ Мир и наслада в Светия Дух “, Старецът Тадей Витовнишки, изд. Славянобългарски манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф “
Снимка: Старецът Тадей Витовнишки (1914-2003); pravoslaven-sviat.org