Правилното подреждане по важност не ни е национална черта
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Вчера по едно време взех решение, че злобен хибриден хакер-чеченец е хакнал обичания ни фейсбук – в продължение на часове всяка втора, та даже две от всеки три изявления представляваше една и съща фотография – централното стълбище на Министерския съвет, по което Лена Бориславова и Кирил Петков се качват, увесили носове, само че пък нежно сплели пръстите на ръцете си. Раменете им се допират, вървят в крайник. Но пък не ще да е било хакерска офанзива, рекох си, тъй като при всяко появяване на фотографията тя беше съпроводена от друг коментар, като някои от мненията като че ли участваха в конкурс по духовитост: „ Мрежата ври: Петков и Лена си потеглиха като двойка от Министерски съвет “; „ В тези дребни жестове се крие същинското другарство, което не се нуждае от парапет, с цел да изпъкне “; „ Линда: Ако няма безглутенови торти, ръцете са като парапет “; „ Въпреки уловения кадър: Лена Бориславова отхвърля да е хващала Петков за ръката “ и тям сходни. Веднага се появиха специалисти по достоверността и в последна сметка съмненията се насочиха към злия талант Кошлуков, протегнал за следващ път възлести криви пръсти да обслужи задкулисието.
Вярно ли е или не е правилно, колаж ли е или не е колаж, фотошоп ли е или не – това няма никакво, но никакво значение. Нас ни занимава реакцията на обществеността без значение от достоверността на сюжета. Какво от това, че се водят за ръчичка? Това значи само, че евентуално са гаджета. Е, и? Ама той е женен и изневерява на жена си! А какъв брой мъже не го вършат? Да, но той е министър председател! Еми хубаво, министър председател е, някой да е очаквал от министър-председателя обет за непорочие? Хората толкоз по-неморални неща правят и то всеобщо, че въобще не ме интересува дали Кирил Петков изневерява на жена си и с кого. И мисля, че това е естественото отношение към въпроса – отношение на лека скука – а останалото е клюкарщина и нездрава жадност за сензации. Ах, ма воля ви се, той кръшка! Който не е кръшкал дано пръв хвърли камък. Да не приказваме какъв брой е непоносимо обществено да разнищваме греховете на другите и освен това да го вършим с некрофилска приятност. Кой печели от това? Обществото ли става по-морално или правдата тържествува? Не, само лешоядите шумолят с тромавите си блудни криле.
Лошото е, че бичувайки хората (заслужено или незаслужено) за нелепости, пропущаме същинските тематики. За държавното управление на Кирил Петков и въобще за ръководството на ПППП може да се приказва до унес и то да се кажат доста по-скандални неща от инцидентно попаднали в обектива флиртове. Достатъчно е единствено да напомним архикорупционната скица „ Джемкорп “, връщането на медиаторите при пазаруването на съветски газ, тегленето на разточителни заеми (три пъти по половин милиард с алтернатива до 7.3 милиарда по данни от профилираните медии), цялостния неуспех на шумно оповестената война на корупцията, политическите метли в институциите (хора бяха уволнявани часове преди формалното сдаване на властта, без на тяхно място да се назначат други – ей по този начин, от злоба) и още доста други образци. Какво са на този декор две нежно сплетени ръце!
Ами интернационалното състояние, дето сякаш е отговорно за всичко? Докато се занимаваме с почтени флиртове, слепи за всичко останало, за малко да пропуснем напрежението сред Съединените щати и Китай по отношение на демонстративното (някой по-остър от мен повествовател би споделила даже – наглото) посещаване на Нанси Пелоси в Тайван. Китай подвигна военната авиация, а щатите примъкнаха по-близичко самолетоносача „ Роналд Рейгън “ с целия му съседен боен флот. Такова напрежение сред Съединените щати и Китай слага в напълно друга светлина цялото „ интернационално състояние “, в това число (а може би най-вече) военната конспирация в Украйна, все едно по какъв начин ще я назовават медиите. Професионалните политически анализатори-международници настояват, че Китай с огромен интерес следи протичащото се в Украйна с желанието един ден да приложи челния опит и в Тайван. И евентуално ще го приложи, тъй като към този момент това, което вижда, е по какъв начин „ свободният свят “ дава отговор на съветската експанзия с листовки до своите жители да не се къпят. Стане ли тая работа в Тайван, светът към този момент няма да е същият, само че ние се вълнуваме кой с кого изневерявал на жена си!
„ Добре, де – ще кажете, – научѝ ни, мъдри старче, кое е най-важното, кое след кое да слагаме, та да не се излагаме с дребни просташки пикантерии! “. „ Ще ви науча, рожби мои – давам отговор богатство, гладейки бяла брада, – ще ви науча да не се излагате! “.
Ето по какъв начин съгласно мен е добре да подреждаме по значимост новините, които идват при нас. Най-напред е вътрешната политика, тъй като нейните браншове отразяват и структурата на обществото, такава, каквато я одобряваме за значима – обучение, просвета, финанси, стопанска система, обществени политики (между другото, ето една чудесна разлика сред левия и десния човек – левият: обществените действия са нещо, което ме визира персонално, би трябвало да получавам; десният: обществените действия засягат други хора, за които се грижа, би трябвало да давам. От тази позиция Евангелието е прекомерно дясно, макар ширещото се назад мнение – в случай че имаш две ризи, дай едната на близък, а не в случай че нямаш нито една риза, иди да си вземеш от ближния).
Към вътрешната политика спадат и проблемите на властта, ръководството, обединенията, корупцията. Коалиционният проблем е изключително изострен, както следим през последните месеци, само че не стана подобен внезапно. Генезисът на неговата глупост лежи още в разбиването на двуполюсния модел. Двуполюсният модел е прекрасен, тъй като има два огромни политически субекта, колкото са в последна сметка и страните във всяка една конспирация – добро-зло, ляво-дясно, социалистическо-капиталистическо, либерално-консервативно, богобоязливо-безбожно и така нататък Англосаксонският свят е схванал, че двама огромни политически играчи са задоволителни, с цел да олицетворят и проведат борбата. А всеки упорит политик си избира един от двата и гради кариерата си вътре в него съгласно качествата си. При нас е тъкмо противоположното – всеки политик, а даже и не политик, просто стига името му да се е разчуло по някакъв мотив, незабавно учредява своя партийка. Някои такива съумяват да влязат в Парламента и тогава стартира гнусотата на коалирането по сметка. За да бъде едно общество обикновено в политическо отношение, се нуждае от една естествена левица и една естествена десница. Толкоз.
Международното състояние също е значимо и би трябвало да бъде класирано надалеч преди обществения коцкарлък. Ние сме страна от такава големина, че на моменти ми се коства невероятно да водим своя напълно самостоятелна политика. Винаги сме в нечия сфера, постоянно при нас международните събития отекват трагично и водят до нелогични на пръв взор придвижвания – когато щуката плесне с опашка в средата на водоема, поповите лъжички в топлите плитчини се премятат през глава. Затова за нас „ интернационалното състояние “ би трябвало да е значимо – тъй като то изяснява и доста от нещата, протичащи се в задния ни двор.
Сетне по значимост идва да сложим външната политика. Как се нарежда страната ни след всичко изредено нагоре? Това е значим въпрос, тъй като отговорът може да пристигна от две прекомерно разнообразни страни – 1) нареждаме се по убеждения, даже когато това не е в наш битов интерес и даже може да ни донесе премеждия, в случай че застанем на губещата страна (например да отстояваме православието си в Османската империя, за разлика, да речем, от популацията в Босна и Албания); 2) нареждаме се по сметка, с цел да подтичваме след спечелилите и да се усещаме и самите ние такива. И двете са се случвали.
Но до момента в който парапетите и ръкостисканиците са ни най-важни, такива като Кирил Петков умерено могат да се възползват от това. Ако един подобен като Кирил Петков е задоволително остроумен, той преднамерено ще се снима понякога по какъв начин се натиска с такава като Лена Бориславова и будното, сериозното, безпощадното, морално безкомпромисното публично мнение ще не помни всичко останало. Просто тъй като е привикнало да степенува нещата по досегаемост и пикантност. Затова и всеки величествен по размаха си, само че сложен за схващане и медийна интерпретация скандал ще остане неусетен, с цел да се пеняви всеобщият жител за яхти, жилища, тоалетни, шкафчета и парапети. Това е като оня младеж, дето блъснал и размазал колата на татко си, бащата дълго и безмълвно се ровил из смачканите ламарини и когато под едната седалка намерил опаковка от презерватив, пребил сина си. Хвала на таквиз отци! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни грях
Вчера по едно време взех решение, че злобен хибриден хакер-чеченец е хакнал обичания ни фейсбук – в продължение на часове всяка втора, та даже две от всеки три изявления представляваше една и съща фотография – централното стълбище на Министерския съвет, по което Лена Бориславова и Кирил Петков се качват, увесили носове, само че пък нежно сплели пръстите на ръцете си. Раменете им се допират, вървят в крайник. Но пък не ще да е било хакерска офанзива, рекох си, тъй като при всяко появяване на фотографията тя беше съпроводена от друг коментар, като някои от мненията като че ли участваха в конкурс по духовитост: „ Мрежата ври: Петков и Лена си потеглиха като двойка от Министерски съвет “; „ В тези дребни жестове се крие същинското другарство, което не се нуждае от парапет, с цел да изпъкне “; „ Линда: Ако няма безглутенови торти, ръцете са като парапет “; „ Въпреки уловения кадър: Лена Бориславова отхвърля да е хващала Петков за ръката “ и тям сходни. Веднага се появиха специалисти по достоверността и в последна сметка съмненията се насочиха към злия талант Кошлуков, протегнал за следващ път възлести криви пръсти да обслужи задкулисието.
Вярно ли е или не е правилно, колаж ли е или не е колаж, фотошоп ли е или не – това няма никакво, но никакво значение. Нас ни занимава реакцията на обществеността без значение от достоверността на сюжета. Какво от това, че се водят за ръчичка? Това значи само, че евентуално са гаджета. Е, и? Ама той е женен и изневерява на жена си! А какъв брой мъже не го вършат? Да, но той е министър председател! Еми хубаво, министър председател е, някой да е очаквал от министър-председателя обет за непорочие? Хората толкоз по-неморални неща правят и то всеобщо, че въобще не ме интересува дали Кирил Петков изневерява на жена си и с кого. И мисля, че това е естественото отношение към въпроса – отношение на лека скука – а останалото е клюкарщина и нездрава жадност за сензации. Ах, ма воля ви се, той кръшка! Който не е кръшкал дано пръв хвърли камък. Да не приказваме какъв брой е непоносимо обществено да разнищваме греховете на другите и освен това да го вършим с некрофилска приятност. Кой печели от това? Обществото ли става по-морално или правдата тържествува? Не, само лешоядите шумолят с тромавите си блудни криле.
Лошото е, че бичувайки хората (заслужено или незаслужено) за нелепости, пропущаме същинските тематики. За държавното управление на Кирил Петков и въобще за ръководството на ПППП може да се приказва до унес и то да се кажат доста по-скандални неща от инцидентно попаднали в обектива флиртове. Достатъчно е единствено да напомним архикорупционната скица „ Джемкорп “, връщането на медиаторите при пазаруването на съветски газ, тегленето на разточителни заеми (три пъти по половин милиард с алтернатива до 7.3 милиарда по данни от профилираните медии), цялостния неуспех на шумно оповестената война на корупцията, политическите метли в институциите (хора бяха уволнявани часове преди формалното сдаване на властта, без на тяхно място да се назначат други – ей по този начин, от злоба) и още доста други образци. Какво са на този декор две нежно сплетени ръце!
Ами интернационалното състояние, дето сякаш е отговорно за всичко? Докато се занимаваме с почтени флиртове, слепи за всичко останало, за малко да пропуснем напрежението сред Съединените щати и Китай по отношение на демонстративното (някой по-остър от мен повествовател би споделила даже – наглото) посещаване на Нанси Пелоси в Тайван. Китай подвигна военната авиация, а щатите примъкнаха по-близичко самолетоносача „ Роналд Рейгън “ с целия му съседен боен флот. Такова напрежение сред Съединените щати и Китай слага в напълно друга светлина цялото „ интернационално състояние “, в това число (а може би най-вече) военната конспирация в Украйна, все едно по какъв начин ще я назовават медиите. Професионалните политически анализатори-международници настояват, че Китай с огромен интерес следи протичащото се в Украйна с желанието един ден да приложи челния опит и в Тайван. И евентуално ще го приложи, тъй като към този момент това, което вижда, е по какъв начин „ свободният свят “ дава отговор на съветската експанзия с листовки до своите жители да не се къпят. Стане ли тая работа в Тайван, светът към този момент няма да е същият, само че ние се вълнуваме кой с кого изневерявал на жена си!
„ Добре, де – ще кажете, – научѝ ни, мъдри старче, кое е най-важното, кое след кое да слагаме, та да не се излагаме с дребни просташки пикантерии! “. „ Ще ви науча, рожби мои – давам отговор богатство, гладейки бяла брада, – ще ви науча да не се излагате! “.
Ето по какъв начин съгласно мен е добре да подреждаме по значимост новините, които идват при нас. Най-напред е вътрешната политика, тъй като нейните браншове отразяват и структурата на обществото, такава, каквато я одобряваме за значима – обучение, просвета, финанси, стопанска система, обществени политики (между другото, ето една чудесна разлика сред левия и десния човек – левият: обществените действия са нещо, което ме визира персонално, би трябвало да получавам; десният: обществените действия засягат други хора, за които се грижа, би трябвало да давам. От тази позиция Евангелието е прекомерно дясно, макар ширещото се назад мнение – в случай че имаш две ризи, дай едната на близък, а не в случай че нямаш нито една риза, иди да си вземеш от ближния).
Към вътрешната политика спадат и проблемите на властта, ръководството, обединенията, корупцията. Коалиционният проблем е изключително изострен, както следим през последните месеци, само че не стана подобен внезапно. Генезисът на неговата глупост лежи още в разбиването на двуполюсния модел. Двуполюсният модел е прекрасен, тъй като има два огромни политически субекта, колкото са в последна сметка и страните във всяка една конспирация – добро-зло, ляво-дясно, социалистическо-капиталистическо, либерално-консервативно, богобоязливо-безбожно и така нататък Англосаксонският свят е схванал, че двама огромни политически играчи са задоволителни, с цел да олицетворят и проведат борбата. А всеки упорит политик си избира един от двата и гради кариерата си вътре в него съгласно качествата си. При нас е тъкмо противоположното – всеки политик, а даже и не политик, просто стига името му да се е разчуло по някакъв мотив, незабавно учредява своя партийка. Някои такива съумяват да влязат в Парламента и тогава стартира гнусотата на коалирането по сметка. За да бъде едно общество обикновено в политическо отношение, се нуждае от една естествена левица и една естествена десница. Толкоз.
Международното състояние също е значимо и би трябвало да бъде класирано надалеч преди обществения коцкарлък. Ние сме страна от такава големина, че на моменти ми се коства невероятно да водим своя напълно самостоятелна политика. Винаги сме в нечия сфера, постоянно при нас международните събития отекват трагично и водят до нелогични на пръв взор придвижвания – когато щуката плесне с опашка в средата на водоема, поповите лъжички в топлите плитчини се премятат през глава. Затова за нас „ интернационалното състояние “ би трябвало да е значимо – тъй като то изяснява и доста от нещата, протичащи се в задния ни двор.
Сетне по значимост идва да сложим външната политика. Как се нарежда страната ни след всичко изредено нагоре? Това е значим въпрос, тъй като отговорът може да пристигна от две прекомерно разнообразни страни – 1) нареждаме се по убеждения, даже когато това не е в наш битов интерес и даже може да ни донесе премеждия, в случай че застанем на губещата страна (например да отстояваме православието си в Османската империя, за разлика, да речем, от популацията в Босна и Албания); 2) нареждаме се по сметка, с цел да подтичваме след спечелилите и да се усещаме и самите ние такива. И двете са се случвали.
Но до момента в който парапетите и ръкостисканиците са ни най-важни, такива като Кирил Петков умерено могат да се възползват от това. Ако един подобен като Кирил Петков е задоволително остроумен, той преднамерено ще се снима понякога по какъв начин се натиска с такава като Лена Бориславова и будното, сериозното, безпощадното, морално безкомпромисното публично мнение ще не помни всичко останало. Просто тъй като е привикнало да степенува нещата по досегаемост и пикантност. Затова и всеки величествен по размаха си, само че сложен за схващане и медийна интерпретация скандал ще остане неусетен, с цел да се пеняви всеобщият жител за яхти, жилища, тоалетни, шкафчета и парапети. Това е като оня младеж, дето блъснал и размазал колата на татко си, бащата дълго и безмълвно се ровил из смачканите ламарини и когато под едната седалка намерил опаковка от презерватив, пребил сина си. Хвала на таквиз отци! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни грях
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ