Иванка Георгиева: Родителят с болно дете да търси помощ и...
Иванка Георгиева е обществен служащ в екип „ Ранна намеса на уврежданията ” в Общностен център. Завършила е обществена педагогика и консултативна логика на психиката. Има 13 година опит в сферата, в това число като педагог в дом за деца, лишени от наставнически грижи.
Разпознават ли родителите проблем, който е по-сериозен от нормалните усложнения на някои деца?
Когато се роди дете с физически увреждания, това излиза наяве незабавно и майката схваща от лекарите. Но когато е към този момент вкъщи и настъпват компликации в развиването, е по-трудно. Проблемите, свързани с аутистичния набор, са мъчно уловими. Впоследствие може да се откри, че има усложнения и със слуха или зрението. За каквото и да се касае, родителите минават през комплициран развой на приемане, че детето им ще е друго. Трябва да се оправят с голям набор от страсти с негативен знак. Защото в още нероденото дете се влагат очаквания и страсти. Когато родителят научи за положението му, част от фантазиите се оказват обречени.
Как оказва помощ експертът в такава рецесия?
Той ще успее да поведе родителя и да го успокои, че това, което усеща, е обикновено. Всеки страда, когато желанията му се сблъскат с действителността. Процесът е дълъг и може да изисква работа с психолог. Добре е родителят да поддържа връзка с други фамилии в същата обстановка. Така ще види, че насладата от родителството може да бъде открита макар изглеждащата сега безнадеждна обстановка.
След първичния потрес родителите попадат в идващ стадий - търсене на информация за положението на детето, на добър експерт, точна диагноза и терапия, различни методики. Ако са оставени сами да се ориентират в потока от информация, може да изгубят доста запас, страст и време, може да им коства разочарования. Има и търсене във вътрешния свят - стартират въпросите: по какъв начин ще се отрази това на моя живот, по какъв начин ще се оправя, по какъв начин положението на детето ще повлияе на колегата и на другите деца. Родителите минават от едно положение в друго. Може да се окажат по едно и също време в стадия на отричането и на търсенето на информация - с цел да убедят себе си, че в действителност не е чак толкоз ужасно.
В кой от тези стадии нормално стигат до вас?
Имаме родители на 4-месечни бебета с двигателни проблеми от раждането. Родителят е сензитивен. Информацията към този момент е налична. И той има упования по кое време детето ще му се усмихне, по кое време ще каже първи думи, ще седне единствено, ще протегне ръка за играчка. Когато това не се случва, става обезпокоителен.
Докато детето е мъничко, педиатрите към момента успокояват фамилията и дават време. Не без право, тъй като всяко дете напредва с друго движение. По тази причина постоянно лекарите твърдят, че всичко ще стане, когато му пристигна времето. Особено обезпокоително е, в случай че детето закъснее с проговарянето - на възраст 1,5-2 година Тогава, макар че са посещавали педиатър, родителите търсят логопед и психолог, с цел да узнаят дали е в норма, или има проблем и от какво естество е.
Какво може да стои зад това, че детето не проговаря?
Може да не е назрял моментът, само че е допустимо и да има проблем с развиването, интелектуални задръжки, да попада в аутистичния набор. Детето може да проговори в точния момент и отново да е с аутизъм - да е хиперактивно, да няма нужда да поддържа връзка, да не реагира при повикване по име, да не наблюдава предмет при изтъкване.
Каква е вероятността, в случай че това се открие рано и в случай че поддръжката закъснее?
Ранното детство до 3 година е времето, когато мозъкът се развива най-бурно. Тогава се построяват пътищата на невроните. Колкото повече се изградят, толкоз повече благоприятни условия за справяне има детето след това. Но това не значи, че в случай че по-късно открием проблем, не може да се помогне. Ако не може да приказва детето, само че схваща всичко, търсим различен канал за връзка. За неговорещите деца са образните средства, устройства с тъчскрийн, таблети. Ползват се и карти с графични облици, с които да подреди история в картинки, вместо да каже изречение.
Срещате ли родители в обстановка, когато казусът е забележим, само че те го отхвърлят?
Това се случва най-много когато няма очевидно физическо увреждане. Чувала съм изрази: „ Да е някое болно дете, да схвана, само че то е крепко ”. А в това време детето не може да каже изречение на 4,5 година или на 6 година е с памперс. Случва се родителят да се концентрира единствено върху симптоматиката и да неглижира други умения, които могат да бъдат развивани. Иска работа единствено с логопед и отхвърля помощ от различен експерт. Някои отхвърлят да се употребяват и образни средства, тъй като считат, че това ще попречи да се отключи говорът. Но експертите са безапелационни, че картите подкрепят вербалното развиване - в един миг детето желае да назове. Може би не както друго на негова възраст, само че по този начин, че да бъде разбрано.
Често раждането на дете с проблем води до раздробяване на фамилията. Защо?
Това е трус в фамилията и тежестта нормално пада върху майката. В огромна част от фамилиите таткото поема отговорността да работи за двама, с цел да поеме издръжката, изключително в случай че майката остане вкъщи. Има повече задължения, водене на терапевти, хоспитализации. В един миг единият родител може да не издържи.
Фокусирани да се усъвършенства положението на детето, родителите не помнят грижата за себе си. Мъжете и дамите имат друга потребност от поддръжка. Ако има друго дете, то също може да остане на назад във времето. Наскоро имахме майка с дете с тежка умствена назадничавост и епилепсия. Тя си даде сметка, че младежът е изолиран. Жената се усеща зле, че поставя повече грижи за болното и подценява огромното дете. Осъзнава, че е отдръпнала по-голямото, а преди е мислела, че по този начин го щади.
Някои родители назад - чакат здравото дете да поеме грижата за болното и му разпореждат отговорности свръх силите му. Трябва да се търси златната среда. И прекарванията на децата да не са обвързани единствено с грижа. Те би трябвало да изживяват и наслада дружно, това ги свързва, прави ги семейство. Иначе се стига до обвинявания: „ Заради теб мама не ми обръща внимание, изтощена е, кара ми се по-често ”. Затова е належащо родителите на деца със характерни потребности да бъдат подкрепяни от експерти. Родителят счита, че като откри най-хубавия терапевт, най-подходящите лекарства и рехабилитатори, неговата работа е добре свършена. Това е по този начин. Но той е дейна част от лечението. Затова би трябвало да потърси помощ и за себе си. И то не да се научи по какъв начин да прави масаж на детето, а чисто прочувствена поддръжка по какъв начин да се оправи с възприятията си и да издържи, когато го връхлетят боязън, яд, възмущение, обезсърчение, беззащитност.
Ако родителят завиши грижата за себе си, ще бъде по-пълноценен и за детето. Още по-добре, в случай че майката и бащата съумеят да запазят връзките в двойката.
Реагират ли съответно педагозите в детската градина и учебно заведение?
Най-често казусът на детето се открива в детската градина. Някои родители нямат база за съпоставяне с други деца или пък интерес да четат литература. В образователното заведение към този момент се вижда. Затова нормално до терапевта децата стигат след 2-3-годишна възраст. Когато са тръгнали на градина, личи, че детето не може да извърши педагогическа задача, не се задържа на едно място, не усвоява.
Ако на този стадий родителят към момента счита, че то няма характерни потребности, а подобен му е характерът, че е разсеяно или госпожата не сервира забавно материала и другите деца му пречат да се концентрира, когато тръгне на учебно заведение, проблемите се задълбочават. Детето е импровизирано и дефицитите са насъбрани.
Тоест съветвате по-рано да се търси помощ, в това число и за родителя.
Да, изключително в случай че фамилията е със съхранени връзки. Тогава е значимо родителите да се научат по какъв начин да разпределят отговорностите, само че и да споделят насладата от дребните крачки в напредъка на детето. Каквото и да е изходното състояние, когато се стартира терапия, има усъвършенстване. И то е мотив да се поздравиш и да имаш по-позитивен взор за бъдещето на личното си дете.
Да не забравяме, че детето е участник в процеса, не е обект. Да си дадем сметка каква е нашата упоритост и какви са действително неговите благоприятни условия, стремежи, потребности. То да е водещото, не нашата визия къде и по какъв начин желаеме да го забележим.
Има родители, които макар всички знаци, че детето има потребност от още 1 година подготовка, с цел да тръгне на учебно заведение, държат да не бъде отлагано от първи клас. Настояват да постъпи, даже без да употребява ресурсен преподавател. Тогава е доста евентуално детето да не успее да се оправи самичко. Няма да може да овладява материала, може да се окаже изоставащо и изолирано, да стане обект на насмешки. А това ще отключи възмущение, експанзия, може да докара и до поведенчески проблеми.
Разпознават ли родителите проблем, който е по-сериозен от нормалните усложнения на някои деца?
Когато се роди дете с физически увреждания, това излиза наяве незабавно и майката схваща от лекарите. Но когато е към този момент вкъщи и настъпват компликации в развиването, е по-трудно. Проблемите, свързани с аутистичния набор, са мъчно уловими. Впоследствие може да се откри, че има усложнения и със слуха или зрението. За каквото и да се касае, родителите минават през комплициран развой на приемане, че детето им ще е друго. Трябва да се оправят с голям набор от страсти с негативен знак. Защото в още нероденото дете се влагат очаквания и страсти. Когато родителят научи за положението му, част от фантазиите се оказват обречени.
Как оказва помощ експертът в такава рецесия?
Той ще успее да поведе родителя и да го успокои, че това, което усеща, е обикновено. Всеки страда, когато желанията му се сблъскат с действителността. Процесът е дълъг и може да изисква работа с психолог. Добре е родителят да поддържа връзка с други фамилии в същата обстановка. Така ще види, че насладата от родителството може да бъде открита макар изглеждащата сега безнадеждна обстановка.
След първичния потрес родителите попадат в идващ стадий - търсене на информация за положението на детето, на добър експерт, точна диагноза и терапия, различни методики. Ако са оставени сами да се ориентират в потока от информация, може да изгубят доста запас, страст и време, може да им коства разочарования. Има и търсене във вътрешния свят - стартират въпросите: по какъв начин ще се отрази това на моя живот, по какъв начин ще се оправя, по какъв начин положението на детето ще повлияе на колегата и на другите деца. Родителите минават от едно положение в друго. Може да се окажат по едно и също време в стадия на отричането и на търсенето на информация - с цел да убедят себе си, че в действителност не е чак толкоз ужасно.
В кой от тези стадии нормално стигат до вас?
Имаме родители на 4-месечни бебета с двигателни проблеми от раждането. Родителят е сензитивен. Информацията към този момент е налична. И той има упования по кое време детето ще му се усмихне, по кое време ще каже първи думи, ще седне единствено, ще протегне ръка за играчка. Когато това не се случва, става обезпокоителен.
Докато детето е мъничко, педиатрите към момента успокояват фамилията и дават време. Не без право, тъй като всяко дете напредва с друго движение. По тази причина постоянно лекарите твърдят, че всичко ще стане, когато му пристигна времето. Особено обезпокоително е, в случай че детето закъснее с проговарянето - на възраст 1,5-2 година Тогава, макар че са посещавали педиатър, родителите търсят логопед и психолог, с цел да узнаят дали е в норма, или има проблем и от какво естество е.
Какво може да стои зад това, че детето не проговаря?
Може да не е назрял моментът, само че е допустимо и да има проблем с развиването, интелектуални задръжки, да попада в аутистичния набор. Детето може да проговори в точния момент и отново да е с аутизъм - да е хиперактивно, да няма нужда да поддържа връзка, да не реагира при повикване по име, да не наблюдава предмет при изтъкване.
Каква е вероятността, в случай че това се открие рано и в случай че поддръжката закъснее?
Ранното детство до 3 година е времето, когато мозъкът се развива най-бурно. Тогава се построяват пътищата на невроните. Колкото повече се изградят, толкоз повече благоприятни условия за справяне има детето след това. Но това не значи, че в случай че по-късно открием проблем, не може да се помогне. Ако не може да приказва детето, само че схваща всичко, търсим различен канал за връзка. За неговорещите деца са образните средства, устройства с тъчскрийн, таблети. Ползват се и карти с графични облици, с които да подреди история в картинки, вместо да каже изречение.
Срещате ли родители в обстановка, когато казусът е забележим, само че те го отхвърлят?
Това се случва най-много когато няма очевидно физическо увреждане. Чувала съм изрази: „ Да е някое болно дете, да схвана, само че то е крепко ”. А в това време детето не може да каже изречение на 4,5 година или на 6 година е с памперс. Случва се родителят да се концентрира единствено върху симптоматиката и да неглижира други умения, които могат да бъдат развивани. Иска работа единствено с логопед и отхвърля помощ от различен експерт. Някои отхвърлят да се употребяват и образни средства, тъй като считат, че това ще попречи да се отключи говорът. Но експертите са безапелационни, че картите подкрепят вербалното развиване - в един миг детето желае да назове. Може би не както друго на негова възраст, само че по този начин, че да бъде разбрано.
Често раждането на дете с проблем води до раздробяване на фамилията. Защо?
Това е трус в фамилията и тежестта нормално пада върху майката. В огромна част от фамилиите таткото поема отговорността да работи за двама, с цел да поеме издръжката, изключително в случай че майката остане вкъщи. Има повече задължения, водене на терапевти, хоспитализации. В един миг единият родител може да не издържи.
Фокусирани да се усъвършенства положението на детето, родителите не помнят грижата за себе си. Мъжете и дамите имат друга потребност от поддръжка. Ако има друго дете, то също може да остане на назад във времето. Наскоро имахме майка с дете с тежка умствена назадничавост и епилепсия. Тя си даде сметка, че младежът е изолиран. Жената се усеща зле, че поставя повече грижи за болното и подценява огромното дете. Осъзнава, че е отдръпнала по-голямото, а преди е мислела, че по този начин го щади.
Някои родители назад - чакат здравото дете да поеме грижата за болното и му разпореждат отговорности свръх силите му. Трябва да се търси златната среда. И прекарванията на децата да не са обвързани единствено с грижа. Те би трябвало да изживяват и наслада дружно, това ги свързва, прави ги семейство. Иначе се стига до обвинявания: „ Заради теб мама не ми обръща внимание, изтощена е, кара ми се по-често ”. Затова е належащо родителите на деца със характерни потребности да бъдат подкрепяни от експерти. Родителят счита, че като откри най-хубавия терапевт, най-подходящите лекарства и рехабилитатори, неговата работа е добре свършена. Това е по този начин. Но той е дейна част от лечението. Затова би трябвало да потърси помощ и за себе си. И то не да се научи по какъв начин да прави масаж на детето, а чисто прочувствена поддръжка по какъв начин да се оправи с възприятията си и да издържи, когато го връхлетят боязън, яд, възмущение, обезсърчение, беззащитност.
Ако родителят завиши грижата за себе си, ще бъде по-пълноценен и за детето. Още по-добре, в случай че майката и бащата съумеят да запазят връзките в двойката.
Реагират ли съответно педагозите в детската градина и учебно заведение?
Най-често казусът на детето се открива в детската градина. Някои родители нямат база за съпоставяне с други деца или пък интерес да четат литература. В образователното заведение към този момент се вижда. Затова нормално до терапевта децата стигат след 2-3-годишна възраст. Когато са тръгнали на градина, личи, че детето не може да извърши педагогическа задача, не се задържа на едно място, не усвоява.
Ако на този стадий родителят към момента счита, че то няма характерни потребности, а подобен му е характерът, че е разсеяно или госпожата не сервира забавно материала и другите деца му пречат да се концентрира, когато тръгне на учебно заведение, проблемите се задълбочават. Детето е импровизирано и дефицитите са насъбрани.
Тоест съветвате по-рано да се търси помощ, в това число и за родителя.
Да, изключително в случай че фамилията е със съхранени връзки. Тогава е значимо родителите да се научат по какъв начин да разпределят отговорностите, само че и да споделят насладата от дребните крачки в напредъка на детето. Каквото и да е изходното състояние, когато се стартира терапия, има усъвършенстване. И то е мотив да се поздравиш и да имаш по-позитивен взор за бъдещето на личното си дете.
Да не забравяме, че детето е участник в процеса, не е обект. Да си дадем сметка каква е нашата упоритост и какви са действително неговите благоприятни условия, стремежи, потребности. То да е водещото, не нашата визия къде и по какъв начин желаеме да го забележим.
Има родители, които макар всички знаци, че детето има потребност от още 1 година подготовка, с цел да тръгне на учебно заведение, държат да не бъде отлагано от първи клас. Настояват да постъпи, даже без да употребява ресурсен преподавател. Тогава е доста евентуално детето да не успее да се оправи самичко. Няма да може да овладява материала, може да се окаже изоставащо и изолирано, да стане обект на насмешки. А това ще отключи възмущение, експанзия, може да докара и до поведенчески проблеми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ