Ивайло МирчевРечта на Ахмед Доган е интересен флирт с реалността.

Ивайло Мирчев

Речта на Ахмед Доган е забавен флирт с действителността. Хубаво е, че почетният ръководител е “осъзнал ” очевидното, за което протестираме, пишем и приказваме над десетилетие. Явно са прави хората, като споделят, че до момента в който не опре ножът до кокала, нищо не се трансформира. И очевидно кокалът би трябвало да е твоят персонален кокал, а не някой непознат, с цел да забележиш, че си основал и отгледал рисково за държавността събитие. А явлението (каква изненада) в последна сметка се е обърнало против основателя си.

Сега това, което очаквам с неспокойствие, е по кое време Доган ще заприказва всъщност. Общите положения всички ги знаем и сме ги обяснявали до погнуса. Обяснявали сме ги до степен да ни упрекват, че друга работа си нямаме, че други цели нямаме, че единствено за Пеевски мислим, вместо да мислим по какъв начин да подобрим живота на българските жители. Питали са ни “А Пеевски в този момент с нас в стаята ли е? ”, все едно става дума за утопичен зложелател, който сме си измислили, с цел да не се занимаваме с същински значимите въпроси. А той, същински значимият въпрос, който предхожда всички останали, е един: по какъв начин да създадем страната си невъзможна за завладяване от вътрешната страна? Как да я спасим от този и идващите вариации на Пеевски, които постоянно ще се възползват от слабостите на конституцията и от към този момент откритите си протекторати в институциите, с цел да я източват тази страна като касичка - ненаситно, безочливо, безсрамно.

Хайде, господин Доган, сигурно тъкмо Вие имате обстоятелства, пред които даже оплетената в зависимости българска прокуратура няма да успее да си затвори очите. Дайте ги насам. Покажете ги на българското общество, с цел да има някаква изгода от катарзиса, който демонстрирате.