Там, дето е красота, наблизо стои и съчувствие, обич ♥ Иван ВАЗОВ
(Иван Вазов в своя кабинет, 1912 г.)
♥ Някои мемоари за майка ми
Когато бях дете още, майка ми, помня, постоянно ми говореше, за България.
– България е най-хубавата земя на света, за това всичките нации ни завиждат.
Тия думи се втълпиха тогава в мозъка ми.
Отде знаеше тя това? Тя не беше видяла България, тя знаеше от България единствено родния ни градец Сопот, нито беше чела някаква книга с описанието на България, тъй като тогава нямаше такава. Но тя ни твърдеше това с такава убеденост!
И аз й повярвах.
И в моята нежна детска душа овреме се вкорени убеждението, че България, моето родно място, е най-хубавата земя на света. Кои „ сички нации й завиждаха “, по какъв начин й „ завиждаха “ – това не знаех и не се питах. Доста ми беше да зная това, което знаях. И аз се гордеях, че имаме такава хубава земя, че съм роден в най-хубавата земя, и като се гордеях с нея, аз я и обикнах. Аз бих я обичал и грозна да беше, обичал я бих за страданията й вековни, за предишното й славно и тъжно, обичал я бих за очакванията й и за вярата й в ярко бъдеще и за битките, посредством които то щеше да се реализира. Но аз тогава бях дребен и сичко това ми беше незнайно, та и неразбираемо. Хубостта обаче, разбиране неотвлечено, беше налична за моите детски усещания. А там, дето е хубост, наоколо стои и състрадание, любов.
(Иван Вазов и Иван Д. Шишманов, 1915 г.)
* Непубликуван ръкопис в архива на проф. Иван Шишманов
Из книгата на Иван Д. Шишманов: „ Иван Вазов - Спомени и документи “, 1976
*Иван Вазов и Иван Д. Шишманов, 1915 година
*Иван Вазов в своя кабинет, 1912 година
