Ярост от унижението от един свинар, на което е подложен пловдивският дух
Иван Тотев, ваятел
Добре, ясно е, че по тематиката МОЧА Митрофанова стои над волята на държавното управление. Тя не позволява демонтажа и към този момент това е ситуацията - нищо не може да се направи.
С пловдивския Альоша нещата стоят по още по-неприятен метод! Тук дори няма потребност да се опъват бутафорни палатки.
В Пловдив всички мълчат,
всички са спокойни и се натрапва усещането, че Альоша на никого не пречи.
Аз някак съм податлив да схвана градските и регионални институции, тъй като е ясно, че премахването на Альоша би било мъчно и неевтино мероприятие. Но към този момент стартира да прави извънредно неприятно усещане, че няма даже намек за интерес и отношение към въпроса. Не се провеждат експертни, публични, научни, политически полемики по тематиката, които да доведат до едно изцяло и обосновано решение, към което да се ориентират управляващите.
Натрапва се убеждението, че по някакъв незнаен за обществеността метод един човек с съветски паспорт упражнява някаква недадена му посредством избори и транспарантни публични процедури власт в Пловдив. По-неприятното в този случай е, че Пловдив не дава никакви знаци, че това положение, в което е подложен, го тормози.
А какво стана с силата на " синия Пловдив "!
Къде е свободолюбивия и неотстъпчив пловдивски дух?
На тези въпроси имам едно мощно пристрастно мнение, което няма да се хареса на доста мои другари, които другояче биха се радвали от премахването на Альоша. И то е, че евроатлантическата и проевропейска общественост в Пловдив беше безусловно разцепена от митингите против Борисов. Сега двете елементи на тази общественост не престават да се гледат с съмнение и като два лагера, които - да, в този момент имат общо държавно управление, само че са подготвени във всеки миг, в случай че събитията го наложат, да се опълчват една на друга. И по някакъв неуместен метод се задейства отново оня механизъм, който избра за втори мандат Радев. От едната страна стои отводът на държавното управление ясно и изрично да съобщи измежду целите си премахването на съветската символика, преобладаваща страната ни, само че от друга продължаващия действието си стандарт измежду последователите на Политическа партия, ненапълно и на Демократична България съгласно който, в случай че би трябвало да избират за по-малко зло от една страна действено съдействие с ГЕРБ и Борисов, а от друга да търпят още несигурно време Альоша, са склонни да изберат второто. Както преди 2 години избраха Радев... Лоша вероятност за Пловдив!
Освен в случай че пък под тази привидна индиферентност и бездейност не се натрупва сериозно количество гняв от унижението от един свинар, на което е подложен пловдивският дух.
Добре, ясно е, че по тематиката МОЧА Митрофанова стои над волята на държавното управление. Тя не позволява демонтажа и към този момент това е ситуацията - нищо не може да се направи.
С пловдивския Альоша нещата стоят по още по-неприятен метод! Тук дори няма потребност да се опъват бутафорни палатки.
В Пловдив всички мълчат,
всички са спокойни и се натрапва усещането, че Альоша на никого не пречи.
Аз някак съм податлив да схвана градските и регионални институции, тъй като е ясно, че премахването на Альоша би било мъчно и неевтино мероприятие. Но към този момент стартира да прави извънредно неприятно усещане, че няма даже намек за интерес и отношение към въпроса. Не се провеждат експертни, публични, научни, политически полемики по тематиката, които да доведат до едно изцяло и обосновано решение, към което да се ориентират управляващите.
Натрапва се убеждението, че по някакъв незнаен за обществеността метод един човек с съветски паспорт упражнява някаква недадена му посредством избори и транспарантни публични процедури власт в Пловдив. По-неприятното в този случай е, че Пловдив не дава никакви знаци, че това положение, в което е подложен, го тормози.
А какво стана с силата на " синия Пловдив "!
Къде е свободолюбивия и неотстъпчив пловдивски дух?
На тези въпроси имам едно мощно пристрастно мнение, което няма да се хареса на доста мои другари, които другояче биха се радвали от премахването на Альоша. И то е, че евроатлантическата и проевропейска общественост в Пловдив беше безусловно разцепена от митингите против Борисов. Сега двете елементи на тази общественост не престават да се гледат с съмнение и като два лагера, които - да, в този момент имат общо държавно управление, само че са подготвени във всеки миг, в случай че събитията го наложат, да се опълчват една на друга. И по някакъв неуместен метод се задейства отново оня механизъм, който избра за втори мандат Радев. От едната страна стои отводът на държавното управление ясно и изрично да съобщи измежду целите си премахването на съветската символика, преобладаваща страната ни, само че от друга продължаващия действието си стандарт измежду последователите на Политическа партия, ненапълно и на Демократична България съгласно който, в случай че би трябвало да избират за по-малко зло от една страна действено съдействие с ГЕРБ и Борисов, а от друга да търпят още несигурно време Альоша, са склонни да изберат второто. Както преди 2 години избраха Радев... Лоша вероятност за Пловдив!
Освен в случай че пък под тази привидна индиферентност и бездейност не се натрупва сериозно количество гняв от унижението от един свинар, на което е подложен пловдивският дух.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ