“20 дни в Мариупол” - така ще изглежда голямата война в Европа през 21 век, ако бъде допусната
Ивайло Мирчев
Представете си град с население колкото Пловдив. А в този момент си представете по какъв начин първият ден от нахлуването на Путин в Украйна заварва екип на Асошиейтед прес (АП) в този град. 20 дни публицистите са в обсадения и брутално бомбардиран от Путин град Мариупол. Лентата " 20 дни в Мариупол " неслучайно има Оскар за документален филм.
Нищо не е същото, откакто си гледал тези фрагменти. Едновременно ми се желае всички да го изгледат и дружно с това желая да не съществуваше този филм. Зверствата на съветската войска в него се виждат едно към едно - към бременни дами, дребни деца, бебета даже. Всички знаем, че войната е нещо тежко и извънредно. Но в този филм се вижда цялата грубост на агресора, ориентирана не просто към вражеската войска, а към цивилното население. Можете ли да си визиите, че някой ще взриви снаряди на футболно игрище, до момента в който дребни деца играят футбол там? Можете ли да си визиите, че до момента в който съветската артилерия унищожава родилен дом и това е документирано от репортерите на АП, цялото съветско държавно управление твърди, че става дума за артисти и това е режисура?
Мисля, че е неизбежно да излезеш от тази прожекция и да си представяш ужаса това да се случи в твоя град, на твоята улица. Естествената човешка реакция е да се запиташ - по какъв начин да създадем по този начин, че сходна инвазия на Путин да не бъде невъзможна в никакъв случай повече, в никоя страна?
Знам, всичко това е доста тежко за разбиране. Никой от нас не би желал да вижда толкоз тежки фрагменти, само че този филм е скъпо удостоверение, което безпощадно ясно демонстрира цинизма на съветския агресор и документира немислимото - огромна война в Европа през 21 век. Надявам се скоро да бъде показан по всички национални малките екрани, с цел да видят хората по какъв начин наподобява опасността за цяла Европа - диктаторът Путин и безумните дейности на това, в което се е трансформирала " втората войска в света ".
Филмът прави и друго извънредно скъпо нещо - демонстрира достолепието, несломимия дух и героизма на украинците, които удържат войната на украинска територия и сега се борят освен за личната си независимост, само че и за нашата, за свободата на всички европейци.
Гледайте “20 дни в Мариупол ” и ви подсигурявам, че ще разберете за какво е извънредно значимо да подпомогнем украинците филантропично и военно-технически с нужното въоръжение и муниции. А на песимистите ще кажа, че Украйна към този момент е направила за българската защита повече, в сравнение с ние за украинската - 8 от 13 десантни съветски кораба в Черно море към този момент са унищожени или мощно развалени. Това прави на практика невероятно освен в Украйна, само че и у нас да бъде осъществен съветски морски десант.
P.S. Прожекцията, на която присъствах, беше с семейството на Френския културен институт, част от програмата на " София филм Фест " в наличието на дипломат Олеся Илащук.
Представете си град с население колкото Пловдив. А в този момент си представете по какъв начин първият ден от нахлуването на Путин в Украйна заварва екип на Асошиейтед прес (АП) в този град. 20 дни публицистите са в обсадения и брутално бомбардиран от Путин град Мариупол. Лентата " 20 дни в Мариупол " неслучайно има Оскар за документален филм.
Нищо не е същото, откакто си гледал тези фрагменти. Едновременно ми се желае всички да го изгледат и дружно с това желая да не съществуваше този филм. Зверствата на съветската войска в него се виждат едно към едно - към бременни дами, дребни деца, бебета даже. Всички знаем, че войната е нещо тежко и извънредно. Но в този филм се вижда цялата грубост на агресора, ориентирана не просто към вражеската войска, а към цивилното население. Можете ли да си визиите, че някой ще взриви снаряди на футболно игрище, до момента в който дребни деца играят футбол там? Можете ли да си визиите, че до момента в който съветската артилерия унищожава родилен дом и това е документирано от репортерите на АП, цялото съветско държавно управление твърди, че става дума за артисти и това е режисура?
Мисля, че е неизбежно да излезеш от тази прожекция и да си представяш ужаса това да се случи в твоя град, на твоята улица. Естествената човешка реакция е да се запиташ - по какъв начин да създадем по този начин, че сходна инвазия на Путин да не бъде невъзможна в никакъв случай повече, в никоя страна?
Знам, всичко това е доста тежко за разбиране. Никой от нас не би желал да вижда толкоз тежки фрагменти, само че този филм е скъпо удостоверение, което безпощадно ясно демонстрира цинизма на съветския агресор и документира немислимото - огромна война в Европа през 21 век. Надявам се скоро да бъде показан по всички национални малките екрани, с цел да видят хората по какъв начин наподобява опасността за цяла Европа - диктаторът Путин и безумните дейности на това, в което се е трансформирала " втората войска в света ".
Филмът прави и друго извънредно скъпо нещо - демонстрира достолепието, несломимия дух и героизма на украинците, които удържат войната на украинска територия и сега се борят освен за личната си независимост, само че и за нашата, за свободата на всички европейци.
Гледайте “20 дни в Мариупол ” и ви подсигурявам, че ще разберете за какво е извънредно значимо да подпомогнем украинците филантропично и военно-технически с нужното въоръжение и муниции. А на песимистите ще кажа, че Украйна към този момент е направила за българската защита повече, в сравнение с ние за украинската - 8 от 13 десантни съветски кораба в Черно море към този момент са унищожени или мощно развалени. Това прави на практика невероятно освен в Украйна, само че и у нас да бъде осъществен съветски морски десант.
P.S. Прожекцията, на която присъствах, беше с семейството на Френския културен институт, част от програмата на " София филм Фест " в наличието на дипломат Олеся Илащук.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ