Ивет Горанова, първата олимпийска шампионка по карате и носителка на

Ивет Горанова , първата олимпийска шампионка по карате и носителка на исторически сребърен орден от Световно състезание за дами, пред Георги Куситасев за предаването „ Спортът на Фокус “ на „ Фокус “. 

Здравей, Ивет. Радваме се, че избра да гостуваш на Радиоверига и Агенция „ Фокус “ тъкмо след историческото за България Световно състезание по карате – това в Будапеща. Там ти стигна до сребърното отличие в категория до 55 кг „ кумите “. Това ли е най-голямото достижение на Мондиал при мъже и дами за страната ни в този спорт?

Здравей и благодаря за поканата. За мен е чест и наслаждение да съм тук през днешния ден, при теб, да беседваме. Да, това е първият край в историята на българското карате за мъже и дами. Преди това имам и два бронза от Световно състезание. И Спас Спасов – той е играл полуфинал, само че е изгубил полуфинала и по-късно губи за трето място, т.е. става пети. Но нямаме други медали. Липсва ни злато.

Разкажи ни за самото съревнование, за Световното състезание в този момент. Случиха се доста забавни неща по време на твоето присъединяване, изключително в полуфиналите.

Беше доста забавно съревнование, нетипично мога да го нарека. Случиха се непредвидени неща. Дори мога да кажа, че скоро не е имало такава среща на Световно състезание, и то полуфинал. Дори всички тимове, всички каратисти бяха доста впечатлени и изумени от полуфинала ми с украинката. Срещата беше доста динамична, доста атрактивна, а и ние с нея сме остарели врагове – можем се назовем врагове, и всички чакаха развоя на тази среща. Мога да кажа също, че изгубих финала може би поради това, че прекомерно доста страст хвърлих на елиминациите и най-много в срещата с украинката и на финала се почувствах малко изтощена прочувствено, освен физически. Може би това ми липсваше да печеля международната купа. Но в последните 10 месеца с Йована (Прекович – нейн треньор) работихме доста настойчиво, вложихме всичко, което зависеше от нас, дадохме всичко от себе си и спазихме цялата подготовка. Имаше доста тежки моменти, не мога да кажа, че подготовката вървеше както би трябвало. Когато двете започнахме да работим януари месец, нашата цел беше Световното състезание, не Европейско или Европейски игри. При старта на работата ни аз бях и с инфектиран ахилес, пред разкъсване. Така ни стартира действително и цялата подготовка, което беше… Не знам тя изобщо по какъв начин е повярвала в мен, че аз ще съумея. Но малко по малко нещата ставаха все по-добре и по-добре и преди Световното се усещах доста добре. Доволни сме, че взехме орден, че играхме край. Почувствах огромен прогрес в моята форма, в мен като човек и като каратист. Да, има леко отчаяние, че загубихме финала, само че мисля, че това има и позитивна страна.

За следващ път се срещна и победи най-сериозния конкурент в твоята категория – лидерката в международната класация Анжелика Терлюга от Украйна. След срещата тя беше доста прочувствена на полуфиналите, като даже сподели, че би трябвало теб да те е позор за случилото се.  Цитирам: „ Трябва да живееш с това, Ивет. Така ли искаше да отидеш на финала на Световното състезание? Нека всички забъркани хора почувстват моята болежка. Ти ми открадна финала на Световното. Никога няма да простя този ден. Това не беше спорт, това е просто незаслужено. “ Как ще коментираш и отговориш на тези думи на украинката?

За мен Терлюга е обществена персона. Т.е. тя обича всички нелепости нейни да си ги написа в обществените мрежи и да се вживява. В случая тя не желае да одобри загубата. Да, случи се нетипична обстановка, само че тя ме упреква, че ние сме пуснали митинг. Аз не виждам за какво да не пуснем митинг, когато е имало техническа неточност. Т.е. ние имаме право. Даже поздравления за Йована, че съумя да реагира в тая обстановка и да пусне митинг, тъй като не всеки треньор може да го направи това нещо, има храброст и би дал пари, с цел да рискува в такава обстановка. Много треньори по-късно пристигнаха и поздравиха Йована, че го е направила това нещо. На идващия ден се случи безусловно същата обстановка при мъжете. Изигра се среща, в която победи хърватин, по-късно имаше митинг от страна на Казахстан тъкмо поради техническа неточност, още веднъж поради времето. Целият мач се преигра и Казахстан победиха. Но това е по разпоредбите на Световната карате федерация и ние ги използваме. В случая тя не може да одобри загубата и употребява обществените мрежи да го играе на жертва, да събира хората на нейна страна. Но аз не съм подобен човек, да седна в този момент да пиша в обществените мрежи, да я наскърбявам, да приказвам за нея, тъй като не е правено и мисля, че е доста грозно. Не почитам нейната постъпка – това, което е написала, да предизвика през обществените мрежи. От там много мнения от украинци получих, отрицателни. Но това ненапълно е и обикновено, тъй като са ми прекомерно прочувствени първите два дни, само че сигурно не почитам и това, че не ме поздрави в края на срещата. Защото и преди години, когато аз започнах да я удрям по надпревари, тя още веднъж не ме поздравяваше, което не е обикновено, не е вярно за човек, който е №1 в ранглистата и се води и звезда в тази категория.

Очертаваш се като „ черна котка “ за Терлюга. Победи я и на финала на Олимпийските игри в Токио. В последна сметка тя преглътна ли следващата загуба?

Не. И в никакъв случай няма да я преглътне тая загуба. Мисля, че тази загуба ще й държи влага цялостен живот. Дори мисля, че тя няма да може да ме победи към този момент, тъй като тук от огромно значение е душeвността. Тя е споделила също, че аз съм й най-сериозният съперник. Има ужасно усложнение против мен и може би към този момент и психическото усложнение доста ще повлияе. Според мен нейното най-правилно решение е да завърши кариера по-късно съревнование, тъй като не мисля, че към този момент ще има огромни триумфи отсега нататък.

Добре, само че това повлия ли ти душевен за финала с туркинята Туба Якан?

Да, повлия ми от гледана точка, че прочувствено се изхабих. Може би моят край на това съревнование беше срещата с украинката и там оставих безусловно цялото си сърце, цялата си страст и се усещах задоволена след тази среща. Финалът беше след два дни, което е много време. Липсваше ми и фокус на финала, бях стегната, не бях себе си, не се усещах добре. А действително туркинята беше по-подготвена за самата среща от мен и си завоюва справедливо. Не мога да кажа нищо повече за нея. Но мисля, че позитивната страна е, че остана един апетит в мен за международната купа. Видях какъв е пътят, с цел да станеш международен първенец, и по никакъв начин не е елементарен. И мисля, че идващия път ще бъда още по-подготвена и по-мотивирана за международната купа.

Имаше ли късмет да излезеш краен победител в срещата с представителката на южната ни съседка?

До резултат 2 на 1 точки имаше, да. Но откакто ми направи втората точка, аз тотално излязох от мача. Нямах никакъв фокус и концепция какво да върша по време на мача, нямах и може би страстта да прекатурна мача, да поведа в резултата. А и турците са много тежки, когато поведат в резултата, и по-късно да тръгнеш да ги гониш – много са тегави от тази обстановка. Може би, в случай че си бях за пазила малко повече фокуса за тази среща, можеше да победя. Побеждавала съм доста пъти туркинята, побеждавала съм я, не ми е непознат, нов съперник, просто денят не беше мой.

Исторически сребърен орден е твоето достижение. Посвети го на починалия президент на Българска национална федерация карате Алексей Петров, който беше прострелян смъртоносно през август. Той ли беше в основата на построяването ти като играч?

Много хора са в основата на построяването ми. Разбира се, той е бил президент през всичките години, в които се занимавам с карате. Също по този начин сегашният президент господин Русалин Русалинов – той е мой сенсей в клуба в Плевен, „ Петромакс “. През доста треньори съм предходна. Всичките тези хора са съдействали за моето развиване, за моите триумфи. В последната една година мога да кажа, че с Алексей бяхме доста близки. Той в действителност първи повярва в Йована (Прекович) като треньор, тъй като тя нямаше опит като треньор, и в мен, в двете като екип. Той ни подаде ръка, оказа помощ ни ние да стартираме дружно да работим. Така Йована пристигна в България и стартира да работи и освен с мен, а и с целия български тим. Също по този начин аз към този момент пребивавам в София и пристигнах поради него. Просто почувствах, че ми е време да дойда в София. Покрай него се усещах добре. Имахме много близки връзки. За нас беше образец. Давал ни е препоръки, помагал ни е. Ние сме се грижили за развиването на българското карате, само че тежко претърпях загубата, много тежко, отрази ми се. Отрази ми се също и на подготовката за Световното състезание. Това, което ме мотивираше, беше, че знам, че той искаше доста ние двете да станем международни шампионки. Както за нас това беше цел, по този начин беше и за него цел. Знаем, че той обича първите места, знам също си и съм сигурна, че ни е помагал по време на надпреварата. Може би сега той щеше да е отчаян, че сме втори, само че ще го направя след две години. Вярвам и съм стимулирана и ще я спечелим рано или късно тази купа.

Спомняш ли си последните думи, които Алексей Петров ти сподели?

Последните – не, защото… Видяхме се последно след Европейските игри, когато станах втора. Той се обади в действителност тогава по телефона на Йована след надпреварата и тя му сподели „ Ние сме втори, загубихме на финала “ и той сподели „ Защо не сте първи? “ – типично по президентски, постоянно търсеше първото място. Той приемаше доста персонално срещите с украинката. Последни думи – не мога да се сетя тъкмо какво ми е казвал. Сънувах го два пъти преди Световното състезание. В единият случай той ми сподели „ Ти знаеш какво да правиш “, което усетих като – да, Световното е задачата. Имам възприятието, че към момента е с нас и усещам неговата мощ и сила.

Да се хвана в този момент за новината, която сподели – има нов президент на Федерацията. Това е Русалин Русалинов – по този начин ли да разбирам?

Да, той е. Той е също и президент на плевенския клуб по карате „ Петромакс “, в който аз съм играч.

Кога стана ясно, че той ще поеме Федерацията?

На 6-и октомври имаше общо заседание и тогава се гласоподава той да поеме Федерацията. С болшинство победи. Аз също влязох в Управителния съвет на Федерацията. Всъщност аз влязох още февруари месец, господин Петров ме предложи като член на Управителния съвет. Сега също станах част от Управителни съвет, за което аз се веселя, че съм вътре. Мисля, че би трябвало да съм вътре. Каратето непрекъснато се трансформира, разпоредбите се трансформират. Мисля, че към този момент имам и много опит в този спорт и мога да оказа помощ както на Федерацията, по този начин и на националния тим.

Кой ще бъде заместник-председател на Федерацията?

Заместник-председател е някогашният общоприет секретар на Федерацията Борис Николов . Мисля, че са добър екип. Познаваме се, има доста неща, върху които би трябвало да работим, желаеме доста неща да променим, само че знам, че нещата ще се случат по-бавно. Важното е най-много да има работещ и искащ екип от хора, с цел да може всички да вървим нагоре. Много е значимо, с изключение на мен, във Федерацията да има постоянен, перспективен народен тим, на който да разчитаме в бъдеще и на него за международни и европейски медали.

Сега да те върна към новия ти треньор – това е олимпийската шампионка в категория до 61 кг „ кумите “, нали по този начин?

Да.

Йована Прекович. Какво промени тя в теб, откакто стана твой нов ментор?

Трябваше ни време първоначално, когато започнахме да работим с нея, с цел да се сработим. Имахме проблем с връзката, с тренировките. Започнахме един тип тренировки, може би в нейния жанр на игра, след което тя видя, че това не е работещо за мен, и смени метода на тренировките, което не всеки треньор може да го направи – да видиш самостоятелно какво е нужно на един състезател. Също по този начин имахме проект, който следвахме до края на Световното състезание, който проект претърпяваше доста промени. Харесва ми това, че съумя да ме вкара в топ форма тъкмо за Световното състезание, което е доста значимо – един треньор за върховия миг да вдигне един играч в топ форма. Много време ни трябваше. Както е доста, по този начин и не е доста, тъй като 10 месеца действително не е доста време, само че мога да кажа, че имаме доста огромен прогрес като връзка и най-важното – аз й имам вяра и тя ми има вяра. Чувствам се по-опитна, усещам се по-разбираща от карате и когато съм вътре в мача, виждам по-реално обстановките, взимам по-умни решения. Много по-спокойна съм, доста по-уверена съм, излизам на татамито като една от най-хубавите в тая категория. Имам самочувствие да излизам по този метод. Анализирам доста по-добре както мен, по този начин и съперниците си, и употребявам тези неща. Използвам и това, че към този момент ме познават всички. Използвам преимуществото си, че имат почит от мен. От нея научих по какъв начин би трябвало да се тренира за едно огромно съревнование и употребявам това, че тя е претърпяла всичко това. Тя е два пъти международна, два пъти европейска, олимпийски първенец. Тя ме научи по какъв начин всяка една подготовка освен физически да съм в тренировката, само че и главата ми да е нон-стоп, от началото на тренировката до края да устоя прочувствено, тъй като това е доста значимо по време на съревнование.

А тя до колкото знам е на 27 години, нали по този начин?

Да.

Добре, на 27 години тя прекъсна спортната си кариера, с цел да стане треньор. Треньор на Ивет Горанова, по този начин ли?

Тя прекъсна, поради аргументи в сръбската карате федерация, също по този начин сподели, че се усеща и задоволена от триумфите си. Може би не е имала мотивация да го прави отсега нататък. Трябваше и малко време, до момента в който я убедя да ми бъде треньор, първоначално не искаше. Но аз седнах до нея и започнах, в този момент имаме тук съревнование, януари това съревнование, март месец Европейско, октомври Световно. И в един миг тя се замисли и ми се обади по телефона и сподели “Да, желая да работя с теб. “. Аз бях наясно, че тя няма опит като треньор. Аз съм й първия играч и не е елементарно от играч да се прехвърлиш на треньор, доста са разнообразни двете неща. Допускахме много неточности през тези 10 месеца. Имаме и проблеми по отношение на картите за видеоповторения по време на надпревари. Шегувам се с нея, че откогато сме почнали да работим, нито едно видео не е уцелила да ни дадат за оценка. Но несъмнено, това не е толкоз значимо, тъй като в случай че аз съм доминант на татамито, ще победя и без тези неща. Учи се и тя сега, човек постоянно се учи, до момента в който е жив се учи. Но я приветствам за уменията й като треньор, въпреки и за дребното време, в което сме дружно.

Лесно ли се слуша един сегашен олимпийски първенец от различен сегашен олимпийски първенец, каквато си ти и тя?

В началото имахме малко разминавания в връзката, тъй като ние сме и доста близки приятелки. Но в един миг усетих, че това нещо ни пречи, тя също го усети и седнахме и разговаряхме. И аз й споделих, ще би трябвало малко да се отдалечим една от друга, тъй като околните ни връзки прекрачват границите, което ни влияеше на подготовката. Аз започнах да се преценявам повече и я одобрявах повече като треньор, в сравнение с като другар, тъй като двете неща си пречат. Внимавах по какъв начин приказвам с нея. Най-хубавото в цялата работа е, че и двете сме доста трезви в мисленето си и гледаме действително на нещата, и знаем, когато забележим, че нещо не върви – го променяме.

В предишно изявление за “Фокус “ сподели, че след игрите в Токио хората са позабравили за теб и твоя триумф. От тогавашните ти думи измина повече от половин година. Промениха ли се нещата?

Ами да, трансформираха се. Много бързо се трансформират. Случи ли се нещо около мен, виждам, че хората незабавно имат интерес, чета доста позитивни мнения за мен, виждам, че всички ме харесват, което за мен е огромна наслада. Много съм щастлива, че съумявам да направя хората горди, да се гордеят, че сме българи. Това е и една мотивация за мен, да не преставам да го върша и да съм наслада за хората.

Финансово по какъв начин стоят нещата за първия олимпийски първенец в карате? Кой ти дава средства, стигат ли ти и така нататък?

До средата на годината нямах заплата, тъй като сме неолимпийски спорт и нямаме право спортистите на заплати, което за мен беше огромен смут. Също по този начин не го резервирах в загадка това нещо, дори бях дала няколко изявленията, че не получавам заплата. Условията не бяха естествени един състезател да живее по този метод и то олимпийски първенец, което значи, че преди една година е била Олимпиадата и доста бързо се не помнят нещата, което за мен е много обидно. Но сегашният министър, господин  Илиев, след диалог с него, след Европейските игри, когато станах втора, започнах да получавам заплата, за което доста благодаря на министъра и на Министерството на спорта, че ме поддържат. Във Федерацията мога да кажа, че имаме добър бюджет, покриват ми се разноските по всички надпревари и лагери, на които вървим. Достатъчно е освен за мен, само че и за целия тим. Проведохме една естествена подготовка с много лагери и надпревари, уповавам се и следващата година да ни се резервира също бюджетът, даже да се усили. Ще имаме подготовка за международно състезание, т.е. няма да може да взе участие към този момент всеки, а ще участваме единствено 32-ма индивида и ще взимаме квоти за международно състезание, което значи, че ще е пъклен сложна квалификацията. Сега на международното в моята категория бяхме 61 участнички, значи идната година ще бъдем на половина. И аз имам към този момент сигурна квота – със извоювания орден взех квота за идващото международно състезание. Всъщност, това ще ни въздейства и на резултатите на Федерацията, тъй като доста по-малко участници ще имаме на международно и ще би трябвало да вървим на всички Световни лиги, които са 4-5 в годината, с цел да трупаш точки за ранглистата. Надявам се, да имаме задоволително средства да пътуваме обикновено целия тим. Премиите за неолимпийски спорт са ни много дребни, което е тъжничко, само че разбирам, такава е обстановката, като сме неолимпийски спорт, не можеш да искаш повече. Наблягам на търсенето на спонсори, поддръжката от външни хора и компании. Не мога да кажа, че съм супер, само че на този стадий съм добре.

Ти организира борба за връщане на спорта карате в олимпийската стратегия, която обаче е без триумф за момента. Същевременно спортът ти е измежду най-масовите в международен проект. Каква е повода един от най-популярните спортове да бъде изхвърлен от програмата за Олимпийските игри в Париж, а най-вероятно и за по-следващите, тези в Лос Анджелис?

В Париж нямаше и доста време след тези в Япония, с цел да водим ние борби, изобщо да се върнем като олимпийски спорт. Ние предприехме една акция с другите две олимпийски шампионки в нашия спорт, която не беше сполучлива. Но не може трима състезатели в света да върнат спорта като олимпийски, просто е невероятно, в случай че на по-високо равнище не вършат нищо по въпроса. Точна причина, за какво ние не сме олимпийски спорт никой не дава и нямаме пояснение за нещата, няма и да разберем. Има и доста неясноти в нашия спорт, да вземем за пример, както тази обстановка с времето (времеизмервателната уредба). Не е обикновено на международно състезание да има проблем с времето, това не е обикновено. И тези дребни неточности в нашия спорт мисля, че ще пречат ние да бъдем олимпийски спорт. Както се случват и доста други обстановки, които не са естествени. Японците, когато беше Олимпиадата в Япония, това е техен спорт. Те натискаха доста да бъде олимпийски. В Америка каратето не е доста известно, американците може би нямат интерес от цялата работа ние да бъдем олимпийски спорт. За 2032 година в Австралия, още веднъж каратето не е мощно. За жал, аз не виждам в идващите 15 години ние по кое време ще бъдем олимпийски спорт, което е доста тъжно, най-малко ще го виждам от тази обстановка, че е бъда единствената олимпийска шампионка.

Има ли различен късмет тогава, да забележим Ивет Горанова още веднъж на олимпийски игри?

Май няма, за жал няма. Надявах се в действителност доста 2028 година да се случат нещата, само че за жал няма да се случат, това е неприятната истина. 2032 година, аз ще бъда на 32 години, ще бъда в силите си, тъй като в нашия спорт сред 28 и 32 година си в силите си, тогава са най-опитни, има доста време дотогава, изобщо не можем да гледаме толкоз надалеч.

В предходния ни диалог сподели, че ти е паднала мотивацията след купата в Токио. В момента по какъв начин се чувстваш, гладна ли си за нови триумфи на татамито?

До Европейските игри юни месец нямах никаква мотивация за нищо. След второто място на Европейските игри лека бавно стартира да ми се връща желанието за това международно състезание. Но може би и това повлия да не печеля международната купа, тъй като беше прекомерно близо към този момент, 3 месеца до международното състезание. Тогава, мога да кажа, че в действителност започнах да желая мощно международната купа. Това второ място много ми „ държи влага “ и ме накара в този момент да искам още повече международната купа на идващото международно състезание. Така че мога да кажа, че съм стимулирана, имам цел, въпреки и далечна (след 2 години), само че аз имам цел и ще се запазя дотогава да реализира задачата си.

Какво ти следва от в този момент нататък и накъде ще насочиш напъните?

Първо ще си взема малко отмора, тъй като е значимо човек да се възвърне както физически, по този начин и прочувствено. Догодина имаме европейско състезание, а аз към момента нямам европейска купа. Отново имам второ и трето място, само че първо нямам и ще употребявам момента да стана европейска шампионка и ще играя на всички тези Световни лиги, Световни серии, да спечелвам точки в ранглистата и ще пъдя първо място в ранглистата. Световно нямаме, само че мисля, че тези цели са задоволителни за мен за идната година.

На едвам 23 години си, а към този момент си образец за доста хора у нас, а и в света. Не е загадка, че си измежду най-популярните спортисти в България. Мислила ли си с какво ще се захванеш след края на спортната ти кариера?

Мислила съм и към момента мисля, нямам точна тенденция, която да пъдя. Сега, като играч към момента, доста ми се желае, и ще направя всичко допустимо с изключение на мен, да има още няколко индивида във Федерацията, в националния тим, които да взимат огромни медали. Така самата аз се усещам горда, и се усещам добре, когато отидем на съревнование и още някой от тима вземе орден. Това ме кара да се усещам щастлива, не желая да съм единствено аз на това равнище. Ще оказа помощ в този момент колкото мога на тима, тъй като виждам, че и те около мен се усещат стимулирани, усещат се добре, имат самочувствие. Може би, един от разновидностите е, когато спра да се състезавам да съм на някоя висока позиция във Федерацията, за какво не и министър на спорта, след години. Също по този начин ми се желае да си имам и мой клуб. Имам много цели, имам много хрумвания, само че коя ще ме грабне най-вече, не мога да кажа към момента.

Днес е Денят на будителите (Заб. изявлението е направено на 1-и ноември). Помни и почита ли българинът, съгласно теб будителите, а точно дейците от епохата на българското Възраждане, които са работили за просвещението и националното единствено осъзнаване на българския народ?

За жал, мисля, че сещаме за нашата история и за нашата страна единствено по празници. Загубили сме си някои от традициите, което е малко тъжно за нашия народ. Освен по тези празници, ние би трябвало да се усещаме почтени българи всеки един ден, когато се събудиш, би трябвало да се чувстваш непрекъснато, че си българин. Да имаш почитание към страната, да имаш почитание към народа ни, да спазваш традициите и да вършим всеки ден най-малко нещо малко, да създадем България едно по-добро място за живеене и да сме още по-силна и почтена страна.

Ти смяташ ли, че си актуален будител за младото потомство у нас?

Да, считам, тъй като виждам децата по какъв начин ме гледат, когато ме срещнат, с какъв искра в очите, което доста ме зарежда. И се пробвам да им дам всичко, което аз знам, освен в каратето, освен на каратистите, всичко, което съм претърпяла до този миг желая да го предам на тях, с цел да може те да се развиват още по-бързо и още по-добре. Мисля, че съм добър образец за децата, върша всичко допустимо да остана подобен, тъй като се надявам след мен, след всички тези спортисти, които сме в този момент – това потомство, след нас да са двойно повече.

В момента съществена тематика по целия свят е войната – спорът на Русия с Украйна, Израел с Палестина и Иран, Южна и Северна Корея, както и Китай с Тайван. Как гледаш на протичащото се по света сега? Спортът губи ли от военните спорове?

Това е доста тъпо, което се случва и доста тъжно, тъй като в действителност умират доста почтени хора и най-много деца. Колко видеоклипове се популяризират из обществените мрежи на деца, които са ранени, а те не са отговорни за нищо, поради политиката на света. Спортът страда от това нещо, да вземем за пример, на международното състезание Израел и Палестина не участваха, а те си имат тимове, имат положителни състезатели, а също по този начин и руснаците. Самите спортисти не са отговорни, с цел да не вземат участие на надпреварите. В какъв свят живеем, на мен ми е доста необичайно, нереално, неестествено за нашето време, само че това са игри на доста високо равнище и ние не можем да повлияем, не можем да променим нищо.

Как виждаш бъдещето за спорта?

Мисля, че имаме лек спад в България тази година, само че се надявам да е просто засилка за идната година за олимпиадата. С неспокойствие очаквам Париж, даже възнамерявам да отида да поддържа българския тим, да бъда там с тях, да виждам, да изпитам още веднъж тези страсти, въпреки и от публиката. Надявам се, да се усилят триумфите от Олимпиадата в Токио, само че във всички спортове се е вдигнала доста конкуренцията и би трябвало да работим двойно повече, с цел да държим равнище и да бъдем в медалите. За жал, уповавам се тези войни да не се отразят толкоз доста на всички тези страни. Но мисля, че спортът мъчно ще почине, тъй като спортът е съществена част от всяка една страна.

Има ли още нещо, което би желала да споделиш с нашите слушатели?

Бих желала да им благодаря за това, че имат вяра в мен, че ме поддържат. Благодаря на всички българи, които наблюдават моите резултати, моята кариера, които се радват на всеки един триумф, въпреки и загубите, които позволявам, благодаря им за това, че не престават да ме поддържат и имат вяра, че идващия път ще печеля.

Пожелаваме ти го и доста ти благодарим ние за това изявление.

Благодаря.

focus-news.net