Из лекциите на архим. Юстин Попович (1894-1979), адресирани към сръбската

Из лекциите на архим. Юстин Попович (1894-1979), адресирани към сръбската образована юноша и четени по време на немската окупация през Втората международна война. Беседите на сръбския свещеник, изпълнени с интелектуална мощ и изключителна храброст, остават духовна храна и за бъдещите генерации, пътепоказател от всяко комплициране и негативност; отбрана за националната душа от боязън и обезсърчение по време на тежки стихии и от злоупотреби на свободата. 

(1894 ~ 1979)

╫ Християнската философия на културата (фрагмент)

Живеейки на съдбоносната граница на културите, нашият човек, сблъскал се със съдбовните въпроси, не може да се сдобри, до момента в който уверено не тръгне или по пътя на европейския човек, или по пътя на Богочовека. Какво го чака на единия и какво на другия път? С какво приключва единия и с какво другия път? На какво се основава културата на европейския човек и на какво културата на Богочовека?

Европейската просвета се основава на индивида като на темел. С индивида се изчерпва нейната стратегия и цел, нейните средства и наличие. Хуманизмът е нейният основен проектант. Цялата е построена върху софистическия принцип и аршин: индивидът е мярка на всички неща, забележими и невидими, и то европейският човек. Той е висшият основател и адресант на полезностите. Истина е това, което той прогласи за истина; смисъл на живота е това, което той прогласи за смисъл, положително и зло е това, което той прогласи за положително и зло. Казано малко и откровено: европейският човек е провъзгласил себе си за господ. Нима не сте забелязали, по какъв начин безпределно той обича да богува, да богува с науката и техниката, философията и културата, религията и политиката, изкуството и модата да бъде господ непременно, въпреки с инквизиция и папизъм, въпреки с меч и огън, въпреки с троглодитство и човекоядство? Той с езика на своята хуманистично-позитивистка просвета е оповестил няма Бог. И воден от тази логичност той самоуверено е извел заключението от това: защото няма Бог, тогава аз съм господ!

Европейският човек нищо не обича по този начин, както да се показва за господ, въпреки в тая галактика да е като мишка в капан. За да покаже и потвърди, че е господ, той е оповестил всички светове над нас за пусти, без Бог и без живи същества. Той непременно желае да овладее природата, да я подчини на себе си, по тази причина е провел поход против природата и го е нарекъл просвета. В него е впрегнал своята философия и просвета, своята вяра и нравственос, своята политика и техника. Успял е да излъска някое парче от повърхността на материята, само че не я е преобразил. Борейки се с материята, индивидът не е съумял да я очовечи, само че тя е съумяла да го ограничи и направи лекомислен, да го сведе до материя. И той, обкръжен с нея, осъзнава себе си като материя, единствено като материя.

Знаете ли кой е победил? Иронията. Защото културата е направила индивида плебей на материята, плебей на предметите. Очевидна е истината: европейският човек робува на предметите, не господства над тях. Самозваният господ раболепно се покланя пред предметите, пред идолите, които самичък е направил. В своя поход против всичко надприродно, той с придобивките на личната си просвета е заменил всички надматериални стремления: заменил е небето, заменил е душата, заменил е безсмъртието, заменил е вечността, заменил е живия и истинен Бог. Човекът провъзгласил културата за господ, защото Понеже на тази помрачена звезда той не може да издържи без господ, без какъвто и да е господ, въпреки бил той и измамлив. Такава е мрачната подигравка на по този начин устроения човек.

Нима не забелязвате, че европейският човек в своята културомания е трансформирал Европа във фабрика за идоли? Почти всеки предмет на изкуството е станал кумир. Нашето време е идолопоклонническо. Никой континент не е по този начин наводнен с толкоз идоли, както днешна Европа. Никъде няма такова поклонение пред предметите и на никое място не се живее толкоз за предметите и поради предметите както в Европа. Това е идолопоклонство от най-лошия тип, тъй като това е поклонение пред пръстта. Кажете, белким човек не се кланя на червеникавата пръст, когато саможиво обича земното, пръстеното свое тяло и настойчиво твърди: тяло съм и единствено тяло? Кажете, белким европейският човек не се кланя на червеникавата глина, когато за собствен кумир прогласява класата или народа, или човечеството?

Няма подозрение, Европа не страда от атеизъм, а от политеизма; не страда от липса на богове, а от прекомерно доста богове. Изгубила същинския Бог, тя желае да удовлетвори глада си по Бога със основаването на голям брой лъжливи богове, идоли. Превърна науката и нейните хипотези в идоли; от религията и нейните представители също е основала идоли; от политиката и партиите отново е основала идоли; от модата и манекените още веднъж са нейни идоли. А над всички тях, на трона на егоизма тя е сложила европейския човек, европейския Далай лама.

В своята същина европейската просвета е овампирен фетишизъм, фетишизъм в европейско издание, в европейски костюм. „ Чревоугодие за предмети ” е присъща линия на европейския човек. Фетишистката метафизика на европейската просвета на практика се показва с фетишистката нравственос. Старият езически фетишизъм се е отличавал с човекоядство. А белким новият европейски фетишизъм не людоедства, единствено че маскирано, културно? Нима европейската просвета посредством своята просвета не е провъзгласила за основен принцип на живота битката за битие? Какво е това, в случай че не апел за човекоядство? Това не значи ли: дребосъче, бори се за битие с всички средства; в случай че би трябвало даже с човекоядство! Главното е да оцелееш! Как? Това не е под контрола на съвестта. Животът е касапница, в която по-силния има право да убие по-слабия. Нещо повече: по-слабите хора са материал за по-силните. Тъй като няма нито Бог, нито величие, тогава на индивида всичко му е разрешено поради оцеляването. Позволен е прегрешението, разрешено е злото, разрешено е закононарушението. Позитивната просвета е оповестила: всичко, което става, става по естествени закони. В природата доминира законът на нуждата като висш закон. Той владее и над хората, и над техните мисли, усеща, желания, действия. Когато бъркат, хората бъркат по нужда. Човече, ти не си отговорен, даже за най-голямо твое закононарушение не си отговорен, тъй като всичко което вършиш, го вършиш по естествена нужда. Не се учудвайте! Не може да съществува грях за човек, за който не съществува Бог, защото прегрешението е грях пред Бога. Ако няма Бог, тогава няма ни грях, ни зло, ни закононарушение.

Метафизическят нихилизъм на европейската просвета, изразен в правилото „ няма Бог ”, е трябвало да се появи като на практика нихилизъм, чийто принцип е: няма грях, всичко е разрешено! Обърнете внимание, със своята философия и просвета, със своята техника и политика европейката просвета систематично изтласква от индивида всичко, безсмъртно и постоянно, виртуозно сковава в него чувството за величие, смалява душата му, до момента в който не я сведе до нула.

Трябва да се освободим от Бога това е явното или скрито предпочитание на мнозина строители на европейската просвета. Те работят за това посредством хуманизма и ренесанса, посредством русовския реализъм, романтизъм и волунтаризъм, посредством парламентаризма и революционизма. А по-смелите от тях са основали лозунга: би трябвало да убием Бога! Най-накрая, най-последователният строител и най-искреният изповедник на европейската просвета Ницше, от върха на човекоманиакалната пирамида на егоизма е оповестил вестта: „ Бог умря! ”

Когато няма нито безконечен Бог, нито безсмъртна душа, тогава няма нищо безусловно, нищо скъпо, тогава всичко е релативно, всичко е преходно, всичко е смъртно. И в действителност, безспорните полезности са отхвърлени, а са се възцарили относителните. Няма подозрение, релативизмът е и логичност, и природа, и душа на хуманизма. Айнщайновата доктрина на относителността е резултат на хуманизма и всички негови метафизичен, научни, механически и политически разклонения. Но освен това: в последна сметка хуманизмът не е нищо друго, с изключение на нихилизъм.

Немският мъдрец Карл Джоел по този начин обрисува рецесията на европейския дух: „ На нашия мироглед не му доближава блян към целокупност и безспорен смисъл. Липсва ни целокупност в убежденията, а най-голяма мощ имат убежденията и вярванията. Нашият морал няма велики характери; нашата история няма персони, посредством които се показва целия народ и цялото време в най-сбита форма. Не ни доближава велика лирика, защото нашата фикция, откъсната от международната целокупност, се хваща единствено за дребното, а в огромното единствено си играе, тъй като нашата лирика към този момент не носи това чувство на класиците за света, което е давало на техните стихове по-висш тон и на техните облици вътрешна нужда. Имаме най-упойващата живопис на тона без мелодия, най-разкошния възторг без етос, най-разнообразния инструментариум, илюстрация, постановка, най-веща техника без душа. Имаме най-атрактивен център, най-богата сцена, най-живо деяние без герои, а с масовки и кукли. Имаме постановка като изкуство с най-силни резултати, изкуство на явленията без същина. Имаме най-богат живот, само че той няма мир и заобленост, вътрешна естетика, тъй като не му доближава повсеместен смисъл, сдобряване на индивида и света. Така рецесията на философията става рецесия на епохата. ”

Да, хуманизмът не е могъл да не се развие в нихилизъм. Нима може човек да не стане нихилист, когато не признава никаква безспорна полезност? Ако следвате логиката до края и вие ще би трябвало да дойдете до заключението, че релативизмът е татко на анархизма. Щом всички същества са относителни, тогава нито едно от тях няма право да се постанова над другите. Опита ли се, би трябвало да води война до гибел. Щом всички полезности са относителни, какво право има която и да е от тях да се наложи като най-голяма и висша? Въз основа на какво твоята истина, приятелю, измества моята, когато и едната, и другата са относителни? Щом в човешките светове няма нищо безусловно, тогава не съществува нито подчиненост на съществата, нито подчиненост на ценностите; съществува единствено безредица.

И в действителност, действителност над действителностите е, че нихилизмът и анархизмът са логически свършек на европейската просвета, неизбежна приключена форма на европейския хуманизъм и релативизъм. Хуманизмът неизбежно се променя в атеизъм, минава през анархизмът и приключва с нихилизъм. Ако някой през днешния ден е безбожник, знай, че в случай че е пореден, на следващия ден ще бъде анархист, а вдругиден нихилист. А в случай че някой е нихилист, знай, че е стигнал до там от хуманизма през атеизма.

Чрез всичките си културни изобретения европейският човек внезапно умира. Влюбеността на европейското човечество в себе си е гробницата, от която то не желае и по тази причина не може да възкръсне; влюбеността в личния разсъдък е кобната пристрастеност, която го опустошава. Единственото избавление е Христос, твърди Гогол. „ Ала светът, посипан с милиони блестящи предмети, които разсейват мислите му, няма сили да се срещне директно с Христа. ”

Европейският вид човек е в невъзможност пред главните проблеми на живота; Богочовекът ги е решил всички. Европеецът е решил казуса на живота с нихилизма; Богочовекът с безконечния живот. За европейския дарвино-фаустовски човек основното в живота е самосъхранението; за Христовия човек самопожертвованието. Първият споделя: жертвай другите за себе си, а вторият: жертвай себе си за другите!... Европеецът не е разкрил казусът на смъртта; Богочовекът го е решил с възкресението.

С кого ще вървим с европейския човек или с Богочовека? Тръгнем ли с първия, ще се превърнем в краткотраен молец; тръгнем ли с Втория, ще се претворим в вечен създател на богочовешката просвета. Практикувайки евангелските добродетели, индивидът става вечен и безконечен. Господа, вие продължавате святото дело на светиите, вие осъществявате православната просвета, вие изграждате, украсявате, обезсмъртявате и своята душа, и душата на нашия народ. Знаете ли по кое време? Когато същински вярвате в Господа Христа, когато същински Го обичате, когато същински Му се молите, когато постите, когато вършиме лепта, когато изгонвате греховете от себе си, когато същински обичате своя народ, когато благославяте ония, които ви кълнат, когато вършиме положително на ония, които ви ненавиждат, когато се молите Богу за ония, които ви гонят. С една дума, когато изпълнявате Евангелието Христово.

Знаете ли какво значи да си православен? Това значи непрекъснато да се бориш със пристрастеностите и греховете у себе си и в света. Бедността се бори със сребролюбието; постът и молитвата се борят с похотта; кротостта се бори с гнева; с гордостта се бори смирението; със гибелта се бори безсмъртието. Когато мислиш с чиста и свята мисъл, знай, че осъществяваш християнската просвета. Всяко твое благородно възприятие, всяко твое евангелско дело, всяко твое положително предпочитание е строител на християнската просвета. 

Със съкращения от: „ Православието като философия на живота ”, Архим. Юстин Попович. Книгата се издава с благословението на Черногорския митрополит Амфилохий, Манастир „ Св. Георги Зограф “, Света Гора, Атон
Снимка: Saint Justin as a professor in Belgrade; en.wikipedia.org