Иван Стамболов – Сула, коментар специално заСлушахте ли речта на

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за

Слушахте ли речта на Радев в новогодишната нощ? Водихте ли си бележки? Или послушахте своя интелектуален хайлайф да я пропуснете яростно и демонстративно? В тази връзка имам следния въпрос:

Тези, които сами се оповестиха за елит;

тези, които „ са привикнали да бъдат грантаджии “ и не виждат спънка в това някой извън да финансира интелектуалните им занимания;

тези, които се усещат персонално нападнати, в случай че някой играе хоро на площада, и се хвърлят систематично да му изясняват що е национализъм и що не е;

тези, за които „ булгар “ е някакъв обезверен кавгаджия, който няма разум и усет за суровия бетон на брутализма и се храни единствено с кич;

тези, за които подигравката с Църквата и Синода са сладко умствено упражнение и перла в репертоара им в обществените мрежи;

тези майстори на речта на омразата, които претендират да са първи борци срещу нея и с подготвеност поддържат всевъзможни международни медийни перверзии;

тези, които са подготвени да прегърнат като свое знаме всекиго, който са плюли от умните си вестници, стига да съобщи своите и да се отдели от тях, и тези, които на секундата остракират и демонизират всеки собствен, стига да стъпи малко в страни от вярната идеологическа линия;

тези които са „ създатели “ и пробутват некадърното си, напразно и безсмислено изкуство за „ неясно “ от простите и груби души;

най-накрая тези, които в навечерието на нова година, вместо да си сипят като хората по една просташка ракия или пък по някой изискан вермут, са изливали остроумия в интернет, призовавайки хората да не слушат речта на Радев, същите тези последните два пъти на президентски избори за кого гласоподаваха - за Цецка Цачева, за Анастас Герджиков или за Румен Радев? За „ потника “ и „ чорапа “, дето не го турили в ложата на Виенската филхармония, а измежду публиката, а там той си говорел по мобилния? А? За кого гласоподаваха?

Не съм слушал тази тирада, нито съм гледал някаква новогодишна стратегия по малкия екран. Но нямам потребност от народен хайлайф, който да ми каже какво да виждам и какво да чувам. Още повече от подобен, който, когато аз настойчиво поддържах неизменимото си мнение за Румен Радев, клечеше на колене пред Дондуков 2, до момента в който Радев прогонваше мутрите с вдигнат пестник.

Нищо не желая от своя народен интелектуален хайлайф – както виждате, даже не ги загатвам поименно. Искам единствено отново да ги попитам: вие, които ме навивате да не чувам речта на Радев, вие за кого гласувахте на последните президентски избори?

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.