Защо София се размина с истанбулски и будапещенски сценарий
Иво Инджов е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист по политически връзки.
В неделя София се опита да надскочи растежа си, само че не съумя. Независимият претендент за кмет Мая Манолова, подкрепена от социалистите, либерали и десни, финишира единствено с пет % разлика на балотажа след Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). 20-е хиляди гласа обаче, които не доближиха на Манолова, илюстрират особеностите на българската политическа просвета. Тя не разреши на опозиционните обединения да пратят в историята 14-годишното ръководство на ГЕРБ в столицата и да разклатят съществено хегемонията й в страната. Голяма виновност за това има и Манолова. Екипът й направи неверна преценка, че имиджът й на сполучлив омбудсман ще се прелее автоматизирано върху кандидатурата й за кмет. По време на акцията политическият й облик беше извънредно неконсистентен: разчитайки главно на поддръжката на Българска социалистическа партия, тя избра " гражданското " начало в акцията си и постави значително, само че тромави старания да се хареса на електората на ген. Атанас Атанасов, Христо Иванов, Радан Кънев.
В часовете след изборите политолози разясниха, че
наблюдавахме образуване на ос анти-ГЕРБ.
Най-оптимистичен беше Антоний Тодоров. Той съобщи по Българска национална телевизия, че " в тези избори се ражда нещо ново. Има известно консолидиране на либерално-социална общественост. Събират се хора, които другояче няма да се съберат в една партия, с цел да се опълчват на нещо. " И даде образец със София, а ненапълно и с Русе и Благоевград. Много хора избраха недопустим претендент единствено и единствено да отстранят ГЕРБ, споделя в изявление за " Дневник " Даниел Смилов. Според него " изборният резултат в много градове демонстрира, че анти-ГЕРБ болшинства или пъкъл хок групирания на гласоподаватели надалеч не са немислими. " Огнян Минчев обаче беше безапелационен пред Българска национална телевизия, че нямаме социал-либерална общественост. " Българска социалистическа партия и " Демократична България " (ДБ) в никакъв случай не биха дали своят вот за положителна политическа цел дружно. Има готовност против статуквото ".
Ако се проучва екзит пола на " Алфа рисърч ", може и да се направи извод за ситуирането на някаква социално-либерална общественост. Тя, несъмнено, не може да има нищо общо със социалнолибералния модел на ръководство, за какъвто минаваше " тройната коалиция " сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, и зад който се осъществиха стремително разнообразни олигархични ползи. На балотажа в действителност се случил нещо немислимо в близкото минало: от подкрепилите листата на " Демократична България " на първия тур, на втория към 40 % са дали своят вот за " алената Мая " – колкото и за Фандъкова. За Манолова са дали своят вот съвсем четири пети от подкрепилите самостоятелния Борис Бонев за общински консултант. Но дали тези електорални решения са били
ситуативни или дават сигнал на политиците вляво и вдясно за взаимоотношение,
следва да забележим. Преди три години да вземем за пример, от гласувалите на втория тур на президентските избори поддръжници на Трайчо Трайков (Реформаторски блок) една трета поддържа Румен Радев, зад който стоеше Българска социалистическа партия. Това не докара до по-нататъшно взаимоотношение сред десните и социалистите. Затова на този стадий говоренето за " либерално-социална общественост " е по-скоро пожелателно, в сравнение с действителност.
Стремеж към нея се почувства " на терен " измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия, Демократична България и симпатизиращите на Борис Бонев, респ. " Спаси София ". На политическия връх мисленето е много по-закостеняло. Особено измежду водачите на така наречен " градска десница ", известна още и като " достоверна десница ", която Евгений Данов напълно скоро дефинира просто като " демократична общественост ".
Докато броени дни преди балотажа водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова прикани да се гласоподава за претенденти на " Демократична България ", шефовете на обединението към този момент бяха оповестили на всеослушание, че Демократична България не поддържа нито Фандъкова, нито Манолова. Същото стори и " специалистът " Бонев, трансформирал се в симпатичната изненада на първия тур. Новоизлюпеният политик Методи Лалов даже натърти по Би Ти Ви, че
" Демократична България " няма да връща никакви жестове на Българска социалистическа партия
(правени в предишното при избори на районни кметове в София) като поддържат на втория тур Манолова. Далеч по-откровен беше някогашният пиар на Иван Костов Найо Тицин, привлякъл тези дни общественото внимание с хвалбата си за Фандъкова като " същински филантроп ". В коментар в профила си във фейсбук той написа: " Иронията е, че на балотажа Синя София врътна Българска социалистическа партия и завоюва с нейните гласове районни кметове, само че не позволи Манолова да стане кмет. " Дали този излаз от изборите е резултат от демократична " врътка " или доверчивост от страна на Нинова и Българска социалистическа партия, не е най-важното. По-съществено е, че към момента недоверието сред социалисти и десни: либерали и антикомунисти, остава. А превъзмогването му и вкарването краткотрайно във фризера на идеологическите разлики са минимумът за образуване на " обединен фронт " против ГЕРБ – окопалата се във властта сякаш дясноцентристката партия, която е близка е до олигархията и си партнира с националистите.
А пробивът на политическото статукво можеше да се случи относително елементарно. И в навечерието на изборите софиянци всеобщо псуваха градската администрация, а постоянно и Фандъкова за некачествените поправки на " Графа ", окепазените плочки пред " Св. Седмочисленици " и " Кристал ", мръсния въздух, сбърканите схеми на градския превоз и какво ли не още. В обществения дневен ред на недоволството се настаниха и по- " тежки " сплотяващи тематики: за корупцията при общинските поръчки и абонираните за тях компании, за неефективното потребление на големите суми, които влизат в бюджета на София, включително посредством еврофинансирането, както и възприятието за преддесетоноемврийски застой. Е, имаше и ясно обрисувани разграничителни линии. Една от тях беше и си остава
отношението към избора на Иван Гешев за основен прокурор.
Тя минава сред гневното му, само че аргументирано отменяне от страна на " Демократична България " и безмълвната, пораждаща подозрения за колаборация позиция на Българска социалистическа партия. За елиминиране на това затруднение по никакъв начин не до принесе самата Мая Манолова. Тя подлага на критика избора на Гешев като безалтернативен едвам на финалната права на акцията, в обезверен опит да получи индулгенция за минали " грехове " от десния електорат. Но баталиите към избора на основен прокурор едва ли са повлияли съществено на предизборните настройки в София. Ако го бяха създали, наказателният избор против Фандъкова щеше да бъде доста по-силен.
Някои анализатори отдават неуспеха на " унгарския " респ. " турския " сюжет в София на разликите сред мощните мъже на трите страни. Борисов е доста по-мек от аналозите си в тези страни. Затова не генерира мощни протестни талази. Борисов не е нито Орбан с неговото " демократично легитимирано еднопартийно ръководство ", още по-малко пък Ердоган с неговия " властнически жанр ". Така Фолкер Вагенер разказва в " Дойче веле " двамата радетели на " нелибералната народна власт ". Колкото и да е подложен на критика Борисов, той няма техния запас за диктат над правосъдната система и медиите, а в България пандизите не са цялостни с политически съперници на властта, както е в Турция.
Големите неточности на българската съпротива обаче бяха от стратегически темперамент. В София опозицията трябваше още през септември да е приела на въоръжение
пресния преден опит на Будапеща и Истанбул като се сплоти към най-печелившия претендент за кмет.
Така щеше да бъде разчистен пътя за победа с огромна символна стойност, която да постави началото на края на съществуващия режим. През юни опозицията в Истанбул завоюва наново изборите против (кандидата на) Ердоган откакто предходните бяха касирани. Зад малко известния до тогава областен кмет от Истанбул Екрем Имамоглу, повдигнат от главната опозиционна Народнорепубликанска партия, застанаха " Добрата партия ", прокюрдската Демократична партия на народите, десноцентристка Партия на правилния път. В изгода на Имамоглу се отхвърлиха претендентите на няколко дребни леви обединения.
В Будапеща сформирането на анти-Орбан фронта стана по-сложно, само че даде същия резултат предишния месец. Преди това беше основана коалиция от партии от целия политически набор, която поддръжка общи претенденти на локалните избори против издигнатите от " Фидес ". Така изгря звездата на либерала Гергей Карачон, зад който се подредиха пет опозиционни партии: три демократични, социалистите и зелените. Беше сложена задачата и за поддръжка на единни кандидатури в 23-те столични региона – нещо немислимо единствено допреди няколко години. Преди това се организираха серия публични диспути, а Карачон завоюва първите първоначални избори в Будапеща, на които се явиха трима представители на опозицията.
Лидерите на десницата и на левицата в България, както и тези антикомунисти и либерали, които на 3 ноември гласоподаваха в София " за " районни кметове демократи, само че не " наказаха " Фандъкова,
би трябвало да се готвят за изправителен.
На този стадий единствено една либерално-социална общественост има по-сериозни шансове да детронира ГЕРБ. Парадоксалното е, че тя би трябвало да бъде основана в изискванията на все по-задълбочаващо се разделяне сред демократичното и консервативното, при което обичайните леви се ситуират във втория лагер. Справка: нервността към Истанбулската спогодба, Стратегията за детето, джендърите, норвежците и други западни " плашила ". В постмодерните общества обаче крехкостта на партийните лоялности и честото прескачане на гласоподавателите от един терен на различен е обикновено положение. Тази неустановеност и преакцентирането върху проблемите на " идентичността " не би трябвало да отклоняват вниманието на политиците и гласоподавателите от " обществения въпрос " и преди всичко от нуждата да се възстановят нормалността в страната и действителния политически плурализъм.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (444)
В неделя София се опита да надскочи растежа си, само че не съумя. Независимият претендент за кмет Мая Манолова, подкрепена от социалистите, либерали и десни, финишира единствено с пет % разлика на балотажа след Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). 20-е хиляди гласа обаче, които не доближиха на Манолова, илюстрират особеностите на българската политическа просвета. Тя не разреши на опозиционните обединения да пратят в историята 14-годишното ръководство на ГЕРБ в столицата и да разклатят съществено хегемонията й в страната. Голяма виновност за това има и Манолова. Екипът й направи неверна преценка, че имиджът й на сполучлив омбудсман ще се прелее автоматизирано върху кандидатурата й за кмет. По време на акцията политическият й облик беше извънредно неконсистентен: разчитайки главно на поддръжката на Българска социалистическа партия, тя избра " гражданското " начало в акцията си и постави значително, само че тромави старания да се хареса на електората на ген. Атанас Атанасов, Христо Иванов, Радан Кънев.
В часовете след изборите политолози разясниха, че
наблюдавахме образуване на ос анти-ГЕРБ.
Най-оптимистичен беше Антоний Тодоров. Той съобщи по Българска национална телевизия, че " в тези избори се ражда нещо ново. Има известно консолидиране на либерално-социална общественост. Събират се хора, които другояче няма да се съберат в една партия, с цел да се опълчват на нещо. " И даде образец със София, а ненапълно и с Русе и Благоевград. Много хора избраха недопустим претендент единствено и единствено да отстранят ГЕРБ, споделя в изявление за " Дневник " Даниел Смилов. Според него " изборният резултат в много градове демонстрира, че анти-ГЕРБ болшинства или пъкъл хок групирания на гласоподаватели надалеч не са немислими. " Огнян Минчев обаче беше безапелационен пред Българска национална телевизия, че нямаме социал-либерална общественост. " Българска социалистическа партия и " Демократична България " (ДБ) в никакъв случай не биха дали своят вот за положителна политическа цел дружно. Има готовност против статуквото ".
Ако се проучва екзит пола на " Алфа рисърч ", може и да се направи извод за ситуирането на някаква социално-либерална общественост. Тя, несъмнено, не може да има нищо общо със социалнолибералния модел на ръководство, за какъвто минаваше " тройната коалиция " сред Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, и зад който се осъществиха стремително разнообразни олигархични ползи. На балотажа в действителност се случил нещо немислимо в близкото минало: от подкрепилите листата на " Демократична България " на първия тур, на втория към 40 % са дали своят вот за " алената Мая " – колкото и за Фандъкова. За Манолова са дали своят вот съвсем четири пети от подкрепилите самостоятелния Борис Бонев за общински консултант. Но дали тези електорални решения са били
ситуативни или дават сигнал на политиците вляво и вдясно за взаимоотношение,
следва да забележим. Преди три години да вземем за пример, от гласувалите на втория тур на президентските избори поддръжници на Трайчо Трайков (Реформаторски блок) една трета поддържа Румен Радев, зад който стоеше Българска социалистическа партия. Това не докара до по-нататъшно взаимоотношение сред десните и социалистите. Затова на този стадий говоренето за " либерално-социална общественост " е по-скоро пожелателно, в сравнение с действителност.
Стремеж към нея се почувства " на терен " измежду гласоподавателите на Българска социалистическа партия, Демократична България и симпатизиращите на Борис Бонев, респ. " Спаси София ". На политическия връх мисленето е много по-закостеняло. Особено измежду водачите на така наречен " градска десница ", известна още и като " достоверна десница ", която Евгений Данов напълно скоро дефинира просто като " демократична общественост ".
Докато броени дни преди балотажа водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова прикани да се гласоподава за претенденти на " Демократична България ", шефовете на обединението към този момент бяха оповестили на всеослушание, че Демократична България не поддържа нито Фандъкова, нито Манолова. Същото стори и " специалистът " Бонев, трансформирал се в симпатичната изненада на първия тур. Новоизлюпеният политик Методи Лалов даже натърти по Би Ти Ви, че
" Демократична България " няма да връща никакви жестове на Българска социалистическа партия
(правени в предишното при избори на районни кметове в София) като поддържат на втория тур Манолова. Далеч по-откровен беше някогашният пиар на Иван Костов Найо Тицин, привлякъл тези дни общественото внимание с хвалбата си за Фандъкова като " същински филантроп ". В коментар в профила си във фейсбук той написа: " Иронията е, че на балотажа Синя София врътна Българска социалистическа партия и завоюва с нейните гласове районни кметове, само че не позволи Манолова да стане кмет. " Дали този излаз от изборите е резултат от демократична " врътка " или доверчивост от страна на Нинова и Българска социалистическа партия, не е най-важното. По-съществено е, че към момента недоверието сред социалисти и десни: либерали и антикомунисти, остава. А превъзмогването му и вкарването краткотрайно във фризера на идеологическите разлики са минимумът за образуване на " обединен фронт " против ГЕРБ – окопалата се във властта сякаш дясноцентристката партия, която е близка е до олигархията и си партнира с националистите.
А пробивът на политическото статукво можеше да се случи относително елементарно. И в навечерието на изборите софиянци всеобщо псуваха градската администрация, а постоянно и Фандъкова за некачествените поправки на " Графа ", окепазените плочки пред " Св. Седмочисленици " и " Кристал ", мръсния въздух, сбърканите схеми на градския превоз и какво ли не още. В обществения дневен ред на недоволството се настаниха и по- " тежки " сплотяващи тематики: за корупцията при общинските поръчки и абонираните за тях компании, за неефективното потребление на големите суми, които влизат в бюджета на София, включително посредством еврофинансирането, както и възприятието за преддесетоноемврийски застой. Е, имаше и ясно обрисувани разграничителни линии. Една от тях беше и си остава
отношението към избора на Иван Гешев за основен прокурор.
Тя минава сред гневното му, само че аргументирано отменяне от страна на " Демократична България " и безмълвната, пораждаща подозрения за колаборация позиция на Българска социалистическа партия. За елиминиране на това затруднение по никакъв начин не до принесе самата Мая Манолова. Тя подлага на критика избора на Гешев като безалтернативен едвам на финалната права на акцията, в обезверен опит да получи индулгенция за минали " грехове " от десния електорат. Но баталиите към избора на основен прокурор едва ли са повлияли съществено на предизборните настройки в София. Ако го бяха създали, наказателният избор против Фандъкова щеше да бъде доста по-силен.
Някои анализатори отдават неуспеха на " унгарския " респ. " турския " сюжет в София на разликите сред мощните мъже на трите страни. Борисов е доста по-мек от аналозите си в тези страни. Затова не генерира мощни протестни талази. Борисов не е нито Орбан с неговото " демократично легитимирано еднопартийно ръководство ", още по-малко пък Ердоган с неговия " властнически жанр ". Така Фолкер Вагенер разказва в " Дойче веле " двамата радетели на " нелибералната народна власт ". Колкото и да е подложен на критика Борисов, той няма техния запас за диктат над правосъдната система и медиите, а в България пандизите не са цялостни с политически съперници на властта, както е в Турция.
Големите неточности на българската съпротива обаче бяха от стратегически темперамент. В София опозицията трябваше още през септември да е приела на въоръжение
пресния преден опит на Будапеща и Истанбул като се сплоти към най-печелившия претендент за кмет.
Така щеше да бъде разчистен пътя за победа с огромна символна стойност, която да постави началото на края на съществуващия режим. През юни опозицията в Истанбул завоюва наново изборите против (кандидата на) Ердоган откакто предходните бяха касирани. Зад малко известния до тогава областен кмет от Истанбул Екрем Имамоглу, повдигнат от главната опозиционна Народнорепубликанска партия, застанаха " Добрата партия ", прокюрдската Демократична партия на народите, десноцентристка Партия на правилния път. В изгода на Имамоглу се отхвърлиха претендентите на няколко дребни леви обединения.
В Будапеща сформирането на анти-Орбан фронта стана по-сложно, само че даде същия резултат предишния месец. Преди това беше основана коалиция от партии от целия политически набор, която поддръжка общи претенденти на локалните избори против издигнатите от " Фидес ". Така изгря звездата на либерала Гергей Карачон, зад който се подредиха пет опозиционни партии: три демократични, социалистите и зелените. Беше сложена задачата и за поддръжка на единни кандидатури в 23-те столични региона – нещо немислимо единствено допреди няколко години. Преди това се организираха серия публични диспути, а Карачон завоюва първите първоначални избори в Будапеща, на които се явиха трима представители на опозицията.
Лидерите на десницата и на левицата в България, както и тези антикомунисти и либерали, които на 3 ноември гласоподаваха в София " за " районни кметове демократи, само че не " наказаха " Фандъкова,
би трябвало да се готвят за изправителен.
На този стадий единствено една либерално-социална общественост има по-сериозни шансове да детронира ГЕРБ. Парадоксалното е, че тя би трябвало да бъде основана в изискванията на все по-задълбочаващо се разделяне сред демократичното и консервативното, при което обичайните леви се ситуират във втория лагер. Справка: нервността към Истанбулската спогодба, Стратегията за детето, джендърите, норвежците и други западни " плашила ". В постмодерните общества обаче крехкостта на партийните лоялности и честото прескачане на гласоподавателите от един терен на различен е обикновено положение. Тази неустановеност и преакцентирането върху проблемите на " идентичността " не би трябвало да отклоняват вниманието на политиците и гласоподавателите от " обществения въпрос " и преди всичко от нуждата да се възстановят нормалността в страната и действителния политически плурализъм.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Местни избори 2019 (444)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ