Войната по пътищата: умален модел на държавата
Ивайло Дичев,
Повод за този текст е едно заглавие, което гласи: " Забрана на ляв завой разгневи жителите на квартала ". Нямам визия дали въпросната мярка е добра или неприятна, работата е там, че каквото и да предприеме управата на нашата родина, то безусловно води до гневни препирни и в последна сметка нормално пропада. В този смисъл пътно-транспортната драма у нас е смален модел на цялата ни линееща държавност.
Възмущение, неефективни наказания и сянката на корупцията
Поредно ликвидиране на пътя кара хората все по-масово да излизат на улицата - желаят незабавни дейности от страна на властта, тоест нарастване на наказванията или оставка. Излъченият от един предходен яд парламент този път взема решение стремително да реагира и усилва наказванията. И ето ти поврат: избликва ново отвращение, тъй като законите били писани на коляно, давали неточни резултати за приложимост на опиати (в 21-ви век) и въобще - оставка!
В напълно малоумен капан се сложиха управляващите с това лишаване на коли. Имало към този момент образователен резултат, споделят ни с числа от полицията, единствено че какъв брой разправии ще има оттук насетне, не ми се мисли. Чия е колата, крадена ли е, на лизинг ли и какъв юридически въртел ще изникне занапред... Чудя се за какво не взеха решение да присъждат просто една доста висока санкция. Чета, че в някои страни отива над милион евро. Пък водачът в случай че желае да си продава колата, в случай че желае жилището. И в случай че може - санкцията да е съобразена с имотното положение на виновника. Вероятно са сметнали, че финансовата глоба е прекомерно нереална, че за българина работи единствено физическият дразнител. Така във времето на соца имаше закон, че може да ти вземат колата, в случай че те заловен да си береш царевица от някой блок. А може би по-далечната цел е всичко отново да се забатачи, знам ли.
Надявам се да стартираме да разбираме, че паричните санкции не вършат хората равни: тъй като за тези синчета с джиповете и татуировките няколко стотин лв. са нищо. Виж, в случай че им се лишава книжката и отидат в пандиза - това е по-друга работа. Преди доста години ме пратиха на проверочен изпит за превишена скорост, до ден сегашен минавам с нараснало внимание през това съдбовно село. Глобата щях от дълго време да съм не запомнил.
Всяка акцидент неизбежно поражда подозрения в чадъри и подкупни дейци по веригата. Медиите изравят обстоятелства към пътното досие на джигита и възмутително лекото му избавяне от правораздаването. Обикновено няма кой да потърси сметка на тогавашния служител на реда, прокурор или арбитър. Не знам дали сходни случаи се лепят в професионалната биография на тези длъжностни лица, тъй като всичко там е служебна загадка. И става безпощадно ясно, че тия работи у нас се уреждат с по някоя банкнота. Така автомобилизмът се оказва най-масовата школа за подкупване.
Могат ли технологиите да предложат решение?
Непрекъснато ни споделят, че в системата не доближават хора, което по принцип е главният проблем на страната ни. По-интересното е, че не сме сигурни в тази информация. Защото съгласно едните сме измежду първите в Европа по служители на реда на глава, съгласно другите - дефицитът е продължителен. За броя на катаджии в София да вземем за пример съм срещал в медиите числа от 6 до 700 дежурни. Нямам визия какъв брой би трябвало да са, истината е, че като водач рядко виждам тези дейци, в случай че не уреждат прекосяване на формален конвой. Например не помня в миналото служител на реда да се е заел с едно от най-дразнещите ме нарушавания - спрял на аварийки и слязъл да си прави работата, задръствайки пътя. Кой ще ти се занимава с сходни дреболии?
В потреблението на камери и изкуствен интелект май ще се движим със скоростта, с която вървим към електронното ръководство. Дори настоящето държавно управление да се захване уверено, както му приляга, да предложения задгранични компании, в случай че няма наши - ще почнат едни публични поръчки, едни оспорвания, едни правосъдни процеси. Ще се окаже, че машината няма право да ви снима номера или че местоположението ви на пътя са персонални данни. Разбира се, някоя социологическа организация услужливо ще направи сондаж, съгласно който 72% от хората са срещу камерите и тъй като всяка година има някакви избори, работата ще се влачи с години. Както сподели министър председателят учен Денков, превишената скорост би трябвало да се регистрира незабавно и до минути на лидера да се изпрати санкцията. Само дето " традиционалистите " ще кажат, че възрастния им електорат няма мобилни телефони и интернет - и отново ще затънем в юридически разногласия.
Не ми е напълно ясно по какъв начин може да е разрешено потреблението на устройства, които предизвестяват за радар. Вярно - неприкритост, човешки права, народна власт, само че това обезсмисля контрола. Не знам какво би трябвало да се измисли в тази посока, да се забранят ли, да се слагат на всички места подправени устройства за камери ли, да се инсталира във всяка кола чип, който да регистрира скоростта и местоположението ѝ. Но към този момент във войната на пътищата безсъвестните водачи са по-въоръжени от страната.
Всичко потъва в несигурност
Така или другояче, на публичното неодобрение би трябвало да се дава отговор. И така, пътища ни се осейват с примитивни колчета срещу паркиране на тротоара или секване на осевата линия, дъски с шипове за наложително прекъсване, легнали служители на реда за понижаване на скоростта. Нали сме си по традициите? Вярно, че легналите служители на реда могат освен да скапват полуоските ви, само че и да разтресат някой болен в колата за спешна помощ. Но пък по какъв начин да се реагира на злополуката, станала навръх това място? По пътищата околните поставят паметни плочи, в градовете управляващите инсталират легнали служители на реда.
В тази логичност са и някои безумни ограничавания на скоростта. Изведнъж, ни в чеп, ни в ръкав, 30 километра в час. Питаш за какво, споделят ти: " Ами, по-миналата година тук стана акцидент ". Нещо като помен, ритуално постепенно прекосяване. Подобни недомислени ограничавания подкопават доверието в пътните знаци и човек почва да не ги съблюдава, даже когато са нужни.
За качеството на пътищата да не отваряме дума. Вече не един публицист, завърнал се от Украйна, описа че там, в разгара на ужасната война, те са по-добри от нашите, в центъра на София. И стана три години да се разправяме кой е строил, кой е крал и какъв брой е пълен асфалтът и за какво няма маркировка. И както постоянно всичко потъва в несигурност.
Трябва да отговорим като общество
Тази несигурност, несъмнено, е подклаждана от партийните ежби. Няма обстоятелства, има единствено политически обвинявания, би споделил един актуален Ницше. Така и няма да разберем дали някакви ограничения имат или нямат резултат. Дори в случай че ни го кажат от " нашия лагер ", няма да повярваме, тъй като приказват едни политици, публицисти и анализатори, на които нямаме доверие по принцип. И тъй като смисълът на рецензията у нас не е нещо да се усъвършенства, а да се отхвърли въобще българската страна, която, убеждават ни от години, само убива, лъже и краде. След като самият президент се включи в рушенето ѝ, подклаждайки двувластие в Министерство на вътрешните работи, какво желаете от путинистките пропагандатори?
В тази нажежена конюнктура дебатът за пътищата елементарно се плъзва в посока на морално-етичните тематики. Болно е обществото, тъй като не възпитава децата, търпи бруталните бабаити, които са подготвени да бият, в случай че ги надминеш, и слуша чалга. Напоследък си пробива път по-конкретната тематика за групова отговорност. Зачудихме се по какъв начин може в колата на килъра от ул. Гурко освен да се е качила, само че и да е взела бебето си една майка, макар че водачът е бил с над 2 промила алкохол, което няма по какъв начин да не си проличава. Нормална ли е тази жена, има ли възприятие на самозапазване, на гражданска отговорност? Нова телевизия описа за френската система, където санкционират освен пияния водач, само че и компанията, която той е возил и която не е алармирала, че той прави закононарушение. В Монпелие бил наказан даже един барман, сервирал мастики на един подобен воин, тъй като не е предизвестил полицията, когато го е видял да потегля.
Критиците ще кажат, че това е доносничество, че всеки дава отговор за себе си и къде отиват самостоятелните права в демократичната ни народна власт. Помислете отново. Ако ще приказваме за пътно ликвидиране, то следва да приказваме и за пътно съучастие, нали по този начин? Ако пък няма да сме общество, да се разотиваме от площадите и всеки да си скърби самичък у дома.
Повод за този текст е едно заглавие, което гласи: " Забрана на ляв завой разгневи жителите на квартала ". Нямам визия дали въпросната мярка е добра или неприятна, работата е там, че каквото и да предприеме управата на нашата родина, то безусловно води до гневни препирни и в последна сметка нормално пропада. В този смисъл пътно-транспортната драма у нас е смален модел на цялата ни линееща държавност.
Възмущение, неефективни наказания и сянката на корупцията
Поредно ликвидиране на пътя кара хората все по-масово да излизат на улицата - желаят незабавни дейности от страна на властта, тоест нарастване на наказванията или оставка. Излъченият от един предходен яд парламент този път взема решение стремително да реагира и усилва наказванията. И ето ти поврат: избликва ново отвращение, тъй като законите били писани на коляно, давали неточни резултати за приложимост на опиати (в 21-ви век) и въобще - оставка!
В напълно малоумен капан се сложиха управляващите с това лишаване на коли. Имало към този момент образователен резултат, споделят ни с числа от полицията, единствено че какъв брой разправии ще има оттук насетне, не ми се мисли. Чия е колата, крадена ли е, на лизинг ли и какъв юридически въртел ще изникне занапред... Чудя се за какво не взеха решение да присъждат просто една доста висока санкция. Чета, че в някои страни отива над милион евро. Пък водачът в случай че желае да си продава колата, в случай че желае жилището. И в случай че може - санкцията да е съобразена с имотното положение на виновника. Вероятно са сметнали, че финансовата глоба е прекомерно нереална, че за българина работи единствено физическият дразнител. Така във времето на соца имаше закон, че може да ти вземат колата, в случай че те заловен да си береш царевица от някой блок. А може би по-далечната цел е всичко отново да се забатачи, знам ли.
Надявам се да стартираме да разбираме, че паричните санкции не вършат хората равни: тъй като за тези синчета с джиповете и татуировките няколко стотин лв. са нищо. Виж, в случай че им се лишава книжката и отидат в пандиза - това е по-друга работа. Преди доста години ме пратиха на проверочен изпит за превишена скорост, до ден сегашен минавам с нараснало внимание през това съдбовно село. Глобата щях от дълго време да съм не запомнил.
Всяка акцидент неизбежно поражда подозрения в чадъри и подкупни дейци по веригата. Медиите изравят обстоятелства към пътното досие на джигита и възмутително лекото му избавяне от правораздаването. Обикновено няма кой да потърси сметка на тогавашния служител на реда, прокурор или арбитър. Не знам дали сходни случаи се лепят в професионалната биография на тези длъжностни лица, тъй като всичко там е служебна загадка. И става безпощадно ясно, че тия работи у нас се уреждат с по някоя банкнота. Така автомобилизмът се оказва най-масовата школа за подкупване.
Могат ли технологиите да предложат решение?
Непрекъснато ни споделят, че в системата не доближават хора, което по принцип е главният проблем на страната ни. По-интересното е, че не сме сигурни в тази информация. Защото съгласно едните сме измежду първите в Европа по служители на реда на глава, съгласно другите - дефицитът е продължителен. За броя на катаджии в София да вземем за пример съм срещал в медиите числа от 6 до 700 дежурни. Нямам визия какъв брой би трябвало да са, истината е, че като водач рядко виждам тези дейци, в случай че не уреждат прекосяване на формален конвой. Например не помня в миналото служител на реда да се е заел с едно от най-дразнещите ме нарушавания - спрял на аварийки и слязъл да си прави работата, задръствайки пътя. Кой ще ти се занимава с сходни дреболии?
В потреблението на камери и изкуствен интелект май ще се движим със скоростта, с която вървим към електронното ръководство. Дори настоящето държавно управление да се захване уверено, както му приляга, да предложения задгранични компании, в случай че няма наши - ще почнат едни публични поръчки, едни оспорвания, едни правосъдни процеси. Ще се окаже, че машината няма право да ви снима номера или че местоположението ви на пътя са персонални данни. Разбира се, някоя социологическа организация услужливо ще направи сондаж, съгласно който 72% от хората са срещу камерите и тъй като всяка година има някакви избори, работата ще се влачи с години. Както сподели министър председателят учен Денков, превишената скорост би трябвало да се регистрира незабавно и до минути на лидера да се изпрати санкцията. Само дето " традиционалистите " ще кажат, че възрастния им електорат няма мобилни телефони и интернет - и отново ще затънем в юридически разногласия.
Не ми е напълно ясно по какъв начин може да е разрешено потреблението на устройства, които предизвестяват за радар. Вярно - неприкритост, човешки права, народна власт, само че това обезсмисля контрола. Не знам какво би трябвало да се измисли в тази посока, да се забранят ли, да се слагат на всички места подправени устройства за камери ли, да се инсталира във всяка кола чип, който да регистрира скоростта и местоположението ѝ. Но към този момент във войната на пътищата безсъвестните водачи са по-въоръжени от страната.
Всичко потъва в несигурност
Така или другояче, на публичното неодобрение би трябвало да се дава отговор. И така, пътища ни се осейват с примитивни колчета срещу паркиране на тротоара или секване на осевата линия, дъски с шипове за наложително прекъсване, легнали служители на реда за понижаване на скоростта. Нали сме си по традициите? Вярно, че легналите служители на реда могат освен да скапват полуоските ви, само че и да разтресат някой болен в колата за спешна помощ. Но пък по какъв начин да се реагира на злополуката, станала навръх това място? По пътищата околните поставят паметни плочи, в градовете управляващите инсталират легнали служители на реда.
В тази логичност са и някои безумни ограничавания на скоростта. Изведнъж, ни в чеп, ни в ръкав, 30 километра в час. Питаш за какво, споделят ти: " Ами, по-миналата година тук стана акцидент ". Нещо като помен, ритуално постепенно прекосяване. Подобни недомислени ограничавания подкопават доверието в пътните знаци и човек почва да не ги съблюдава, даже когато са нужни.
За качеството на пътищата да не отваряме дума. Вече не един публицист, завърнал се от Украйна, описа че там, в разгара на ужасната война, те са по-добри от нашите, в центъра на София. И стана три години да се разправяме кой е строил, кой е крал и какъв брой е пълен асфалтът и за какво няма маркировка. И както постоянно всичко потъва в несигурност.
Трябва да отговорим като общество
Тази несигурност, несъмнено, е подклаждана от партийните ежби. Няма обстоятелства, има единствено политически обвинявания, би споделил един актуален Ницше. Така и няма да разберем дали някакви ограничения имат или нямат резултат. Дори в случай че ни го кажат от " нашия лагер ", няма да повярваме, тъй като приказват едни политици, публицисти и анализатори, на които нямаме доверие по принцип. И тъй като смисълът на рецензията у нас не е нещо да се усъвършенства, а да се отхвърли въобще българската страна, която, убеждават ни от години, само убива, лъже и краде. След като самият президент се включи в рушенето ѝ, подклаждайки двувластие в Министерство на вътрешните работи, какво желаете от путинистките пропагандатори?
В тази нажежена конюнктура дебатът за пътищата елементарно се плъзва в посока на морално-етичните тематики. Болно е обществото, тъй като не възпитава децата, търпи бруталните бабаити, които са подготвени да бият, в случай че ги надминеш, и слуша чалга. Напоследък си пробива път по-конкретната тематика за групова отговорност. Зачудихме се по какъв начин може в колата на килъра от ул. Гурко освен да се е качила, само че и да е взела бебето си една майка, макар че водачът е бил с над 2 промила алкохол, което няма по какъв начин да не си проличава. Нормална ли е тази жена, има ли възприятие на самозапазване, на гражданска отговорност? Нова телевизия описа за френската система, където санкционират освен пияния водач, само че и компанията, която той е возил и която не е алармирала, че той прави закононарушение. В Монпелие бил наказан даже един барман, сервирал мастики на един подобен воин, тъй като не е предизвестил полицията, когато го е видял да потегля.
Критиците ще кажат, че това е доносничество, че всеки дава отговор за себе си и къде отиват самостоятелните права в демократичната ни народна власт. Помислете отново. Ако ще приказваме за пътно ликвидиране, то следва да приказваме и за пътно съучастие, нали по този начин? Ако пък няма да сме общество, да се разотиваме от площадите и всеки да си скърби самичък у дома.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ