Може сърцето да знае какво ще донесе животът ♥ Николай РАЙНОВ
Из летописите на света с парченце от Богомилските митове на видния наш публицист, мъдрец, изкуствовед и художник Николай Райнов (1889 ~ 1954)
Николай Райнов (1889 ~ 1954)
Сватбата на царския наследник
Може сърцето да знае какво ще донесе животът.
Видях едно време великански изваяния, възправени измежду пустинята - каменни изваяния видях, които пеят при изгрев.
Беше ранна заран - светла утрин в пустинята. Слънцето обливаше каменните индивиди с портокалов искра, а върху пясъка големите им тела отхвърляха далечни модри сенки. В очите им грееше празненство, само че в скованите им членове зъзнеше тъга.
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
То бе музика на богове - и тъмни, звънтящи слова на сфинкс.
И аз ги слушах.
Може сърцето да знае какво ще донесе животът.
Видях големи пирамиди, които носят по камъните си йероглифни слова, само че не разбрах що написа там. Високите жреци влизаха в среднощ, а на излизане изнасяха разпънат човек.
И редица отдадени пееха в размерни стихове морни песни. В очите им пламтеше празнична наслада, а в придвижванията на ръцете им мълвеше дълбока тъга.
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
Тъжно падаха думите им - тъжно и тежко - като едри дъждовни капки.
И аз ги слушах.
Може сърцето да знае какво ще донесе животът.
Видях голям мрачен храм - и в мрачината едвам блещукаха кадилници с миризма на ладан и касия. И величествен Мъж държеше чаша с вино - гъсто като кръв, и самун - бял като лед.
А пред Него лежеше труп. И старци с бели коси стоеха. И пееха те мудно и замряло песни. В очите им светеше мир, а по тревожните бръчки на лицата им пълзеше безпокойство.
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
Ридания изтръгваха от душата скръбните звуци на песента им - и разнасяха аромат на свещена мирта н ладан.
И аз ги слушах.
Може сърцето да знае какво ще донесе животът.
Виждах доста пъти слънцето при изгрев. И гореше в него голямо Сърце, само че не беше то сърце ни на господ, ни на смъртен. И кръвта ставаше лъчи - и капеше тая лъчиста кръв по земята - и никнеше вредом под нея живот.
И песни се носеха по въздуха - пълнозвучие на висши светове, - пълнозвучие на доста души, - напев на велико Сърце, запалено от любов на великан.
Те пееха за Сватбата на Царския Син.
И аз ги слушах.
Светло се носеха песните - радостно и бодро, - като червени пламъци на голям пожар.
И аз ги слушах.
Думите им мълвяха за това велико Сърце, чиято светла кръв облива Вселената.
…И проумях тогава думите на артиста от Изток:
„ Може сърцето да знае какво ще донесе животът. “
Из: „ Богомилски митове “, Николай Райнов, изд. Стоянъ Атанасовъ, 1938
Снимка: Николай Райнов, Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
