Иво ДимитровЗвездите си взеха Иван Вукадинов. Бяха ни го изпратили

Иво Димитров

Звездите си взеха Иван Вукадинов. Бяха ни го изпратили за тъкмо 92 години, 6 месеца и 3 дни на Земята, с цел да ни срещне с мъдростта и хубостта на Вселената. И в този момент взеха решение просто да си го вземат да свети с тях на небето. Този художник, математик, мъдрец и ерудит живееше в самоизолация и ми споделяше, че клетката, в която самичък е решил да обитава с десетилетия, в действителност е еманация на висшата независимост.

Трудно ще ми е да обясня на по-младите си другари, че самоизолирането е невероятна форма на митинг в едни години, когато схемите са изключително жестоки, а особеното мнение - дефицитно. От една страна, Иван се беше обрекъл на отшелничество, с цел да се избави духом от посредствеността и суетата на войнстващата несръчност, само че въпреки това - по този метод имаше време по този начин да работи, че да вкара в живописните си шедьоври времето – от праисторията, през Древен Египет, Древна Гърция, до претекстовете от етруското, римското и византийското изкуство. По този метод на процедура ни остави цялата цивилизация в живописните си произведения. Италиански изкуствоведи дефинират живописта му като клетъчна, и гледат на картините му като на жив организъм.

Влизайки в ателието му един от водещите експерти на Метрополитен музеум възкликва: „ Айнщайн на живопистта! “, а неговият сътрудник Тома Трифоновски просто го наричаше Господ на българската живопис.

Сбогом, Маестро! Сбогом, Приятелю! Сбогом, Учителю!