Ивет Стайкова е на 21 години. На първа инстанция е

Ивет Стайкова е на 21 години. На първа инстанция е наказана на 17 години затвор за убийството на баба си - известната актриса Виолета Донева. Според обвиняването старата жена е наръгана с нож цели 55 пъти по цялото тяло.

Ивет, която е била наркозависима, отхвърля действието. Според нея доказателствата са изчезнали или неубедителни. Не е открита кръв под ноктите ѝ. Не е разполагала с ключ от жилището на баба си. Записите от камерите в региона не са в положение да разпознаят изрично причинителя. На мястото на престъплението е открита и непозната ДНК, което не е разследвано. Стайкова упорства пред магистратите, че се нуждае от психиатрично лекуване.

- Ивет, по какъв начин мина последното съвещание по делото против теб преди седмица?

- Бях под огромно напрежение през безусловно цялото време. В последна сметка съдът ми разреши да се церя.

- В какви връзки беше с баба си Виолета Донева?

- Ако би трябвало да бъда почтена, мъчно ми е даже да приказвам по тази тематика, тъй като тя е обвързвана със загубата на обичан човек... Баба ми беше един страховит и сияен човек, постоянно е държала на моето обучение и е желала да се развъртвам и да изучавам. Отношенията ни бяха положителни, въпреки че имахме своите разлики. Всеки ден баба ми ми липсва и си мисля за нея.

- Някога желала ли си да станеш актриса като нея?

- Като дете мечтаех да стана актриса. Даже участвах във кино лентата на татко си, само че когато пораснах, взех решение, че желая да оказвам помощ на хората и да бъда лекарка.

- Споделяш, че на 19 октомври 2022 година си се събудила в психиатрията в Пазарджик, цялата в синини, мощно упоена и с обвиняване в ликвидиране. Помниш ли нещо от това, което се е случило преди този момент?

- Не.

- Замисляла ли си се кой е възможният палач на баба ти?

- Да.

- Би ли седнала на детектора на лъжата?

- Да.

- Ще напуснеш ли страната, в случай че докажеш невинността си?

- Не, тук са околните ми.

- Приятелите ти останаха ли до теб след случилото се?

- Някои останаха, други не. Видях кои са същинските ми другари, а те не са доста...

- Искало ли ти се е в миналото да се събудиш и да можеш да започнеш да живееш изцяло нов живот?

- Да, желае ми се всеки ден. Мечтая нищо от това да не се беше случвало. Ужасно мъчителен е за мен фактът, че не мога да върна баба си, само че се надявам, че най-после правдивост ще има.

- За какво друго мечтаеш?

- Имам фантазия да стана лекарка. Понякога ми се коства невъзможна поради обстановката, в която съм. Но не спирам да се апелирам един ден да се сбъдне. Искам да мога да оказвам помощ на други хора, да давам вяра. Също по този начин се апелирам за околните си - да са живи и здрави, да бъдат в сигурност и успокоение. Те са всичко за мен. Приятелят ми също е в молитвите ми.

- На кого се молиш?

- Често се обръщам към Бог. Вярата ми е опора в моменти, когато всичко друго се разпада. Когато съм в невъзможност, се апелирам. Това ми дава вяра, че има някой, който вижда какво носим в себе си и ни води през компликациите. Моля се най-много за независимост. Моля се справедливостта да спечелва, тъй като имам вяра, че истината постоянно става ясно, даже и от време на време да лишава време.

- Какво е психическото ти положение?

- Не бих определила психическото си положение като най-хубавото сега. Паникатаки получавам през няколко дни, а от време на време и по-често, само че седмица-две преди делото зачестяват и някои са много тежки.

- Над 17 хиляди души са подписали петиция за оправдателната ти присъда. Надяваш ли се, че подписката ще ти помогне?

- Напълно имам вяра, че в случай че повече хора се срещнат с доказателствата и експертизите по случая, ще се убедят, че обвиняванията против мен са неоснователни. Колкото повече хора схванат истината, че не съм умъртвила баба си, толкоз повече ще се включат за поддръжка. Това е мощен публичен знак, който не може да бъде пренебрегнат. Вярвам, че колкото повече хора се обединят, толкоз по-голямо въздействие ще има този глас върху тези, които взимат решения.