Ивана Микова влезе в "Сървайвър", за да предизвика себе си

Ивана Микова влезе в "Сървайвър ", с цел да провокира себе си и най-много - с цел да играе. И съумя да оцелее, макар събитията. Тръгна си леко разочарована, само че и мощно задоволена от себе си.

Победите й по време на престоя на острова сигурно оставят отпечатък в съзнанията на останалите участници.

"Аз съм супер почтена и в случай че бъда почтена в играта, това няма да ми помогне ", споделя Ивана във визитката си за шоуто, а в този диалог като че ли несъзнателно удостоверява думите си, тъй като е по-откровена отвсякога.

- Успя ли да се отърсиш душевен от прекарването в „ Сървайвър “ или въображаемо към момента си на острова?

- Психически се бях отърсила, до момента в който не стартира предаването и наблюдавайки какво се случва в него, автоматизирано се върнах още веднъж там. Преживяването ми се отрази в посока, че започнах да правя оценка повече това, което имам – освен като улеснения от вида на топла вода и сапун, а и като цяло. Осъзнавах, че в действителност мога да пребивавам с доста по-малко, в сравнение с допускам. Например, след „ Сървайвър “ не виждам телевизия, макар че имам огромен тв приемник. Ето по този начин ми се отрази присъединяване.

- Тоест пречистващо? На правилото на хранителния режим за тялото, единствено че в тази ситуация към психиката…

- Точно, да. В „ Сървайвър “ имах доста прекарвания, може би някои са били и малко по-неприятни от други, само че същинския негативизъм претърпях, когато излязох от формата. Очаквах, че ще има хейт, само че не знаех, че ще бъде на такова равнище. Това ми повлия повече душевен, в сравнение с всичко друго, случило се в „ Сървайвър “ – там единственото неприятно бе, че груповата игра за мен завърши още на втория ден.



- А елементарно ли се привиква на сходни сложни и нищожни на улеснения условия?

- Повярвай ми, не. Аз не съумях за моите 18 дни на острова. Не привикнах да дремя на плажа. Всичко ме болеше… кожата… тялото. Няма поза, на която да се завъртиш и да ти е комфортно. Отделно имах проблеми с устните, тъй като на втория ден ми излязоха херпеси. Бях подложена на лекуване поради тях.



- А във връзка с конфликта на характери?

- Разликата сред действителността и това, което е на острова, е, че на открито можеш да решиш с кого да общуваш и с кого не, и когато не ти е прелестно, просто да станеш и да си тръгнеш. На острова обаче, си заставен да търпиш този човек, да общуваш с него, да споделяш прекарванията. Няма по какъв начин да пренебрегнеш това. Другото е, че страстите са умножени по 1000! Това, което преживяваш на острова, няма нищо общо с това, което можеш да изпиташ или да ти се случи на открито.

- Спомена, че не си очаквала сходен хейт. Коя беше капката, която преля от чашата на търпението за теб?

- Това, което особено забелязах е, по какъв начин дами наскърбяват други дами. Например, доста дами ме „ обиждаха “, че съм грозна, остаряла. Това е неуместно! Аз не мога да си показва да давам етикети и да дефинирам друга жена, че е грозна или на избрани години?! Човек може ли да избере на какъв брой години да бъде? Всички се раждаме и остаряваме.



Аз съм на 43 години, към този момент 44 дори, само че не се усещам по този начин, пребивавам като на 20, колкото и необичайно да звучи на някои. Чувствам се млада и не мога да възприема по какъв начин може хора да си губят времето да бълват толкоз ненавист и негативизъм. Знам, че това е техен проблем, очевидно се усещат нещастни, тъй като единствено един трагичен човек би писал сходни неща. Но без значение от всичко, когато четеш сходни неща, ти идва малко допълнително.

Никой не обсъждаше играта ми, а това дали съм остаряла и грозна, което няма по какъв начин да ме прави добър или неприятен състезател, нали?! Ние сме в „ Сървайвър “ – значимо е по какъв начин играеш, какви качества имаш, какви тактики.

...