Работата не е за смях. Вижте Великобритания
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Текстът му е препечатан от " Дойче веле ".
Наскоро " Лондон Економик " разгласява лист с над 700 легенди за Европейски Съюз, които евентуално щяха да ни разсмиват, в случай че не бяхме пред печалната дата на Брекзита. Защо легенди, а не просто неистини? Ами тъй като тези медийни небивалици персонализират Брюксел, както преди време са правели с демоните и чудовищата. Целта им не е да ни оказват помощ да разбираме, а да будят страхове и възмущения.
С тази креативна активност се прочу Борис Джонсън. Като кмет на Лондон той преди няколко години твърдеше, че Европейски Съюз се кани да вкара наложителни евроковчези с обединен размер. Е по какъв начин да не се разгневиш, по какъв начин да не поискаш да си " върнеш контрола "? Дето се споделя - надарена метафора! По-добро попадение е може би единствено слухът, че ще ни задължат да употребяваме евро-презервативи, с една мярка за всички - който го е измислил, и той несъмнено става за водач на торите.
Да опитаме малко типология. Най-добре работят митовете, които касаят тялото. Усещаме като че ли физически по какъв начин чудовището бюрократ ни лишава от нещо, бърка ни се в живота без безусловно всякакво право. Митът за кривите банани (респективно краставици), които комисията сякаш забранявала, се е трансформирал през днешния ден в детайл от всеки евроскептичен светоглед. Твърденията, че съгласно комисията ягодите трябвало да са овални, джинът да не се продава в квадратни бутилки, британското сирене да се забрани в интерес на френските, а уискито да се третира като рисков химикал - са по-скоро английски вариации. Такива са и нашите периодически прояви на отвращение по хранително-вкусови тематики: не разрешават шкембе чорбата, стопират розовите домати или " взеха ни ракията ".
Памперси за кравите, баба Коледа и други легенди
Много добре вървят градски митове, свързани със сексуалността, доколкото и в нея Еврочудовището няма право да се бърка. Забранявали на бардамите да демонстрират цепката на гърдите си, желали да разгласят шотландския килт за женска дреха.
Всички дами трябвало да предадат сексиграчките си за преработване. Тук можем да прибавим изобилното митотворчество на българина от последните няколко години: историите за деца, които били призовавани да избират пола си; транс хората в разюздания запад, които желали в понеделник и петък да са мъже, а в сряда и събота - жени; норвежки отряди, които отвличали деца и ги давали за осиновяване на чернокожи гей-двойки. Някъде невероятното идва допълнително и читателят престава да има вяра, за това писателите понижават дозата на лъжата - хайде, дано не са чернокожи, а единствено гей.
Абсурдната прекаленост на евро регулациите непроменяемо провокира търсената комбинация от учудване, отвращение и смях. И митовете играят на тези струни още веднъж и още веднъж. Да се вкара ограничаване за скоростта на детските въртележки - това може и да има смисъл в някакви обстановки, само че на първо четене звучи неуместно. Както това да задължат всички коли да имат черна кутия като при самолетите. Да забранят двуетажните британски рейсове, тъй като можели да се обръщат по-лесно. Да поставят памперси на кравите, с цел да не цапат. Да карат учебните заведения да оферират на децата освен дядо Коледа, само че и баба Коледа.
Най-вирусно обаче работят сюжети, които наскърбяват националната еднаквост поради именитата политическа уместност на евробюрокрацията. В Англия се възмущаваха от клюки, че ще им лишават инчовете, пинтите и футовете, а някаква регулация се канела да забрани 60 породи кучета, измежду които, представете си, даже обичаните коргита на кралицата! У нас един шарлатанин измисли това, че обичаното на народа " иго " щяло да се размени в учебниците с " османско наличие ", повтарят тази нелепост с патриотично отвращение и до през днешния ден. Обсъждахме слуховете, че Европа не разрешава православието, кирилицата, прекомерно мощното пердашене на камбани, кукерите. На съответните медии това носи кликове, на съветските тролове - евентуално премиални, за на Европейски Съюз - възходящо отчуждение.
Отвъд тези микро легенди стартират огромните разкази. На запад бунят страхове от нахлуващите гладни източноевропейци, на изток от приключването на популацията в западна посока. Безспирно се разисква това кой какъв брой дава в европейския бюджет и какъв брой взима оттова в действителност, по какъв начин Европейски Съюз е пред злополука, по какъв начин еврото се проваля, до момента в който африканци заливат континента, а еврочиновниците гледат единствено големите си заплати и привилегии.
Изглежда става дума за някакъв индивид, който ни се е натрапил
Дали Европейски Съюз е добър или неприятен план, всеки ще реши за себе си. Но митологията, за която приказвам, може да ни накара да се замислим за сбъркания метод, по който си представяме това политическо образувание. То в действителност не е личност, а пространство, в което текат сделки, страни се конкурират, планове се случват или провалят, в един миг се появява обща воля, след това се скарват, групират се на лагери.
Наместо това, митотворчеството ни показва това пространство като обединен индивид, който ни се е натрапил, като някакво " те ", върху което " ние " пренасяме виновността за едно или друго неблагополучие.
Надсмиваме им се, ядосваме им се, само че с това единствено затвърждаваме визията, че те са там, а ние тук. Доскоро изглеждаше занимателно, само че напускането на страната, която жълтите медии най-мощно захранваха с евромитове, сподели, че тази работа напълно не е почтена.
Наскоро " Лондон Економик " разгласява лист с над 700 легенди за Европейски Съюз, които евентуално щяха да ни разсмиват, в случай че не бяхме пред печалната дата на Брекзита. Защо легенди, а не просто неистини? Ами тъй като тези медийни небивалици персонализират Брюксел, както преди време са правели с демоните и чудовищата. Целта им не е да ни оказват помощ да разбираме, а да будят страхове и възмущения.
С тази креативна активност се прочу Борис Джонсън. Като кмет на Лондон той преди няколко години твърдеше, че Европейски Съюз се кани да вкара наложителни евроковчези с обединен размер. Е по какъв начин да не се разгневиш, по какъв начин да не поискаш да си " върнеш контрола "? Дето се споделя - надарена метафора! По-добро попадение е може би единствено слухът, че ще ни задължат да употребяваме евро-презервативи, с една мярка за всички - който го е измислил, и той несъмнено става за водач на торите.
Да опитаме малко типология. Най-добре работят митовете, които касаят тялото. Усещаме като че ли физически по какъв начин чудовището бюрократ ни лишава от нещо, бърка ни се в живота без безусловно всякакво право. Митът за кривите банани (респективно краставици), които комисията сякаш забранявала, се е трансформирал през днешния ден в детайл от всеки евроскептичен светоглед. Твърденията, че съгласно комисията ягодите трябвало да са овални, джинът да не се продава в квадратни бутилки, британското сирене да се забрани в интерес на френските, а уискито да се третира като рисков химикал - са по-скоро английски вариации. Такива са и нашите периодически прояви на отвращение по хранително-вкусови тематики: не разрешават шкембе чорбата, стопират розовите домати или " взеха ни ракията ".
Памперси за кравите, баба Коледа и други легенди
Много добре вървят градски митове, свързани със сексуалността, доколкото и в нея Еврочудовището няма право да се бърка. Забранявали на бардамите да демонстрират цепката на гърдите си, желали да разгласят шотландския килт за женска дреха.
Всички дами трябвало да предадат сексиграчките си за преработване. Тук можем да прибавим изобилното митотворчество на българина от последните няколко години: историите за деца, които били призовавани да избират пола си; транс хората в разюздания запад, които желали в понеделник и петък да са мъже, а в сряда и събота - жени; норвежки отряди, които отвличали деца и ги давали за осиновяване на чернокожи гей-двойки. Някъде невероятното идва допълнително и читателят престава да има вяра, за това писателите понижават дозата на лъжата - хайде, дано не са чернокожи, а единствено гей.
Абсурдната прекаленост на евро регулациите непроменяемо провокира търсената комбинация от учудване, отвращение и смях. И митовете играят на тези струни още веднъж и още веднъж. Да се вкара ограничаване за скоростта на детските въртележки - това може и да има смисъл в някакви обстановки, само че на първо четене звучи неуместно. Както това да задължат всички коли да имат черна кутия като при самолетите. Да забранят двуетажните британски рейсове, тъй като можели да се обръщат по-лесно. Да поставят памперси на кравите, с цел да не цапат. Да карат учебните заведения да оферират на децата освен дядо Коледа, само че и баба Коледа.
Най-вирусно обаче работят сюжети, които наскърбяват националната еднаквост поради именитата политическа уместност на евробюрокрацията. В Англия се възмущаваха от клюки, че ще им лишават инчовете, пинтите и футовете, а някаква регулация се канела да забрани 60 породи кучета, измежду които, представете си, даже обичаните коргита на кралицата! У нас един шарлатанин измисли това, че обичаното на народа " иго " щяло да се размени в учебниците с " османско наличие ", повтарят тази нелепост с патриотично отвращение и до през днешния ден. Обсъждахме слуховете, че Европа не разрешава православието, кирилицата, прекомерно мощното пердашене на камбани, кукерите. На съответните медии това носи кликове, на съветските тролове - евентуално премиални, за на Европейски Съюз - възходящо отчуждение.
Отвъд тези микро легенди стартират огромните разкази. На запад бунят страхове от нахлуващите гладни източноевропейци, на изток от приключването на популацията в западна посока. Безспирно се разисква това кой какъв брой дава в европейския бюджет и какъв брой взима оттова в действителност, по какъв начин Европейски Съюз е пред злополука, по какъв начин еврото се проваля, до момента в който африканци заливат континента, а еврочиновниците гледат единствено големите си заплати и привилегии.
Изглежда става дума за някакъв индивид, който ни се е натрапил
Дали Европейски Съюз е добър или неприятен план, всеки ще реши за себе си. Но митологията, за която приказвам, може да ни накара да се замислим за сбъркания метод, по който си представяме това политическо образувание. То в действителност не е личност, а пространство, в което текат сделки, страни се конкурират, планове се случват или провалят, в един миг се появява обща воля, след това се скарват, групират се на лагери.
Наместо това, митотворчеството ни показва това пространство като обединен индивид, който ни се е натрапил, като някакво " те ", върху което " ние " пренасяме виновността за едно или друго неблагополучие.
Надсмиваме им се, ядосваме им се, само че с това единствено затвърждаваме визията, че те са там, а ние тук. Доскоро изглеждаше занимателно, само че напускането на страната, която жълтите медии най-мощно захранваха с евромитове, сподели, че тази работа напълно не е почтена.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ