Върховната цел на човека е да дава и получава любов ♥ Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта
(„ Иван-царевич на Сером Волке “ (1889), худ. Виктор Васнецов)
♥ Формите на любовта
Днес имаме достойнството да посрещнем свещеник Евгений Николаевич Ростов като наш почетен посетител. Той ще приказва за любовта.
Чудех се по какъв начин ще премине този Урок. Все отново любовта е толкоз постоянно срещана тематика, въпреки аз да не бях схванал съвсем нищо от нея. Но терзанията бяха непотребни. Въпросът по какъв начин да стартираме беше решен от дъртак с нормално лице и дълга, сива коса:
- Искам първо да кажа какъв брой сме признателни, че сте тук, отче, и най-много, че сте подготвен да обсъждате такава деликатна тематика с нас. Всички знаем какво е любовта, само че е доста мъчно да го изразим с думи. Лично аз съм мислил доста за нея, само че би трябвало да призная, че ми е малко объркващо. Струва ми се, че думата „ обич “ има доста разнообразни смисли, както има и разнообразни типове обич.
Игуменът взе думата и откакто благодари на младия си сътрудник за гостоприемството, поздрави събраното голям брой и стартира:
- Склонен съм да се съглася с вас. Любовта е комплициран проблем, тъй като в действителност съществуват доста типове обич, а колкото и да е необичайно, в езика ни има единствено една дума за всички тях. Древните гърци са били по-добре: те са имали четири думи. „ Агапе “, думата, употребена от свети Павел, обозначавала дълбоката, „ същинска “ обич, „ филиа “ означавала другарство, честност към приятелите, фамилията и общността - тя предполагала добродетел, тъждество и непосредственост. „ Ерос “, третото име за любовта в древногръцкия език, се употребила за буйната обич, при която има чувствено предпочитание и блян. „ Сторге “ означавала естествена обвързаност, като да вземем за пример обичта на родителите към децата. Всичко това е доста объркващо. Значенията се припокриват, а думите нямат аналог в актуалния език. Затова ви предлагам да стартираме от универсалната обич, а след това да разгледаме другите й проявления.
Най-висшата обич, несъмнено, е Божията обич. Тя е нашето начало и нашето избавление, безусловна, всеобхватна, всесилна. Но любовта е и на всички места към нас - тя участва във всеки ден от живота ни и всяко кътче от света ни. Важното е да се научим да я разпознаваме.
Любовта може да бъде сантиментална и в последна сметка тотална обич сред мъж и жена, частична обич, обич към родителите и към децата, другарска обич, братска обич и прочие, и прочие. Ако помислите, ще видите, че всички форми на любовта имат нещо общо: прочувствената обвързаност сред вас и обекта на любовта ви. Да обичаш, значи да бъдеш прочувствено завързан, даже любовта да не е споделена. Можем да обичаме, без значение дали отвръщат на възприятията ни. Но любовта може да породи връзка, единствено в случай че е взаимна.
Изправи се млад мъж, нервозен и обезпокоен:
- Ужасно е, когато любовта не е взаимна. Аз бях доста влюбен в едно момиче от нашия град, само че тя не отвърна на любовта ми макар всичките ми старания.
- Ех, това постоянно се случва. Ако не е взаимна, любовта не може да прерасне в връзките, за които копнеете. Просто сте се влюбили в несъответствуващия човек. Това е обстановка, която би трябвало да анализирате макар мощните страсти.
- Как се проучва такова нещо?
- Случвало ли ви се е и различен път?
Младият мъж се поколеба, след това отговори:
- В интерес на истината, да, случвало ми се е няколко пъти. Вече се чудя дали въобще мога да привлека срещуположния пол.
- Никога не би трябвало да се съмнявате в себе си - сподели игуменът откакто намерения малко. - Всеки може да откри любовта, стига да е откровен, а на мен ми се коства, че вие сте доста откровен. Дълбоко в себе си всички пазим облици на хора, във вашия случай дами, които са играли значима роля в ранното ни детство, да вземем за пример майка, вуйна, учителка. Тези дами са ни близки и обликът им е запечатан във вътрешния ни цилиндър. Вследствие на това сме склонни да се влюбваме в хора, които припомнят тези облици. Това изяснява за какво се влюбваме в толкоз разнообразни хора. Но фактът, че се влюбваме в жена, с която усещаме подсъзнателна непосредственост, не значи, че в действителност се усещаме близки с нея! Трябва да анализирате обстановката, както постоянно, когато в живота ви нещо се обърква. В този случай може да установите, че сте се заблуждавал с упованието любовта ви автоматизирано да се окаже взаимна, което просто не е по този начин. Опитайте се да извлечете урок от тези тъжни събития. Помислете за това, срещайте се с други дами и се опитвайте да анализирате възприятията си.
♥ Смисълът на любовта
Младият мъж не знаеше по какъв начин да реагира, само че мълчанието бе нарушено от пряма жена, която зададе простоват въпрос:
- Евгений Николаевич, а какъв е смисълът на любовта?
Лицето на игумена доби концентрирано изражение. Виждах, че се вглъбява надълбоко в себе си. Свали очилата си и впери взор в далечината, което беше нетипично за него - нормално гледаше в публиката. Заговори постепенно, на дълги шпации.
Любовта е същността на човешкия живот. Върховната цел на индивида е да дава и получава обич.
Без обич ще живеем в машинален свят.
Без обич приличаме на празен съд, лишени от същина.
Любовта трансформира черно-бялата картина на живота ни във ураган от цветове, вкарва барабанен темп в красивата музика.
Любовта ни смирява и изпълва с благодарност.
Любовта не е себична, тя се стреми към щастието на обичания човек повече, в сравнение с към нашето лично.
Любовта е търпелива, за нея времето не съществува.
Любовта значи схващане и сбогуване.
Отначало любовта може да бъде съсредоточена върху обособени хора, само че последователно можете да обикнете всички живи същества и природата. Това е същинската универсална обич. Достигнете ли този стадий, значи сте станали като Иисус, Буда или свети Франциск и също като тях можете да вършиме чудеса.
Даването и приемането на обич вървят ръка за ръка и дружно образуват най-важната заложба, която всеки човек инстинктивно се стреми да развие.
Любовта във всичките си форми ни дава сигурност и опция да израснем.
Наистина, да обича - това е задачата на всяко човешко създание.
Думите му бяха последвани от цялостна тишина, някои от присъстващите се прекръстиха… Докато говореше, игуменът за момент замязя на светец, гледащ в отвъдното.
Из: „ Сибирски уроци за живота, любовта и гибелта “, Ханс Висема, изд. „ Кибеа “, 2013 година
Картина: „ Иван-царевич на Сером Волке “ (1889), худ. Виктор Васнецов; ru.wikipedia.org
